№ 4750
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110207474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0000877 от
06.04.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, на Т. Б. Д., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева.
Недоволен от НП е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че нарушението не било
извършено виновно, защото деецът не е знаел, че върши нещо незаконно. На
следващо място се сочи, че деянието представлявало маловажен случай. В
жалбата се сочи още, че при издаването на НП били допуснати процесуални
нарушения. Иска се отмяната му.претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
заедно със защитника си – адв. З.. Последният пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, тъй като не била доказана вината на
нарушителя, поддържа аргументите в жалбата и иска да бъдат присъдени
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с
1
което е изпратена жалбата до СРС въззиваемата страна прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.10.2022 г., около 13:00 ч., свидетелят С. А. използвала мобилното
приложение „MAXIM”, чрез което си поръчала превоз с лек автомобил от ул.
„Мъдрен“ 3В до мол „Парадайс“. Непосредствено след направената поръчка,
А. получила съобщение на мобилния си телефон, че на адреса ще пристигне
лек автомобил „Мазда“, бял на цвят, с рег. № СВ **** КС, около 13:10 ч., а
цената на превоза ще бъде 8.50 лева. След като посоченият автомобил
пристигнал на адреса, от където взел свидетелката А. и лице от мъжки пол на
име А. Т., те се качили в него и водачът на автомобила – жалбоподателят Т.
Д., потеглил в посока мол „Парадайс“. Когато стигнали до крайната точка на
пътуването (до мол-а) свидетелката А. заплатила на водача на автомобила
сумата от 8.50 лева, за което не й бил издаден никакъв фискален документ.
При слизането от автомобила на свидетелката А. и лицето А. Т., на водача
била извършена проверка от служители на НАП и на ИААА. По време на
проверката и след разпит на свидетелите А. и Т., служителят на ИААА И.
съставил на водача акт за осъществен превоз на пътници без да притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници и ли удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметрови превози – нарушение на чл. 6, ал.
1 от ЗАвПр.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0000877 от
06.04.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, на Т. Б. Д., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели И. и С. А., както и въз
2
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр „Обществен превоз на пътници и товари
се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон“.
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба,
чл.93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда наказание глоба от 2000 лева.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение, тъй като от обективна страна е доказано безспорно,
че е осъществил превоз на пътници – налице са доказателства за това, че
именно чрез мобилното приложение той се е отзовал на поръчка за
осъществяване на такъв превоз. Доказано е, че лицето не притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване
на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на
таксиметрови превози на пътници. Освен това е безспорно установено
обстоятелството, че за процесния превоз му е заплатена сума от 8.50 лева от
А..
3
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят съзнателно е нарушил правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, тъй
като същият е съзнавал, че не притежава разрешение, лиценз или друг
документ, който да му позволява да осъществява превоз на пътници срещу
заплащане – т.е. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целял настъпването на същите. Съдът намира, че възраженията за това, че
нарушението не било извършено виновно са изцяло неоснователни, защото
незнаенето на правото не извинява извършването на административните
нарушения. Това е така, защото всички нормативни актове са публични и
достъпни, а гражданите са длъжни да знаят законовите разпоредби и при
извършването на нарушения не могат да се позовават на тяхното незнаене.
Предвиденото в закона административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на
обществените отношения, които са предмет на регулиране с нормата на чл. 6,
ал. 1 от ЗАвПр от останалите нарушения от същия вид. Ето защо, доводите,
че нарушението е маловажно, този състав намери за неоснователни.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0000877 от 06.04.2022 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, на Т. Б. Д., с ЕГН **********, е наложено
4
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5