№ 287
гр. София, 12.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от осъдения М. А. К. срещу определение на ОС- Враца от
29.03.2022 г. по нчд № 132/22 г., с което е оставена без уважение молбата му за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента общо най-тежко
наказание лишаване от свобода. Направено е искане за освобождаването му, тъй като е
показал добро поведение, нямал наказания и е ходил на училище.
Жалба срещу определението е депозирала и В. Д. П. /майка на осъдения/ със
същото искане, аргументирано с влошено здравословното състояние на лишения от
свобода.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в жалбите, прие за установено следното:
Депозираната жалба от майката на М.К. срещу определението на ОС- Враца е
процесуално недопустима като изхождаща от нелегитимирана страна, а тази на самия
лишен от свобода е допустима, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода М. А. К. по нчд № 1212/21 на РС- Плевен е
определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години и
11 месеца по нохд № 330/20 г. на РС – Враца за престъпления по чл.196, ал.1 и по
чл.198, ал.1 НК и нохд № 941/21 г. на РС – Плевен за престъпление по чл.194, ал.1 НК.
Наказанието е приведено в изпълнение на 17.06.2020 г., като към 29.03.22 г. са
изтърпени 2 г., 5 м. и 18 дни, а остатъкът от същото е в размер на 11 м. и 12 дни.
Според приложения по делото доклад лишеният от свобода е показал желание за
1
включване в общопенитенциарните дейности и изпълнение плана на присъдата, но у
него липсва критично отношение към деянието, а мотивацията му за законосъобразно
поведение е лабилна. Не осъзнава и вредата от системната употреба и злоупотреба с
алкохол. Наказан е през м. май 2021 г. за проявено грубо и арогантно поведение,
съпроводено със заплахи към служител от НОС. Не е поощряван по ЗИНЗС поради
липса на примерно поведение и постигнати позитивни промени в определените зони с
дефицити. Само е изразявал желание за включване в мероприятия през свободното
време, но не е склонен да полага усилия за постоянно участие. През м. април 2021 г. е
завършил корекционна програма „Умения за мислене“, като редовното му посещение е
осигурено чрез постоянен контрол от страна на служителите. Поради несериозно
отношение към образователната дейност е отписан от учебен процес през м. януари
2022 г. В тази връзка при направена оценка на риска от рецидив не е отчетена промяна
от първоначално дадената такава и същият все още е висок - 88 точки. Даденото по
молбата на осъдения становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е
посочено, че с оглед предвидените в плана на присъдата задачи и цели все още не са
постигнати резултати за законосъобразно поведение и е налице необходимост от
корекционна работа. За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване
съдът е отчел изтичането на повече от две трети от наложеното наказание, но е счел че
не е налице поправяне в достатъчна степен.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция
и съображенията за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е отчетено
наличието на предпоставката по чл.70, ал.1, т.2 от НК по отношение на осъдения К., но
не и тази по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни за поправяне. Без
съмнение, видно от изготвените по делото становище и доклад, К. е демонстрирал
желание за промяна на първоначално неправомерното му поведение чрез изпълнение
плана на присъдата, като е бил и учащ се. Независимо от това, обаче е наказван, не е
променил напълно криминалните си нагласи, а понастоящем определеният висок риск
от рецидив все още е непроменен, което сочи за необходимост от по-дълъг времеви
период на въздействие спрямо него за постигане целите, предвидени в плана за
изпълнение на наказанието му, както се сочи и в даденото по молбата му отрицателно
становище на администрацията при затвора. Това, преценено в съвкупност с
обстоятелството, че не се касае за първоначален престой на лицето в условията на
лишаване от свобода, налага извода за обоснованост на постановения от съда отказ за
освобождаване.
Депозираната жалба от майката на лишения от свобода следва да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима. Посочените в нея доводи за влошено
здравословно състояние на лицето не могат да променят направените изводи за
неоснователност на молбата за условно предсрочно освобождаване, но с оглед
служебната проверка в тази насока, съдът констатира, че спрямо М.К. е оказвана
2
своевременна медицинска помощ в условията на затвора.
Предвид изложените съображения по жалбата на М.К., настоящият съдебен
състав счете, че следва да потвърди атакуваното определение на ОС- Враца.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба от В. Д. П. срещу определение на ОС- Враца от
29.03.2022 г. по нчд № 132/22 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС- Враца от 29.03.2022 г. по нчд № 132/22 г., с
което е оставена без уважение молбата на М. А. К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3