Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1557                         06.05.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2148 по описа за 2019 година.

 

Предявените искове намират основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Твърди се, че дружеството ищец е сключило с двамата ответници и техния кредитор „Рива Кредит“ ООД договор за гаранция, по силата на който приело да отговаря спрямо кредитора на ответниците за получен от тях заем в размер на 2000 лева с краен срок на  погасяване ***. Договорът за кредит бил с номер ** и бил сключен на ***. Получената в заем сума двамата ответници следвало да върнат на „Рива Кредит“ на ** равни месечни вноски при годишен лихвен процент 41%  съгласно погасителен план. Поддържа се, че било налице неизпълнение в задълженията на кредитополучателите, поради което от *** задължението станало предсрочно изискуемо. Освен дължимите главници, за забава била начислена законна лихва в размер на 415,81 лева за периода *** – *** година. Тъй като не постъпили плащания, кредиторът се възползвал от възможността да претендира плащане от дружеството ищец „Марж Трейд“ООД. Същото твърди, че е заплатило на кредитора изцяло дължимите суми, поради което и  встъпило в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжниците съобразно уговореното в договора за гаранция. Твърди се също така, че по договора за гаранция двамата ответници дължат на дружеството гарант заплащане на общо възнаграждение от 1195,92 лева, което се дължало разсрочено съобразно погасителния план и от което оставала неплатена сума 852,94 лева. За всички така изброени горе суми било подадено от „Марж Трейд“ООД заявление по чл.410 ГПК, срещу което длъжниците възразили. Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Ответниците Ж.Ж. и Т.Ж. считат, че сключеният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен, като противоречащ на закона, заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави. Евентуално считат, че част от клаузите, а именно тези определящи определящия годишен лихвен процент са нищожни и противоречащи на Закона за потребителския кредит, както и поради тяхната неравнопоставеност. Същото се сочи и по отношение на договора за гаранция, относно  който също се поддържат доводи за нищожност предвид противоречие със закона, заобикаляне и накърняване на добрите нрави.

Съдът намери за установено следното:

На *** между „Рива Кредит“ ООД и двамата ответници бил сключен договор за потребителски кредит №**, по силата на който била представена сумата 2000 лв. със срок на погасяване ** месеца и месечна погасителна вноска от 205,95 /лист *-**/. Кредитополучателите се задължили да заплатят възнаграждение в размер на 41 % годишно, при ГПР от 49,65 %. Така общото задължение по заема възлизало на 2471,40 лв. На същата дата бил сключен и договор за гаранция № **/***г. страни по които били кредиторът, длъжниците и ищеца по настоящото дело – „Марж трейд“ ООД / лист ** – **/.  По силата на този договор дружеството ищец приело да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задължението на ответниците по договора за кредит. Кредитополучателите приели, съгласно чл.5 от договора за гаранция, да заплатят на дружеството гарант възнаграждение разсрочено на ** месечни вноски от по 99,66 лв. Предвидено било, че при неточно изпълнение от страна на длъжиците „Марж трейд“ ООД  ще заплати всички суми дължими от тях на кредитора в седемдневен срок от уведомлението – чл.7. Съгласно чл.9 след изплащане на сумите гарантът встъпвал в правата на кредитора спрямо кредитополучателите. В случай на забава от страна на кредитополучателите относно изпълнение на задълженията по договора за гаранция чл.13 предвиждал, че те следва да заплатят неустойка в размер на 0,05% за всеки ден забава, изчислена върху дължимата сума / лист **/.

Установява се, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит дружеството ищец било уведомено съгласно сключения договор за гаранция, като заплатило вместо длъжниците. Плащането било извършено чрез банков превод осъществен на *** /лист **-**/.  След това ищецецът изпратил на длъжниците уведомление за извършеното от него плащане, с което изисквал от тях да му заплатят следните суми: 1692,20 лв. дължима главница по договора за кредит; 226,94 лв. договорна лихва по кредита дължима за периода от *** – ***; 415,81 лв. дължима законна лихва върху главницата по кредита за времето от *** до ***; 852,94 лв. остатък от възнаграждение по договора за гаранция; като и 371,46 лв. неустойка по договора за гаранция дължима за периода от *** – *** и начислена за ** дни забава / лист **/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответниците и „Рива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем, по който ответниците са заемополучатели. Не е спорно, че кредитополучателите са получили уговорената сума, като са се съгласили да заплатят, за срока на ползването, възнаградителна лихва.

            Неоснователно е възражението на ответниците относно това, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Това е така, защото всички визирани в тази норма изисквания относно съдържанието на договора  /чл.10, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20, ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1 т.7 -9 ЗПК/ са спазени при сключването му. Това се установява от сравняване на съответните норми със съдържанието на договора.

Съдът счита, че е неоснователен и доводът за нищожност на клаузата уреждаща размера на договорната лихва. Размерът на възниградителната лихва по договорите за заем не е нормативно ограничен, поради което следва спрямо него да се прилага принципът на свобода на договарянето уреден в чл.9 ЗЗД. Ето защо доводите за противоречие на тази клауза с добрите нрави са неоснователни. Заемополучателите са били предварително наясно с цената, която трябва да заплатят за ползване на сумата. Освен това размерът на годишния процент на разходите /49,65 %/ не превишава пет пъти законната лихва, поради което тази клауза от договора е в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

            Съдът намира, че са неоснователни доводите на особения представител относно нищожност на договора за гаранция. Това е така, защото този договор не противоречи на закона, който позволява обезпечаването на чужди задължения. Договорът е възмезден, като ответниците са се съгласили да заплатят възнаграждение за предоставеното им обезпечение. Освен това, сключването на договора не е било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като гаранцията е уредена, само като една от възможностите за предоставяне на обезпечение / чл.15 от договора за кредит/.

            Съдът намира, че е основателно възражението на ответниците относно нищожност на клаузата на чл.13 от договора за гаранция, която урежда претендираната неустойка.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. В процесния договор неустойката е предвидена без краен предел, което означава, че е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и като такава противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че претендираната сума от 371,46 лв., начислена като неоустойка не се дължи.

Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумите: 1692,20 лв. дължима главница по договора за кредит; 226,94 лв. договорна лихва по кредита; 415,81 лв. дължима законна лихва върху главницата по кредита; 852,94 лв. остатък от възнаграждение по договора за гаранция, като се отхвърли в частта му относно неустойката от 371,46 лв.

По разноските:

Пропорционално уважената част от исковете ищецът ще следва да получи от ответниците 1281,09 лв. за заповедното и 805,49 лв. за исковото производство.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответниците разноски в размер на 40 лв. за исковото и 96 лв. за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Марж трейд”ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Порто Лагос № 47, ет.5 против Ж.С.Ж. ЕГН ********** и Т.Д.Ж. ЕГН **********, двамата с адрес *** за сумите: 1692,20лв. /хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 20 ст./ дължима главница по договора за кредит №**/***г.; 226,94 лв ./двеста двадесет и шест лева и 94ст./ договорна лихва по кредита дължима за периода от *** – ***; 415,81 лв. / четиристотин и петнадесет лева и 81 ст./ дължима законна лихва върху главницата по кредита за времето от *** до ***; 852,94 лв. остатък от възнаграждение по договор за гаранция ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  ***г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № *** от *** по ч.гр.д.№***/***г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумата 371,46 лв. – неустойка по чл.13 от договор за гаранция №**/***г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Ж. и Т.Д.Ж. да заплатят на „Марж трейд”ООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1281,09 лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева и 9ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 805,49  лв./осемстотин и пет лева и 45 ст./ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/***г.  на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Марж трейд”ООД да заплати на Ж.С.Ж. и Т.Д.Ж., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 40лв. /четиридесет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 96 лв./деветдесет и шест лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/***г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :п/Ж.Желев

 

Вярно с оригинала.

М.К.