№ 582
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602456 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК”Въззивно производство”.
Постъпила е Частна Жалба /ЧЖ/ от защитника на осъдения М. Т. П. чрез защитника му
адв.Д. Д. срещу Определение на СРС,НО, 109 - ти състав по НЧД № 3658/22 г.С този съдебен акт
първата инстанция е извършила групиране на наказанията , наложени на П. по предходни
наказателни производства/посочени в ЧЖ/, като е определено едно общо наказание в размер на 7
години "Лишаване от свобода" , като на основание чл.24 от НК общото наказание е увеличено с 6
месеца.Недоволството на осъдения от така постановения съдебен акт се основава на приложението
на чл.24 от НК.На последно място, обжалваното Определение, което то се определя като
немотивиран и недоказан съд.акт.Поради всичко гореизложено в ЧЖ се иска от въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт единствено в частта касателно приложението на чл.24 от НК.
В СЗ пред въззивната инстанция осъденият се явява лично и със защитник.СГП
изпраща прокурор.
Защитникът по същество иска въззивния съд да уважи ЧЖ срещу Определението на
СГС, като поддържа доводите в текста й.Предлага на СГС да коригира първоинстанционния
съдебен акт , тъй като ненужно е увеличено общото наказание с 6 месеца.Общото наказание от 7
години е достатъчно тежко като размер, а увеличението му по реда на чл.24 от НК не е
съобразено с поведението на осъдения и семейното му положение.
Осъденият се присъединява към казаното от защитника му.
Прокурорът намира ,че Определението на СРС е правилно и законосъобразно,
увеличеното общо наказание ще постигне целите по чл.36 от НК и поради това пледира съд да го
потвърди.
Осъденият при последна дума заявява ,че има малко дете,за което се грижи.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
1
Марин Т. П. ,видно от Справката му за съдимост е бил осъждан два пъти, както следва:
По НОХД№ 9670/20г.със Споразумение на СРС за извършено престъпление по
чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.29,ал.1 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода" 10
месеца при строг режим.
По НОХД№ 9898/2012 г. със Споразумение на СРС за извършено престъпление по
чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.29 от НК е наложено по реда на чл.55 от НК наказание 7
години„Лишаване от свобода” , строг режим.
Д.ията по двете осъждания са извършени ,както следва – по второто осъждане на
01.09.2019г. , а по първото осъждане – на 27.08.2019 г.Споразуменията са одобрени с неподлежащи
на обжалване съдебни актове съответно – на 11.09.2012г. и на 28.09.2012г.Следователно ,при
хипотезата на еднородна реална съвкупност от престъпления П. е извършил двете престъпления
,без да има присъда за което и да е от тях.По-късно са постановени съдебни актове.Следователно
са налице материалноправните предпоставки на чл.23-25 от НК /”Множество престъпления”/.
СРС е установил правилно фактологията относно съдебното минало на осъденото лице и
кои наказания подлежат на групиране по реда на чл.23-25 от НК.На следващо място групирането
на наказанията по вид е извършено правилно, както и е допуснато приспадане на изтърпяните
части от наказанията-на основание чл.25,ал.3 от НК.
Първоинстанционният съд е групирал наказанията по двата съдебни акта , като е
определил общо наказание-най-тежкото от така наложените - „Лишаване от свобода” за срок от
11 месеца.Макар да е изложил кратки мотиви приложението на института на чл.24 от НК
"увеличаване на общото наказание“ с до една втора/в конкретния случай с 6 месеца/ районният съд
е обосновал правилен извод от правна страна.Следователно ЧЖ се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Няма пречка въззивният съд да посочи към изложените аргументи от СРС за
приложението на чл.24 от НК,че и двете осъждания на М. П. са за Д.ия извършени при условията
на "опасен рецидив", което е видно от правната квалификация по чл.196,ал.1,т.2 ,вр. други от
НК.Едното осъждане е с наказание под минимума ,тъй като е чрез Споразумение.в процедура по
Глава 29 от НПК.На следващо място, справката за съдимост на П. обхваща/четиридесет !!!/ листа
и разкрива тежко обременено съдебно минало , като в документа са включени 20 бюлетина за
съдимост.Няма възможност да се направят други изводи за осъдения , освен че е лице с висока
степен на обществена опасност.Всеки нов осъдителен съдебен акт за него води до дефинитивен
извод ,че целите на наказанието по предходното/респ. предходните/ осъждания не е била
постигната.на последно място, увеличението на общото наказание от 7 години е могло да се
реализира с до 3 години и половина "Лишаване от свобода",предвид правомощията на съда.Вярно
е ,че в предложението си прокурорът е искал по-малко увеличение,но вътрешното убеждение на
съда не е обвързано нито е лимитирано от искането на представителя на държавното обвинение и е
имал възможност да увеличи далеч по-сериозно общото наказание.В крайна сметка ,увеличението
е сторено само с 7,14 % от общото наказание ,при законова възможност за увеличение с до 50
%.Ето защо ,несъществено е обременено правното положение на осъденото лице с приложението
на чл.24 от НК,тъй като в обществен интерес се явява изискването да се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.Доводите в Жалбата за липса на мотиви за приложението на
увеличението на общото наказание не са основателни, тъй като макар и кратки са налице
мотиви.Както бе посочено ,анализът на съдебното минало,сторен от въззивната инстанция
компенсира и визираната в ЧЖ необходимост "да се прецени цялостната престъпна дейност" на
осъденото лице.
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че обжалваното Определение следва да бъде
потвърдено в горния смисъл.
РЕШИ:
э
ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС,НО,109-ти състав по НЧД№ 3658/2022 г. с което на
основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК е извършено групиране на наказанията , наложени на
осъденото лице М. Т. П. по НОХД№ 7690/2020 г. по описа на СРС и по НОХД№ 9898/2020 г. по
описа на СРС, като е било определено едно общо наказание от 7 години "Лишаване от свобода" и
2
след това на основание чл.24 от НК е било увеличено това общо наказание с 6 месеца, тъй като
този съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3