РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Кюстендил, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Е.я Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по подадени жалби от адв.Е. Й. от АК[1]Кюстендил, в
качеството му на пълномощник на Я. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес в с.К., ул. „***“ №
***, както следва:
- частна жалба с вх.№268425/13.12.2021г. против протоколно определение от
07.12.2021г. по гр.д.№804/2021г. по описа на Районен съд-Дупница, с което съдът е отказал
да постанови отделяне на молбата на ответниците по делото за включване в делбената маса
на недвижими имоти в самостоятелно производство и
- въззивна жалба с вх.№260223/31.01.2022г. против част от решение с
№260002/13.01.2022г. на РС - Дупница, постановено по гр.д.№804/2021г. по описа на същия
съд.
С Решение №260002/13.01.2022г. на РС - Дупница, постановено по гр.д.№804/2021г.
по описа на същия съд, районният съд е допуснал извършването на съдебна делба между Д.
С. Н., Я. Х. Г. и Х. Я. Г., на следния недвижим имот: ПИ с
идентификационен №65365.602.95 по КК на гр. С. с адрес: *** № *** с площ 236 кв.м. при
съседи ПИ с № 65365.602.94, 65365.602.1087, 65365.602.96, 65365.602.1191, ведно с
построената в него сграда с идент. №2 плевня с площ 16 кв.м. и жилищна сграда с идент. №3
с площ 67 кв.м., представляващо мезонетен тип жилище на два етажа, като постановява
делбата да се допусне при следните права: за Д. С. Н. 2/4 ид.ч., за Я. Х. Г. 1/4 ид.ч. и за Х.
Я. Г. 1/4 ид.ч. и е оставил без уважение искането на Я. Х. Г. и Х. Я. Г. за намаляване на
1
дарение до разполагаемата им част.
С определение №260030/12.04.2022г., постановено по същото гр.д.№804/2021г. по
описа на ДнРС, след депозиране на въззивната жалба и във връзка с развило се производство
по чл.247 от ГПК, районният съд е изменил диспозитива на постановеното по делото
решение, в който е посочено, че до делба е допусната сграда №3, и е постановил, че вместо
„сграда №3“ следва да се чете „до делба се допускат не цялата сграда, а самостоятелни
обекти в нея мезонет с №65365.602.95.1.2 с площ 35 кв.м. на 1 етаж и обект на 2 етаж с
№65365.602.95.1.3 с площ 67 кв.м.“. Този съдебен акт не е предмет на обжалване.
С депозираната частна жалба, жалбоподателят обжалва постановеното в открито
съдебно заседание на 07.12.2021г. протоколно определение, с което съдът, според
жалбоподателя, е отказал включване в делбената маса на други недвижими имоти и
отделяне на молбата за разглеждане в самостоятелно производство, с твърдение за неговата
нищожност, немотивираност, неправилност и незаконосъобразност. Посочва, че с писмения
отговор е било направено искане с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазена част и включване в делбената маса на два недвижими имота самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №65365.602.95.1.1 и поземлен имот с идентификатор
№65365.602.66, ведно с находящата се в него сграда №65365.602.66.1 по КККР на гр.С.б..
Акцентира, че с протоколно определение от о.с.з., проведено на 28.09.2021г. съдът се
е произнесъл по искането и постановил диспозитив, че не включва посочения имот в
делбената маса, мотивирайки се, че имотът е продаден на трето лице, но без да конкретизира
имота. Развива съображения за основателност на направеното искане, и твърди, че при
отказ за включване на имотите в делбата по реда на чл.341 ал.2 от ГПК съдът следва да
разпореди образуването на отделно производство за тяхната делба, в каквато насока са
указанията на ТР №1/2013г. на ОСГТК. Подчертава, че прехвърлителна сделка в полза на
трето за делбеното производство лице, извършена по отношение на имот, заявен по реда на
чл.341 ал.2 от ГПК в момент, предхождаш подаването на молбата по чл. 341 ал. 2 от ГПК, не
съставлява прехвърляне на спорното право в течение на производството по смисъла на
чл.226 ал.1 от ГПК, респ. не е основание, придаващо на прехвърлителя качеството на
процесуален субституент на приобретателя. Допълва, че доколкото към датата на завеждане
на иска надареният се бил разпоредил с имотите, то намаляването следвало да се извърши с
конкретна сума, предвид неприложимостта на разпоредбата на чл.36 от ЗН, като сумата
зависела от стойността на имота към датата на извършване на намаляването.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и допускане включване в
делбената маса на процесните недвижими имоти, или алтернативно, отделянето им в
самостоятелно производство.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на частната жалба от Д. С. Н.,
чрез пълномощника му адв.З. В., с който се възразява срещу изложените в нея твърдения.
Навеждат се аргументи за недопустимост на подадената частна жалба, доколкото се твърди,
че жалбата е просрочена, а обжалваното определение не е от вида определения, подлежащи
на обжалване, предвидени с разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК. Алтернативно, жалбата се
оспорва като неоснователна. Подчертава се, че твърдението за нищожност на обжалваното
определение не е подкрепено с каквито и да било конкретни доводи, като в случая
съдебният акт не страдал от пороци, водещи до нищожност. Релевира доводи за
недопустимост и неоснователност на предявения от ответниците иск с правно основание
чл.30 от ЗН, доколкото имотите не са съсобствени с въззивника, а са еднолична собственост
на закупилите ги лица и то не към момента на постановяване на решението по възражение с
правно основание чл.30 от ЗН, тъй като разпореждането с тези имоти предшествало
направеното възражение с правно основание чл.30 от ЗН и искането им за включването в
делбената маса. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението си, че делба на имот,
дарен от наследодател и впоследствие отчужден в полза на трето лице от надарения, можело
2
да бъде поискана след уважаване на иск по чл.37 ал.1 от ЗН, който се предявявал срещу
надарения наследник и третото лице, като възстановяването на запазената част би имало
действие и спрямо третите лица, но след отмяна на отчужденията по иска на наследника с
право на запазена част против третото лице при условията на чл.37 ал.1 от ЗН, респ.
недопустимо е допускане на делба на имота до провеждането на този иск. Като
допълнително основание за недопустимост на обжалването сочи наличието на възможност
жалбоподателят да защити интересите си посредством иск с правно основание чл.30 от ЗН.
Иска се отхвърляне на частната жалба като недопустима, респ. неоснователна и
потвърждаване на обжалваното определение като правилно и нестрадащо от твърдените с
жалбата пороци. Претендират се разноските в производството.
С въззивната си жалба въззивникът Я. Г. обжалва първоинстанционното решение в
частта му, в която съдът не е допуснал извършване на съдебна делба на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №65365.602.95.1.2 между същите страни при съответните квоти и
в частта, в която не е уважено направеното искане на ответниците на основание чл.30 от ЗН
за възстановяване на тяхна запазена част и допълнително включване в делбената маса на
недвижими имоти СОС №65365.602.95.1.1 и ПИ №65365.602.66, ведно с находящата се в
него сграда №65365.602.66.1 по КККР на гр..С.б., с аргументи за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Акцентира се, че относно първия недвижим имот
била налице депозирана молба с правно основание чл.250 ал. 1 от ГПК за допълване на
съдебното решение, по която липсвало произнасяне от първоинстанционния съд, а от
страните по делото в първоинстанционното производство било изразено съгласие да бъде
прекратена съсобствеността чрез допускане на делба между тях при същите квоти. По
отношение на неуваженото искане на ответниците на основание чл.30 от ЗН се релевират
доводи, абсолютно идентични с изложените в подадената частна жалба.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част, допускане извършването на
съдебна делба на СОС №65365.602.95.1.2 между същите страни при съответните квоти и
връщане на делото на ДнРС за разглеждане от друг съдебен състав и продължаване на
производството по чл.30 от ЗН .
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. С.
Н., чрез пълномощника му адв.З. В.. С отговора се изразява становище за неоснователност
на депозираната жалба в частта относно процесния СОС №65365.602.95.1.2 като
преждевременно подадена, предвид липсата на диспозитив в самото решение в тази насока
(тъй като посочва, че искането не е изрично отхвърлено, а липса на произнасяне не е отказ за
допускане до делба), както и непроизнасянето на съда по депозирани молби по чл.247 от
ГПК и чл.250 от ГПК от страните. В останалата й част относно неуваженото искане по чл.30
от ЗН въззивната жалба се оспорва като недопустима. Въззиваемият счита, че районният съд
не е следвало да се произнася в диспозитива на решението в тази насока след като не е
допуснат до разглеждане иск с такова правно основание, респ. решението в тази му част не
може да бъде обжалвано. В отговора се преповтарят съображенията, изложени в отговора на
частната жалба. Допълва се, че въззивникът бил упражнил правото си на иск по чл.30 от ЗН
и предявил такъв в отделно производство (гр.д.№2550/2021г. по описа на ДнРС), респ.
жалбата е недопустима поради липса на правен интерес.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като недопустима, респ. неоснователна, и
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Съдебният състав, след като взе предвид събраните от първостепенния съд
доказателства и извършените процесуални действия, съобрази оплакванията в жалбите,
прецени доводите и възраженията в депозираните отговори, намира следното от фактическа
страна:
РС-Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Д. С. Н., чрез пълномощника
му адв.З..В., против Я. Х. Г. и Х. Я. Г. на съсобствени по силата на наследствено
3
правоприемство от С. Д. Н., б.ж. на гр.С.б., починал на 12.06.1993г. недвижими имоти, а
именно: ПИ с идентификатор №65365.602.95 по КККР на гр.С.б. с адрес: ул.„*** *** с
площ 236 кв.м.; изградената в него сграда с идентификатор №65365.602.95.2,
представляваща селскостопанска сграда с площ 16 кв.м., както и самостоятелни обекти в
сграда в същия поземлен имот с идентификатор 65365.602.95.1, а именно - самостоятелен
обект с идентификатор №65365.602.95.1.2 с площ 35 кв.м. на 1 етаж и самостоятелен
обект с идентификатор №65365.602.95.1.3 с площ 67 кв.м., представляващи едно жилище
мезонетен тип. Поискано е делбата да се извърши при правата, които страните имат по
закон, а именно– 1/2 ид.ч. за ищеца и по 1/4 ид.ч. за всеки от ответниците.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба.
В отговора същите от една страна са заявили съгласието си посочените от ищеца имоти да се
допуснат до делба при поисканите права. От друга страна са направили искане, на основание
чл.341 ал.2 от ГПК, в делбената маса да се включат и други недвижими имоти – 1/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №65365.602.95.1.1, с предназначение „за
търговска дейност“, разположен на първия етаж от сградата с идентификатор
65365.602.95.1, находяща се в делбения ПИ; 2/ дворно място, съставляващо парцел II-576 в
кв.66 по плана на гр.С.б., целият с урегулирано пространство от 495 кв.м., ведно с
построената в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, които да бъдат поделени между
същите страни, след като съдът разгледа и се произнесе и по формулирано в отговора искане
по чл.30 от ЗН за намаляване на две дарения до размера на запазените им части, с които
наследодателката им Р. С.а Г.а – сестра на ищеца, съпруга на първия и майка на втория
ответник – се е разпоредила в полза на Д. Н. с притежаваните от нея права върху посочените
имоти, които дарения са обективирани съответно в нотариален акт с №97, том II, дело
№234/06.07.2012г. по описа на нотариус с рег.№527 и нотариален акт с №13, том II, дело
№587/27.04.1999г. по описа на нотариус с рег.№293 на НК.
Преди датата на първото съдебно заседание, насрочено за 28.09.2021г., ищецът Д. Н.,
чрез пълномощника си, е подал заявление с вх.№267768/27.09.2021г., в което е изразил
становище за недопустимост и неоснователност на иска по чл.30 от ЗН, като е изтъкнал, че
двата имота, които ответниците са поискали да се включат в делбената маса, не са част от
неговия патримониум, тъй като се е разпоредил с тях в полза на трети лица, за което е
представил към заявлението два броя нотариални актове за покупко-продажба,
акцентирайки на факта, че това е било сторено преди молбата по чл.30 от ЗН да бъде
вписана в СВ.
В съдебното заседание, проведено на 28.09.2021г. съдът не е изготвил доклад по
делото, но посочвайки, че в срока по чл.131 от ГПК ответниците са направили възражение
по чл.30 от ЗН, като са поискали включване в делбената маса на имот, относно който било
видно от приложен нотариален акт, че е продаден на трето лице, е постановил определение,
което гласи по следния начин: „Не включва посочения имот в делбената маса“, след което,
независимо от липсата на други процесуални действия, които да се следват (представените
от страните документи са били приети и други искания не са били заявени), е отложил
делото за 07.12.2021г.
Преди датата на следващото съдебно заседание пълномощникът на Я. Г. – адв.Е.Й., е
депозирал молба с вх.№268305/29.11.2021г., в която, позовавайки се на разбирането, че при
отказ за включване на имотите, поискани по реда на чл.341 ал.2 от ГПК, в делбата, съдът
дължи процедиране, както при неприемане за съвместно разглеждане на насрещен иск, е
поискал съдът да отдели за самостоятелно разглеждане в отделно производство искането по
чл.30 от ЗН и това за делба на тези имоти. В съдебното заседание, проведено на 07.12.2021г.,
ДнРС без да изложи мотиви, е постановил определение, с което „Не уважава молбата за
отделяне в отделно производство за допускане в делбената маса на други имоти“. В същото
съдебно заседание е даден ход на устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с
4
решение.
С атакувания акт по същество, който не съдържа фактически изводи, са направени
лаконични правни такива в посока, че страните притежават общи права на собственост
върху „вещта, предмет на делбата“ по силата на наследяване и е декларирано, че „съдът
няма да уважи искането по чл.30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане в полза на
ищеца тъй като същият е продал двата имота с които е бил надарен от майка си и сестра си
на трети лица“.
В крайна сметка с постановеното решение, поправено по реда на чл.247 от ГПК с
определение от 12.04.2022г., съдът е допуснал до делба имотите, посочени в исковата молба
при правата, поискани от всички страни, и е оставил без уважение искането на Я. Х. Г. и Х.
Я. Г. за намаляване на дарение до разполагаемата им част.
Съобразявайки всички изложено, настоящият състав на ОС-Кюстендил, формира
следните правни изводи:
Частната жалба, подадена срещу определение, постановено в открито съдебно
заседание на 07.12.2021г., с което е отказано отделяне за самостоятелно разглеждане в друго
производство на молбата за включване в делбената маса на посочените в отговора на
исковата молба имоти, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Този извод произтича от обстоятелството, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който
не подлежи на въззивно обжалване, тъй като не попада нито в категорията определения,
посочени в чл.274 ал.1 т.1 от ГПК – преграждащи по-нататъшното развитие на делото, нито
в тази, визирана в чл.274 ал.1 т.2 от ГПК – относно които изрично е предвидена
възможността за самостоятелно обжалване.
Несъмнено е, че съдебната практика, макар и противоречива, преимуществено е
ориентирана към разбирането, че определението на районния съд, с което се отказва
включване в наследствената маса и на други имоти, поискани по реда на чл.341 ал.2 от ГПК,
е такова, което има преграждащ развитието на делото характер, тъй като препятства
включването на повече имоти в делбената маса, което би имало значение за способа за
извършване на делбата. В конкретния случай е мислимо, че отказът на районния съд, макар
и непрецизно формулиран, да включи на основание чл.341 ал.2 от ГПК, посочените в
отговора на исковата молба имоти в делбената маса, съдържащ се в определение от
28.09.2021г., е представлявало акт, срещу който заинтересованата страна е могла да подаде
частна жалба, което обаче не е сторено. Ответникът Я. Г. излага аргументи в подкрепа на
тезата си, че при постановяване на този резултат съдът е дължал да постанови отделяне на
молбата за самостоятелно разглеждане в друго производство, което именно не е сторил с
оспореното определение. Последното обаче не може да бъде приравнено на определение, с
което се отказва включване на имотите в делбената маса, тъй като такова вече е било
постановено, а действието по отделяне на молбата за самостоятелно разглеждане има по-
скоро административен характер и отказът да бъде извършено това действие може да бъде
преодолян чрез други способи, не и по реда на самостоятелното въззивно обжалване.
Поради изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане като
недопустима.
С постановяването на определението от 12.04.2022г. по реда на чл.247 от ГПК, макар
и неправилно именовано по посочения начин, наместо решение, е отстранена грешката в
първоначалния съдебен акт с №260002/13.01.2022г., допусната при индивидуализиране на
имотите, по отношение на които се допуска делбата. С това действие, следва да се счита, че
е отстранен пропускът, визиран във въззивната жалба, подадена преди да бъде отстранена
очевидната фактическа грешка, до делба да се допуснат всички, визирани исковата молба
недвижими имоти, имащи съсобствен характер, които и ответниците са поискали да бъдат
поделени. В тази част решението на ДнРС е стабилизирано, тъй като не е обжалвано.
5
Решението на ДнРС, в частта, в която е оставено без уважение искането на Я. Х. Г. и
Х. Я. Г. „за намаляване на дарение до разполагаемата им част“ е недопустимо и като такова
следва да се обезсили. В производството по делото пред районния съд не са били
извършвани съдопроизводствени действия по приемане на тази искова претенция за
разглеждане в делбеното производство; на насрещната страна не са били давани указания за
процесуалните възможности за защита; на страните не е било указано, че този иск е включен
в предмета на делото и съдът ще го разгледа, а напротив – извършени са действия, сочещи
на извод за обратното; не са събирани доказателства в подкрепа или опровержение
основателността на исковата претенция. Произнасянето в решението е по искане, което не е
било въведено надлежно в предмета на разглеждане, в разрез с всички процесуални правила,
относими към редовността, допустимостта и основателността на искането, поради което е
недопустимо. Решението в тази част следва да се обезсили.
Доколкото искането по чл.30 от ЗН е заявено във връзка с искането за включване в
делбата на други имоти, които евентуално биха имали съсобствен характер, в случай, че
молбата за намаляване на извършените дарения до размера на запазената част на всеки от
ответниците бъде уважена и предвид факта, че съдът е отказал да включи в делбата
поисканите от ответниците имоти, то налице са предпоставките, след като решението на
ДнРС бъде обезсилено в коментираната част, делото да бъде върнато за разглеждане, но не
на делбения съд, а на друг състав, пред който по молбата за намаляване на дарствените
разпореждания и извършване на делба на дарените на Н. имоти, бъде образувано отделно
производство, по което на самостоятелно основание да се прецени редовността на молбата,
да се конституират страните и да се извършат съответните процесуални действия. В тази
връзка следва да се посочи, че оплакванията на въззивника са основателни в посока, че при
отказ за включване на имотите в делбата по реда на чл.341 ал.2 от ГПК съдът следва да
разпореди образуването на отделно производство за тяхната делба. В тази насока са
приложими указанията в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК относно
определението, с което не се приема за разглеждане насрещен иск - съдът следва да
постанови отделянето му в самостоятелно производство.
В отговора на въззивната жалба, подаден от адв.З..В., като пълномощник на Д.Н., се
твърди, че такъв иск вече е бил предявен самостоятелно и по същия е било образувано гр.д.
№2550/2021г. по описа на ДнРС, но доказателства в подкрепа на това твърдение не са
представени. В случай, че такова дело действително има образувано и то е с идентичен
предмет, ще следва да се процедира съобразно общите правила на ГПК.
Относно разноските:
С оглед недопустимостта на подадената частна жалба и предвид обстоятелството, че
на л.9 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.12.2021г., съгласно
който Д.Н. е заплатил адвокатско възнаграждение на адв.В. за изготвяне и подаване отговор
на частната жалба, включително за процесуално представителство по делото в размер на
500.00 лева, което се претендира да бъде изплатено, то налице са предпоставки частният
въззивник Я. Г. да бъде осъден да заплати на Д. Н. сторените разноски изцяло.
На въззивника не се следват разноски съразмерно с основателността на въззивната
жалба, като същите ще следва да се разпределят, съобразно общите правила при решаването
на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, подадената от адв.Е. Й. от АК-
Кюстендил, в качеството му на пълномощник на Я. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес в с.К.,
6
ул. „***“ № 17, частна жалба с вх.№268425/13.12.2021г. против протоколно определение от
07.12.2021г. по гр.д.№804/2021г. по описа на Районен съд-Дупница, с което съдът е отказал
да постанови отделяне на молбата на ответниците по делото за включване в делбената маса
на недвижими имоти за разглеждане в самостоятелно производство и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение с №260002/13.01.2022г. на РС - Дупница, постановено по
гр.д.№804/2021г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е оставил без уважение
искането на Я. Х. Г. и Х. Я. Г. за намаляване на дарение до разполагаемата им част и
ВРЪЩА делото на РС-Дупница, с указание за отделяне и образуване на самостоятелно
производство по съдържащите се в отговор на искова молба с вх.№266941/15.07.2021г.,
подаден от Я. Х. Г. и Х. Я. Г., искания по чл.30 от ЗН за намаляване на извършени дарения,
обективирани в нотариален акт с №97, том II, дело №234/06.07.2012г. по описа на нотариус
с рег.№527 и нотариален акт с №13, том II, дело №587/27.04.1999г. по описа на нотариус с
рег.№293 на НК, до размера на запазените им части, с които наследодателката им Р. С.а Г.а
се е разпоредила в полза на Д. Н. с притежаваните от нея права върху недвижими имоти,
съответно - 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №65365.602.95.1.1, с
предназначение „за търговска дейност“, разположен на първия етаж от сградата с
идентификатор 65365.602.95.1, находяща се в ПИ с идентификатор №65365.602.95
по КККР на гр.С.б. и 2/ дворно място, съставляващо парцел II-576 в кв.66 по плана на
гр.С.б., целият с урегулирано пространство от 495 кв.м., ведно с построената в парцела
двуетажна масивна жилищна сграда, съставляващи ПИ с идентификатор №65365.602.66,
ведно с находящата се в него сграда с идентификатор №65365.602.66.1 по КККР на гр..С.б.,
както и за извършване делба на тези имоти, при съобразяване мотивите на настоящото
решение.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Я. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес в с.К., ул. „***“ № *** да заплати на Д.
С. Н., с ЕГН **********, гр.С.б., ул.„*** *** сумата от 500.00 лева (петстотин лева),
представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция.
Решението, в частта, в която се оставя без разглеждане частната жалба може да се
обжалва с частна жалба пред АС-София в 1-седмичен срок от връчването, а в станалата част
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
датата на връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7