Р Е Ш Е Н И Е № .........
10.06. гр. Плевен, .,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на десети юни ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Десислава
Гюзелева
като разгледа
докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 63 по описа за 2019 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422,ал.1 ГПК, вр. чл.415, чл.417 ГПК .
Производството е образувано пред Плевенския
окръжен съд ,на основание ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. № 3309/ 21.03.2019г., подадена
от „***“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ***, ул.“***“ №***, представлявано от Д.П. и П.Д., чрез
адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М., упълномощен представител и съдебен адреса*** *** , против Х.П.Д. ЕГН ********** с адрес: ***.
Цена на
предявените искове 17 490.04. шв. франка и 358 лева, с левова
равностойност 29 770.17 лева.
Моли окръжния съд да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, съществуването на
вземане на длъжника по извлечение от счетоводните книги на „***" АД
към 13.11,2017г и издадените заповед за изпълнение № 6204/22.12.2017г. и
изпълнителен лист № 8557/22.12.2017г. по ч.гр.д, 8750/2017г. по описа на
Районен съд - Плевен, 3 състав, и съгласно Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34210/26.02.2008г., ведно с Допълнително споразумение от 14.04.2009г. и
Допълнително споразумение 28.07.2010г, сключен между „***" АД, ЕИК ***
(сегашно „***" АД) - кредитодател и Х.П.Д., ЕГН ********** -
кредитополучател,
така, както е предявено в размер на 17 490.04 швейцарски франка
(седемнадесет хиляди четиристотин и деветдесет швейцарски франка и четири
сантима) и 258,00 лева (двеста петдесет и осем лева), от които:
17 194,91 швейцарски франка (седемнадесет хиляди сто деветдесет и четири
швейцарски франка и деветдесет и един сантима) - цялата дължима сума за
главница за периода от 27.04.2012г. до 13.11.2017г.;
295,13 швейцарски франка (двеста деветдесет и пет швейцарски франка и
тринадесет сантима) - част от общо дължимата сума за банкови такси за
периода от 27.03.2015г. до 13.11.2017г.;
258,00 лева (двеста
петдесет и осем лева) - цялата дължима сума за банкови такси за периода от
20.10.2017г. до 13.11.2017г.,
Претендира се и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
15.11.2017г. - до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни
разноски по заповедното производство.
Към исковата
молба са приложени като писмени доказателства, заверени от ищеца копия от
следните документи:
1/ Пълномощни; 2/ Извлечение от счетоводните книги,
ведно със справка; 3/ Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/26.02.2008г.,
ведно с Допълнително споразумение от 14.04.2009г. и Допълнително споразумение
от 28.07.2010г.; 4/ Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
27.05.2015г.; 5/ Нотариални покани - 2 броя; 6/ Заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, ведно с товарителница и обратна разписка; 7/
Заповед за изпълнение № 6204/22.12.2017г.; 8/ Изпълнителен лист №
8557/22.12.2017г.; 9/ Съобщение от PC
- Плевен от 07.02.2019г.; 10/
Документ за внесена държавна такса; 11/ Извлечение от Търговския регистър за
кредитора; 12/ Извлечение от БНБ за курса на швейцарския франк;
Твърденията на
страните:
Твърди се в
исковата молба, че по силата на Договор за потребителски кредит HL
34210/26.02.2008 г., сключен между „***“ АД, със седалище гр. София, от една
страна и от друга страна Х.П.Д. ***, като кредитополучател, банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 9100 евро по курс „купува“ на банката
за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, от които 3550
евро са за покупка на недвижим имот, а 5550 евро за други разплащания. Крайният
срок за погасяване на отпуснатия кредит е 420 месеца, считано от датата на
усвояване на отпуснатите по договора суми - 27.02.2008г. С договора е уговорена
възнаградителна лихва в полза на банката равна на сбора от базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове от 4.5% и добавка
от 5.15 пункта.
Сочи се от ищеца , че при просрочие на дължимите
вноски, както и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период
на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката и съответните такси
Твърди се от ищеца, че ответникът е упълномощил банката кредитор да подновява
ежегодно от негово име застрахователните полици, като събира необходимите
средства служебно от сметката на получателя. В случай, че в нея няма
необходимата сума, то със същата се увеличава задължението на кредитополучателя
по договора за кредит. Твърди се, също така в ИМ, че страните са договорили
условията при които банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем и да се снабди с изпълнителен лист за вземането си.
Твърди се от ищеца ,че с допълнително споразумение от 14.04.2009г. страните са констатирали,
че задълженията по договора за кредит към датата на сключването му са в общ
размер на 15 436.86 швейцарски франка от които : 9.72 CHF – просрочена
главница; 416.58 CHF – просрочена лихва; 14931.94 CHF – редовна главница и
78.62 CHF – редовна лихва.Поради това бил въведен е облекчен ред за погасяване
на кредита за срок от 12 месеца, при условие ,че кредитополучателят внесе сумата от 142.04 CHF, за да влезе в сила
споразумението, както и че след периода на облекчено погасяване
кредитополучателят следва да заплаща равни месечни вноски.
Твърди се в ИМ, че с допълнително споразумение от 28.07.2010г. страните са констатирали,
че задълженията по договора за кредит към датата на сключването му са 4.12 CHF
– просрочена главница; 150.51 CHF – просрочена лихва; 16194.14 CHF – редовна
главница. Страните се съгласили всички плащания във връзка с просрочията по
кредита да се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението,
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Със същото доп. споразумение бил въведен облекчен ред за погасяване на кредита за срок
от 12 месеца, като длъжникът следвало да се внася намалени месечни вноски от 78
CHF.
Сочи също така
се твърди в ИМ ,че страните са се съгласили, след натрупването на просрочената лихва
върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на
уговорената с договора за кредит и споразуменията към него лихва, като до
окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски. В случай, че в
рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло
или отчасти две последователни вноски, същият губи правото да се полза от
облекчените условия. Договорено било също, че кредитополучателят дължи месечна
такса за администриране на просрочен кредит съгласно тарифата на банката, а
условия за да влезе в сила споразумението е внасяне на сума от 30лв.
Ищецът твърди, че договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 27.05.2015г. „***“ АД прехвърля обратно на банката „***“
АД вземането си по договор за банков кредит HL 34210/26.02.2008г. с
кредитополучател Х.П.Д..
Твърди се от ищеца ,че с Нотариална покана № 4285 акт№123 том ІІ от 18.09.2017г.
на Нотариус Диана Иванова, връчена по реда на чл.46 от ГПКна 04.10.2017г.
длъжницата е уведомена, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на „***“
АД.
Твърди се също,
че поради неплащане на дължимите
вноски , с Нот. покана №4284 акт №122 том ІІ от 18.09.2017г. на Нотариус Диана
Иванова, връчена по реда на чл.46 от ГПК на 04.10.2017г. длъжницата е уведомена
от банката-кредитор , че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
В исковата молба се твърди ,че след обявяване на
предсрочната изискуемост не са постъпили погашения по кредита.
Ищецът твърди,
че банката е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 ал.2 от ГПК. Въз основа на него, Плевенски районен съд е издал Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение № 6204/22.12.2017г. по
ч.гр.д.№8750/2017г., съответно за процесните суми: 17194.91 CHF – непогасена
част от главница по договор за банков кредит за периода 27.04.2012г. до
13.11.2017г.; 295.13 CHF част от дължимите банкови такси за периода
27.03.2015г. – 13.11.2017г., както и 258
лв.- цялата дължима сума за банкови такси за периода 20.10.2017г. –
13.11.2017г. Издаден бил и изпълнителен лист №8557/22.12.2017г. Сочи се също
,че Заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК и РС-Плевен е уведомил
със съобщение получено от ищеца на 19.02.2019г., че следва да предяви иск за
установяване на вземането си съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Поради това е
предявен и настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника по делото, по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК., като съдът е назначил на ответника за особен представител
адвокат Г.Г. ***.
В срока по чл. 367,ал.1
от ГПК от особения представител е постъпил отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба (ОИМ), особеният
представител на ответника е изразил становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
С отговора особеният представител на ответника е
възразил, че претенцията е недопустима, алтернативно неоснователна.
Възразява се с отговора, че с исковата молба не са
представени никакви доказателства, че банката е изпълнила своето задължение и е
отпуснала сумата - предмет на договора за кредит /ДК/. Приложеният договор,
последващите споразумения, нотариални покани не представлявали доказателство за
предоставяне на кредита, респективно за усвояването му, т.к. обичайно
подписването на договорите предхождат предоставяне на сумите по кредитите.
Твърди се от с отговора на ИМ,че съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал.1, т. 4 от ТЗ, банката
може да иска предсрочно връщане на сумата, но следва да даде достатъчен срок,
преди да упражни правото си за предсрочно й връщане. Възразява се ,че видно от
нотариални покана, връчена на 04.10.2017г. такъв достатъчен срок не е даден на
доверителката ми.
Твърди се също от особения представител на ответника
,че съм договора за банков кредит не е
приложен двустранно подписано приложение №1, съгласно разпоредбата на чл. 1,
т.З от раздел 1 от договора и няма никаква яснота какъв е размера на отпуснатия
кредит в лева. Възразява се също така ,че нито от договора, нито от исковата
молба става ясно как, кога и в каква валута отпуснатия кредит е бил усвоен от
ответника.
Възразява се също така ,че клаузите на чл. 22 и чл.24,ал. 1 от
процесния договор за кредит са нищожни, като неравноправни и сключени във вреда
на потребиталя, тъй като кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към евро /чл.22 от договора/ или лева, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева/евро. Освен това съобразно ал.2 на член 24 декларира, че разбира икономическия
смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването
им. Възразява се,че д разпоредбите на чл. 22 и чл. 24 от договора за кредит се
прехвърля изцяло риска от промяната на валутния курс върху кредитополучателя.
Сочи се също в ОИМ, че въпросите клаузи
не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключване на договора. Възразява се ,че посочените клаузи, не са индивидуално
уговорени и създават във вреда на потребителя значително неравновесне между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай
за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144,ал.З ЗЗП .
Позовава се на казуистичната практика на ВКС- Решение №295/22.02.2019г.,
постановено по т.д. №3539/2015г., II т.о. на ВКС съобразена със задължителната
практика на СЕС / С-119/17; С-186/16; С-415/11/ . Възразява се ,че ответницата, като по- слаба страна в това
правоотношение изобщо не е разполагала с информация какви са очакваните
прогнози в промяната на курса на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс, за разлика от
банката, която разполага с нея, тъй като е неизменна част от професионалната й
дейност. С клаузите на чл.22 и чл. 24 от договора валутният риск е прехвърлен
изцяло върху кредитополучателката и е изцяло в нейна вреда, при получаван доход
в местна национална валута. с което е създадено значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора съобразно чл.143. т.19 ЗЗП,
поради което клаузата се явява нищожна на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД.
С ОИМ особеният представител оспорва съдържането на
допълнителните споразумения от 14.04.2009г. и от 28.07.20Юг., в които твърди,
че няма никаква яснота как е изчислено задължението. По отношение на
споменатите споразумения няма яснота и относно обстоятелството по каква причина
същите са подписани от „Бългериън ритейл зървиз“ АД т.к. липсват данни по какъв
начин това дружество е встъпило в правата на банката и дали ответницата е била надлежно уведомена за това
обстоятелство( цесията). Липсват данни какъв е размера на погасеното от Х.Д.
задължение към момента на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК.
На основание чл. 110 от ЗЗД моля, е направено
възражение за погасавяне по давност на част от претендираната главница.
Моли съда, да
постанови съдебен акт, с който отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.
372,ал.1 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ).
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че
кредитът е усвоен, което се установява от приложеното извлечение то счетоводни
сметки и част от сумата е преведена за закупуване на недвижимия имот, с каквато
цел е отпуснат. Твърди също ,че цитираната практиката на ВКС е изоставена и
няма пречка кредитът да бъде отпуснат в чуждестранна валута, вкл. швейцарски
франкове, като следва да се върне в
същата валута. Развиват се подробни теоретични постановки, срещу възраженията
на нищожност на клаузите по договора – за валутния курс на швейцарския франк,
за правото банката да прехвърли своето вземане на „***“ АД, което било вписано
още в първоначалния договор. Твърди се от ищеца, че прибавянето на лихва към
главницата по кредита не е анатоцизъм, т.е. начисляване на лихва върху лихва,
защото сумата, върху която се начисляват лихви за следващия лихвен период, не
изтеклите и неизплатени дължими лихви от страна на кредитора са превръщат в
главница. Това било капитализация на
дължими просрочени лихви, а не анатоцизъм.Заявява, че дори начисляването на
лихва върху лихва е допустимо съгласно чл.294 ал.3 от ТЗ по обща воля на
страните в търговските взаимоотношения. Счита, че законът допуска олихвяване на
изтекли лихви, като дори в някои случаи това е препоръчително от разпоредбата
на чл.419 ал.1 от ТЗ.
Сочи се също така от ищеца ,че в деня на подписване
договора за кредит, страните по него са подписали Приложение №1, в което е
посочен приложимият курс „купува“ към същата дата, а видно от приложението,
саморъчно и ръкописно кредитополучателя
пожелал кредит в швейцарски фрнакове,който да бъде превалутирен в евро.
В срока по чл.
373,ал.1 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил допълнителен
отговор на исковата молба.
С допълнителния отговор се поддържат всички възражения направени с
ОИМ. Развиват се допълнително съображения, в подкрепа на твърдението ,че не е
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит, тъй като от приложената
нотариална покана от 04.10.2017г е видно ,че тя не е връчена на ответницата, а
на нейния брат.
На основание чл. 193 от ГПК, оспорена е истинността на
подписите положени от името на ответницата в молбата за превалутиране и искане за
усвояване на сумите, а също и автентичността на ръкописния текст изписан от
нейно име.
С
определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по допустимостта на предявените искове, по
доказателствените искания на страните и е разпределил доказателствената тежест
между тях. изготвил е проект за доклад по делото, преписи от които са връчени
на страните по делото. Възражения по проекта за доклад не са постъпили от
страните по делото.
С писмена молба, постъпила
преди първото по делото заседание, ищецът, чрез пълномощника си, е заявил ,че
желае да бъде даден ход на делото и да бъде гледано в негово отсъствие, поради
служебен ангажимент, както и да се даде възможност на вещото лице да изготви
допуснатата съдебно счетоводна експертиза.
В първото по делото
заседание, проектът за доклад по делото е приет за окончателен, като особеният
представител не е поддържал направеното с Доп. отговор оспорване истинността на
подписите на ответницата ,върху оспорените документи, представени в оригинал от
ищеца и приети от съда като писмени доказателства.
Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото ,намира за установено следното от фактическа
страна:
Предявеният иск с
пр.основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.417 от ГПК е допустим, като е
налице правен интерес от предявяването му и следва да бъде разгледан по
същество.
Не се спори между страните
по делото и това се установява от приетия като писмено доказателство „ Договор
за кредит за покупка на недвижим имот
HL34210/ 26.02.2008г. ,сключен между „***“ АД, с настоящо наименование „***4
АД, със седалище гр. София, от една
страна и от друга страна Х.П.Д. ***, като кредитополучател, банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 9100 евро по курс „купува“ на банката
за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, от които : 3550
евро са за покупка на недвижим имот, а 5550 евро за други разплащания.
Съгласно чл.2 ал.1
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка във шв.франкове на
кредитополучателя и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.З — „Усвоеният
кредит в шв.франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в
ЕВРО по търговски курс купува шв.франк/евро на банката за съответната валута в
деня на усвояването, като се превежда в открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро.“
В чл. 3,ал.1 от
договора е уговорена възнаградителна лихва в полза на банката равна на сбора от
базовия лихвен процент на банката (БЛП) за жилищни кредити в швейцарски
франкове от 4.5% и добавка от 5.15 пункта. При просрочие на дължимите
погасителни вноски и при предсрочна изискуемост, страните са уговорили,че
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Чл. 3,ал.5 от процесния договор за
кредит класи ,че „ Действащият БЛП на *** АД не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. БАНКАТА уведомява
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила , чрез обявяването им на видно
място в банковите салони. Договорените в
настоящия договор надбавки не се променят.“
В чл.4 от договор за кредит са посочени
таксите ,които кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката:
-
0.5 %
годишна такса за управление на кредите - в началото на всяка следваща
година,върху размера на непогасената главница; -20 лева – административна такса
за обработка на документите, платима еднократно при подаване на документите
Съгласно чл. 5,ал.1 от Договора, крайният срок за погасяване на отпуснатия кредит е 420
месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми -
27.02.2008г., като датата на усвояване на кредите се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към
настоящия договор, след учредяване на договореното обезпечение и изпълнение на
останалите условия по усвояване на кредита.
В чл. 6,ал.1 от договора за
кредит е уговорено ,че кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
вноски, съгласно погасителен план/ Приложение № 2/ към договора, представляващо
неразделна част от него.
В ал. на чл.6 е уговорено
,че погасяването на кредита се извършва във валутата , вкоято същият е разрешен
и усвоен – швейцарски франкове.
Съгласно чл. 6,ал.3 от договора за кредит ,“ В случай ,че по време на действието на настоящия договор
БАНКАТА промени Базовия лихвен процент на „***“ АД, за жилищни кредити,
размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на
настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.“
Според съдържанието на ал.4 , курс „продава“ на шв. франк
към евро на Банката се формира от официален кус „купува4 за евро към лева на
Банката , разделен на официалния курс „продава“ за швейцарски франк към лева.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от договора,
Банката е запазила правото си, по време на действия на договора за креди, да променя Тарифата за условията ,лихвите
,таксите и комисионните, които прилага при операциите си ,както и приложимите
лихви по реда на чл. 21, като тези изменения влизат в сила от деня на
приложението им.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от
договора, при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора банката има
право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.
19, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
В чл.22 от
договора е уредени случаите на
превалутиране на отпуснатия кредит.
Съгласно чл.24,ал.1 от договор, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството ,че с промяна на обявения от банката курс купува или продава на
швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл.22 от
договора, може да има за последица включително в случаите на чл. 6,ал.2,
повишаване размера на дължимите
погасителни вноски по гредита изразени в лева, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да
поеме всички вреди(включително и пропуснати ползи) произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 е записано ,че кредитополучателят
декларира ,че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл. 22- 24 от договора и че е съгласен
с настъпването им. В договора не е
посочен размерът на месечната погасителна вноска, нито падежът й. Не са
приложени доказателства и относно погасителния план, подипсан между страните
към датата на сключаване договора за кредит 26.02.2008г.
От приетото, като писмено
доказателсво „Искане за усвояване на
суми по кредит“ с дата 27.02.2008г., подписана между страните по договора е
посочено ,че ответницата Х.Д. моли със средствата по кредита в размер на
14 982 chf да бъде заверена посочена сметка ***.
Видно от приетото като
писмено доказателство по делото заверено копие от Допълнително
споразумение от 14.04.2009г. към
„Договор за кредит за покупка на недвижим имот N HL 342010 /200…г.“ – годината не е посочена(л. 46-47) , подписано
между „***“ АД гр. София , представлявано от И.И. и Т.Б.,като кредитор и Х.П.Д.
, в същото е направена констатация ,че задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит са в общ размер 15 436.86 CHF ,която сума включва
просрочената и редовната главница, просрочените
и редовните лихви. Съгласно това
ДС, кредитополучателят дава съгласие сумата, представляваща разликата между
погасената сума 142.04. и общия сбор на просрочията по кредита да бъде служебно
преоформена от кредитора, чрез натрупване към редовната главница. Предвиден е „
дванадесет месечен перион да облекчено погасяване на Общия дълг,считано от
датата на влизане в сила на това споразумение“
Видно от приетото като
писмено доказателство по делото заверено копие от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г към „Договор
за кредит за покупка на недвижим имот N HL 342010 /2008г.“ , подписано между „***“ АД гр. София , представлявано от И.И. и Г. Л.,като кредитор и Х.П.Д., като
кредитополучател, в същото е посочено ,че задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит са в размери 4.12 CHF
– просрочена главница; 150.51 CHF – просрочена лихва; 16 194.14 CHF-
редовна главница, освен това кредитополучателят дължи редовна лихва ще бъде
начислена от датата предхождаща допълнителното споразумение до датата на падежа
следващ датата на споразумението. В същото ДС е посочено ,че „Страните се
съгласяват всички плащания във връзка с просрочията по кредита да се преоформят
служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупването им към
редовната главница. Съгласно чл.4,ал.1 от ДС ,оговорен е 12-месечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период
върху дълга се начислява годишна лихва в размер съгласно уговореното с договора
за кредит и допълнителните споразумения към него, и кредитополучателят погасява
дълга на намалени равни месечни вноски в размер на 78 швейцарски франка. След
изтичане на облекчения режим на погасяване върху общия размер на дълга се
натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. След натрупването
на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в
договореният размер и следват равни месечни вноски.
Не се твърди в ИМ и не са представени писмени доказателства, банката
ищец, да е прехвърлила надлежно вземанията си по процесния договор за кредит на
факторинговото друждество ***АД.
Видно ,обаче приложеното
към ИМ заверено от ищеца копие от „Договор за прехвърляне на вземания по
договор за кредит“ с дата 27.05.2018г., факторинговото дружество ***“ АД( ***АД) гр. София, представлявано от изпълнителните
директори от една страна като „цедент“
и от друга „***“ АД – като цесионер, представлявана от Изпълнителния директор и
Прокуриста. В договора е посочено ,че на основание чл.99 от ЗЗД ,между страните
се сключва договора , по силата на който ***АД , в качеството си на кредитор,
прехвърля на Банката всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни
кредити( жилищни и потребителски кредити на физически лица, които са обезпечени
с ипотека), както и от всички анекси към тези договор, с длъжници ,изброени в
приложенията от 1- 6, неразделна част от
договора,заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности.
В приложение към договора за цесия от
27.05.2028г., на л. 74 от делото под № 14 е вписано името на ответника Х.П.Д.-
кредитополучател по договор за кредит HL34210/26.02.2008г .
От съдържанието на представеното с искова молба, копие от Нотариална покана , нот. заверка на
подписите рег. № 596/ 05.09.2017г. адресирана до ответницата Х.П.Д. , ***гр.
София, я уведомява ,че е прекратила плащанията , произтичащи от сключения с „***“
АД Договор за покупка на недвижим имот HL34210/26.02.2008г., ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения.
В същата покана се твърди
,че: 1/ с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
15.07.2008г., вземанията на „***“ АД, по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL33891/26.02.2008г. ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения и Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL34210/26.02.2008г . , ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения са били прехвърлени на ***АД. 2/
Съобразно с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
17.05.2015г., вземанията на ***АД по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL33891/26.02.2008г. ведно с прилежащите му допълнителни споразумения и
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34210/26.02.2008г . , ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения са били прехвърлени на „***“ АД.
С уведомление с нот.
заверени подписи Рег. № 4285/18.09.2017г Нотариус Диана Иванова, до адресат Х.П.Д., ***съобщава на ответницата
за извършените две цесии на вземанията му посочените в нотариалната покана договори за банков кредит. С разписка № 108
от 04.10.2017г е удостоверено ,че уведомлението, съгласно текста „нотариална
покана № 4285, т.2 ,кт 123 от 18.09.2017г е връчена на Антон Петров Димитров на
адреса с. Ставерци.(л.84)
От
съдържанието на приложеното към ИМ
заверено от страната копие на Нотариална
покана, изпратена от „***“ АД до адресат Х.П.Д., , рег. № 4284/18.09.2017г,
Нотариус Д.И.– Плевен (л.85,86), е видно ,че с нея ищецът“***“ АД съобщава на
ответницата ,че е прекратила плащанията
по Договорите за кредит за покупка на
недвижим имот № HL34210/26.02.2008г и №
HL 33891/ 26.02.2008г. Посочва се ,че формираните просрочия към
21.08.2017г в размер на 8 332.31 швейцарски франка и неизпълнение по
договора за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34210/ 26.02.2008г. са общо
в размер на 28 051.81 швейцарски франка, поради което банката на основание чл.19 от Договорите, обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканена е ответницата в седмодневен
срок от получаването на нотариалната покана да погаси изцяло задълженията си
към банката.
Видно от
Разписка № 107/04.10.2017г, тази нотариална покана е връчена на Антон
Димитров(брат) на постоянния адрес на Х.Д. ***.
От приложеното като
доказателство ч.гр.д.№ 8750/2017г. по описа на РС- Плевен се установява,че в качеството си на кредитор ищецът „***” АД,
е подала до Районен съд- гр. Плевен Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист ,по което е образувано ч. гр. дело № 8750/2017г г„ по описа
на PC- гр. Плевен, 3-ти състав срещу ответника Х.П.Д..
Със Заповед №
6204/22.12.2017г, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 8750/2017г., Районният съд – Плевен е разпоредил
длъжникът Х.П.Д. да заплати на
кредитора „***“ АД сумата 28 491.58
GHF, от която:17 149.91 CHF – главница за периода 27.04.2012г – 13.11.2017г.;
10 233.36 CHF – възнаградителна лихва за периода от 27.04.2012 г до
04.10.2017г.; 478л38 CHF –
наказателни лихви за просрочие за периода от 27.04.2012г до 13.11.201кг.; 584.93 CHF – такси за периода от 27.05.2012г до 13.11.2017г.;
258 лв. – такси за периода 20.10.2017г до 13.11.2017гг. ,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
15.11.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски –
967.50 лв. – държавна такса и 1171.86лв. – адвокатско възнаграждение. В
заповедта е посочено ,че вземането на кредитора произтича от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL34210/26.02.2008г. ведно с прилежащите допълнителни споразумения.
ПО
ДЕЛОТО Е ИЗСЛУШАНАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА(л.178 -200), която дава
отговор на въпросите поставени от ищеца и от особения представител на ответника
, изготвена от вещото лице Т.И..
Видно основното заключение,
счетоводството на ищеца е водено редовно с оглед nроцесния кредит и посочените по-горе допълнителни споразумения,
съгласно които просрочените задължения и отложените лихви за периодите, които
са договаряни като гратисни, са натрупани (капитализирани) към главницата.
Въз основа на прегледаните документи, предоставени от
банката, вещото лице дава заключение, че
според тях, кредитополучателят е заплащал кредита си до вноска с падеж: 27.03.2012г.
Последното плащане от
кредитополучателя е извършено на 05,09,2012 г., когато са внесени на каса
256,05 шв.франка, с която са погасени вноска с падеж 27,02,2012 г. и 27,03,2012
г. часгично:
-Главница —10,53 шв.франка
-Лихва - 206,10 шв.франка
-Такси и застраховки —
39,42 шв.франка Други плащания не са извършвани
Съгласно счетоводните
записвания на банката непогасените вноски са 67 вноски за главница, считано от
27.04.2012г. към 21.08.2017г.
Размерът на дължимите от
кредитополучателя (ответник) — главница, лихви и такси, произтичащи от договора
за кредит за покупка на НИ №HL34210/26.02.2008r. към датата на подаване на ИМ са следните: към 14.04.2009 г. – дата на подписаното първо
доп. споразумение, просрочената главница е 9.72 шв. фр., а просрочената лихва е в размер на 416.58 шв.фр. Към 28.07.2010- датата на второто доп.
споразумение, просрочените задължения на
кредитополучателя са: 4.12 шв.фр. – просрочена главница и 150.51 шв.фр. –
просрочена възнаградителна лихва. Вещото
лице е установило ,че по време на договорения в
двете допълнителни споразумения 12 месечен период на „облекчено
погасяване“, банката е начислявала договорната лихва в размера , койото е
уговорен по договора за кредит. След изтичането на 12 месечния период,
банката е натрупала ( прибавила) към общия размер на дълга начислената, но
непогасена през този период лихва, след което върху така увеличения размер на
дълга е начислявала договорни лихви.
В таблица на л. 4 от
Заключението вещото лице е онагледило ,как
е формирана увеличената главница, чрез капитализация на просрочените
вноски. Така към 27. 07. 2011 г. в резултат на тази капитализация, дължимата и непогасена
главница е нараснала на 17.297.20 шв.франка.
В заключението, на поставените от ищеца
въпроси, вещото лице дава следните отговори:
Процесният кредит е
отпуснат по блокирана банкова сметка *** - 14 981 CHF и 749,06 CHF кеш бонус,
обслужването по кредита е осъществявано в същата валута. Съгласно подписана
молба от кредитополучателя франковете са превалутирани в евро/9555 евро/
и преведени по друга банкова сметка ***, съгласно предоставени банкови бордера
на 27,02,2008 г. Вещото лице е установило ,че
погасяването на кредита е ставало по три начина:
- с налични по банковата сметка шв.франкове;
- с преводи и вноски в лева, както и с преводи в
евро; Тези суми са превалутирани от банката към шв.франкове, тъй като
отпуснатият заем е обслужван в шв.франкове, както и е съставен погасителният
план. Превалутрането е ставало по курс за съответната валута към шв.франк в
деня на вноската — лев/шв.франк или евро/шв.франк /крос курс/.
В
таблица на л.9 от заключението ,вещото лице е онагледило как банката е
превалутирала сумите, внесени от
ответниците за погасяването на кредита. В периода от 19.05.2008г до
05.09.2012г. в резултат на направените погасителни вноски, при банката е
осчетоводена ,като погасена за главница сумата 102.29 CHF.
В
резултат на това превалутиране, вещото лице дава заключение ,че налице е разлика между платените суми по
кредита, вследствие промяната в обменния курс на CHF за посочения период,
спрямо курса към датата на усвояване кредита за всички платени суми. Към датата на сключване на договора курса за
шв.франк/евро е 1,646, а в следващите периоди този курс се променя, което на
практика означава, че по кредита се погасяват суми в по-малък размер от тези,
които биха постъпвали при непроменен курс към датата на сключване.
От
извършеното преизчислени вещото лице дава заключение,че разлика произтичаща от
курса на шв.франк към датата на сключване на договора и увеличения курс след това е в общ размер на 1111,74 CHF, разпределени по с пера,
посочени в таблица на л.11 закл.
В
заключението е посочено, че във връзка с промяната на БЛП за кредити в шв.франкове,
банката е увеличавала лихвеният процент
по договора, тъй като единият от компонентите е БЛП, който се определя от
Комитет за управление на активите и пасивите на банката в съответствие с
Методика за определяне на БАП, публикувана на сайта на *** АД през 2010 г.
Това е така, тъй като БАП е референтна стойност, която Банката определя
във връзка с предоставяните кредити.
От заключението на експертизата не може да се
направи извод за това ,кои от компонентите са обективни, защото преценката как е бил
формиран БЛП( базовия лихвен процент), предвид липсата на формула е субективна
на КУАП.
При така приетата фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
При липсата на спор между
страните по делото е установено, че между ищеца
„***“АД, с предходно наименование „***“ АД, е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL34210 от 26.02.2008г., който има съдържанието,
посочено в исковата молба. По силата на договора, банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 9 100 евро по.курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както
следва:
-
равностойността в швейцарски франкове на 3 550
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита за покупка на описания в договора недвижим имот
-
равностойността в швейцарски франкове на 5 550
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита за други разплащания.
Кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срок от 420
месеца.
За усвоения кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 9.65% образувана от сбора на Базовия лихвен процент
(БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 5.15
пункта, като към датата на подписване договора за кредит БЛП е 4.5%. Съгласно
чл.2 ал.1 разрешеният кредит е усвоява по блокирана сметка във шв.франкове на
кредитополучателя и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.З —
„Усвоеният кредит в шв.франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в ЕВРО по търговски курс купува
шв.франк/евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се
превежда в открита в банката сметка на кредитополучателя в евро.“
Съдът намира ,че ищецът не
е доказал твърдението си ,че ответникът по свое желание е поискал кредитът
уговорен в шв. франкове да бъде превалутиран в евро. Това е видно от
представеното на л. 149 с доп. искова молба копие от молба от името на Х.Д.,
която е без дата и поради това не може да послужи като доказателство за
твърдяното в исковата молба обстоятелство.
Ищецът не е доказал пълно и
главно, обстоятелството ,кога, по какъв начин е прехвърлил по надлежния
ред, част или всички вземания си срещу
ответника по процесния договор за кредит на „***“ АД, тъй като по делото не е представен договор за цесия между ищцовото
дружество и факторинговото д-во „***“ АД.
На л. 46- л. 58 от делото са приложени две допълнителни
споразумения между факторинговото дружество ***и ответника, сключени през
периода 14.04.2009 – 28.07.2010г. г., с които страните са уговаряли промени в
условията по първоначалния договор, включително и чрез преструктуриране на
банковия дълг чрез капитализиране на просрочените вноски за лихви, прибавени
към редовната главница.
Съдът намира ,че посочени две допълнителни
споразумения, не са породили действие по отношение на кредитното правоотношение
по първоначалния договор между страните по делото, на следните основания:
На
първо място, липсват доказателства, че между банката ищец и ***“АД е
сключен валиден, писмен договор за прехвърляне на вземанията срещу ответника на
***АД, т.е. ***АД не е страна по процесния договор за кредит и поради това
допълнителните споразумения не са произвели действие в кредитното
правоотношение между банката ищец и ответника.
На второ място, съдът отбелязва, че „***“ АД, като факторингово
дружество не е лицензирана кредитна институция, поради което няма как
валидно да договоря промени в кредитното правоотношение, дори да беше доказано
по делото ,че банката ищец му е прехвърлила вземанията си по договора за кредит
преди датата на сключване първото споразумение.
На следващо място, видно е от съдържението на
посочените две споразумения, че в тях се съдържат нищожни клаузи, с които
просрочените и непогасени лихви се прибавят „преоформят“ към редовната главнциа, в резултат , на което се
олихвяват с договорни и наказателни лихви.
Олихвяването на лихви е анатоцизъм , който не се допуска от разпоредбата
на чл.10,ал.3 от ЗЗД, в отношенията между потребител и търговец, и освен това е
в противоречие с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД забраняващ използване на договорното право в
противоречие с повелителните норми и на добрите нрави; чл. 20, изр.2-ро от ЗЗД ,съгласно която
тълкуването и приложението на договореностите следва
да е в съответствие с
целите на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Цел и краен резултат на посочените
допълнителни споразумения е системното и
трайно налагане на капитализацията на просрочените падежните вноски, в резултат
на което се постига непрекъсната прогресия на дълга и трайното задължаване на
кредитополучателя по процесния кредит. Това е в очевиден
разрез със изискването за добросъвестност и в нарушение на чл. 9 и чл.10,ал.3
от ЗЗД. Затова двете допълнителни споразуменията не са породили действие между страните по Договора за кредит , сключен 2008г между
Банката- ищец и ответника.
С оглед горните изводи, договорът от 27.05.2015г. г. (л. 64-81, ) с
който "***" АД прехвърлило вземанията обратно на банката няма правна
значание, тъй като също не е породил правно действие , защото никой не може да
прехвърли права ,които не притежава.
Същият извод важи и относно
нотариалната покана № 5696/ 2017г, с подател „***“ АД, с която уведомява
длъжника относно договор за цесия от15.07.2008г. Доказателства за такъв договор
не са представени по делото, поради което горното уведомленито за някаква
цесия, не породило никакъв правен ефект по отношение на длъжника.
При това положение е
безпредметно изследването на редовността на съобщаването на ответника за
двойното прехвърляне вземанията по договора за кредит между ищеца и
факторинговото дружество с Нотариалната покана Рег.№ 4285, т.2 № 123 2017г на
Нотариус Диана Иванов, с район РС- Плевен(л. 83 ,84) , доколкото по делото е установено, че „***“АД
нито е страна по договора за кредит, нито му е било редовно прехвърлено
вземането на банката по този договор, поради което няма качество на кредитор по
процесния договор за кредит, който да е овластен от императивната разпоредба на
чл. 99,ал.4 ЗЗД, да съобщава на длъжника за прехвърляне вземането на ищеца.
Поради продължителна забава
в погасителните плащания банката обявила кредита за предсрочно изискуем и
уведомила за това ответника с нотариална покана (л. 85, 86 ), връчени на 04.
10. 2017 г. на адреса на ищеца, на брата на ответницата по реда на чл. 46,ал.1 ГПК.
По възраженията на особения
представител на ответника, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузите чл.22
и чл.24 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL34210 от 26.023.2008
г. :
Във връзка с преюдициални запитвания по
приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори е
формирана многобройна практика на Съда на Европейския съюз, включително по чл.6, пар.1 по въпроса, дали съдилищата са
длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно
неравноправност на уговорка в потребителски договор. В т.2 от решение по
дело С-243/08 на Съда на ЕС е прието, че националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства, дори без да е
направено съответно възражение .
Договорът за банков кредит е
търговска сделка, която има за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитна институция. Страни по процесния договор за
кредит са потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 и
т. 2 от ДР на З., поради което и следва да се приеме, че ответницата се ползва
от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите
(З.), който в частта, в която регламентира неравноправните клаузи в
потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата).
Съгласно чл. 143, ал. 1 З. (чрез който е транспониран чл. 3 от
Директивата), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от
законодателя хипотези, между които – поставяне изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля; предвидената от търговеца възможност да променя
едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание и
дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. По силата на чл. 146, ал. 1 З. неравноправните клаузи в договорите с
потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се посочи, че подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите
се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство е на доставчика на услугата. Съгласно
посоченото в процесния договор, страните са договорили, разрешеният кредит да
се предостави в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 9 100
евро по курс „купува“ на банката – чл.1 ; Усвоява се по блокирана сметка в
швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1 и 3 от договора), като усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката да се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателя в евро (чл. 2, ал. 3 от договора).
От
заключението на вещото лице по допуснатата експертизата по делото се установи,
че кредитът действително е бил отпуснат по блокираната сметка, в швейцарски франкове 14 981 шв.фр. и 749.06 кеш бонус, като
обслужването по кредита е в същата валута. Това означава, че потребителят – кредитополучател не е могъл в действителност
да използва шв. франкове. Франковете са превалутирени служебно от банката
в евро / 9555 евро/ и преведени по открита на ответницата друга сметка в
евро, от която друга сметка са теглени и усвоявани суми по кредита в евро
Изложеното
води до извод, че кредитополучателят реално не е усвоил швейцарски франкове, а
9 555 евро от другата сметка, която
банката е заверила тази сума в евро, след служебното й превалутиране по курса
швейцарски франк към деня на отпускане на кредита.
Съгласно
договора, погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2), а в случай, че на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата и/ или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, „за което кредитополучателят с подписването
на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава
банката“ Курсът, по който се
определя левовата равностойност на дължимата във франкове погасителна вноска се
определя от банката към деня на съответното плащане, а банката прилага за
превалутираната вноска лихвения процент за кредити в евро, който е неизвестен
за кредитополучателя.
ВИДНО ОТ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТИЗАТА, в периода на
действие на сключения между страните договор курсът на швейцарския франк към
еврото (съответно към лева) се е покачил. По
причина на покачването на швейцарския франк спрямо еврото и лева ,за една и
съща като размер вноска в швейцарски франкове кредитополучателят е следвало да
внася по-висока по стойност сума в евро/лева . Разликата в курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на
отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него, представлява
положителна величина, формирана след служебно превалутиране от банката, по неин
търговски курс, към всеки от двата момента. Тази разлика, без да е част от основния предмет на договора
за кредит по смисъла на чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 и да представлява цена
на финансова услуга, се явява печалба за банката, получавана успоредно с
договорената възнаградителна лихва. Тази разлика е за сметка на
кредитополучателя, доколкото е заплащана от него под формата на служебно
превалутираната анюитетна вноска. Потребителят, макар и икономически
по-слаба страна, е бил натоварен с допълнителни задължения поради
неговата неосведоменост, като от това банката реализира печалба. По този начин,
потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен риск, което от своя
страна нарушава равновесието между правата и задълженията на страните по
договора. последното обосновава неравноправност на клаузите от договора по
смисъла на чл. 143, т 13 ЗЗП.
Със
спорната клауза на чл. 22, ал. 2 от кредитния договор, кредитополучателят поема
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева / евро. В същото време в чл. 24,ал.1 и 2 декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора чл.6,ал.2,
чл.22 от договора и е съгласен с настъпването им, като се съгласява да носи
риска от промените в курса и повишаването му.
ТАКА
ФОРМУЛИРАНИ, посочените клаузи НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЯСНОТА И
РАЗБИРАЕМОСТ и ДОБРОСЪВЕНСТНОСТ. Банката не е предоставила на потребителя към
момента на сключване на договора цялата относима информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
задълженията му при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. С
разпоредбата на чл. 22 от договора, банката формално е спазила изискването за
добросъвестност съгласно чл. 143 ЗЗП, реално обаче обстоятелствата, за които
потребителят е декларирал информираност не следват от ясни и прозрачни условия
на договора.
При сключването на договора за кредит на
потребителя – кредитополучател не му е предоставена информация какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк (спрямо който националната валута няма
фиксиран курс), предвид срока на договора. За разлика от кредитополучателя,
с такава информация банката разполага,
като част от осъществяваната от нея дейност.
При липсата на предоставена такава информация, кредитополучателят не е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му
задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск
при получаван доход в националната валута. За потребителя, конкретният
размер на кредита в швейцарски франкове, както и факторите, които обуславят
възможните промени в обменните курсове, по които се извършва превалутирането са
останали напълно неизвестни.
Съществуващата
неяснота по отношение на конкретните обстоятелства, препятства преценката на
потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния
риск, с други думи- потребителят е бил лишен от възможност да вземе
решение, основано на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да
сключи.
Спазвайки задължителните за национални съдилища
разрешения, изведени със заключенията по дела С-186/16 и С-119/17 на съда на ЕС , различни състави на
второ търговско отделение на ВКС са формирали становище с Решение № 295 от
22.02.2019г. по т.д. № 3539/15г. на ВКС, 2 т.о.
и с Решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д. № 1599/17г. на ВКС, 2 т.о., че
„Неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в
този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144,
ал.3 ЗЗП.“
Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически
състав по чл. 143 ЗЗП – поведението на банката – ищец не може да се
квалифицира като добросъвестно, защото ако бе
постъпвала справедливо с потребителите, кредитополучателят не би се
съгласил с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на
кредитите в швейцарски франкове.
Прехвърлянето на валутния риск от повишаването на стойността на чуждестранната
валута спрямо българския лев върху потребителя
го поставя в особено уязвимо положение спрямо кредиториа и създава в
кредитното правоотношение значителна неравнопоставеност между кредитодател и
кредитополучател, който понасят изцяло икономическите неизгоди от кредитната
сделка.
С оглед изложеното, съдът установи, че договорните
клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове,при
услоивята в процесния договор, са неравноправни и не са произвели правно
действие съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Това означава, че кредит в хипотезите на
виртуалното му предоставяне в швейцарски франкове е отпуснат в реално усвоената
валута – евро. Или както приема ВКС в
съобразителната част на Решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/15г. на
ВКС, 2 т.о. – налице е „фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове“.
В този случай, без значение са декларативните по
своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от
договора” .
Потребителят не е защитен и от клаузата на
чл. 22,ал.1 от договора, съгласно която може да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в евро.
Упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието
на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя,какъвто имено е
настоящият случай. Като резултат от този неизгоден курс, видно от
заключението на СЧЕ,вследствие промяната на обменния курс на шв.франк за
процесния период, в сравнение с курса
към датата на сключване договора за кредит, ответницата е внесла в повече 1 111.74 шв. франка.
Изложеното води до извод, че банката, в
качеството и на по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, предоставяйки кредит в швейцарски франкове, които
потребителят реално не може да усвои. При
това, без да информира в достатъчна степен потребителя, „тъй като не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна
на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне „(Решение № 295/22.02.2019г. по т. дело №
3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.)
Ищецът не е доказал пълно и главно,че
посочените договорни клаузи са инидивидуално уговорени, тъй като е видно
,че договорите са типови, с предварително изготвено от банката съдържание на
клаучите, което на кредитополучателя – потребител, не е дадена възможност да
променя.На това основание договорните клаузи, уреждащи превалутирането на
отпуснатия кредит от франкове в евро, погасяването му в евро при курс към
франка определен от банката, обективирани в чл. 1, ал. 1 – в частта „кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове
на“; чл. 6, ал. 2 – в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и
изречение второ; на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 чл.24 от договора за кредит за покупка на недвижим
имот № HL34210 от 26.02..2008 г. съдът квалифицира
като неравноправни и поради това нищожни като противоречащи на императивни
норми на чл.143,т.19 ЗЗП.
Като
резултат от нищожността на посочените клаузи следва извод, че,изпълнението на задълженията по
договора, следва да се извършва в евро, което се явява валутата, определяща
размера на отпуснатия и усвоен кредит, съответно определя размерите на вноските за погасяване на
задължението.
В изпълнение на задължението си да следи служебно за действителността на всички клаузи
в
процесния договор за кредит, съдът установи
следното:
От съдържанието на сключения договор за кредит (чл. 3,ал.5), се
установява постигнато между страните съгласие кредитополучателят наред с
главницата да заплаща на банката и променлива годишна лихва. Уговорено е, че
лихвата по кредита представлява сбор от два компонента – базовия лихвен процент
(БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, който към този момент е 4,5 % плюс договорна
надбавка от 5,15 пункта. В тази връзка следва да се приеме, че ответницата. в
качеството й на кредитополучател по сключения договор за банков кредит е била
обвързана със задължението да заплаща на ответника възнаградителна лихва в размер на 9,65 %.
От заключението на СЧЕ е установено
обстоятелството, че по време на действието на процесния договор банката е
изменила едностранно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва – на 27.07.2008г. – 10,15%, на 16.10.2008г. – 11,15%, на 27.10.2012г. –
10.9 %. Възможност за това банката едностранно,
без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя да променя размер
на базовия лихвен процент и съответно на месечната анюитетна вноска и таксите и
комисионните е предвидено в клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 22,
ал. 1 от договора за кредит.
За да е нищожна като неравноправна
договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП,
като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от същия закон.
Съдът намира ,че ищецът не е доказал пълно и главно ,че всички горепосочени
клаузи от Договора за кредит са били индивидуално уговорени. Предвид това, че с всяка една от тези клаузите
по чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 22, ал. 1 от договора за кредит се
предвижда едно и също по същността му право на банката да променя едностранно
условията, засягащи увеличение на лихвата, такси и комисионни, то същите следва
да бъдат разгледани заедно при извършване на преценката, дали те са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
В
разглеждания случай не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144,
ал. 2, т. 11 ЗЗП / доставчикът на
финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за
извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен
срок и 2/ другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати.
В случая, уговорена между страните е единствено възможност в чл. 8 за
кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита – изцяло или частично.
Несъмнено, едностранното прекратяване на
договора поради промяна в условията на сключване не е равнозначно на
прекратяване поради предсрочно изпълнение. Още повече, че правото на
потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 З.
следва да може да се упражни свободно, без за потребителя да се пораждат
насрещни неблагоприятни последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н.
Клаузите (чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 от
договора) не са формулирани по ясни и точни и разбираеми критерии относно
механизма за промяна на възнаградителна лихва. Посочено единствено, че лихвата
се увеличава при промяна на базовия лихвен процент. Договорът не съдържа
посочване на обстоятелствата и условията, при които банката може да променя
своя БЛП, оказващ влияние върху дължимата лихва. Уговорено е, че БЛП се
отразява автоматично на размера на лихвения процент по договорите за кредит.
Посочено е също така, че той не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за кредитополучателя. Не е посочено, обаче как и по каква
причина е допустимо изменението на базовия лихвен процент – липсва препратка
към приложими правила или методология за определяне на базов лихвен процент, не
е посочено и от какви обективни признаци се влияе този БЛП, който на
практика се определя от орган на Банката – КУАП, по изработени от него
субективни критерии. Доколкото в договора не е посочено, че изменението на БЛП
зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги, то не може да се приеме, че е налице изключението на чл. 144,
ал. 3, т. 1 от З..
Следва да се отбележи, че в чл. 307 ТЗ чрез института на стопанската
непоносимост, законодателят е предвидил възможност за изменение на един договор
при промяна в пазарните условия, без волята на страните по договора. Тя обаче може да се упражнява само съдебно
с оглед необходимостта от допълнителен контрол за справедливост на новите
условия и съобразяването им с икономическата обстановка. Законът не
позволява такова изменение да става едностранно по преценка на един от
участниците в правоотношението, без за това да има ясни и точни критерии.
Посочените
клаузи поставят кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо банката.
Те са във вреда на потребителя, защото за да е налице равнопоставеност, рискът
от тази промяна следва да се носи от двете страни поравно. При съобразяване на
всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не да се отчитат
само, когато ползват една от страните по сделката, в случая банката. Още
повече, че Банката е икономически по-силната страна.
Следователно, клаузите на чл. 1,ал.1, чл. 3, ал. 5 и чл. 6,
ал. 3, чл.22 и чл.24 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34210
от 26.02.2008г., отговарят на всички посочени изисквания на чл. 143, т. 10
ЗЗП., тъй като са във вреда на потребителя, доколкото дават право на
едностранно изменение на договора от страна на банката, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие във вреда на
потребителя. По същите съображения е
неравноправна и клаузата на 13, ал.1 от договора за кредит, предвиждаща
право на банката да променя дължимите лихви по кредита в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21, като
измененията в приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Тази
клауза също дава право на банката да променя приложимите към договора лихви
изцяло по своя преценка, без да е посочена методика за промяната им, поради
което по изложените съображения се преценява като неравноправна по смисъла на
чл.143 ЗЗП.Тези клаузи са изготвени предварително от банката и потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им, с оглед на което не е
доказано от ищеца ,че те са индивидуално уговорени с кредитополучателя.
Предвид неравноправния характер на
посочените клаузи на чл. 1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.13, ал.1 ,чл.22 и
и 24 от договора за кредит, същите се
явяват нищожни на основание чл.143,т.10, т.13, т.19 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, и
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,съдът намира за установено, че те всички са нищожни и не
са произвели правно действие в кредитното правоотношение.
При това положение ответникът остава обвързан с
първоначално определената лихва и такси по договора за кредит от 2008 г. по чл.
3, ал. 1 – 9,65 %, доколкото тази част от договора не е неравноправна, тъй като
е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.
Видно от съдържанието на процесния договор
за кредит, в него не е посочен размера на дължимата от ответника месечна
погасителна вноска във валутата „евро“ в която то й действително е отпуснат и
усвоен. По делото не е представен от ищеца и погасителен план, изготвен към
датата на сключване договора за кредит, от който да е видно, какъв е размерът
на месечната, анюитетна погасителна вноска и на коя дата е нейния падеж. Съдът
не взема предвид погасителните планове, изготвени с допълнителните
споразумения, тъй като последните ,както вече се посочи са изготвени от ЮЛ,
което не страна по договора, нито е
кредитна институция и поради това са недействителни и не са произвели изменения в
кредитното правоотношение между страните.
Видно от основното заключението на СЧЕ, последното
плащане е извършено на 05.09.2012 г., като са внесени за погасяване на кредите
256.05 шв. франка. Съгласно счетоводните записвания на банката, с тази сума е погасена вноска с падеж
27.02.2012г. и частично 27.03.2013г.. Поради
липса на доказателства относно погасителния план, изготвен към датата на
сключване на договора за кредит – 26.02.2008г.,съдът намира ,че по делото не е
доказано от ищеца, съгласно условията на договора и началния погасителен план,
коя е последната поредна вноска, погасена от ответника с внесената сума от 256.06. шв.фр.
Съдът не приема заключението на СЧЕ в частта му, с която
е отговорено на въпросите поставени от ищеца,
тъй като изводите относно размера на изискуемите задължения са направени на
база недействителните допълнителни
споразумения с които просрочените
задължения са прибавени към редовната главница и олихвена на база нищожните клаузи, даващи право на
банката да променя едностранно лихвата по неизвестни условия и критерии и при
изгоден за банката на във вреда на
потребителя курс „купува“ . Така ,на основание нищожни клаузи банката е
осчетоводила, че главницата е нараснала и дори надвишила значително
размера главницата по отпуснатия кредит, въпреки направените от длъжника
погашения.
Съдът приема заключението на вещото лице изготвило СЧЕ в
частта му относно отговорите на въпросите поставени от особения представител на
ответника. В тази си част, заключението е изготвено,
като е отчетена разликата в обменния курс на шв.франк/евро за процесния период,
спрямо курса към датата на усвояване на кредите. Видно от направеното преизчисление, вещото
лице е стигнало до извода ,че в резултат на тази разлика, ответникът е внесъл
за процесния период в повече
1 111.74 шв. фр. В тази част от заключението вещото лице е установило
,че банката едностранно е променила -
увеличила лихвения процент, по неясни критерии , като при това е прибавила
просрочените лихви към главницата, олихвявайки ги отново, в нарушение на законовите разпоредби и добрите нрави - чл.9 чл.10,ал.3 ЗЗД.
По делото е доказано от ищеца ,че приблизително
от след м. февруари 2013г. ответникът е прекратил обслужването на кредита,
поради което за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, на основание клаузата на 19 от Договора за кредит. Това той е направил с нотариална покана №
4284/ 18.09.2017г. изпратена от „***“ АД до ответника, връчена по реда на
чл.46,ал.1 от ГПК на 04.10.2017г, чрез кантората на Нотариус Д.И.– района на РС
гр. Плевен.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно съществуването на валидно кредитно правоотношение между него и
ответника, както и да докаже по основание и размер претендираните с иска
вземания.
В настоящото производство, обаче ищецът не
е доказал какъв е размерът на просрочените вноски за главница, лихви , такси в евро, считано от 27.04.2012г. до датата на
подаване заявлението по чл.417 от ГПК, 13.11.2017г. при условията сключения
договор за кредит, без нищожните му клаузи :чл. 1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и
ал.3, чл.13, ал.1 ,чл.22 и и 24 и без да се вземат предвид недействителните
две допълнителни споразумения. Очевидно е ,че при приложения анатоцизъм,
погасените лихви и главници за осчетоводявани от банката в по- голям от
действителния им размер. С оглед на това не са пресдтавени доказателства и
относно действителния размер на остатъчната
сума по кредита с ненастъпил падеж към датата на
обявената предсрочна изискуемост, съобразно само условията на договора за кредит без
недействителните му клаузи и без да се вземат предвид допълнителните
споразумения.
Както вече се посочи, поради констатираната
от съда нищожност на клаузите в чл.1,
чл.2, чл.22 и 24 ,изпълнението на задълженията по договора за кредит за покупка
на недвижим имот HL 34201 от.26.02.2008г.,
следва да се извършва в евро, което се явява валутата, в която кредитът в
реално е отпуснат и усвоен от ответника. Тази валута
определя размера на отпуснатия кредит, съответно
размерите на вноските за погасяване на задължението. Предвид този извод, съдът намира, че процесния договор за кредит
има за предмет парично вземане, чиято валута на усвояване и погасяване, е в евро. Това от
своя страна влече неоснователност на предявените установителни искове по чл.
422 от ГПК. Това е така, защото предвид избрания процесуален ред за предявяване
на претенциите, а имено чрез започване на заповедно производство за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, възниква необходимостта от пълен
идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство по основание,
размер и период.
Заповедното производство, съответно издадената
заповед за изпълнение имат за предмет задълженията на ответниците в швейцарски
франкове. В този смисъл, в наставящото производство, не е допустимо
установяване на съществуване на задължение в евро, тъй като решението по делото има за
цел стабилизиране на вече издаденият изпълнителен титул - заповед за
изпълнение, ведно с изпълнителен лист. В случая е налице разминаване в един от
съществените елементи от предмета на претенциите, която препятства изначално
възможността да бъде създадена сила на пресъдено нещо.
Поради това,
предявените искове, следва да бъдат отхвърлени. С
оглед формираният извод за неоснователност на иска, останалите наведени от
ответниците доводи касаещи нередовности на извлечението от счетоводните
книги на банката, възражението за погасяване по давност на
част от претендираната главница не следва да бъдат
коментирани, тъй като няма да повлияят на изхода от спора.
По разноските: При този изход на делото,
всички направени от ищеца разноски
следва да останат за негова сметка.
Мотивиран от горното, Плевенският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен
от „***“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ул.“***“ №***,
представлявано от Д.П. и П.Д., представлявано от адв. Д.М., упълномощен против Х.П.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, за
приемане на установено между страните по реда на чл. 422 ГПК въ вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването
на вземане на длъжника по извлечение от
счетоводните книги на „***" АД към 13.11,2017г съгласно издадените заповед за изпълнение
№ 6204/22.12.2017г. и изпълнителен лист № 8557/22.12.2017г. по ч.гр.д,
8750/2017г. по описа на Районен съд - Плевен, 3 състав, произтичащо от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 34210/26.02.2008г.,
ведно с Допълнително споразумение от 14.04.2009г. и Допълнително споразумение
28.07.2010г, сключен между „***" АД, ЕИК *** (сегашно „***" АД) -
кредитодател и Х.П.Д., ЕГН **********, ОБЩО в размер на 17 490.04 швейцарски франка (седемнадесет хиляди
четиристотин и деветдесет швейцарски франка и четири сантима) и 258,00 лева
(двеста петдесет и осем лева), ОТ КОИТО: 17 194,91
швейцарски франка (седемнадесет хиляди сто деветдесет и четири швейцарски
франка и деветдесет и един сантима) - главница за периода от 27.04.2012г. до
13.11.2017г. ведно със ЗАКОННАТА
ЛИХВА от датата на подаване заявлението 15.11.2017г до окончателното изплащане
на вземането; 295,13 швейцарски
франка (двеста деветдесет
и пет швейцарски франка и тринадесет сантима) - част от общо дължимата сума
за банкови такси за периода от 27.03.2015г. до 13.11.2017г.;
258,00 лева (двеста петдесет и
осем лева) - дължима сума за банкови
такси за периода от 20.10.2017г. до 13.11.2017г., и сумата
2139,36 лева разноски в заповедното производство, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: