Определение по дело №570/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството пред съда е въззивно, по реда на чл.341,ал.2 НПК и сл. във връзка с чл.249,ал.3 НПК и е образувано въз основа на частен протест на прокурор от Р. П. –С. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3267/15.12.2011г по НОХД № 795/2011г по описа на Районен съд -С..

С атакуваното разпореждане съдията докладчик от РС -С., на основание чл.249,ал.2 НПК е прекратил съдебното производство по образуваното НОХД и е върнал същото на прокурора, тъй като при извършената проверка по реда на чл.248 НПК е установил,че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правота на защита на обвиняемия. По същество същото се изразява в това, че на подсъдимия (обвиняем в досъдебното производство) е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.311,ал.1 НК във връзка с чл.308,ал.1 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК, което според докладчика представлява невъзможна правна квалификация и представлява смесване на престъпленията "документна подправка" (по чл.308-310 НК ) и на "лъжливо документиране (по чл.311-314 НК). Тъй като същото обвинение е било възведено и в обвинителния акт, докладчика е приел, че не е ясно какво точно обвинение е предявено и че това представлява несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 НПК,както и нарушаване правото на подсъдимия (обвиняем в ДП) да разбере какво обвинение му е предявено.

В протестът са преписани диспозитива на обвинителния акт както и разпореждането на съдията-докладчик, след което е изразено становище, че атакуваното разпореждане е неправилно и че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК.Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани признаците на престъплението по чл.311,ал.1 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК и затова не било налице смесване на престъпленията "документа подправка" и "лъжливо документиране". Сочи се, че в постановлението за привличане на обвиняемия на последния е била разяснена наказателната отговорност за престъплението по чл.311,ал.1 НК, а обвиняемия е заявил, че е разбрал обвинението. Ето защо се изразява становище, че дори да има нарушение, то същото не е съществено.

Поради това се иска разпореждането да бъде отменено и делото - да бъде върнато на РС -С. .

Подсъдимият не е депозирал възражения срещу протеста и не е изразил становище по същия.

Въззивният състав след като се запозна с материалите по първоинстанционното производство и атакувания съдебен акт, намира следното:

Протестът е подаден от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задължението си по чл.248 НПК и е извършил проверка на внесените в съда обвинителен акт и досъдебно производство.В хода на тази проверка същият е установил несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 НПК ,довело и до нарушаване правото на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен. тези изводи на първостепенния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция. В атакуваното разпореждане докладчикът от районната инстанция подробно е обяснил на прокурора твърде съществената разлика между удостоверителен и диспозитивен документ, както и принципната разлика между неистински документ и такъв с невярно съдържание, като е посочил, че само при един истински по произход документ може да се обсъжда и въпроса за верността на съдържанието. Поради това правилно е заключил ,че предложената от прокурора конструкция на обвинението (за престъпление по чл.311,ал.1 Нк във връзка с чл.308,ал.1 НК) е практически невъзможна и води до неяснота относно това в какво точно е обвинено лицето - дали за съставяне на неистински документ или за съставяне на документ с невярно съдържание. Вярно е, че в обстоятелствената част на ОА са изложени елементите от състава на престъплението по чл.311,ал.1 НК.Но в диспозитива същия ОА на лицето е предявено обвинение за това, че при условията на продължавано престъпление е "съставил неистински официални документи ,а именно заверка на документи, в които е удостоверил неверни обстоятелства ........ престъпление по чл.311,ал.1 НК във връзка с чл.308,ал.1 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК ." Т.е. на практика е налице и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което също представлява съществено процесуално нарушение, потвърждаващо извода на първостепенния съд за несъответствие на ОА с изискванията на чл.246 НПК. Следва да се отбележи, че това нарушение е било допуснато още при привличането на лицето като обвиняем в хода на досъдебното производство, тъй като и в самото постановление е налице същата невъзможна конструкция на престъплението. В този смисъл е необосновано възражението на прокурора,че при привличането на лицето на същото е била разяснена наказателната отговорност (предвиденото наказание) за престъплението по чл.311, ал.1 НК. Законът не предвижда разясняване на това какво наказание се предвижда, а изисква на лицето да бъдат предявени "деянието, за което лицето се привлича, и правната му квалификация" (чл.219,ал.3,т.3,предл.2 и 3 НПК) .Ето защо няма да представлява нарушение неправилното посочване на наказанието, което се предвижда за определено деяние, стига деянието да е описано съгласно изискванията на закона. Обратното обаче винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга правото на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Поради това изводите на първоинстанционния съд ,че е налице допуснато процесуално нарушение, засегнало правото на защита на обвиняемия е правилен и законосъобразен - на обвиняемия не е било разяснено точно и в съответствие със закона деянието ,в извършването на което е обвинено. Тъй като прокурора твърде лежерно е подходил към задълженията си по чл.242 НПК и не е съзрял и отстранил това процесуално нарушение, то сам той е допуснал ново процесуално нарушение, довело до несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 НПК. За сметка на това докладчика от първостепенният съд в пълнота е изпълнил своите задължения, констатирал е допуснатите процесуални нарушения, правилно ги е оценил като съществени и законосъобразно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването на тези нарушения. Ето защо атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прокурорът следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения, като извърши ново привличане на обвиняемото лице (при спазване изискванията на чл.219 НПК) ,след което да бъде изготвен нов обвинителен акт ,отговарящ на изискванията на чл.246 НПК.

(Прави впечатление също така, че едно елементарно от фактическа страна наказателно производство, се е проточило твърде дълго, като същевременно разследването е водено повърхностно и с допуснати съществени процесуални нарушения.Поради това прокурора би могъл да извърши по задълбочена преценка на материалите по делото ,като съобрази и някои съдебни решения относно приложението на чл.311 НК )

Водим от горното и на основание чл.249,ал.3 НПК във връзка с чл.345,ал.1 НПК и чл.32,ал.1,т.2 НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3267/15.12.2011г постановено по НОХД № 795/2011г по описа на Районен съд -С. ,с което съдебното производство е прекратено и делото -върнато на прокурора.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.