РЕШЕНИЕ
№. 689
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 193 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт Ч., против решение
№ 2090 от 05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1858 по описа на съда за 2021
г.
на Административен съд – Пловдив, VII – ми състав, в частта, с
която ГДИН – София е осъдена да
заплати на М.Р.Л.,*** сумата от общо 8 050 /осем хиляди и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 10.10.2014г. до 04.02.2016г., от
06.04.2016г. до 01.11.2017г. и от 04.03.2019г. до 06.07.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2020г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното и изплащане.
Твърди се, че административният съд не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно, че не са установени по категоричен начин реално
претърпени вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и
настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда
за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да
бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което
искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото
обезщетение в размер над 500 лева.
Ответникът по касационната жалба – М.Р.Л.,
не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.
3. Подадена е касационна жалба от М.Р.Л., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Г.М., против решение
№ 2090 от 05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1858 по описа на съда за 2021
г. на Административен съд – Пловдив, VII – ми състав, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковите му претенции против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от престоя му в Затвора – Пловдив до пълния им размер от общо 30 000
лева и за останалите периоди в обхвата на претенциите от 01.05.2009г. до
03.03.2014г., от 01.10.2014г. до 09.10.2014г. и от 05.02.2016г. до 05.04.2016г.
Оспорващият твърди, че съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на
основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу
размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява
занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането. Иска се уважаване на исковата претенция в
цялост.
Ответникът по касационната жалба –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е основателна и следва да бъде
уважена, а тази на М.Р.Л. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационните жалби са подадени в предвидения
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на
глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба
предявена от М.Р.Л., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която
на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в размер на 30
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени
вреди – изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. от поставянето му в неблагоприятни условия
по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.Пловдив за периодите: от 01.05.2009г. до 03.03.2014г.,
с
претенция за обезщетение в размер на 10000 лева; от 01.10.2014г. до 01.11.2017г., претенция за
обезщетение в размер на 10000 лева и от 04.03.2019г. до 06.07.2020г., претенция
за обезщетение в размер на 10000 лева.
По
исковата молба било образувано адм. дело №1654/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХVIII състав, по което било постановено решение
№60/ 11.01.2021г., с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София била осъдена да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни условия по
смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.Пловдив за периода от 26.01.2015г до 01.01.2017г. и от
07.02.2019г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 06.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, а в
останалата част за разликата до 30000 лева исковите претенции били отхвърлени.
С
решение №1411/ 08.07.2021г., постановено по к. адм. дело №1083/2021г. по описа
на Административен съд - Пловдив, ХХVI състав, било отменено решение №60/ 11.01.2021г.,
постановено по адм. дело №1654/2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ХХVIII състав, и делото върнато на Административен съд – Пловдив за
ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно задължителните указания на
касационната инстанция, да бъде изяснена релевантната за спора фактическата
обстановка, касаеща условят в местата за задържане и лишаване от свобода по
периоди, както и се даде произнасяне по
всички искови претенции на ищеца.
7. При повторното
разглеждане на делото Административен съд – Пловдив извършил нови фактически установявания и приобщил
допълнителни писмени доказателства, като приел за безспорна следната фактическа
обстановка:
7.1. Л. е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, както следва: от
24.06.2009г. до 17.01.2014г. и от 10.10.2014г. до 01.11.2017г.
Ищецът
е осъждан: по НОХД №1168/2008г. на Окръжен съд – Пловдив, признат за виновен на
основание чл.354а НК и осъден за срок от 4 години и 11 месеца лишаване от
свобода с начало на изтърпяване на наказанието 24.06.2009г., съответно
освободен на 17.01.2014г. по изт.; по НОХД №156/2015г. на Окръжен съд –
Пловдив, признат за виновен на основание чл.354а НК и осъден за срок от 3
години и 6 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяване на наказанието
10.10. 2014г., съответно освободен на 01.11.2017г. по изт.; с Присъда
№18/12.03. 2018г. по НОХД №262/2019г. на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила
на 11.03.2020г., за деяние, извършено на 07.06.2018г. и на основание чл.354а НК
е определено и наложено наказание за срок от 5 години и 4 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим, като наказанието е приведено в изпълнение
с начало на изтърпяването 07.06.2018г.
7.2. За процесните
искови периоди от 01.05.2009г. до 03.03.2014г., от 01.10.2014г. до 01.11.2017г.
и от 04.03.2019г. до 06.07.2020г. се установява, че в Затвора – Пловдив и в
системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи
справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на
делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5,
утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и
утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.
Наличната информация за настаняването на л.св. М.Л. е от 01.01.2017г., а за
останалите периоди няма подробна информация.
За
първия исков период, а именно от 01.05.2009г. до 03.03.2014г., се установява
единствено, че Л. ***.06.2009г. и е бил освободен на 17.01.2014г., т.е. от
01.05.2009г. до 23.06.2009г. и от 18.01.2014г. до 03.03.2014г. не е пребивавал
в Затвора – Пловдив. Същевременно за периода, за който са налице данни да е
пребивавал в Затвора – Пловдив, липсва представена информация относно
условията, при които е пребивавал, брой лишени от свобода, настанени в едно
помещение и т.н.
За
втория престой на ищеца в Затвора – Пловдив от приобщените по делото справки и
становища от администрацията на затвора, се установява, че за периода от
10.10.2014г., когато е бил настанен ищеца до 25.01.2015г. вкл. също няма
никаква информация. След това има данни, че е бил настанен от 26.01.2015г. до
29.01.2015г. в Приемно отделение, ОП 1, с площ без санитарния възел 26,47
кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,50/1,18м. и 0,77/1,18м. и
санитарен възел с площ от 2,80 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,30/1,18м. Със Заповед №136/30.01.2015г. е преместен в Пета група в стая №63,
където е пребивавал до 26.02.2015г., като спалното помещение е с площ от 26,99
кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,90/1,17м. и
0,45/1,17м. и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,30/1,17м. Със Заповед №264/27.02.2015г. е преместен в стая №61,
където е пребивавал до 02.04.2015г. и която е с площ от 27,00 кв.м. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 095/1,17м. и 0,44/1,17м.
и санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,34/1,17м. Със Заповед №484/03.04.2015г. е преместен в Шеста група в стая №4,
където е пребивавал до 04.02.2016г. и която е с площ от 28,19 кв.м. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,95/0,95м. и 0,50/1,00м.
и санитарен възел с площ от 2,99 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,30/1,10м., като за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери
90/180см., а шкафовете са с размери 45/50см.
С
Протокол №384/04.02.2016г. Л. бил настанен в ЗО ОТ “Хеброс“, а съгласно докладни
записка рег.№4137/31.07.2020г. и рег.№5941/16.07.2021г. от 21.07.2021г.,
изготвени от ИСДВР при Затвора – Пловдив, съгласувани с Началник ЗООТ “Хеброс“,
ищецът, считано от 05.02.2016г. е бил настанен в ЗООТ “Хеброс“, като не след
дълго, поради деструктивното му поведение в по-слабо контролирана среда в
режимно отношение, режимът му е сменен от ОР на СР и е върнат в корпуса на
Затвора – Пловдив с решение на Комисията по изпълнение на наказанията на
06.04.2016г. През периода на пребиваване в ЗООТ е работил на външен неохраняем
обект, като е наказван три пъти – еднотипни дисциплинарни наказания, както
следва: със Заповед №274/19.02.2016г., чл.101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в НК за
срок от 12 денонощия за употреба на наркотични вещества/хероин/; със Заповед
№374/02.03.2016г., чл.101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в НК за срок от 14 денонощия –
държал забодена спринцовка в дясната ръка, по иззетите вещи са открити следи от
хероин; със Заповед №449/15.03. 2016г., чл.101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в НК за
срок от 14 денонощия за употреба на наркотични вещества/хероин/. Или,
установява се, че за периода от 05.02.2016г. до 05.04.2016г. вкл. ищецът не е
пребивавал в Затвора – Пловдив.
След
завръщането си в Затвора – Пловдив на 06.04.2016г. в изпълнение на заповед
№491/22.03.2016г. на Началник на Затвора – Пловдив, Л. е настанен в Шеста
група, в стая №6, където е пребивавал до 16.05.2016г. и която стая е с площ от
28,28 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,45/1,10
м. и 0,50/1,10 м. и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,35/1,10м. Със Заповед №853/17.05.2016г. е преместен в стая
№4, където е пребивавал до 27.12. 2016г. и която е с площ от 28,19 кв.м. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,95/0,95м. и 0,50/1,00м.
и санитарен възел с площ от 2,99 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,30/1,10м. Със Заповед №2097/ 28.12.2016г. е преместен в стая №11, която е с
площ от 28,00 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери
1,00/1,00м. и 0,50/1,10м. и санитарен възел с площ от 2,60 кв.м. с един
отваряем прозорец с размери 0,30/1,10м. До 31.12.2016г. няма данни с колко
други лишени от свобода е пребивавал ищецът в това спално помещение. За периода
обаче от 01.01.2017г. до 30.01.2017г. са налице данни, че в спално помещение
№11 са пребивавали общо 7 л.св. при брой настанени при 4 кв.м. – 7 л.св.
Със
Заповед №138/31.01.2017г. ищецът е преместен в стая №4, където е пребивавал до
освобождаването си на 01.11.2017г. и която стая е с площ от 28,19 кв.м. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,95/ 0,95м. и
0,50/1,00м. и санитарен възел с площ от 2,99 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,30/1,10м. За периода от 05.02.2017г. до 03.07.2017г. няма данни с
колко други лишени от свобода е пребивавал, но за останалия период, а именно от
31.01.2017г. до 04.02.2017г. и от 04.07.2017г. до 01.11.2017г. са налице данни,
че в спално помещение №4 са пребивавали от 4 до 7 л.св. при брой настанени при
4 кв.м. – 7 л.св.
Относно
втория исков период, а именно от 01.10.2014г. до 01.11.2017г., няма данни от
01.10.2014г. до 09.10.2014г. и от 05.02.2016г. до 05.04.2016г. ищецът да е
пребивавал на територията на Затвора – Пловдив.
7.3. През втория си
престой в Затвора – Пловдив, ищецът бил назначен на работа със Заповед
№977/24.07.20185г. в производствено звено към ДП ФЗД. Със заповед
№1258/12.08.2016г. е назначен на работа в „Обособено производство“ и е работил
до освобождаването си. Награден е със Заповед №379/18.03.2015г. с извънредна
хранителна пратка за проявена активност и участие в клубната дейност на Пета
група.
7.4. Третият престой
на ищеца в Затвора – Пловдив датира от 07.02.2019г. като е бил настанен в
Приемно отделение, в ОП 2, като конкретни данни за битовите условия са налични,
считано от 04.03.2019г., която е и началната дата на исковия период. В периода
04.03.2019г. до 18.03.2019г., съгласно Протокол №346/12.02. 2019г. е бил
настанен в Пета група, в стая №63 с площ без санитарния възел 26,99 кв.м., с
два отваряеми прозореца с размери 0,90/1,17м. и 0,45/1,17м. и санитарен възел с
един отваряем прозорец с размери 0,30/1,17м., като в този период са пребивавали
6 л.св. при брой настанени при 4 кв.м. – 6 л.св. С Протокол №581/19.03.2019г.
ищецът е преместен в стая №65, където пребивава до 03.10.2019г. и която е с
площ от 27,24 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери
0,99/1,17м. и 0,50/1,17м. и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. и един
отваряем прозорец с размери 0,34/1,17м. За целия период се установява, че в
това спално помещение са пребивавали от 3 до 6 л.св. при брой настанени при 4
кв.м. – 6 л.св. С Протокол №3698/04.10.2019г. Л. е преместен в стая №50, където
пребивава до 16.03.2020г. и която стая е с площ от 28,70 кв.м. без санитарния
възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,95/1,17м. и 0,48/1,17м. и
санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,27/1,17м. За целия период се установява, че в това спално помещение са
пребивавали от 5 до 7 л.св. при брой настанени при 4 кв.м. – 7 л.св. С Протокол
№1549/17.03.2020г. ищецът е преместен в Трета група, стая №27, където пребивава
до 30.06.2020г. и която стая е с площ от 39,02 кв.м. без санитарния възел, с
два отваряеми прозореца с размери 1,20/ 1,20м. и 1,20/1,20м. и санитарен възел
с площ от 4,36 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. За целия
период се установява, че в това спално помещение са пребивавали от 10 до 15
л.св. при брой настанени при 4 кв.м. – 9 л.св. За останалата част от периода на
пребиваване на Л. ***, а именно от 01.07.2020г. до 06.07.2020г. няма
представени данни.
През
този период се установява също така и че ищецът е бил назначен на работа със
Заповед №2188/29.10.2019г. в „Обособено производство“ и продължава да работи,
като е участвал и в образователна програма – курс по английски език от
31.07.2019г. до 16.08.2019г.
7.5. По отношение на
всички пребивавания в Затвора – Пловдив с ищеца са провеждани беседи и
разговори по различни поводи – при планиране и препланиране на присъдата, за
участие в групова работа, при предложения и получаване на награди, при
извършване на дисциплинарни нарушения от него, при мотивиране за започване на
работа, при предложение и замяна на режима в по-лек, при предложение и прекатегоризиране
от закрит в открит тип, при желание от негова страна и др. В подкрепа на тези
обстоятелства са представени План на присъдата/първоначален/л.27 и л.59 от адм.
дело №1654/2020г. на ПАС/ и Препланиране на присъдата, което се установени
извън исковия период.
7.6. Със Заповед №
2651/04.10.2019г. на Началника на Затвора – Пловдив на Л. е наложено
дисциплинарно наказание по чл.101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за
срок от 7 денонощия за това, че на 29.09.2019г. е възникнал конфликт между нещо
и А. П. Г. , който е прераснал във физическа саморазправа, като е приложена и
самата заповед/л.37 от настоящото дело/. От служебно изготвена справка се
установява, че цитираната по-горе заповед е оспорена пред Административен съд –
Пловдив, за което е образувано адм. дело 3087/2019г., което обаче с Определение
№2202/01.11.2019г. е прекратено и жалбата е оставена без разглеждане.
7.7. По данните в становище
от Н. Х. Д. – техник строителство и архитектура рег.№6500/27.07.2020г. от
30.07. 2020г., справка от В. Т. – мл. експерт с рег.№6500/27.07.2020г. от
30.07.2020г./л.24 и сл. от адм. дело №1654/2020г. на ПАС/, както и становище от
П. И. Х. – началник сектор ФЛКР с рег.№5941/16.07. 2021г. от 22.07.2021г., се
установява, че във всички спални помещения, в които е бил настаняван ищецът, а
и във всички спални помещения в Затвора – Пловдив има обособени санитарни възли
с достъп до течаща студена вода, оборудването на спалните помещения е стандартно
и еднакво за всички л.св., а именно легло с размери 90/180см. и шкаф с размери
45/50см.
Къпането
на лишените от свобода е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща
топла вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. за
съответната група, а като работещ/по време на изтърпяване на всичките си
присъди/ л.св. Л. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на
работния процес/така график за разпределение на времето на лишените от свобода
от Трети пост на л.60 от адм. дело №1654/2020г. на ПАС/. Банята е обща, подът е
с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, осигурена е топва вода от котел,
който работи на въглища и е на територията на Затвора – Пловдив, същият е
новозакупен през м.01.2017г., а въглища се осигуряват редовно от централна
доставка от ГДИН. За поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св.,
като при извършваните проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта.
Отоплението
се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон,
а проветряването на стаята е по желание на л.св., които могат да правят това
чрез отваряне на прозорците.
Относно
хигиената в спалните помещения се посочва, че тя се осъществява също от
настанените л.св., като за целта получават съответните прибори, както и могат
да закупуват от лавката на затвора вещи, предмети и хранителни продукти, които
л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно заповед на
министъра на правосъдието, а съответният отговорник на спалното помещение
изготвя график за почистване, което е на доброволен принцип. По отношение на
твърденията, че има изхвърлени отпадъци под прозорците на затворническите
килии, се посочва в справките, че има такъв, който л.св. изхвърлят, но не и
такъв, който е събран от килиите от чистачите на постовете. Освен това, в
Затвора – Пловдив има организиран ред за изхвърляне на битовия отпадък и ако
има моменти, когато е натрупан някъде, то това е само до момента, в който
служителите от НОС отворят вратата и л.св., работещи към домакинския щат на
Затвора – Пловдив го пренасят до обособените за това места.
Установява
се още, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на Л.,***
не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода, но се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се
подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения
на л.св. – дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите
умивални, а на Пети пост/където Л. е пребивавал през третия исков период/ е
извършено боядисване на килиите на л.св. Със собствени сили л.св., назначени
като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база.
Затвора
– Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса
и в двете ЗО. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и постелен
инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на л.св., като в утвърден график от Началника на затвора, два пъти
седмично – в понеделник и в четвъртък, всеки л.св. има право да занесе спалното
си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по
преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба, адресирана до Началника на затвора. Няма данни ищецът да е подал молба,
в която да изявява воля за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор.
7.8. Дейностите по
дезинсекция и дератизация в Затвора – Пловдив се извършват съгласно сключени
договори, както следва: за периода от 2013г. до 2015г. дезинсекцията е
извършвана от „Биоцид“ град Пловдив; на 08.11.2016г. е сключен Договор
№10812/11179 между ГДИН и „ДДД 1“ООД с предмет на договора „Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби“ за
срок от 24 месеца; на 13.11.2018г. е сключен Договор №11179 между ГДИН и „ДДД
1“ООД с предмет на договора „Извършване на дезинсекция и дератизация на
сградите на ГДИН и териториалните й служби“ за срок от 24 месеца, като съгласно
т.II чл.2 ал.3 изпълнението на услугите се извършва периодично, а не
ежемесечно, като времето на обработката се осъществява на основание график,
изготвен от фирмата и съгласуван с ГДИН и спуснат на териториалните поделения,
също така има и изготвен лимит в левове за всички поделения, който да се
изпълни за периода от 24 месеца без да се надвишава; на 20.01.2021г. е сключен
още един договор, който обаче се констатира, че не касае исковия период. Твърди
се също така, че заразените с постелъчна дървеница дюшеци, постелъчно бельо и
одеяла се бракуват, а до бракуването им се съхраняват на различно място от
незаразените. Приложени са в тази връзка цитираните по-горе договори, ведно с
фактури за извършени плащания, както и протоколи за извършени услуги през целия
исков период, сред които и такива за извънредна обработка/л.14, л.50 и сл. от
настоящото дело, л.61 и сл. от адм. дело №1654/2020г. на ПАС/.
7.9. От медицински
справки, изготвени от д-р Румяна Даскалова – лекар-ординатор при Затвора –
Пловдив се установява, че л.св. М.Р.Л. няма налично медицинско досие, тъй като
не е боледувал, на 30.06. 2020г. профилактично му е взета кръв за изследвания,
като са приложени и резултатите. По отношение на твърденията за нанесена лека
телесна повреда, причинена от друг лишен от свобода, се посочва, че няма такава
регистрирана в журнала за травматични увреждания, както и липсва медицинско
удостоверение от съдебна медицина. Посочва се също така, че ищецът не е
посещавал МЦ освен в случаите за направата на тестове за наркотици и
изследвания за Ковид 19, поради това, че е бил контактен на друг болен.
7.10. Във връзка с
наведените твърдения за лошото качество на предоставяната храна, са представени
от ответната страна копия на менюта, в т.ч. и диетични такива /л.31-44 от адм.
дело №1654/2020г. на ПАС/. За процесните периоди липсват данни ищецът да е
заявявал нужда от специална диета.
7.11. При
първоначалното разглеждане на делото е изслушана и приета без възражение от
страните съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирана и при второто
разглеждане на делото като компетентна и безпристрастно изготвена и ценена от
съда при формиране на изводите по съществото на спора.
Вещото
лице д-р Балтов в установило, че не може да бъде проследено конкретното
здравословно състояние на лишения от свобода Л., тъй като липсват медицински
документи относно твърдяното от него заболяване „хроничен хепатит С“. От
приложените документи за проведените му медицински прегледи не е била поставяна
диагноза за такова заболяване. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът
е клинично здрав, като не са установени промени в лабораторните резултати от
проведените изследвания на кръвта.
7.12. В хода на
първоначалното разглеждане на делото като свидетели чрез видеконферентна връзка
са разпитани Ц. Г. Г. и М. Г. Б. , които излагат съображения за емоционалното и
физическо състояние на ищеца от престоя му в местата за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, свързани с обстановката в тях, хигиенните
условия, изтърпяване на наложените дисциплинарни наказания, полаганите
медицински грижи, като определящите факти в тях е, че състоянието на
помещенията е унизително за човешкото им достойнство и така се е чувствал и Л.. Съдът е кредитирал частично
тези показния, тъй като относно твърденията на свидетелите за лоша хигиена в
килиите, неподходяща храна, студ и липса на вентилация и липса на медицински
грижи, същите почиват на предположения и субективни възприятия, които се явяват
изолирани от съвкупния доказателствен материал.
8. При така
обсъдената фактическа обстановка съдът приел, че по отношение на първия исков
период /01.05.2009г. – 03.03.2014г./ Л. *** само в периода от 24.06.2009г. до
17.01.2014г., поради което в останалата част, а именно за периодите от
01.05.2009г. до 23.06.2009г. и от 18.01.2014г. до 03.03.2014г. искът е
недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в
посоченото от него заведение, а именно Затвора – Пловдив.
По
отношение на периода, в който се установява, че лицето действително е
пребивавало на територията на Затвора – Пловдив, а именно от 24.06.2009г. до
17.01.2014г., с оглед изрично наведените от ответника възражения за изтекла
погасителна давност, като е съобразил постановките на Тълкувателно решение №3
от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. от ОСГК, съдът е приел че в случая
погасителната давност е започнала да тече от момента на преустановяване
на незаконосъобразните действия/бездействия/ на администрацията да поставят
ищеца в неблагоприятни условия на лишаване от свобода, а именно от
17.01.2014г., датата, на която Л. е напуснал затвора, като до датата на
предявяване на иск – 25.08.2020г. е изтекла петгодишна давност и вземането
следва да се счита погасено, а искът в тази му част, а именно от 24.06.2009г.
до 17.01.2014г. подлежи на отхвърляне.
Горното
е дало мотив на съда да отхвърли исковата претенция в размер на 10 000 лева за
понесени от Л. неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Затвора – Пловдив за период от 01.05.2009г. до 03.03.2014г. като
неоснователна и недоказана, в това число и погасена по давност за периода
24.06.2009г. – 17.01.2014г.
9. Като недоказана
съдът е отхвърлил и исковата претенция за втория исков период, а именно от
01.10.2014г. до 01.11.2017г., за който се установява, че лицето е било в
Затвора – Пловдив от 10.10.2014г. до 04.02.2016г., след което е бил приведен в
ЗООТ “Хеброс“, където е пребивавал до 05.04.2016г., след което от 06.04.2016г.
до 01.11.2017г. отново е пребивавал в Затвора – Пловдив. При липсата на изложени възражения от страна
на ищеца, исковете, касаещи периодите от 01.10.2014г. до 09.10.2014г. и от
05.02.2016г. до 05.04.2016г., съдът е счел за недоказани, доколкото не се
установява през този период от време ищецът да е пребивавал в посоченото от
него заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да
бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения
на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, в т.ч. възраженията досежно
престоя на ищеца в наказателна килия от 02.03.2016г. до 18.03.2016г.
В
останалата част, касаеща престоите на ищеца в Затвора – Пловдив, от
10.10.2014г. до 04.02.2016г. и от 06.04.2016г. до 01.11.2017г., за общо 902 дни
съдът е приел исковите му претенции за основателни относно липсата на нужното
жизнено пространство от минимум 4 кв.м. и необходимото количество дневна
светлина, тъй като площта на наличните в килиите прозорци, не отговаря на
предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Останалите искови претенции за същите периоди, касаещи: лоши битови условия,
лоши хигиенни условия, неподходяща храна и липса на медицински грижи, липса на
индивидуална и корекционна работа с ищеца, съдът е приел твърденията на ищеца
за недоказани. В тази насока съдът се е позовал на данните за площта на
помещенията, в които е бил настанен ищеца, доказателствата за индивидуалните и
общи битови условия в Затвор – Пловдив; доказателствата за периодично
извършвана по дезинсекция и дератизация в Затвора – Пловдив; заключението на
вещото лице и частично на свидетелските показния.
10. По отношение на
третия исков период, а именно от 04.03.2019г. до 06.07.2020г., при липсата на
данни за обитаваните от ищеца за периода от 01.07.2020г. до 06.07.2020г. в
Затвор – Пловдив помещение, респ. по наличните
данни за периода от 17.03.2020г. до 30.06.2020г., съдът е приел за
установено, че периода от общо 112 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Установява
се и нарушение на чл.20 ал.2 предл. първо ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно
спално помещение, в което е пребивавал Л., не му било осигурено необходимото
количество дневна светлина, доколкото площта на наличните в килиите прозорци,
не отговаря на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, поради което и следва да се приеме, че за периодите, в които е пребивавал
в Затвора – Пловдив, по отношение на ищеца са налице твърдяните нарушения на
чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 от с.з. В подкрепа на изложените по-горе
твърдения са и показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Б. .
Останалите
искови претенции за същите периоди, касаещи лоши битови условия, лоши хигиенни
условия, неподходяща храна, липса на медицински грижи и липса на индивидуална и
корекционна работа с ищеца, съдът е приел твърденията на ищеца за недоказани,
на обсъдените по – горе основания.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, съдът е
приел за справедливо да присъди обезщетение в размер на 5 600 лева за първия
престой на лицето в Затвора–Пловдив /втория исков период/ и 2 450 лева за
втория престой /третия исков период/, или общо в размер на 8 050 лева за двата
периода (общо 1032 дни), равняващи се на 7,80 лева на ден, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
За разликата над 8050 лева до пълния
предявен размер от 30000 лева, претенцията на ищеца е отхвърлена за периодите от
01.05.2009г. до 03.03.2014г., от 01.10.2014г. до 09.10.2014г. и от 05.02.2016г.
до 05.04.2016г.
IV. От правна
страна.
11. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба на ищеца възражения, съдът е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Следва да бъдат споделени изводите на първата
инстанция по неоснователността на претенциите на ищеца за вреди, нанесени му
поради: лоши битови
условия, лоши хигиенни условия, неподходяща храна и липса на медицински грижи,
липса на индивидуална и корекционна работа с ищеца, с изключение на установените
периоди, в които е бил лишен от минимално жизнено пространство и достатъчно
количество дневна светлина.
Представените по делото доказателства сочат, че ищецът
е бил включван в индивидуалния корекционен процес; не е заявил необходимост от
предоставяне на специални медицински грижи или диетично хранене; не се доказват
твърденията му да му е нанесен побой от длъжностни лица при затвора, респ.
недоказани остават и твърденията за лоши хигиени и битови условия в мястото за
лишаване от свобода, Трябва да се отбележи, че заявената от процесуалния
представител на ищеца неразривна връзка между частичната основателност на иска
и основателността на претенцията за липса на достатъчна вентилация в
помещенията на затвора са необосновани и недоказани. Количеството естествена
светлина и притокът на въздух в помещението макар пропорционално зависими от
конструктивните характеристики на помещението не са съизмерими. За разлика от
естествена светлина в помещението, чието количество пряко зависи от
интензивността на източника или площта на светлопроводимата част от
конструкцията на помещението – в случая обстоятелства, независещи от влята на
обитателите, притокът на свеж въздух предполага единствено наличието на
отваряеми прозорци, без неизменна зависимост от минималния дебит на циркулация
за единица време. Иначе казано, при наличието на отваряеми прозорци, от
обитателите на помещението зависи кога и какво количество свеж въздух да бъде
допуснато за циркулация.
На следващо място по делото се установява, че
затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция
и дератизация на затворническите помещения. Също така е била създадена
организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е
задължение и на самите лишени от свобода. На лишения от свобода е предоставяна
храна по качество и количество, съобразено с приложимите нормативни изисквания.
При наличието на писмени доказателства в подкрепа на
отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно проведен насрещно
доказване, съдът правилно е приел за недоказана претенцията в тези и части.
Тези правни изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Правилно са отхвърлени и претенциите на ищеца за
периодите, в които не се установява да е пребивавал в Затвора - Пловдив при
условията на пренаселеност, респ. и тези
за които се установява въобще да не е пребивавал в място за задържане и/или
лишавана от свобода.
Правилно съдът е отрекъл основателност на претенцията
на ищеца за периода на изтекла погасителна давност. Изтичането на този срок е
обективно обстоятелство, което при съобразяване нормата на чл. 110 ЗЗД, вр. с §
1 от ДР на ЗОДОВ и дадените разрешения в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004
г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК съдът правилно е приел за
безспорно установено – от датата на преустановяването на незаконните действия
или бездействия на административния орган до датата на предявяване на иска за
съответния период действително са изтекли пет години.
Обсъдената до тук фактическа и правна обстановка
налага извод за неоснователност на претенциите на М.Р.Л. в посочените части.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация, отнесена към безспорни
установената липса на минимално обитаемо пространство в мястото за лишаване от
свобода и липсата на минимално изискуемите количество дневна светлина, обосновава
законосъобразност на изводите на административния съд, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявената
искова претенция за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в съответните периоди, предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и в изпълнение на указанията
на касационната инстанция е издирил информацията, от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и обосновано е
формирал правните си изводи.
В подкрепа на тези изводи следва да се съобрази и
Докладът за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията
и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел.
Условията на пренаселеност в мястото за лишаване от
свобода сам по себе си са бил достатъчен за да обоснова извод, че ответната
администрация, чрез своите служители не е изпълнила своите задължения и не е
осигурила на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на
човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да
обитава, извършвайки своите елементарни нужди. В случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които
самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното
съществуване на човек предполага. Този извод се подкрепя и в практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата
„Йорданов и Джелебов срещу България“, жалби № 31820/18 и 31826/18; „Иванов и други срещу България“, жалби № №
2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода". Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. По
тези съображения претенцията на ГД "Изпълнение на наказанията", гр.
София, също се явява неоснователна.
Неоснователни са доводите в касационната жалба и на
двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото обезщетение. Наличието на фактически и правни
основания за присъждане на обезщетение не винаги е равносилно на пълна основателност
в претенцията на увреденото лице, съобразно субективните му възприятия. Съдът
следва да прецени
естеството и
характерът на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно
конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца.
При определяне размер на дължимото обезщетение съдът е
съобразил и насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на
обезщетението между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба
25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary,
жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.). Посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/b/b2/Minimum_wages%2C_July_2014_%281%29_%28EUR_per_month%29_YB15.png
) към юли 2014 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС,
варират от 174 до 1921 EUR на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите - членки на ЕС, в тази
група са: България (174 евро), Румъния,
Литва, Чешката република, Латвия, Унгария (277 евро), Словакия, Естония,
Хърватия и Полша.
Според статистически данни на Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/7/79/Minimum_wages%2C_January_2008_and_2017_YB17_I.png)
към януари 2017 г. минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС,
варират от 235 евро до 1 999 евро на месец. Страните с най-нисък показател са поставени
в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари 2017 г. са
по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са:
България (235 евро), Румъния, Латвия, Литва, Чешката република, Унгария (450
евро), Хърватия, Словакия, Полша и Естония.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към датата на предявяване на исковата претенция) минималните работни заплати в държавите -
членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с най-нисък
показател са поставени в Група 1, в която националните минимални работни
заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите —
членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария; техните
национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до 487 евро
в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати към януари
2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са поставени в Група 2
(Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша, Португалия, Гърция, Малта и
Словения), като най – високо е месечно
вънагараждение от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни налагат обоснован
извод, че минималните месечни възнаграждения в България за 2014г., 2017г. и
2020г. с явяват по-ниски от тези в Унгария съответно със 37%, 48% и 36% или средно 40,33 % за целия период.
Характеристиките
на процесното увреждане го отнасят като пряка последица от неосигуряване на
минимални жизнени условия за задоволяване на основни жизнени потребности в
мястото за лишаване от свобода. По аргумент от § 1, т. 1 от ДР на Закона за
социално подпомагане нивото на основни жизнени потребности е съразмерно на
нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред
отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна
заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения
стандарт, следва да се приеме, че по – ниският жизнен стандарт в България
оправдава възприетото от ЕСПЧ минимално базисното справедливо обезщетение за
лоши условия в местата за лишаване от свобода да не бъде прилагано ултимативно
в размер на 100 % (4 евро на ден), а да бъде прецизирано съобразно спецификите
на всеки отделен казус.
Като коректив съдът съобрази и присъденото обезщетение
по дело Иванов и други срещу България (по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ
в размер на 11 евро на ден за уважена претенция по иска за нанесени вреди в
периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от свобода в Затвора - гр.
Пазарджик, при следните компоненти на увреждане: 1) насекоми, плъхове, мръсотия
в килията; 2) ограничен достъп или липса на достъп до душ; 3) лошо качество на
храна; 4) неадекватна температура; 5) липса или ограничен достъп до течаща вода
и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за
наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода и липса на
достатъчна дневна светлина. Тези качествени и количествени характеристики на
увреждането оправдават и определянето на пропорционален размер на обезщетението
въз основа на обоснования базисен минимален размер.
За доказаните периоди на увреждане – общо 1032 дни, съд
е определил обезщетение от 8050 лева, равняващо се на дневна база от 7,80 лева
на ден или 3,99 евро (99% от 4 евро), което се явява напълно адекватно на
установената в практиката на ЕСПЧ справедлива минимална база. Правилно и законосъобразно
съдът е присъдил и законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2020г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане
От друга страна, небуди никакво съмнение, че
възприетият от ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София праг на
отговорност до 500 лева, без оглед продължителността и характеристиките на
увреждането, е в пълно несъответствие с принципа за определяне на справедливо
обезщетение, поради което претенцията в тази й част също е неоснователна.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на първоинстанционния съд като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя
страна обосновава извод за неоснователност и на двете касационните жалби.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 143 от АПК, претенциите на страните за присъждане на разноски
се явяват неоснователни.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2090 от 2021 г., постановено по
адм. д. № 1858 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд – Пловдив,
VII – ми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.