Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело N 6618 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Е.“ АД твърди, че има сключен с ответника М.НА
Р.Р. и Б. договор № 365/28.11.2008 г., въз основа на който му е възложено да
извърши строителни и монтажни работи за
реализацията на проект BG2006/019-387.03.04.02 - Туристически център
Перперикон – ЛОТ 1. След предаване от възложителя на необходимите документи /на
04.02.2009 г./ и въз основа на издадено Разрешение за строеж № 201 от
17.08.2009 г., на 31.08.2009 г. е съставен Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, от който момент
ищецът започва изпълнение по договора /съгласно чл. 5.12 от договора/. От този
момент до м. ноември 2009 г. ищецът извършва
значителна по обем работа, която е приета от „А.“ АД – дружеството,
осъществяващо строителен надзор, както и от представители на община Кърджали и
на възложителя. За извършената работа са съставени надлежни отчетни документи, които са
своевременно представени пред ответника. Независимо от това, на 18.11.2009 г.
ответникът информира ищеца, че извършването на плащанията по договора се
преустановява, като отказва да заплати извършената и приета работа, а в
последствие спира строителството на
обекта и на основание чл.45 ЗОП, във връзка с чл.89 ЗЗД, едностранно разваля
договора. Ищецът поддържа, че до момента на разваляне на договора му се дължи
възнаграждение за извършената и приета работа в общ размер на 158 433.18 евро.
В настоящето производство претендира сумата 144433.18 евро, доколкото за сумата
от 14 000 евро е водено предходно производство, с предмет частичен иск за сумата
от 14 000 евро, при общ размер на дължимото възнаграждение по договора от 158
433.18 евро. Освен това ищецът претендира и сумата 65 554 евро, представляваща
дължима по чл. 10.9 от договора неустойка за забава за периода от 27.12.2009 г.
до датата на исковата молба, както и законната лихва върху претендираните
главници от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане. Иска присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът М.НА Р.Р. и Б. оспорва
предявения иск, с довода, че към датата
на сключване договора за обекта не е имало одобрени инвестиционни проекти и
издадено по надлежния ред разрешение за строеж. Освен това изпълнителят започва
извършването на СМР без да е разполагал със съгласувани и съставени по
надлежния ред строителни книжа, поради което е била налице невъзможност за
извършване на работата, за която възложителят не е предупреден. Развалянето на
процесния договор е мотивирано с
обективната невъзможност за изпълнение, произтичаща от факта, че
обектите са с национално значение, а и неизпълнението се дължи на виновното
поведение на дружеството изпълнител. Сочи още, че отчетените СМР са извършени в
нарушение на договора, остават извън обхвата на издаденото разрешение за строеж
и като такива са „незаконен строеж“, извършените от ищеца допълнителни СМР са
недопустими, а и нищо от извършеното не може да бъде полезно на възложителя тъй
като е несъответстващо на уговореното с договора, поради което не се дължи
разплащане от страна на МРРБ. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на уговореното
и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Представен е договор № 365 от
28.11.2008 г., сключен между между
ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника, в качеството му на възложител,
с който след проведена процедура за обществена поръчка на ищеца е
възложено извършването на СМР по проект
BG 2006/018-387.03.04.02 – Туристически център Перперикон – ЛОТ 1. Проектът има
за цел да финализира подготовката по превръщането на Перперикон в достъпен и
атрактивен продукт, чрез изграждането на туристически център, с подобект
посетителски и изложбен център, както и оформянето на околното пространство, в
това число укрепителни и възстановителни мероприятия на ерозиралата скална
повърхност, озеленяване и общо Б.. В
т.1.1 на Договора изрично са изброени видовете СМР, които трябва да се изпълнят
- земни работи; бетонови и стоманобетонови работи; асфалтови работи; зидарски
работи; водоснабдителни и канализационни работи; електроснабдителни работи;
вертикална планировка; изграждане на подпорни стени; Б.; озеленяване;
укрепителни и възстановителни мероприятия; всички дейности по приемане на
строежа и получаване на разрешение за ползване. На база количествено -
стойностни сметки, неразделна част от договора, предвидените дейности за
извършване по обектите са както следва: укрепителни работи на ерозиралата
скална повърхност на археологическото място; защитни работи на скалната
повърхност на археологическото място; укрепителни и възстановителни мероприятия
и защитни съоръжения на Акропола; укрепителни и възстановителни мероприятия и
защитни съоръжения на базиликата „Клисе Башъ". Общата стойност на договора
е в размер на 655 543.14 евро, а срокът за изпълнение е 35 месеца. Уговорено е
и заплащането на аванс, както и междинни плащания. Страните са се споразумели работният
проект, изготвен от Изпълнителя, да се одобри или коригира от възложителя и от
консултанта. В раздел V „Строителство", са посочени изисквания спрямо
изпълнителя относно разработване и съгласуване с възложителя на Работен проект
за организация и изпълнение на строителството, като изпълнителят ще извърши
всички работи по строежа в съответствие с одобрените и съгласувани
инвестиционни проекти и при точно спазване на указаното в договора и приложенията
към него. С договора е уговорено възложителят да предава на изпълнителя два
екземпляра от инвестиционните проекти на строежа, за ползване по време на
строителството. Съгласно т.5.18 на раздел V „Строителство” откриването на
строителна площадка и определянето на строителната линия и ниво за обекта ще се
извърши съгласно изискванията на чл.157 и чл.158 от ЗУТ, по реда на Наредба №
3/31.07.2003г. за съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството. Определени са и правата и задълженията на възложителя и
изпълнителя, като в задълженията на възложителя са включени и: да осигури
достъп на изпълнителя до строежа, като предаде
строителната площадка с Протокол обр.2
за откриване на строителна площадка; да осигури консултант
по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ,
който ще осъществява строителен надзор; да определи свой представител, който да
има права и задължения да го представлява пред изпълнителя във връзка с
изпълнението на договора.
Неразделна част от гореописания договор
са следните приложения: № 1- техническа спецификация и пълно описание на обекта
на поръчката; № 2 - инвестиционни проекти за строежа; № 3-техническо
предложение на изпълнителя от проведената процедура; № 4 - ценово предложение
на изпълнителя от проведената процедура, в т.ч. количествено-стойностна сметка
и № 5-образец на банкова гаранция за авансово плащане.
В чл. 10.9 от договора е уговорено, че
при забава в плащането на дължимата сума, възложителят дължи неустойка в размер
на 0.5 % от неплатената сума за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от
стойността на договора.
Представен е договор № 362 от
28.11.2008 г., сключен между ответника, като възложител и „А.“ ЕАД, с който
дружеството е избрано за строителен надзор по проект: БГ2006/018-387.03.04.02
„Туристически център Перперикон“. Към договора е приложено Техническо задание
за осигуряване на строителен надзор по проекта.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 04.02.2009 г. за ЛОТ 1, който удостоверява приемане от страна
на „Е.“ АД на 1 класьор с документи -
Чертежи за укрепителни работи на ерозиралата скала - 1 папка; Защитни работи на
скална повърхност - 1 папка; Работен проект част архитектурно - строителна на
Консервация на Свещения дворец Перперикон - 1 папка; Работен проект част
архитектурно-строителна на
Консервация на Перперикон
Акропола - 1 папка; Работен проект част архитектурно-строителна на Консервация
и експозиция на базилика Клисе-Бащъ. Протоколът е подписан от представител на
МРРБ и от техническия директор на „Е.“ АД.
На 16.05.2009 г. е проведена встъпителната
среща по проект BG2006/018-317.03.04.01 „Туристически център Перперикон”, на
която са участвали служители на МРРБ, представители на изпълнителите на
договорите за строителство по ЛОТ 1 и ЛОТ 2, представители на строителния надзор
и представители на Общинската администрация - Кърджали. Установено е, че към
датата на провеждането й, все още няма издадено Разрешение за строеж. Ищецът в
качеството си на изпълнител е поставил въпроса за съгласуваност на проектите с
Националния институт за паметниците на културата. Инж. С.Т. - Началник отдел
„Наблюдение и контрол на изпълнението" към МРРБ, е предложила да се
изготви писмо до Изпълнителна агенция „Програма ФАР”, като се изиска информация
за това дали проектът е съгласуван с НИПК и ако да - дали това е отразено върху
чертежите, или изрично изготвено писмо.
Приложен е Протокол от работна среща с
участието на представители на възложителя, Строителния надзор, изпълнителите и
община Кърджали, проведена в сградата на Община Кърджали на 12.08.2009 г. На
тази среща представителят на общинска администрация - гр. Кърджали, отбелязва
състоянието на проектната документация към момента, включително и че липсват
съгласувателни писма от страна на НИПК към наличната проектна документация.
На 17.08.2009 г. е издадено разрешение
за строеж № 201 г. за обект: „Туристически център Перперикон” - ЛОТ 1,
подписано от главния архитект на Община Кърджали. С Протокол от 31.08.2009 г. е
открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строеж
„Туристически комплекс Перперикон” - ЛОТ 1, изготвен от Консултанта (строителен
надзор).
Представени са актове образец 12,
съставени през м. септември 2009 г. и на 02.10.2009 г., за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати
изискванията на проекта. Тези актове са подписани без възражения от
представители на възложителя, строителя, проектанта и лицето, упражняващо
строителен надзор.
От Акт образец 10 от 25.11.2009 г. се установява състоянието на строежа при
спиране на строителството - изпълнените
строителни и монтажни работи по одобрения проект, а именно: укрепителни и
възстановителни мероприятия и защитни
съоръжения на базилика „Клисе Башъ"; укрепителни и възстановителни мероприятия и защитни съоръжения на Акропола; изпълнени строителни и
монтажни работи в отклонение от одобрен проект - допълнителни количества и нови
видове работи не отразени в проекта. Актът, е подписан от представители на възложителя,
строителя, проектанта и лицето, упражняващо строителен надзор. Актът изброява „изпълнени CMP no одобрен
проект" и не съдържа забележки относно качеството на отразената в него
извършена от строителя СМР.
Представен е протокол № 1/26.11.2009
г., в които са описани непредвидени видове и количества СМР по процесния
договор.
Със Заповед № ДК-09-4 от 12.07.2010 г.
Началник сектор-Кърджали на ДНСК, се спира извършваното строителство на строеж:
„Туристически център Перперикон-ЛОТ 1“, поради това, че СМР се извършват при
невлязло в сила разрешение за строеж, т.е. в нарушение на законовите разпоредби
на ЗУТ, като строителството на строежа може да продължи с разрешение на органа,
който е издал настоящата заповед, след отстраняване на причините, довели до
спирането му.
Със Заповед № ДК-10-52/19.08.2010 г. на
Началник РДНСК –Южен Централен район, се отменя Разрешение за строеж
№201/17.08.2009 г.
По делото са представени и документи,
касаещи процедурата по откриване и провеждане на обществената поръчка, въз
основа на която е сключен процесният договор, но тъй като страните не сочат
доводи, свъзани с провеждане на тази обществена поръчка, тези доказателстав се явяват неотносими към
предмета на делото.
Представени са и преписи от многобройна
коресподенция между страните, но доколкото същата обективира заявените от тях
по настоящето дело становища, то представените писма не доказват и установяват
факти и обстоятелства от значение за настоящия правен спор.
Видно от заключението по приетата
съдебно-техническа експртиза, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, при извършената от вещото лице проверка в счетоводствата
на ищеца и ответника се установява, че издадените от ищеца фактури във връзка с
процесния договр са надлежно осчетоводени от страните. Единствено фактура №
389/01.09.2010 г. е останала неосчетоводена от ответника. Цените на извършените
СМР, отразени в протоколите за извършена работа съответстват на ценовото
предложение на изпълнителя /приложение № 4 от договора/. Дължимата неустойа,
съгласно чл. 10.9 от договора, изчислена върху сумата от 158433.18 евро за период
от датата на падеж на съответните фактури до датата на исковата молба е в
размер на 65554.31 евро /доколкото това е максималният размер на дължимата по
чл. 10.9 от договора неустойка – стойността на договора е 655543.14 евро/.
Платените от ответника на ищеца по договора суми са във връзка с издадени
изпълнителни листове, издадени във връзка с постановените влезли в сила решения
между страните.След плащането на сумата от 14 000 евро, дължима по влязло
в сила решение на САС, по т.д. № 4105/2013 г., дължимата от ответника по
договора сума като възнаграждение остава 144433.18 евро.
По
иска с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
С влязло в сила решение №
421/06.03.2014 г. на САС, ТО, 11 състав, по т.д. № 4105/2013 г. е уважен
предявеният от ищеца частичен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, основан на
процесния договр, за сумата от 14 000 евро. Ето защо, на основание чл. 297 и чл. 297 от ГПК, следва
да се приемат за безспорно установени между страните обстоятелствата, че между
тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор №
365/28.11.2008 г., по който договор ищецът е изпълнил уговорените с договора
СМР. Предвид обстоятелството, че възраженията на ответника срещу дължимостта на
възнаграждение по договора и валидността на договора, направени в настоящето
производство са идентични с тези направени в производството по т. д. № 4105/2013
г., то съобразявайки силата на пресъдено нещо по делото, следва да се приеме,
че тези доводи са неоснователни. С влязлото в сила решение е прието, че с
договора ищецът не е поемал задължения да извършва каквито и да е било правни
действия, включително свързани със съгласуване на инвестиционните проекти или с
издаване на разрешение за строеж, а поетите от него задължения са изцяло
фактически – да извърши изпълнението на строежа в съответствие с издадените на
възложителя строителни книжа /каквото задължение на ищеца вменява и
разпоредбата на чл.163 от ЗУТ/. Изцяло в задължение на възложителя ответник е
било да представи на ищеца, след извършването на съответни правни и
административни действия /насочени към съгласуване, одобрение на
инвестиционните проекти и издаване на разрешение на строеж/, съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти, въз основа на които да се извърши възложената
работа, като задължение на ответника е било и извършването на действия по
снабдяването с разрешение за строеж, въз основа на което дружеството,
осъществяващо строителен надзор, е могло да състави протокол обр.2 за откриване
на строителна площадка. Затова ищецът не може да носи отговорност за липсата на
съгласуване на проектите по реда на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ, респективно за
последващото отменяне на разрешението за строеж, а доколкото тези обстоятелства
не представляват непълнота на проекта, която може да доведе до ангажиране на
отговорността му, поради неизпълнение задължението по чл. 260, ал.1 от ЗЗД. С
това решение е прието още, че процесният договор не е развален от ответника
поради виновно неизпълнение на ищеца, доколкото изпълнените от ищеца работи
отговарят на проектната документация, предадена му от ответника, като са
изпълнени отделни части от предвидените по проекта работи, няма съществени
различия между установените и отчетените количества, същите са отразени и в акт
обр.10, с който е установено спирането на строителството, а извършените СМР
отговарят на изискванията за консервационно-реставрационните работи по проекта,
същите са присъщо необходими, отговарят на договорните клаузи и са в
съответствие с издаденото разрешение за строеж № 201 от 17.08.2009 г., отменено
със Заповед № ДК-10-52/19.08.2010 г. на ДНСК.
От ангажираните от ищеца доказателства
се установи и стойността на извършените във връзка с договора СМР. Видно от
заключението на вещото лице остойностените извършени от ответника СМР съответстват
на цените, дадени в ценовото предложение. Издадените от ищеца фактури във
връзка с изпълнение на СМР по договора са осчетоводени в счетоводството на
ищеца и ответника, с изключение на фактура № 00000000389/01.09.2010 г. на
стойност 31 754.86 лв. Калкулираните с тази фактура СМР /видно от представените
по делото протоколи за приемане на извършени СМР/ също са извършени, приети са
без забележки, а непредвидените разходи не превишават уговорения 7 % размер.
Предвид изложеното, Съдът намира
предявения иск за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение по договора
за основателен и доказан по размер.
По
иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да извърши
уговорените с договора СМР /до преустановяването на строителството на
обекта/. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не установи да е изпълнил в уговорения в договора
срок насрещното си задължение да заплати възнаграждение за тези СМР, поради
което се явява основателна претенцията на ищеца за заплащане на уговорената в
договора мораторна неустойка. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат
предварително да определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от
неизпълнението, които вреди не е необходимо да се доказват, което е съществен
елемент на неустойката. Това е сторено и в настоящия случай - налице е
постигнато между страните съглашение, по силата на което неизправната страна се
е задължила да даде на другата една парична сума, начинът на определяне на
която е посочен в чл. 10.9 от договора. Този размер, съгласно заключението на
вещото лице, възлиза на 65554.31 евро.
Предвид изложеното, Съдът намира
предявеният иск за заплащане на мораторната неустойка за основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен в предявения от ищеца размер от 65554 евро
/предвид принципа на диспозитивното начало/.
При този изход на
производството ищецът има право на направените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, които възлизат на 40056.47 лева, в това число 21556.47
лева дължима държавна такса по исковете; 500 лева депозит за вещо лице и
18 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът прави искане
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претнедираното от ищеца възнаграждение
поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 18000
лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /9743.98 лева/ и се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят на
12500 лева. Така определеният размер е
съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определянето на този
размер съдът взе предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника в настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.НА Р.Р. и Б., гр. С., ул. „*********
да заплати на „Е.“ АД, ***, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
144433.18 евро /сто четиридесет и четири хиляди четиристотин тридесет и три
евро и 10 цента/, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена работа по
договор № 365/28.11.2008 г., ведно със законната лихва от 03.10.2014 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
М.НА Р.Р. и Б., гр. С., ул. „*********
да заплати на „Е.“ АД, ***, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 65554
евро /шестдесет и пет хиляди петстотин петдесет и четири евро/, представляваща
дължима по чл. 10.9 от договор № 365/28.11.2008 г. неустойка, ведно със
законната лихва от 03.10.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
М.НА Р.Р. и Б., гр. С., ул. „*********
да заплати на „Е.“ АД, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по
производството в размер на 34556.47 лева /тридесет и четири хиляди петстотин
петдесет и шест лева и 47 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: