Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
…….01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, ХVІ-ти въззивен състав на тринадесети декември две хиляди и
седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
на секретаря Гергана Цветкова, в
присъствието на прокурора Татяна Садай, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 4645 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение от 04.10.2016 г., постановено по
НАХД № 18749/2015 г. по описа на СРС, НО, 103 състав съдът е признал
обвиняемата С.Д.П. за виновна в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. П.
е осъдена да заплати разноски по водене на делото в размер на 100,56 лв.
Срещу решението в законоустановения срок е
постъпила жалба от защитника на обвиняемата, в която се твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено e при съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави се искане за отмяна на решението на СРС, като защитата счита, че следва
да бъде постановено ново решение, с което обв. С.Д.П. да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
В жалбата не се правят искания за събиране
на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемата, на свидетели или вещи лица или събирането на нови писмени
доказателства.
В съдебно заседание защитникът на обв. П.
- адв. Н.Д. моли въззивния съд да оправдае обв. П.. Отново подчертава, че това,
за което е обвинена П. не съставлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като
акцентира, че в случая се касае за междуличностов спор, който не е засегнал
обществените отношения, охранявани от разпоредбата на наказателния закон, за
която е ангажирана наказателната отговорност на П.. Посочва, че инкримираните
действия са се развили на улица без изход, поради което не е имало
скандализирани граждани или спряно движение на автомобили. Приема, че
първоинстанционният съд се е предоверил на показанията на св. Д., както и че решението
е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че част от
действията не са били извършени на сочената в обвинителния акт ул. „Юнак“.
Намира, че е било обективно невъзможно П. да е носила на ръцете си бебе и да
осъществи инкриминираните действия.
Прокурорът при СГП заявява, че счита
жалбата за неоснователна и моли въвззивния съд да я остави без уважение.
Предлага съдът да се произнесе с решение, с което да потвърди изцяло решението
на СРС като правилно и законосъобразно и съобразено със събраните по делото
доказателства. Твърди, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен
начин и наложеното наказание на основание чл. 78а от НК е законосъобразно.
Намира, че няма основание за изменение или отмяна на решението.
Обвиняемата П. в последната си дума
заявява, че не е виновна и че не е посегнала нито физически, нито материално на
св. Д..
Софийският градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си, районният
съд е разгледал делото по реда на Глава ХХVIII от НПК. Съобразил е събраните
пред първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д.Д., К.С., Т.М.,
С.С., протокола за разпознаване на лица и предмети, заключението на видео -
техническата експертиза, заключението на аудио - техническата експертиза,
справката за съдимост на обв. С.П.. Всички посочени доказателства са били преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Били са кредитирани и представените пред районния съд заверени преписи от удостоверение
за раждане на дете, заверен препис от епикриза от медико - диагностична
лаборатория по образна диагностика, епикриза от Клиника по неврохирургия на
МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София за направена оперативна интервенция на М.П..
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха
събрани допълнително други гласни и/или писмени и веществени доказателства,
извън представеното удостоверение за раждане на дете на обв. П., станало
причина за неявяването й в първото по делото съдебно заседание пред въззивната
инстанция.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не
са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприетата от
първостепенния съд - от една страна не са установени нови факти и обстоятелства
пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за промяна на
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е
правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същите сочи на следното:
Обвиняемата С.Д.П. е родена на *** ***,
българка, българска гражданка, със средно специално образование, разведена,
неосъждана /реабилитирана по право/, не работи - в отпуск по майчинство, с
настоящ адрес ***, ЕГН **********. За същата не са били събрани характеристични
данни.
На 17.05.2015 г. около 21.00 часа св. Д.Д.
управлявала лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Ярис” с peг. № *****в района
на гр. София, по ул. „Юнак”, с посока на движение от пл. „Ручей” към бул.
„Гешов”. Когато стигнала до ул. „Юнак”, пред № 22, св. Д.спряла автомобила си,
тъй като по средата на пътното платно пред автомобила й, бил спрян друг лек
автомобил - марка „Фиат”, модел „Пунто” с рег. № *******, управляван от обв. С.П..
По улицата имало паркирани автомобили и от двете страни, поради което свид. Д.нямало
как да продължи напред, като същата забелязала, че в близост има кафене и
предположила, че шофьорът на автомобила е в кафенето, затова подала няколко
пъти звуков сигнал с клаксона на автомобила си. Тъй като никой не излязъл св. Д.изчакала
няколко минути в автомобила си, след което видяла от входа на жилищен блок,
находящ се на ул. „******* да излиза обв. С.П.. Тя започнала да крещи на св. Д.,
като й казала: „К’ва си ти ма, че ще ми
бибиткаш? Ще те пребия!“. Докато крещяла, започнала да блъска с юмрук по
предното панорамно стъкло и стъклото на предната лявата врата на управлявания
от Д.автомобил и да рита с крака по предната броня и по лявата страна на
автомобила.
Св. Д.Д. се изплашила и казала на обв. П.,
че ще позвъни на тел. 112. Това провокирало обвиняемата, която започнала отново
да крещи: „К‘ва си ти, че ще викаш полиция?” и продължила да удря по автомобила
на св. Д., като същевременно започнала да отваря предната лява врата на
автомобила на св. Д.и да я затваря, блъскайки я силно. Св. Добера позвънила на
тел. 112, което накарало обв. П. да се качи в автомобила си и да потегли на
заден ход, приближавайки бързо към автомобила, в който се намирала Д.. За да не
удари автомобила й, св. Д.също потеглила на заден ход, като отбила в намиращата
се на близо пряка на ул. „Юнак“ и спряла. Направила опит да заключи вратите на
автомобила си, но от притеснение вместо да ги заключи, отворила прозореца на
предната лява врата на автомобила. Обвиняемата П. отново отишла при Д.,
продължила да крещи и да псува, и отново започнала да рита с крака по автомобила
на свидетелката. Същевременно през отворения прозорец на предната лява врата на
автомобила на Д., обвиняемата успяла да й нанесе удар с юмрук в областта на
лицето. За да предотвратят случващото се, се намесили хора от намиращо се
наблизо кафене. Обв. П. се отдалечила от автомобила на св. Д.и влязла във входа
на жилищния блок, находящ се в гр. София, ул. „*******. Свидетели на случващото
се били клиентите на намиращото се в близост кафене, сред които и св. К.С..
На 19.06.2015г. било извършено
разпознаване на лица, по време на което действие по разследването, в
присъствието на поемните лица – св. С.С. и св. Т.М., св. Д.Д. с категоричност
разпознала обв. С.П., като лицето което е извършило непристойните действия
спрямо нея и я е ударило в областта на лицето.
По делото е била изготвена техническа
експертиза на видеозапис от 17.05.2015 г. от охранителна камера, поставена на
намиращата се в близост сграда на „Лендмарк България Тауър”, находяща се на ул.
„*******, от заключението на която се установява, че в 20.59:45 часа на
17.05.2015 г. зад паркиран на улицата автомобил- спира друг автомобил, който
изчаква, а в 21:01:54 часа водачът на първия автомобил отива при втория, отваря
вратата на автомобила и извършва действия наподобяващи саморазправа, след което
и двата автомобила маневрират на задна скорост, като поради ниската резолюция и
слабото осветление не е била налице възможност за извършване на лицева
идентификация на заснетите лица.
Въззивната инстанция изцяло споделя анализа
на доказателствата, направен от първостепенния съд, който е изложил подробни
мотиви кои доказателства кредитира в кои части и по какви съображения. Подробно
в мотивите си районният съд е отговорил и на възраженията на защитата.
В жалбата срещу първоинстанционната
присъда на практика липсват конкретни възражения във връзка със събраните
доказателства, анализа на същите, направен от първостепенния съд, установената
от него фактическа обстановка и правния анализ на същите.
Декларативно е заявено, че не се
установява обвиняемата да е извършила деянието, за което е предадена на съд,
както и че обвинението се гради на показанията на св. Д., която не е
незаинтересована от случая.
Тези възражения, които освен, че са твърде
общи и неконкретни, са и напълно неоснователни, доколкото и видно от събраните
по делото доказателства, освен показанията на св. Д., в подкрепа на обвинението
са и показанията на друг свидетел – очевидец на инцидента – св. К.С., която
случайно е била в намиращото се в близост до мястото на инцидента кафене.
Нейните показания кореспондират с тези на св. Д.досежно случилото се на
инкриминираната дата и място. Показанията на всички тези свидетели са били
подробно обсъдени от първостепенния съд, като анализът, който същият е направил
на гласните доказателства е подробен, задълбочен и съобразен с правилата на
житейската логика.
Показанията на св. С.кореспондират изцяло
с показанията на св. Д., поради което и твърденията, направени в жалбата, че
обвинението се базира на необективни доказателства, се явява абсолютно
голословно и в разрез със сърбаните по делото доказателства.
По делото практически липсват доказателства,
които да противоречат на показанията на тези две свидетелки - очевидци на
инкриминираното деяние. Обвиняемата П. се е възползвала от правото си да не
дава обяснения, като по този начин е лишила съда от възможността да изследва
други възможни хипотези на случилото се на инкриминираната дата.
Първостепенният съд подробно и с прецизна
точност е обсъдил въпросната група гласни доказателствени средства. Анализът,
който е направил първостепенният съд не страда от пороци, съобразен е с
правилата на формалната логика и изцяло се споделя и от настоящата инстанция.
Ето защо не се налага въззивният съд да преповтаря този анализ, още повече, че
и в жалбата срещу първоинстанционната присъда не са наведени конкретни доводи и
възражения във връзка с извършения от първостепенния съд доказателствен анализ.
Същевременно, както бе отбелязано вече,
дори св. Д.да е в известна степен заинтересована като страна в инцидента, това
не може да се каже за другата св. Симеонова, която също подкрепя обвинителната
теза. Ето защо и доколкото са налице свидетели, чиито показания кореспондират с
тези на св. Д., то очевидно е, че в случая участието на тази свидетелка в
инцидента по никакъв начин не се е отразило на достоверността на нейните
показания.
От друга страна по делото не са установени,
каквито и да е било основание, поради които самата св. Д.да е имала мотив и
повод да навреди умишлено и злонамерено на обв. П., давайки показания в
подкрепа на обвинителната теза, доколкото тя не се е познавала с нея отнапред и
не е била в никакви отношения с нея. Ето защо и няма как да се приеме, че св. Д.е
съчинила случката с цел да навреди на обвиняемата. Очевидно е при това
положение, че единствената причина тя да даде тези показания, е че обвиняемата
действително е осъществила инкриминираните действия на инкриминираното място и
в инкриминираното време.
На следващо място показанията на св.
Сименова кореспондират с тези на св. Д., поради което не са налице каквито и да
е било основания да бъдат поставяни под съмнение показанията на тази свидетелка
и тяхната достоверност. Подробно свидетелката е обяснила и как и поради каква
причина се е намирала на мястото на инцидента. Касае се за добросъвестен
гражданин на обществото, който сам е пожелал да свидетелства тъй като е бил
очевидец на случилото се и по този начин с показанията си е пожелала да
допринесе за разкриване на обективната истина във връзка със случая. Установява
се, че св. С.не е познавала нито обв. П., нито св. Д., поради което и не е
имала никакъв интерес да свидетелства в полза на когото и да е било от тях. Ето
защо нейните показания следва да се кредитират като достоверни.
Не на последно място показанията на св. Д.и
св. С.се подкрепят и от писмените докзателствени средства – протокола за
разпознаване на лица, който обективира действие по разследването, в хода на
което св. Д.е разпознала по категоричен начин обв. П. като автор на деянието,
за което е била предадена на съд, както и от заключението на изготвените по
делото експертизи. Законосъобразността на проведеното разпознаване от своя
страна се установява от показанията на св. М.и св. С.. А заключенията на двете
изготвени по делото експертизи на практика потвърждава разказа на св. Д.и св. С.относно
хронологията на случилото се на инкриминираната дата.
В заключение въззивният съд намира
възраженията на защитата срещу анализа, направен от първостепенния съд на
събраните по делото гласни доказателства за напълно неоснователни.
На база така събрания по делото
доказателствен материал първостепенният съд е стигнал до извода, че с
поведението си обв. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения пред въззивната
инстанция защитата оспорва изводите на първостепенния съд, според които
поведението на обв. П. е непристойно и нарушава обществения ред, респ. че
изразява неуважение към личността и обществото като цяло, като твърди че става
въпрос за междуличностни отношения, поради което настоява проявата на същата да
не покрива признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Въззивната иснтанция намира, че при
правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни
изводи досежно съставомерността на поведението на обвиняемата, както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна, обв. П., на
17.05.2015 г. около 21.00 часа в гр. София, на ул. „*******е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно на обществено място - на улицата, без
причина крещяла на Д.И.Д.„К’ва си ти ма, че ще ми
бибиткаш? Ще те пребия!”, „К’ва си ти, че ще викаш
полиция?”, блъскала с юмрук по прозорците - предното панорамно стъкло и
стъклото на предната лява врата, ритала с крака по предната броня и по лявата
страна на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис” с peг. № *******, в който
на предната лява седалка седяла Д.И.Д., през това време псувала и крещяла, след
което започнала да отваря предната лява врата на автомобила и да я затваря,
блъскайки я силно, през наполовина отвореното стъкло на предната лява врата на
автомобила нанесла удар с юмрук в областта на лицето на Д.И.Д..
Първостепенният съд е изложил подробни
съображения защо деянието на обв. П. следва да бъде квалифицирано по реда на,
ал. 1 на чл. 325 от НК. Касае се и според въззивния съд за действия на
обвиняемата, които са непристойни и нарушават съществено и при това грубо
обществения ред, изразяват явно неуважение към личността на свидетелката Д.и
към обществото като цяло. Извършени са на публично място, пред множество лица,
в непосредствена близост до жилищни и обществени сгради и се явяват
несъвместими с нормалните разбирания за поведение и взаимоотношения между
членовете на обществото.
Първостепенният съд е изложил подробни
съображения и по този въпрос, които се споделят от въззивния съдебен състав и
поради това не се налага да бъдат преповтаряни. Следва само да се подчертае, че
поведението на обв. П. е било насочено не само към св. Д., но и към други
граждани, намиращи се в близост в този момент, като тези действия на обв. П.
освен, че не са били провокирани от когото и да е било с каквото и да е било,
се отличават с проявена от обвиняемата упоритост в осъществяване на същите. В
случая е без значение колко време е продължил целия инцидент. От значение е
това, че обвиняемата е извършила няколко отделни действия, всяко едно от тях в
разрез с установения ред и норми за нормално общуване в обществото, като
отделните й действия се наслагват и очертават едно цялостно изключително
непристойно поведение, което обв. П. е имала не само изначално, но дори и след
намесата на намиращите се в близост граждани, които се опитали да преустановят
това поведение на обв. П. и да мотивират същата да се въздържа от по-нататъшно
нарушаване на обществения ред. Обстоятелства сочещи, че обвиняемата няма
никакъв респект от намиращите се в близост граждани. Същевременно не без
значение в случая е и факта, че поведението на обв. П. не е било провокирано по
никакъв начин от присъстващите лица. Всичко това сочи, че обв. П. поставя себе
си и собствените си интереси над всички други и няма никакво уважение и респект
към закона и останалите представители на обществото. Именно и поради това
нейното поведение, което не е било провокирано по какъвто и да е било начин от
лични отношения между нея и св. Д., се отличава като изключително непристойно,
грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение не само към св. Д.,
но и към всички останали членове на обществото. Не се установява св. Д., която
е сигнализирала с клаксона на автомобила си, тъй като пътят й е бил препречен
от автомобила на обвиняемата, да е обидила или засегнала по друг начин П.. В
този смисъл дори и обвиняемата да е имала някакви лични свои негативни
отношения към св. Д.(без да е имало конкретен повод за това) тя не е ограничила
поведението си само до нея, а е предприела действия, насочени към всички
останали присъстващи на място именно защото е предприела рязко тръгване на
заден ход с автомобила си, с което е създала опасност, както за св. Д., така и
за останалите присъстващи на място лица. По този начин е дмонстрирала, че не се
чувства обвързана и подчинена на какъвто и да е било ред и закон и защото е
смятала, че нейните интереси могат да бъдат поставени над тези на другите
членове на обществото без значение какви биха могли да бъдат последиците от
това за останалите членове на обществото.
Ето защо и в конкретния случай въззивният
съд не споделя доводите на защитата, че не се касае за действия, които са били
насочени срещу обществения ред и в този смисъл не е налице престъпление по
смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че част от инкриминираните
действия не са били извършени на ул. „Юнак“, № 22, а на пресечка на посочената
улица, мотивират въззивния съд единствено да приеме, че в случая е била налице
упоритост от страна на обвиняемата, която не е прекратила непристойните си
действия и след опита на св. Д.да се оттегли от мястото на инцидента, за да го
преустанови. Не е налице твърдяното от защитата нарушение, изразяващо се в
това, че част от действията обвиняемата е извършила на място различно от
посоченото в обвинителния акт. Това е така, тъй като, както в постановлението
за привличане на П. като обвиняема, така и в обвинителния акт на прокуратурата
и присъдата на районния съд е посочено, че мястото на деянието е гр. София, ул.
„*******. Така посоченото място на извършване на деянието обозначава район и не
изключва действията на обвиняемата, извършени в пресечка на ул. „Юнак“. Или
мястото на извършване на деянието е посочено достатъчно ясно и не води до
неяснота на обвинението, не може да се приеме и че от обвинението са изключени
действията на П., извършени след опита на св. Д.да напусне местопроизшествието.
В заключение и въззивният съд, както и
първостепенния такъв, счита, че от обективна и субективна страна поведението на
обвиняемата изцяло покрива признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
В частност от субективна страна
обвиняемата е действала при форма на вина пряк умисъл, като е съзнала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване. И в тази част мотивите на СРС са
подробни, правилни и съобразени със събрания по делото доказателствен материал,
поради което и не следва да бъдат преповтаряни.
Твърдението, че са били налице лични
отношения и конфликти между него и св. Д.не почиват на събрания по делото
доказателствен материал, поради което и се явява абсолютно неоснователно като
аргумент, на база на който съдът да приеме, че не е налице осъществен състав на
хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Следва само да се отбележи, че
съгласно трайната съдебна практика наличието на лични отношения не изключва
изцяло хулиганските действия, а сочи на извършени такива но при условията на
косвен умисъл. В конкретния случай тази хипотеза изобщо не следва да бъде
обсъждана, тъй като няма никакви дори данни по делото за наличието на каквито и
да е било лични отношения между обвиняемата и св. Д..
При правилна преценка на събрания
доказателствен материал и на установената фактическа обстановка, респ. при
направени изцяло верни правни изводи, първостепенният съд е приел, че са налице
всички предпоставки на закона за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Изводи, които са изцяло съобразени с
материалния закон, доколкото обв. П. не е осъждана или освобождавана от
наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК; предвиденият
размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление, за което е бил
признат за виновен, е лишаване от свобода до две години или пробация и
обществено порицание, и от престъплението не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Освен това
инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично предвидени в чл. 78а,
ал. 7 НК - да е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът да е бил в
пияно състояние - съставомерен признак, при множество престъпления.
При индивидуализация на административното
наказание на обвиняемата съдът е отчел невисоката степен на обществена опасност
на личността на обвиняемата, добросъвестното й процесуално поведение и
семейното положение, както и обстоятелството на усложнено здравословно
състояние на едно от децата на обв. П. към датата на инкриминираното деяние,
което е повлияло емоционално обвиняемата.
Ето защо и съобразявайки изложеното по-горе,
въззивният съд прие, че в случая не са налице отегчаващи отговорността на
обвиняемата обстоятелства. Предвид това и според въззивния съд в случая на обвиняемата
следва да бъде наложено административно наказание в минимален размер, а именно-
глоба в размер на 1000 лв., както е определил размера на същата първостепенния
съд.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК обв. П. е осъдена да заплати направените по делото разноски.
Извод на първостепенния съд, който е правилен и законосъобразен.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.10.2016 г., постановено по НАХД №
18749/2015г. по описа на СРС, НО, 103 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.