О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….……../ .11.2020 гoд.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия
търговско дело № 1983 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е
по молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, чрез адв. А.Т., с която се
иска изменение на постановеното по делото решение № 260031 от 09.07.2020 год. в
частта за разноските, като се присъди пълния размер на претендирания адвокатския
хонорар, определен поотделно за всеки един от предявените главни искове, в общ
размер на 11 568 лв.
В молбата се излага, че неправилно съдът
определил дължимото възнаграждение на база общия материален интерес по
предявените искове, като уважил възражението за прекомерност на насрещната
страна и намалил дължимото възнаграждение до предвидения минимален размер,
съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 8 104 лв. Твърди се, че както с оглед тълкуването, дадено в
т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и правилата на чл. 72, ал.2 ГПК
и на чл. 2, ал.5 НМРАВ, следвал извод за определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за всеки от
предявените искове поотделно, тъй като последните почивали на различни факти и
се отнасяли до различни периоди от време.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“
ЕООД не изразява становище по молбата.
За да
се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството по делото е инициирано по
искова молба на „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ 2“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище гр.София, с която са предявени срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати:
1. сума в размер 136 517.03 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври 2016 год., както и сума в размер 40 310.36 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 136 517.03 лв. за периода от 01.01.2017 год. до датата на
предявяване на настоящия иск,
2. сума в размер на 117 252.37 лв.,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец ноември 2016 год., както и сумата от 34 621.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 117 252.37 лева за
периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно законната
лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното
им плащане.
Ответникът по исковете е претендирал и
представил доказателства за уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 11
568 лева за процесуално представителство и защита в производството по т.д. № 1983/
2019 год. на ВОС. Видно от представения
по делото договор за правна защита, по претенцията, касаеща неплатената
цена за ел. енергия за м. октомври 2016 год., ведно с обезщетението за забава е
уговорен хонорар в размер на 6 084 лв., а по претенцията, касаеща м.
ноември 2016 год. бил уговорен хонорар в размер на 5 484 лв.
С
постановеното по делото решение № 260031 от 25.09.2020 год. съдът е отвхърлил
изцяло предявенияте искове, поради което е присъдил на ответника разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение, но след редуцирането им по реда на 78,
ал.5 от ГПК, във връзка със своевременно релевирано възражение от ищцовата
страна в тази връзка и поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият състав не споделя доводите, изложени
в сезиралата го молба, досежно начина на определяне на минималния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение.Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява
на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. Обратно, когато с една искова молба са предявени в субективно
съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец
претендира защита на свои права, адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки
отделен ищец по делото. (така Определение № 29 от
20.01.2020 год. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 год., II т. о., ТК).
Като се има предвид изложеното, както и че
индивидуалните договорки между страните не са обвързващи за съда,
възнаграждението за процесуално представителство е изчислено правилно на база сбора
от цената на всички искове, а не стойността на всеки от тях поотделно, поради
което настоящата молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, чрез адв. А.Т., с която се
иска изменение на постановеното по делото решение № 260031 от 09.07.2020 год. в
частта за разноските, като се присъди пълния размер на претендирания
адвокатския хонорар, определен поотделно за всеки един от предявените главни
искове, в общ размер на 11 568 лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :