Номер 26208.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100501833 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призовани, не
се представляват.
Въззиваемата страна С. И. С. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 21130/29.09.2020г., с която
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР - Варна
настоява производството по делото да бъде спряно поради наличието на преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, както и поради наличието на
тълкувателно дело във Върховния касационен съд.
СЪДЪТ служебно докладва постъпило писмено становище с вх. № 21138/29.09.2020г., с
което юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР -
Варна заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и оспорва
писмения отговор. Няма доказателствени искания. Представя списък с разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
АДВ. Т.: Искането за спиране е неоснователно. По отношение на първото основание
считам, че така поставените въпроси пред Съда на Европейската общност не касаят
предмета на разглеждане на настоящото производство. По отношение на второто основание
е налице тълкувателно решение, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение.
1
С молба с вх. № 21130/29.09.2020г. по рег. на ОС – Варна въззивникът, чрез
процесуалния си представител, е ангажирал доказателства, че РС – Луковит е отправил
преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и пар. 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано преюдициално дело С-262/2020
на съда на ЕО, като е отправил искане за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
респ. на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване
на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на съда на ЕО. Счита, че решението
на съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.
Настоящият състав счита, че искането за спиране е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на
пар. 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Отделно от горното, съдът намира, че не е налице и второто посочено основание за
спиране, а именно наличието на тълкувателно дело във ВКС, тъй като съобразно
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията В.Й., е възприето становището, че подобно правомощие съществува единствено в
прерогативите на ВКС, а не на други инстанции.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна Областна дирекция на
МВР – Варна за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
2
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна срещу решение № 81 от
23.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 1488 по описа за 2019 г. на Районен съд - Девня, втори
състав, с което е осъден въззивника да заплати на С. И. С. сумата от 1 788,39 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска /25.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата, на
основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 ЗМВР; сумата
в размер на 235,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 25.10.2019 г., на основание член 86 от ЗЗД; сумата от 400 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени от ищеца в първоинстанционното
производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; както и да заплати по сметка на
Районен съд - Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 298,17 лева,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание
член 78, алинея 6 от ГПК и член 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
3
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите изцяло първоинстанционното решение. Считам
подадената въззивна жалба за неправилна и необоснована. Моля за решение в тази насока.
Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4