Решение по дело №880/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 138
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20217170700880
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 138

гр.Плевен, 28.03.2022 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март  две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                      Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 880 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4, предл. второ от Закона за МВР.

            Делото е образувано по касационна жалба от ОД на МВР-Плевен, представлявана от Директора, против Решение №473/12.10.2021 год. по анд №1840/ по описа на Районен съд –Плевен за 2021 год., с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№316зз-88/3.10.2021 год., издадена от инспектор в група ППФКС при СПИП-ОДМВР-Плевен, с която е задържано за срок от 24 часа лицето Л.Т.Г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.167-169, ал.1 от НК-заподозрян в склоняване  на трети лица за упражняване избирателното си право в полза на определен кандидат.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и противоречи на материалния закон. Счита, че  PC се е произнесъл, без да е изпълнил задължението си за пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина. Видно от писмо Вх. № 18452/08.10.2021г. по описа на PC-Плевен, в отговор на поискана преписка от Първо РУ- Плевен, последните уведомяват съда, че не разполагат с материали по преписката, тъй като не са задържали жалбоподателя. Въпреки това, преписката по обжалваната заповед за задържане не е изисквана от ответната страна по делото- ОД на МВР-Плевен. Преписката не е изискана и след проведеното по делото съдебно заседание, в което разпитаният свидетел В.В.Т.изрично е заявил, че действията по задържане са извършени в резултат на план за провеждане на специализирана полицейска операция във връзка с получена оперативна информация за манипулиране на предстоящия вот на изборите в с. Б.. Вместо това, PC е счел делото за изяснено и постановил съдебен акт,  без да е събрал и обсъдил всички релевантни по делото доказателства, наличието на които е установено в съдебно заседание. Цитира в жалбата множество писмени доказателства, които са събрани във връзка с производството по издаване на оспорената пред РС заповед, но не са изискани и представени пред съда, за да бъдат обсъдени и взети предвид при постановяване на решението.

Сочи още в жалбата, че към момента на издаване на заповедта за задържане, в преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че Л.Т.Г. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Тези данни са в резултат на получена оперативна информация и според касатора са достатъчни, за да може спрямо Л.Т.Г., законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Според касатора в  случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай счита, че са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие е практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни. В този смисъл се позовава на  Решение № 1075 от 31.05.2018 г. на АС - Бургас по адм. д. № 742/2018 г. и Решение № 2220 ОТ 16.12.2014 г. по адм. д. № 2109/2014 г. на АС - Бургас, постановени по аналогични казуси.

По същество счита, че като всяка ПАМ,  задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат чл. 72 от ЗМВР, и в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление. Сочи, че задържането на лицето е осъществено в момент, когато е получена оперативната информация за извършвано престъпление против политическите права на гражданите в деня на провеждането на частични местни избори за кмет на село Б., община Плевен. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая счита за оправдано, с оглед наличните данни и именно поради това е бил правилен  изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието. След задържането на лицето с него са проведени съответните действия. Полицейските органи са действали активно и целта на задържането е била да се разкрие обективната истина, а не да се въздейства неправомерно върху задържания. Допълнително доказателство в тази насока е и факта, че същият е бил освободен 1 (един) час след задържането си - т.е. след извършване на необходимите проверки и действия и много преди изтичане на максималния срок от 24 часа. Сочи, че целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В тази насока се позовава на  Решение № 481 от 14.10.2021г. по АНД№ 1841/2021г. по описа на РС-Плевен.

В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди заповедта за задържане. Претендира разноски, алтернативно-прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт А. с пълномощно на л.5 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът Л.Т.Г. не се явява и не  се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение РС-Плевен е отменил оспорената заповед за задържане. В съдебното производство, развило се пред РС-Плевен, като жалбоподател е бил конституиран Л.Т.Г.-задържаното лице, а като ответник-ОД на МВР-Плевен в качеството му на „административнонаказващ орган“. Издателят на оспорената заповед В.В.Т.е бил разпитан в качеството на актосъставител.

При тези данни, касационната инстанция намира, че  административното производство се е развило с участието на ненадлежна страна-ответник, поради което и постановеното и оспорено в настоящото производство съдебното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Конституираната като  ответник по жалбата ОД на МВР-Плевен е ненадлежна страна в съдебното административно производство, което се развива по реда на АПК, по аргумент от чл.72, ал.4 от ЗМВР  Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са били или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Страни в съдебно производство, по аргумент от чл. 153, ал. 1 от АПК, са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Според чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно. Настоящият съдебен състав приема, че процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК е абсолютна процесуална предпоставка за редовността на съдебното производство. Поради това, като е провел съдебно производство с участието на ненадлежна страна-ОД на МВР-Плевен и без конституиране на В.В.Т.-инспектор в група ППФКС при СПИП-ОДМВР-Плевен – органът, издал оспорения акт, като ответна страна, ПРС е постановил едно недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. ОД на МВР-Плевен не е издател на акта и поради това е недопустимо да бъде конституирана като ответник. Нещо повече-ответникът по тези производства не е „административнонаказващ орган“, защото производството не се развива по реда на ЗАНН, а по реда на АПК във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР и ответник е винаги административният орган, издал оспорения пред съда административен акт.

Постановено при ненадлежно конституирана страна, обжалваното съдебно решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ПРС с указания за конституиране на надлежните страни по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд-Плевен , първи касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №473/12.10.2021 год. по анд №1840/ по описа на Районен съд –Плевен за 2021 год .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Плевен.

Решението е окончателно

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

       2./п/