РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501526 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 26088/18,03,2021 г., постановено по гр. д. № 7945/2020 г. на РС
Пловдив, VІІІ гр. състав, “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да
заплати на Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; сумата от 460 лв., представляваща обезщетение по
чл. 221 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09,07,2020 г., до
окончателното й изплащане; както и са отхвърлени предявените от Н. Щ. Щ. с ЕГН
**********; против “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********; искове: за
заплащане на сумата от 342,47 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение на за месец октомври 2017 г., както и сумата от 87,61 лв., представляваща
мораторно обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе сума, дължимо за
периода от 01,01,2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 09,07,2020 г., както и
сумата 139,66 лв., представляваща обезщетение за незаконното му недопускане на работа
през периода от 29,11,2017 г. до 08,01,2018 г.
Решението се обжалва от двете страни както следва:
С въззивна жалба от Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; посоченото по-горе решение е
обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете заплащане на сумата от 342,47 лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на за месец октомври 2017 г.,
1
както и сумата от 87,61 лв., представляваща мораторно обезщетение за забавеното плащане
на посочената по-горе сума, дължимо за периода от 01,01,2018 г. до датата на подаване на
исковата молба - 09,07,2020 г. Твърди се, че в тази части решението е незаконосъобразно
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, и на това основание от
въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да осъди ответника да заплати на
жалбоподателя (ищец пред РС) посочените суми.
Ответникът по тази жалба “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********;
изразява становище за неосноателност на същата и иска потвърждаване на решението в
обжалваните с нея части.
С въззивна жалба от “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********;
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 460 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазен
едномесечен срок на предизвестие за прекратяване на съществувалото помежду им трудово
правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума. Жалбоподателят счита
решението в тази част за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, и иска отмяната му и вместо това – отхвърляне на иска за заплащане на
посочената сума.
Ответникът по жалбата Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението в посочената част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 213 ал. 2 от КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ. Предявени от Н.
Щ. Щ. с ЕГН **********; против “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца: сумата от 342,47 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месец октомври 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09,07,2020 г.
до окончателното й изплащане; както и сумата от 87,61 лв., представляваща мораторно
обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе сума, дължимо за периода от
01,01,2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 09,07,2020 г., както и сумата от 460
лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестие за
прекратяване на съществувалото помежду им трудово правоотношение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09,07,2020 г. до окончателното й изплащане; както и
сумата 139,66 лв., представляваща обезщетение за незаконното му недопускане на работа
през периода от 29,11,2017 г. до 08,01,2018 г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е изплатил изцяло дължимите на ищеца
2
трудови възнаграждения, както и дължимото обезщетение за неспазено предизвестие.
Твърди също, че не е налице незаконно недопускане на ищеца до работа, поради което
обезщетение на това основание не се дължи.
Между страните не е спорно, че помежду им е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 546/29,09,2017 г. (л. 5 по
делото на РС) и прекратено със Заповед № 482/10,01,2018 г. (л. 6) въз основа на писмено
заявление на ищеца. Със същото, с посочена дата на предявяване 09,01,2018 г. (л. 8), ищецът
е отправил до работодателя изявление за прекратяване на трудовото правоотношение
помежду им на основание чл. 327 ал. 1 от КТ – поради недопускането му до строителния
обект, където е следвало да осъществява трудовите си функции, както и поради забава
заплащането на договореното трудово възнаграждение.
1/ По претенциите за заплащане на трудово възнаграждение за м. октомври 2017
г. и мораторно обезщетение за забавеното му плащане:
Със сключения помежду си трудов договор, страните са уговорили основно
трудово възнаграждение в размер на 460 лв. месечно, платимо до 30-то число на месеца, за
който се дължи. От заключението на извършената пред РС ССЕ се установява, че
начисленото за м. октомври 2017 г. трудово възнаграждение на ищеца не е заплатено.
Следователно искът за заплащането му е доказан по основание. Същият е доказан изцяло и
по размер, доколкото с цитираното заключение се установява, че дължима за заплащане на
ищеца, след приспадане на дължимите удръжки, е сумата от 342,47 лв. Същата следва да се
присъди на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата
молба до пълното й изплащане. Основателна при това положение е и акцесорната претенция
за мораторно обезщетение за забавеното плащане на трудовото възнаграждение за периода
от 01,01,2018 г. до 09,07,2020 г. – от заключението на ССЕ се установява претендирания
размер от 87,61 лв. да е изцяло дължим.
С оглед извода за основателност на претенциите за трудово възнаграждение и
мораторно обезщетение, решението на РС в частта, с която същите са отхвърлени, следва да
бъде отменено и вместо това претендираните суми да се присъдят на ищеца.
2/ По претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 221 от КТ:
Разпоредбата на Чл. 327, т. 2 от КТ предвижда, че работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави
изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по
общественото осигуряване. Такава забава, както се посочи, е налице. На това основание,
както се посочи, на 09,01,2018 г. ищецът е предявил заявление (л. 8) за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327 т. 2 от КТ, и въз основа на същото
правоотношението между страните е прекратено със Заповед от 10,01,2018 г. – л. 6.
3
Следователно налице е хипотезата на чл. 221 от КТ, която предвижда, че при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. В случая срокът на предизвестието, извън уговорения с договора срок за
изпитване, е предвиден от страните на 30 дни. Следователно размерът на дължимото на
ищеца обезщетение за неспазено предизвестие следва да се определи в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 30 дни.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, същото възлиза на
460 лв. и посочената сума следва да се приеме за дължима от ответника. Неоснователно е
предявеното с въззивната жалба възражение за това, че задължението е погасено с
плащането на сумата от 466,71 лв. в полза на ищеца. Посочената сума, видно от
представените копия от бонове за плащане чрез „Български пощи“ ЕАД – л. 19; е заплатена
от ответника на ищеца като „заплата за м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г.“. Така е отчетена и в
счетоводството на ответника – видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
С други думи – тази сума е заплатена като дължима в рамките на съществувалото в този
период трудово правоотношение между страните. А заявлението за едностранно
прекратяване на правоотношението от страна на ищеца е предявено впоследствие – на
09,01,2018 г. и едва след предявяването му за работодателя е възникнало задължението за
заплащане на обезщетение по чл. 221 от КТ. Същото се дължи не като плащане за предходен
период, а на основание осъщественото от работника прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327 т. 2 от КТ.
С оглед извода за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение по
чл. 221 от КТ, първоинстанционното решение, с което претендираната сума е присъдена на
ищеца, следва да се приеме за правилно и да се потвърди в тази част.
Съобразно изхода на спора, на жалбоподателя Н. Щ. Щ. следва да се присъдят
сторените за въззивното производство разноски, които се констатираха в размер на 600 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26088/18,03,2021 г., постановено по гр. д. № 7945/2020 г.
на РС Пловдив, VІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Н. Щ. Щ.
с ЕГН **********; против “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********; искове за
заплащане на сумата от 342,47 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение на за месец октомври 2017 г., както и сумата от 87,61 лв., представляваща
мораторно обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе сума, дължимо за
4
периода от 01,01,2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 09,07,2020 г., КАКТО И
В ЧАСТТА, с която Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; е осъден да заплати на „Протектор БГ“
ЕООД - Пловдив, разноски по съразмерност в размер на 500 лв., И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********; да заплати на
Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; сумата от 342,47 лв., представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение на за месец октомври 2017 г., ведно със законната лихва върху
същата, считано от 09,07,2020 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 87,61
лв., представляваща мораторно обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе
сума, дължимо за периода от 01,01,2018 г. до датата на подаване на исковата молба -
09,07,2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26088/18,03,2021 г., постановено по гр. д. №
7945/2020 г. на РС Пловдив, VІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД -
Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати на Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; сумата от
460 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 от КТ поради едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327 т. 2 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09,07,2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ПРОТЕКТОР БГ” ЕООД - Пловдив, ЕИК *********; да заплати на
Н. Щ. Щ. с ЕГН **********; сумата от 600 лв. (шестотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5