РЕШЕНИЕ
№117
гр. Велико Търново, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора от ВТОП
…………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №161 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът Д.Й.Д. *** твърди, че със Заповед рег. №366зз-13/14.03.2019г. на
полицейски орган – разузнавач с сектор „Противодействия на криминалната
престъпност“ при ОД на МВР – В. Търново му е била наложена принудителна
административна мярка по чл. 72, ал. 1 ,т. 1 от ЗМВР. Тази заповед е била
обжалвана от него, като с Решение №283/17.06.2019г. по НАХД №553/2019г. по
описа на Великотърновския районен съд жалбата му е била отхвърлена. След
обжалване по касационен ред на този съдебен акт, с Решение №211/29.11.2019г. по
КНАХД №10219/2019г. по описа на АСВТ решението на ВТРС е било отменено, като
вместо него е постановено ново, по същество от касационната инстанция, с което
заповедта за налагане на ПАМ е била отменена.
Твърди, че от
тази заповед са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено
здравословно състояние, накърняване на самочувствието и авторитета му като
гражданин. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени такива,
възлизащи на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на решението за отмяна на посочената заповед/29.11.2019г./ и моли съда да осъди
ответника ОД на МВР – В. Търново да му заплати съответните суми. Претендира за
разноските по производството.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР – В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер.
Излага подробни съображения за недоказаност на твърдението за причинени
негативни психически последици, изразяващи се в душевни болки и страдания,
както и за липса на причинно-следствената връзка между тези увреждания и
незаконосъобразната заповед. Не претендира за разноски.
Окръжна
прокуратура Велико Търново, не вземат становище по предявения иск.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Между страните не е спорно и от приетите доказателства,
приложени по описа на НАХД №533/2019г. на ВТРС и КНАХД №10219/2019г. на АСВТ се
установява, че със Заповед рег. №366зз-13/14.03.2019г. на полицейски
орган – разузнавач с сектор „ПКП“ при ОД на МВР – В. Търново на ищеца е била наложена ПАМ по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е бил задържан в помещенията на ОД на МВР – В.
Търново и впоследствие в РУ на МВР – Г. Оряховица. След оспорването на тази
заповед по съдебен ред с Решение №211/29.11.2019г. по КНАХД №10219/2019г. по
описа на АСВТ е било отменено решението
по НАХД №553/2019г.на ВТРС, като вместо него е постановено ново, по
същество от касационната инстанция, с което заповедта за налагане на ПАМ е била
отменена.
Съдебното решение по касационното дело не подлежи на
обжалване и е влязло в сила. Видно от писмените доказателства по посочените
дела/заповедта за задържане/ ищецът е бил задържан в 15,00 часа на 14.03.2019г.
и освободен в 14,40 часа на 15.03.2019г.
В хода на настоящото производство за удостоверяване на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, ищецът ангажира гласни
доказателства. Разпитаният по делото свидетел В. Д., син на ищеца, дава
показания относно узнаването на обстоятелствата около задържането на баща си,
както и впечатленията от срещата си с него в сградата на ОД на МВР – В.
Търново. Според свидетеля ищецът е бил във видимо лошо състояние, мълчалив и
разстроен, не е имал желание да общува със сина си и да дава обяснения пред
него за случилото се. Полицейските служители са се отнасяли по думите на
свидетеля арогантно с ищеца, видимо демонстрирайки според него, че баща му явно
е доказано виновен за извършено престъпление. Във времето, когато е бил с
ищеца, не са били извършвани със задържания процесуално-следствени действия.
Ищецът е бил приведен в помещенията за временно задържане в гр. Г. Оряховица на
същия ден, отново върнат в гр. В. Търново и освободен на следващия ден. В деня
преди освобождаването си свидетелят отново е имал възможност да се срещне с
него като споделя впечатления за влошаващо се общо състояние на ищеца.
Последният бил угрижен как задържането му ще се отрази на неговите бизнес
контакти и на общественото мнение сред жителите на гр. Елена. След
освобождаването си ищецът бил с влошено здравословно състояние, като приемал по
лекарско предписание редица медикаменти – успокоителни и за болки в областта на
кръста. Бил е видимо социално дистанциран спрямо предишното си поведение, като
станалите известни обстоятелства около задържането му се били отразили на
извършваната търговска дейност от ищеца и последвал спад на клиенти. По мнение
на свидетеля ищецът е понесъл изключително тежко този епизод от живота си, като
негативните последици от него са имали траен ефект.
От показанията на свидетеля Е.Ч., брат на съпругата на
ищеца, се установява, че ищецът е бил посетен от полицейски служители в негов
търговски обект/бензиностанция/ в гр. Елена, като след проведен разговор с тях,
ищецът с един от служителите е потеглил в посока към гр. В. Търново със
собствения си автомобил, а другият служител ги е последвал с полицейски
автомобил без отличителни знаци. На телефонни позвънявания от него страна след
това ищецът не е отговарял. Свидетелят посочва, че в кратък срок след това в
гр. Елена се е разчуло, че Д. е задържан от полицаи по подозрения във връзка с
извършен палеж на имущество на друга фирма. Според свидетеля това се е отразило
изключително негативно върху авторитета на ищеца, предвид на малката общност в
населеното място и обстоятелството, че той е известен бизнесмен в града.
Последвал е отлив на клиенти в посочения търговски обект. След случилото се
ищецът видимо е променил поведението си пред обществото, като е споделял, че
иска да продаде имуществото си да и да преустанови своята търговска
дейност.
В показанията на свидетеля С.Т., полицейски служител в
сектор „ПКП“ при ОД на МВР – В. Търново се посочват обстоятелствата, при които
е била издадена заповедта за задържане на ищеца, както и начинът на неговото
установяване и привеждане в помещенията на ОД на МВР – В. Търново без употребата
на сила и помощни средства. Свидетелят твърди, че ищецът сам, придружен от
полицейски служители, се е явил с сградата на областната дирекция/отбивайки се
по пътя по свой служебен ангажимент/, спрямо него не са били употребявани сила
и друг вид принуда. Д. е имал възможност да уведоми сина си св. В. Д., който е
и адвокат и който се е явил в ОД на МВР – В. Търново. Двамата са се срещнали и
разговаряли, а свидетелят Т. е уведомил лично св. Д. кога и как ищецът ще бъде
приведен в помещенията за задържане и му е осигурил възможност да се види с
него и да му осигури необходими вещи/дрехи/. Свидетелят Т. подчертава, че
ищецът при задържането си не е пожелал да се срещне с друг адвокат и не е
изискал медицинска помощ. По образуваното досъдебно производство за палеж/към
което според разследващите е имало съпричастност/, ищецът не е участвал в
никакво процесуално качество/като свидетел или обвиняем/.
При така установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение
е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна
дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда. Разпоредбите на ЗОДОВ доразвиват принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като се създава облекчен режим за
ангажиране отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност.
В настоящия случай безспорно се установи, че Заповед рег. №366зз-13/14.03.2019г. на полицейски орган – разузнавач с
сектор „ПКП“ при ОД на МВР – В. Търново, с която е била наложена принудителна административна
мярка на ищеца, е отменена като незаконосъобразна с влязла в сила съдебно
решение, респективно налице е първата от материалноправните предпоставки за
уважаване на предявения иск.
Съгласно посочените по-горе правни основания,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. За основателна и доказана
съдът намира претенцията на ищеца за причинени му от незаконосъобразния
административен акт неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно
напрежение и съответно на това засягане на общото му здравословно състояние.
Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за
такава се присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
актове, действия или бездействие на административния орган. Съдът счита за
житейски оправдано ищецът да изпита безпокойство, притеснение, стрес и нервно
напрежение с оглед налагането спрямо него на принудителна мярка, засягаща
основно човешко право.
В тази връзка показанията на разпитаните по делото
свидетели са последователни и безпротиворечиви. Не може да се приеме, че само
поради близките си отношения с ищеца, свидетелите ще дават неверни показания
пред съда, а извън това изнесените факти по отношение на психическото състояние
на ищеца са напълно обясними и житейски оправдани дори и само поради факта, че
същият е бил неправомерно лишен от право на свобода и свободно придвижване.
Обстоятелството, че при задържането му ищецът не е
заявил, че желае медицински преглед, или адвокатска помощ няма как да се
тълкува в негова вреда. Напълно логично е било той да е действал под стрес или
уплаха, още повече, не се твърди, че конкретно при престоя му в помещението за
задържане той е получил здравословно увреждане. От свидетелските показания се
установява промяна в поведението на ищеца като психическо напрежение и
подтиснаност. Тази промяна може да е под комбинираното въздействие на множество
фактори, но в случая се установява, че ищецът трайно свързва състоянието си
именно с преживявания, при и по повод на наложената му принудителна
административна мярка.
Извън това съдът намира за нужно да посочи, че в
случая е налице незаконосъобразен административен акт, който директно
рефлектира върху едно от най-значимите човешки права – това на свобода, който
факт сам по себе си, предполага наличието на неимуществени вреди. Такива биха
настъпили не поради простя факт, че е било ограничено правото на придвижване в
пространството на определено лице за даден срок, а поради това, как е възприет
този факт от това лице, като съзнателно човешко същество. В случая именно
начина на възприемане на извършеното спрямо него е повлиял на ищеца по начин,
че е причинил страдания, които се определят като неимуществени вреди. Обстоятелството дали това негово състояние не
се дължи и на други факти, извън процесните, не се установява от събраните по
делото доказателства, а и ищецът не трябва да доказва в своя вреда отрицателен
факт.
Съдът приема, че с действията си по повод изпълнението
на наложената ПАМ и привеждането на ищеца в помещенията на ОД на МВР – В.
Търново и местата за задържане не са били обективно засегнати негови права в
повече от необходимото за целта и от това не са произтекли допълнителни
негативни последици/вреди за него. До този извод водят безпротиворечивите
свидетелските показания за начина, по който ищецът е бил придружен от полицейските
служители, липсата на данни да са употребени принуда и помощни средства, както
и че действията на тези служители не са добили излишна публичност.
С тези аргументи съдът приема иска за доказан по
основание. Безспорно е налице причинно-следствена връзка. Относно размера на
исковата претенция следва да се приложи принципът на справедливостта по
аргумент от чл. 52 от ЗЗД и да се определи адекватно парично обезщетение за
преживяното, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС. Понятието „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Вземайки предвид относимите обстоятелства, като престоят в
помещенията за задържане и общото време на задържането, обичайното безпокойство
и плаха, характерни за такива случаи и конкретно установеното психоемоционално
състояние на ищеца, настоящият състав счита, че за обезщетяване на понесените
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложената принудителна
административна мярка, която пряко е рефлектирала върху емоционалното състояние
на ищеца, сумата от 1 000 лева е справедлива и адекватна на интензитета на
причинения дискомфорт. В настоящия случай не се установяват значителни неимуществени
вреди, рефлектирали трайно върху здравословното състояние на ищеца, нито
засягане на неговия образ пред обществото в по-голяма и значителна от
обичайното степен. Основателни са изтъкнатите съображения досежно засягане на
самочувствието и авторитета на ищеца като част от общност в малък град, но
липсват по делото обективни данни това засягане да е причинило с времето трайни
щети. В тази връзка съдът намира за неотносими наведените доводи за претърпени
щети от ищеца, поради негативно засягане на неговата търговска дейност, влошени
търговски взаимоотношения и бизнес климат. На първо място такива проявления не
са доказани, нито по размер, нито е установена тяхната взимовръзка с
незаконосъобразния административен акт. На второ място предявеният иск касае
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физическо лице, поради което
са неотносими обстоятелства, свързани с хипотетични имуществени вреди от
търговец.
Искът в останалата му част до претендирания размер от
6 000 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното, следва да бъде уважен и искът за
присъждане на законната лихва върху така дължимите суми от датата на влизане в
сила на решението по КНАХД №10219/2019г. на АС – В. Търново за отмяна на Заповед рег. №366зз-13/14.03.2019г. на полицейски орган – разузнавач с
сектор „ПКП“ при ОД на МВР – В. Търново, а именно – 29.11.2019г.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските за ищеца следва да се
определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар,
изчислен съобразно уважената част от иска, представляващ сума в размер на 84
лв. Предвид размера на дължимите разноски за адвокатска защита, съобразно
постановения правен резултат, съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Общо в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 94 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на Д.Й.Д. *** сумата от 1 000/хиляда/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтекли от отменената Заповед рег. №366зз-13/14.03.2019г. на
полицейски орган – разузнавач с сектор „ПКП“ при ОД на МВР – В. Търново, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Й.Д. *** срещу ОД на МВР – В. Търново иск за неимуществени
вреди в частта му за разликата до 6 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на Д.Й.Д. *** разноски по
делото в размер на 94/деветдесет и четири/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: