№ 17210
гр. С., 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110156789 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за признаване за установено, че
С. Е. М. дължи на „З.к. „Л.И.““ АД сумата 1190,12 лева - главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета №******** за имуществени вреди по лек автомобил „Х. ЦРЗ“,
с рег. №*********, настъпили от пътно-транспортно произшествие на 04.02.2019
г. в гр. С. по вина на С. Е. М. - неправоспособен водач при управление на лек
автомобил „Р.М.“, с рег. №*********, ведно със законна лихва от 17.05.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №26638/2023 г. по описа на
СРС.
Ищецът твърди, че вземането произтича от настъпило на 04.02.2019 г.
пътно-транспортно произшествие в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника, който е бил неправоспособен водач и управлявал без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, при което причинени
имуществени вреди по лек автомобил „Х. ЦРЗ“, с рег. №*********, със
сключена застраховка „Каско“ при ищеца. В изпълнение на договорните си
задължения последният е заплатил застрахователно обезщетение и в негова
полза е възникнало регресно вземане срещу ответника-причинител на щетата.
Ответникът, чрез особен представител, не спори по изложените в искова
молба обстоятелства. Поддържа, че не е поканен да плати доброволно сумите.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелеватни факти за възникване на
1
правото на парично вземане на ищеца. Събраните писмени доказателства, в т.ч.
преписка, във връзка със съставен АУАН №*******/04.02.2019 г. и Протокол за
ПТП №*******/04.02.2019 г., последният преценен от съда по реда на чл. 179 от
ГПК, установяват непротиворечиво настъпилото застрахователно събитие - ПТП
по авторство, време, място и начин. Изяснява се, че отговорността на
делинквента-ответник не е била обезпечена по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, наличието на имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя-ищец и увреденото застраховано лице и
плащане на дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 410, ал.1,т. 1
от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. В случая искът е насочен именно срещу причинителя на вредата. На
основание чл. 501, ал. 1 от КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило на
територията на Република България, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач,
който е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, няма
право на вземане срещу Гаранционния фонд.
Съгласно чл. 77 от ЗЗД, при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Този
правнорелевантен факт не бе установен от ответника чрез събраните по делото
доказателствени средства, поради което за съдът се явява ненастъпил в правната
действителност. Ето защо исковата претенция подлежи на уважение по
основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение за главница е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът трябва да заплати на ищеца сумата общо 600,00 лв. за платени
държавни такси, възнаграждение на особен представител-адвокат на ответника,
и възнаграждение на юрисконсулт, определено от съда в минималния размер по
чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Е. М., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, дължи на „З.к. „Л.И.““ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: ***********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата
1190,12 лева - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски по щета №******** за имуществени вреди по лек
автомобил „Х. ЦРЗ“, с рег. №*********, настъпили от пътно-транспортно
произшествие на 04.02.2019 г. в гр. С. по вина на С. Е. М. при управление на лек
автомобил „Р.М.“, с рег. №*********, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 17.05.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
2
№26638/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Е. М., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати
на „З.к. „Л.И.““ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 600,00 лева – съдебни
разноски по ч.гр. дело №26638/2023 г. и гр. дело №56789/2023 г., и двете по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3