Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

гр. Добрич, 12.11.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                             

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 476/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 4350/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 2462 от 30.10.2018 г. е разпоредил Длъжникът *** с ЕГН *** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***  град В., ЕИК ***, следните суми: 733,21  лева – общ сбор на главниците (цена) на незаплатена потребена електрическа енергия по фактури, издадени за периода  от 13.03.2018 г. до 21.05.2018 г.  за обект с абонатен № *** в град Д., улица ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 733,21 лева от подаване на заявлението 25.10.2018 г. до окончателното изплащане; 32,13 лева – сбора от мораторната лихва за всяка фактура, изчислена за периода от датата след падежа до 11.10.2018 г. и разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съобщение до длъжника е изпратено до постоянния му адрес, съвпадащ с настоящия такъв. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. Връчителят е удостоверил, че по данни на живущото на адреса лице длъжникът не живее на адреса, поради което съдът намира, че са били налице предпоставките за залепване на уведомлението.

На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ***, е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 23.01.2019 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 476/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според върнатите по делото съобщения ответникът не е открит на регистрираните от него постоянен и настоящ адрес. Съгласно извършената по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до *** служебна справка постоянният и настоящ адрес на *** с ЕГН *** ***.

Двуседмичният срок на поставеното по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК уведомление е изтекъл, като ответникът не се е явил за получаване на процесните книжа и документи. Съобразно правилото на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобщението се смята връчено с изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, с оглед на което на ответника следва да бъде назначен особен представител на разноски на ищеца на основание чл. 47,  ал. 6 от ГПК.

Извършена е и справка от *** за регистрираните трудови договори на името на ***, с оглед нейното призоваване по месторабота (чл. 47, ал. 3 от ГПК), но не е открит информация за наличието на сключени трудови органи от ответника към 11.04.2019 г.

С разпореждане от 16.04.2019 г. съдът е назначил на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника особен представител – адвокат от ***. С писмо с изх. № 509/15.05.2019 г. Председателят на АК – гр. Д. е уведомил съда, че за особен представител е определен адвокат *** от ***.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е клиент на *** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на *** /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „Потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, като същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Ищецът сочи, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ***, в резултат на което е образувано ч.г.д. 4350/2018 по описа на PC - Добрич. Към момента на подаване на заявлението посоченият потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 733,21 лв. за посочения по-горе обект.

Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото дружество количества електрическа енергия, за последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК ***, чрез процесуалния си представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени. Ответникът оспорва, че е реално е доставяна ел. енергия в сочените от ищеца количества и параметри.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните съществува валидно облигационно отношение, по силата на което ***доставя на *** ел. енергия за обект на потребление с абонатен № *** клиентски № ***, находящ се на адрес: гр. Д., улица ***.

По смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.

Според чл. 18а, ал. 1 от Общия договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента. Но в случай следва да се посочи и изричната разпоредба на чл. 26, ал. 6 от същия договор, гласяща, че не получаването на фактурата, както и подаването на възражение срещу сметката за консумираната електрическа енергия не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.

Необходимо е също така се има предвид, че съществуването на облигационна връзка между страните, по повод доставката на ел. енергия, се установява и от факта, че в един предходен на заявения в исковата молба период ответникът е заплащал услуги по процесния договор.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ищеца е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота на ответника. В случая не се оспорва, че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено от абоната. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.

В процесния случай, доколкото ответникът оспорва дължимостта на спорните суми по искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице *** след запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на ищеца е дала следното заключение:

Според предоставените счетоводни документа от ищеца и приложените по делото се установява, че съществуват просрочени, неплатени задължения по фактури на лицето *** за обект, находящ се на адрес: ***, в общ размер на 730,54 лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на мораторната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 11.10.2018 г. е в общ размер на 31,68 лв.

Експертизата е установила, че съгласно предоставената Справка за потреблението на ел.енергия за ответника размерът на отчетеното количество ел. енергия на адреса на потребление, посочен в исковата молба по месеци за периода, за който са издадени процесните фактури е общо 3 650 кв.т.

След извършено сравняване на отчетеното количество потребена ел. енергия, съгласно Справката за потребление предоставена от ищеца и количеството енергия посочена в процесните фактури се установява, че фактурите съответстват на отчетената потребена ел. енергия, като фактурите са издадени на база отчетена потребена електрическа енергия. Вещото лице докладва, че липсва служебно начислена електрическа енергия.

По делото е приобщено и заключението на в.л. *** по назначената съдебно-техническа експертиза, според което:

През процесния период средството за тьрговско измерване за обект с аб. № *** е еднофазен статичен електромер ***с ид № ***. Посоченият електромер е одобрен тип средство за измерване.

Установено е, че захранването на обект с аб. № *** е еднофазно, като СТИ е монтирано в електромерно табло тип ТЕМО, извън имота, като пропускателната способност на при-съединителните съоръжения до границата на имота е 50 А и се определя от еднополюсен автоматичен прекъсвач с номинален ток 50 А, свързан след СТИ.

Според в.л. при номинално напрежение 230 V, ток 50 А и среден фактор на мощността 0,9 активната мощност е 10,350 kW, при което максималното потребление за денонощие е 248,4 kWh. През процесните отчетни периоди средното денонощно потребление е 11,125 kWh + 45,419 kWh (т. е. 4,48 % + 18,28 % от максималното). В тази връзка количествата електроенергия, посочени в справката за консумирана ел. енергия е възможно да бъдат доставени до обект с абонатен № *** (клиент № ***) за съответните отчетни периоди.

По отношение количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана ел. енергия за обект на потребление с аб. № ***, според в.л. съответстват на записаните във фактури № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г. Количествата ел. енергия, начислени в четирите процесни фактури са получени като разлика между нови и стари показания на СТИ, т. е. са в резултат от редовни отчети, като не е извършвана корекция на измерените количества, а количествата ел. енергия по процесните фактури са правилно остойностени съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът е допуснал нарушение на ОУ, касаеща задължението за заплащане на потребените количества електроенергия.

Установената фактическа обстановка дава основание на Съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК по отношение на сумите от: 733,21  лева – общ сбор на главниците (цена) на незаплатена потребена електрическа енергия по фактури, издадени за периода  от *** г. до *** г.  за обект с абонатен № *** в град Д., улица ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 733,21 лева от подаване на заявлението 25.10.2018 г. до окончателното изплащане; 31,68 лева – сбора от мораторната лихва за всяка фактура, подробно посочени по-долу в табличен вид, изчислена за периода от датата след падежа до 11.10.2018 г. нямат характера на правопогасяващи такива, които успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените установителни искове за посочените суми са основателни и доказани и подлежат на уважаване.

По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за горницата от 31,68 лв. до 32,13 лв.

Съответно, при така постановения резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 614,64 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/. По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на 74,96 лв. /седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че *** с ЕГН *** *** ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 2462 от 30.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4350/2018 г. в полза на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, следните суми:

1) 733,21 лева – общ сбор на главниците (цена) на незаплатена потребена електрическа енергия по фактури, издадени за периода  от 13.03.2018 г. до 21.05.2018 г.  за обект с абонатен № *** в град Д., улица ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 733,21 лева от подаване на заявлението 25.10.2018 г. до окончателното изплащане;

 2) 31,68 лева – сбора от мораторната лихва за всяка фактура, изчислена за периода от датата след падежа до 11.10.2018 г., като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 31,68 лв. до 32,13 лв.

ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумите от: 614,64 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по гр. дело № 476/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 74,96 лв. /седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 4350/2018 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

                                                                     

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: