№ 71622
гр. София, 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110101280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. Б., чрез адв. С. Р., срещу
„************“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „сътрудник, охрана“ в отдел
„*************“ към Дирекция „**************“ на ответното дружество; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 12756 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода от 11.11.2022 г. до 11.05.2023 г., при брутно месечно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер
на 2126 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение още от 19.01.2011 г., по силата на което ищецът приел да изпълнява
длъжността „сътрудник, охрана“ в ответното дружество. С допълнително споразумение
ищецът бил преместен в отдел „*************“. За голяма негова изненада със Заповед №
ДП-13/10.11.2022 г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ
работодателят му наложил дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 06.10.2022 г.
при застъпване на смяна на ищеца била извършена проверка за алкохол, дала положителен
резултат. Оспорва уволнителната заповед като незаконна и моли същата да бъде отменена.
На първо място твърди, че процесната заповед не му била връчена, не била мотивирана
съобразно законовите изисквания и била издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333,
ал. 1 КТ. Освен това възразява, че нямало данни апарат „Дрегер Алкотест 7510“ да
съответства на изискванията за първоначална и последващи метрологични проверки.
Твърди, че за десет години работа в ответното дружество на ищеца не му били налагани
дисциплинарни наказания до процесния случай. Тежестта на наложеното наказание не
1
съответствала на тежестта на твърдяното нарушение и с оглед минималното съдържание на
концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца (ако се приемело, че същото било надлежно
установено), цялостното поведение на работника, данните за добрата му трудова
дисциплина и липсата на реални вредни последици за работодателя. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************“
АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.
К. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер. Изразява становище, че ищецът бил извършил нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Изпълнението на възложените на М. Б. трудови
задължения забранявало на същия да се явява на работа, употребил алкохол, както и по
време на работа да употребява алкохол, която забрана същият виновно нарушил. Издадената
заповед за уволнение съдържала необходимата правна и фактическа обосновка и била
издадена и връчена в рамките на законоустановените преклузивни срокове по чл. 194 КТ, а
наложеното наказание отговаряло на тежестта и обществената опасност на извършеното от
ищеца дисциплинарно нарушение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и
присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, че от 26.01.2011 г. между тях съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „сътрудник,
охрана“ в отдел „*************“ към Дирекция „**************“ на ответното дружество;
че на 06.10.2022 г. около 04,00 ч. сутринта ищецът се явил на работа редовна смяна; както и
че със Заповед № ДП-13/10.11.2022 г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 2,
т. 8 и т. 10 КТ работодателят му наложил дисциплинарно наказание уволнение, като
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 11.11.2022 г. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от
доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди
уволнението;
2. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца
са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е дал такива);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
2
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищеца;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към молба на ищеца от 15.02.2023 г. и към отговора на
исковата молба писмени доказателства. Неоснователно е искането на ищеца за задължаване
на ответника да представи трудовото му досие, тъй като документите от същото са
приложени към отговора на исковата молба. По искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи ведомостите за заплати на ищеца за 2022 г. или справка за
изплатените трудови възнаграждения съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание. Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на двама свидетели
при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа на длъжност „сътрудник, охрана“ в отдел „*************“ към
Дирекция „**************“ на ответното дружество; иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
12756 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за
периода от 11.11.2022 г. до 11.05.2023 г., при брутно месечно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 2126 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че от 26.01.2011 г. между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността
„сътрудник, охрана“ в отдел „*************“ към Дирекция „**************“ на
3
ответното дружество; че на 06.10.2022 г. около 04,00 ч. сутринта ищецът се явил на работа
редовна смяна; както и че със Заповед № ДП-13/10.11.2022 г., на основание чл. 190, ал. 1, т.
7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 10 КТ работодателят му наложил дисциплинарно наказание
уволнение, като трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от
11.11.2022 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди
уволнението;
2. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца
са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е дал такива);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищеца;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към молба на ищеца от 15.02.2023 г. и към отговора на
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в първото по делото съдебно заседание да представи трудовата си
книжа в оригинал за констатация.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника да представи трудовото му досие.
По доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи
ведомостите за заплати за 2022 г. или справка за изплатените трудови възнаграждения съдът
ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.06.2023 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и от приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5