№ 2160
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330205809 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200034 от 05.04.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Ка 79”
ЕООД, ЕИК (БУЛСТАТ) ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, р-н Северен, ул.Средец № 44, представлявано от управител А. Ж.
Г., ЕГН ********** на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във вр. с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на
1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение по чл.63, ал.2, във вр. с чл.63,
ал.1 от КТ.
С жалбата от дружеството – жалбоподател се прави искане за отмяна на
издаденото наказателно постановление /НП/ и се представят твърдения за
неговата неоснователност и неправилно приложение на закона. С жалбата се
счита наложеното наказание за явно несправедливо. Представят се доводи за
незабавно предприети мерки за отстраняване на нарушението, преди
налагането на санкция от АНО.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано
1
представлява се от К.Н.Г., упълномощено лице което поддържа искането за
отмяна на издаденото против дружеството НП. В пледоарията си излага
доводи по същество на искането си към съда за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, редовно
уведомена, в съдебно заседание се представлява от П.Т., **** към Д“ИТ“
Пловдив, съгласно представено пълномощно, която изразява становище за
неоснователност на жалбата. В пледоарията си излага доводи основаващи
искането и до съда за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното наказателно постановление /НП/ издадено въз основа на
съставен на 24.02.2022г. от свидетелката В. П. Б. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16-2200034 против дружеството
жалбоподател за това, че на 09.02.2022г. в периода от 10,45 часа до 11,45 часа
е извършена проверка на ресторант“Трюфел“ в гр.Пловдив, ул.“Средец“ №
44, стопанисван от „Ка 79“ ЕООД гр.Пловдив. Към момента на проверката в
обекта на контрол се установи да работи В.Е.И ЕГН **********.
Работничката миеше съдове в кухненското помещение на ресторанта. В
разговор В.Е.И заяви, че работи в *** от 07.02.2022г. с работно време от 08,00
ч. до 16,00 ч. и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 650
лв. Заявените от В.И. обстоятелства относно трудова дейност, която извършва
в обекта бяха вписани в декларация по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда от
К.Н.Г. – упълномощен представител на „Ка 79“ ЕООД. По време на
проверката в обекта, на г-н Г. е връчена призовка на основание чл.45, ал.1 от
АПК с изх.№ 2204346/09.02.2022г. с която са изискани документи, свързани с
трудовото законодателство. На 17.02.2022г. в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив от упълномощен представител на дружеството са
представени изисканите документи, а именно трудов договор № 22-
01/07.02.2022г. и справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП
за регистрация на трудовия договор с изх.№ 16388223018538/09.02.2022г. от
17:47:05 ч. От извършената проверка по работни места на 09.02.2022г. и от
2
представените документи на 17.02.2022г. се установи, че към 11:00часа на
09.02.2022г. от страна на работодателя „Ка 79“ ЕООД в обекта на контрол
ресторант „Трюфел“ в гр.Пловдив, ул.“Средец“ № 44 е допусната до работа
В.Е.И ЕГН ********** на длъжност „** на съдове“ /ръчно/ , без да и е
предоставено преди постъпването и на работа копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП. Нарушението е
извършено на 09.02.2022г. в ресторант „Трюфел“ в гр.Пловдив, ул.“Средец“
№ 44. С това е нарушил чл.63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ. Актът е
съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството
лице – К.Н.Г., както и е подписан от посочените в него лица. В съставения акт
упълномощеното от представляващия дружеството лице не е вписало
саморъчно обяснения или възражения относно неговото съдържание и
посоченото като извършено нарушение. На датата на съставянето на акта е
връчен препис от него на упълномощеното от представляващия дружеството
– нарушител лице. В законоустановения седмодневен срок пред контролните
органи не са били представени писмени възражения по отношение на
съставения АУАН от страна на дружеството. Въз основана констатациите в
акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е
описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. Поради не
съгласие с наложената имуществена санкция в срок пред РС гр.Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание В. П. Б. посочи, че лично е
установила нарушението при проверката. Свидетелката потвърди авторството
на съставения АУАН и посочи, че констатациите в акта се основават на
установеното при проверката и представените документи в Д“ИТ“ Пловдив.
Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката Б. като логични, обективни и последователни,
подкрепящи се от другите приети по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените
по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания като свидетел
актосъставител В. П. Б., както и на писмени такива: НП, АУАН, декларация
по чл.402 от КТ, копие на трудов договор № 22-01/09.02.2022г., справка по
чл.62, ал.5 от КТ, призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, Заповед № З –
0157 от 16.02.2022г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ съдържащи се в
3
приложената административнонаказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
4
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното
наказателно е издадено от лице притежаващо нужната компетенция за това
съгласно КТ и приложената оправомощителна Заповед № З – 0157 от
16.02.2022г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ. Актът е съставен от
служител на ДИТ Пловдив със длъжност главен инспектор, при изпълнение
на своите задължения, в съответствие със КТ. Съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от КТ. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на
5
защита на дружеството - жалбоподател не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа,
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62, ал.3 от
КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и
в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че тридневният срок за
изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на
задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ да допусне работника или
служителя до работа едва когато вече му е връчил такова уведомление. В
настоящия случай съдът намира, че правилно АНО е приел, че е налице
нарушението за което е наказано дружеството - жалбоподател. След като
уведомлението до ТД на НАП е заверено на 09.02.2022г. в 17:47:05 часа, то
работодателят не е имал фактическа възможност да го връчи на работника
при започване на трудовата си дейност на 09.02.2022г., констатирано от
контролните органи при проверката започната около 10,45 часа на същата
дата.
За неизпълнение на изискването на чл.63, ал.2 от КТ от работодателя, в
чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15000 лева, а на виновното длъжностно лице – глоба в
размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение.
В хода на административнонаказателното производство, на основание
приетите писмени и гласни доказателства съдът намира като безспорно
установено, че „Ка 79” ЕООД в качеството на работодател, е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, вр. чл.63,
ал.2 от КТ, като е допуснал до работа като ** на съдове в *** находящ се в
гр.Пловдив, ул.Средец“ № 44 на В.Е.И ЕГН ********** преди да и връчи
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Поради
това законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.414,
ал.3 от КТ с издаване на наказателното постановление предмет на
разглеждане по настоящето дело. В.И. е декларирала писмено, че в деня на
6
проверката е работила като ** в ресторанта, обект на проверка, в нарочна
справка. В тази справка изрично е записано че работи по сключен трудов
договор. В хода на проверката на контролните органи е представен трудов
договор сключен на 07.02.2022г. между дружеството и В.И..
При така направения преглед на установените факти и приложимите правни
норми се налага извода, че отговорността на „Ка 79” ЕООД е
законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Обстоятелството, че след проверката търговецът е изпратил уведомление до
ТД на НАП за сключен с работника трудов договор не може да доведе до
отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение,
а следва единствено да бъде взето предвид при определяне размера на
имуществената санкция.
Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на дружеството за
маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са
налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не
са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за
разлика от маловажните нарушения по чл.28 от ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не
допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция,
но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2
от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и
процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на
чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в
него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.
В този смисъл макар и изложените от дружеството твърдения, че липсват
вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото
7
административно нарушение от „Ка 79” ЕООД е маловажно именно поради
действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната
норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Не се
касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от
ЗАНН. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както
и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника
и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални
осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на
чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до
работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко
засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние,
лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение от страна на „Ка 79“
ЕООД съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството като
работодател на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ. Правилно на
дружеството е било наложена имуществена санкция основание чл.414, ал.3 от
КТ поради нарушението по чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ. Наложената
имуществена санкция в размер на 1500 лева е в рамките на закона, която като
размер е минимален, и съдът не е в правомощия да го изменя в насока
неговото намаляване. В този си размер съдът счита, че имуществената
санкция би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна, която чрез своя процесуалния представител прави
искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение и което следва да
бъде уважено. Съобразено с разпоредбите на Закона за правната помощ съдът
счита че следва да присъди в полза на въззиваемата страна сумата от 80
(осемдесет) лева за юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2200034 от 05.04.2022г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Ка
79” ЕООД, ЕИК (БУЛСТАТ) ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, р-н Северен, ул.Средец № 44, представлявано от управител А. Ж.
Г., ЕГН ********** на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във вр. с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на
1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение по чл.63, ал.2, във вр. с чл.63,
ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Ка 79” ЕООД, ЕИК (БУЛСТАТ) ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, р-н Северен, ул.Средец № 44, представлявано от
управител А. Ж. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева за юристконсултско
възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен
съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9