№ 42
гр. , 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20211860200211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к. „Л.“, зона В6,
вх.6, ап.16 срещу Наказателно постановление /НП/ № ***************/20.07.2021г.,
издадено от началник група към РУ-П. към ОДМВР-С., с което на основание чл.53 ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер 50 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.07.2021г.,
в 19:20 часа в гр.П., на кръстовището на ул. „******************“ и „*************“, като
водач на товарен автомобил „***********“, с рег. № *********, собственост на
„***********“ ЕАД, паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на
пътници.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят твърди, че отразеното в Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №******* от 16.07.2021г. не отговаря на обективната истина и че при
съставянето му са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че преди да му
бъде съставен АУАН, му бил съставен фиш GT №*******/16.07.2021г., който той отказал да
подпише. Въз основа на порочния АУАН било издадено НП №
***************/20.07.2021г., с което му била наложена глоба в размер на 50 лв., от което
наказание жалбоподателят заявява, че не е доволен. При връчване на НП твърди, че му е
заявено от служителка в КАТ ОД МВР С., че трябва да заплати и глобата по фиша, който
той не е подписал. Сочи, че за едно и също нарушение са му наложени две наказания в НП и
фиш. Иска се от съда да отмени обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.Н.З. от САК, който поддържа жалбата. В хода по същество на делото
адв.З. моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН са
противоречиви, като актосъставителят два пъти заявил, че автомобилът не е бил паркиран, а
спрял за престой и затова деянието по съставените АУАН и фиш излизало несъставомерно.
Сочи, че не може за едно и също нарушение, каквото всъщност дори няма, да се налагат две
наказания. Претендират се и разноски в производството.
Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище. Единствено в придружителното писмо, с което е изпратено делото, е
направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя.
РП-П. също не взема становище и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.07.2021 г., в 19.20 ч., в гр.П., на кръстовището на ул. „******************“ и
ул. „*************“, на автобусна спирка, преди която има поставена табела, с обозначение
за спирка, бил паркиран товарен автомобил „***********“, с рег. №*********, който бил
забелязан от преминаващия покрай мястото полицейски патрул при РУ-П. в състав Ф. Г. К.
и СТ. АЛ. Р.. Полицейските служители изчакали водачът на автомобила да се върне и
установили, че това е лицето М. М. Б., а автомобилът е служебен. Водачът обяснил, че е
слязъл до магазина да си вземе нещо за ядене. Автоконтрольорът Ф.К. предложил на Б. да му
наложи глоба с фиш, на което първоначално Б. се съгласил, но впоследствие отказал да
разпише фиша, поради което полицай К. му съставил АУАН за същото нарушение. Въпреки,
че М.Б. не подписал глобата с фиш, този фиш не бил анулиран, а бил отразен в системата на
МВР като „влязъл в сила“.
Горната фактическа обстановка се извежда от събрани доказателства, а именно: разпит
на свидетелите Ф. Г. К. /л.58-59 от делото/ и СТ. АЛ. Р. /л.49-52 от делото/; АУАН серия GA
№ *******/16.07.2021г. /л.7 от делото/; глоба с фиш серия GT №******* /л.47 от делото/;
справка за нарушител/водач на името на М. М. Б. /л.45-46 от делото/.
Съставеният АУАН серия GA с № *******/16.07.2021г. описва, че на дата 16.07.2021г.,
в 19.20 часа, на кръстовището на ул. „******************“ и „*************“, М. М. Б.,
управляващ МПС от категория N1- т.а. „***********“ с рег. № *********, собственост на
„***********“ АД, паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници.
В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП. В графата за
обяснения е записано: „нямам възражения“. АУАН носи подписите на „Актосъставител“ и
„Нарушител“.
Приложеният Фиш серия GT с №*******/16.07.2021г. също е съставен за това, че на
16.07.2021г. М. М. Б., като водач на товарен автомобил „Рено“, в 19.20 часа в гр.П., на ул.
2
„******************“ на кръстовището с „*************“ паркира на спирка от редовните
линии за обществен превоз на пътници, с което е нарушил чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП и на
основание чл.183, ал.8 ЗДвП с фиша е наложена глоба в размер на 50 лв. Фишът не е
подписан от нарушителя, а единствено от съставителя мл.автоконтрольор Ф.К..
От справката за нарушител/водач на името на М. М. Б. се установява, че лицето е
наказвано няколко пъти за нарушения на ЗДвП от 2005г. до настоящия момент. В графата
„Фишове“ е отразен фиш серия GT с №******* от 16.07.2021г., като относно статуса му е
посочено „Влязъл в сила“. В графата „Наказателни постановления“ пък е отразено
процесното НП № ***************/20.07.2021г., в статуса на което е посочено „обжалвано
на първа съдебна инстанция“.
От свидетелските показания на полицейските служители Ф. Г. К. и СТ. АЛ. Р. се
установяват техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в АУАН.
Свидетелят актосъставител Ф. Г. К. – „младши автоконтрольор“ при РУ-П. заявява, че
преди да състави процесния акт съставил фиш с глоба на водача. Твърди, че същият бил
паркирал, автомобилът бил изгасен и водачът бил извън него, като предната част на
автомобила сочела посока на движение от гр.С. към гр.Бургас. По спомени на свидетеля
това се случило на автобусната спирка на ул. „*************“ на кръстовището с ул.
„******************“ в гр.П., пред хранителен магазин „******“. Според свидетеля на
мястото имало знак, обозначаващ че това е спирка. Актосъставителят твърди, че запознал
водача със създалата се ситуация и му обяснил, че ще му състави фиш с глоба. Водачът
заявил, че работи в „***********“ ЕАД и спрял да си вземе нещо за хапване. Полицай К. му
обяснил, че са длъжни да вземат нужното отношение, а лицето заявило, че няма проблем и
да му се състави фиш. Докато съставял фиша обаче лицето провело телефонен разговор,
след който казал, че не е съгласен с така наложената санкция – „глоба“ с фиш, отказал да
подпише фиша и поради тази причина му бил съставен АУАН. Актосъставителят не знае
дали съставеният фиш е бил приведен в действие, но счита че фишът е следвало да бъде
спрян. Предполага, че при съставяне на фиша на таблета е възможно той автоматично да
отива в досието на лицето на нарушител/водач.
Свидетелят СТ. АЛ. Р. твърди, че е заемал длъжността „младши инспектор“ към РУ-П.
до 11.10.2021г. Спомня си за съставения от колегата му Ф.К. на 16.07.2021г. АУАН срещу
лицето М.Б.. Твърди, че били назначени в наряд и пътували от РУ-П. към бензиностанция
„******“ в гр.П., като се движили по бул. „******************“ и пред автобусната спирка
на магазин „******“ господинът бил паркирал МПС на място, където са забранени престоят
и паркирането и го нямало в автомобила. Твърди, че отишли до автомобила, изчакали го да
се върне, направили проверка и колегата му К. съставил необходимите документи. Водачът
обяснил, че е влязъл да си пазарува. И този свидетел е категоричен, че на мястото има знак,
че това е спирка и паркирането е забранено. Свидетелят Р. не си спомня дали за същото
нарушение на лицето е съставян и фиш. Фишът за глоба е предявен на свидетеля от съда,
като той потвърждава, че е съставен за същото нарушение. Свидетелят счита, че те като
служители на МВР нямат право за едно и също нарушение да съставят и АУАН и Фиш.
3
Това, което този свидетел си спомня е, че колегата му К. искал да състави фиш за
нарушението, но лицето отказало и искало да му се напише акт. Спомня си, че нарушителят
заявил, че има възражения, но свидетелят не помни какви точно са били те.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (в
действалата до 24.12.2021г. редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на
23.08.2021г., видно от разписката към него, а жалбата е изпратена по пощата на 27.08.2021г.
Жалбата изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност „младши автоконтрольор“, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужващата територия, надлежно
упълномощени, видно от приложената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
По законосъобразността на НП:
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като е издадено в нарушение на принципа „ne bis in idem“ /не два пъти за едно и също/.
Принципът „ne bis in idem“ e прогласен в чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ и представлява
забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние и доколкото
административнонаказателното производство е вид наказателно такова, то този принцип
важи изцяло. За преценката относно наличието на нарушение на посочения принцип са
съществени две обстоятелства: дали двете дублиращи се производства имат характера на
наказателно производство и дали касаят едно и също деяние. Понятието „наказателно
производство“/„наказателно обвинение“ има автономно значение по смисъла на
Конвенцията, като за преценката относно наличието на такова се прилагат т.нар. критерии
„Енгелс“ – квалификация на деянието по националното право, характер и естество на
нарушението, вид и тежест на предвиденото наказание. По отношение на втората
предпоставка – „idem” – следва да е налице идентичност или съществено сходство във
фактите, за които са образувани двете производства. В конкретния случай се установи, че за
едно и също нарушение на чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.07.2021г., в
19:20 часа в гр.П., на кръстовището на ул. „******************“ и „*************“,
жалбоподателят М.Б., като водач на товарен автомобил „***********“, с рег. № *********,
собственост на „***********“ ЕАД, е паркирал на спирка от редовните линии за обществен
превоз на пътници, срещу Б. са издадени два идентични акта, ангажиращи неговата
наказателна отговорност- веднъж му е наложена глоба с фиш серия GT с
№*******/16.07.2021г., издаден от служител на РУ-П. и втори път срещу лицето е издадено
4
процесното НП № ***************/20.07.2021г., издадено от началник група към РУ-П..
Фактите, описани в двата административнонаказателни акта са едни и същи, нарушението е
напълно идентично, както се установява от доказателствата, като и с двата акта на лицето е
наложена глоба от 50 лв. Предвидената в чл.184, ал.4, т.8 ЗДвП санкция за описаното
нарушение е конкретна – глоба 50 лв. С издаване на двата административнонаказателни
акта, се получава дублиране не само на фактите, но и наслагване на две наказания- два пъти
наложена глоба от 50 лв. спрямо лицето, с което по категоричен начин се нарушават правата
му. Това е така, тъй като наложената глоба с фиш, който актосъставителят потвърди, че е
съставил първо- преди АУАН-а, не е била анулирана, независимо че фишът не е бил
подписан от соченото за нарушител лице, а в системата на КАТ фишът е отразен като
„влязъл в сила“ и като такъв съдът е длъжен да го преценява. При това развитие на фактите
и отразяването на фиша като „влязъл в сила“ административнонаказващият орган в лицето
на издателя на процесното НП е следвало да извърши проверка, да съобрази наличието на
влезлия в сила фиш и да прекрати второто административнонаказателно производство,
започнало със съставянето на АУАН. Вместо това процедурата по наказване е била
завършена и е издадено процесното НП, явяващо се акт, повторно ангажиращ отговорността
на лицето М.Б. за административно нарушение, за което той вече веднъж е бил наказан и в
този смисъл НП е незаконосъобразно. Другият възможен вариант на действие на
административнонаказващия орган е бил да анулира глобата с фиш, едва след което да
приключи с НП процедурата, започнала на основание на АУАН, но това не е било
направено. Двете административнонаказателни производства имат характера на наказателно
преследване, съгласно посочените по-горе критерии, поради което не могат да съществуват
паралелно в правния мир и второто по време- в случая производството, завършило с
издаване на процесното НП, подлежи на прекратяване.
Предвид изложените мотиви, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно – постановено в нарушение на чл.4 от Протокол №7 към
ЕКПЧ, а административнонаказателното производство следва да бъде прекратено.
С оглед преценката на съда, обоснована по-горе, за незаконосъобразност на
процесното НП поради формално нарушение, не следва да се обсъжда по същество дали
нарушението е било или не е било извършено.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения относно административни дела, поради
което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски и да счете, че
същото не е прекомерно.
Поради гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***************, издадено от Началника
група към ОДМВР-С., РУ-П. на 20.07.2021 г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.183,
ал.4, т.8 ЗДвП на М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр.С., ж.к. „Л.“, зона В6, вх.6, ап.16 е
наложена ГЛОБА в размер 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство
срещу лицето М. М. Б., започнало със съставяне на АУАН серия GA с №
*******/16.07.2021г. на РУ-П..
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: **********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „**********“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес в гр.С., ж.к. „Л.“, зона В6, вх.6, ап.16 сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6