№ 585
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500186 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №186/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Д.И.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №20202977 от 26.10.2021 г постановено по гр.д.
№57274/21 г на СРС , 179 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.266 ал.1 ЗЗД да се осъди В. И.Б. ЕГН ********** от гр.София да му заплати
сумата от 6158,33 лева – неплатена част от възнаграждение за ремонт на покрив на
жилищна сграда в гр.София кв.Симеоново ул******* през август-септември 2020 г , ведно
със законната лихва от 19.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като работата е
извършена и приета от ответника без възражения , като последният не е предявил насрещни
претенции за лошо изпълнение . СРС не е взел предвид кореспонденция по вайбър и
представените снимки , както и е счел че е имало строителни книжа , което не е вярно .
Свидетелите на въззивника установяват договорките между страните и всички елементи на
постигнатото съгласие , както и дадените от ответника указания за допълнителни СМР и по-
скъпи материали . Не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответника ,
защото са пристрастни и нямат преки впечатления . Щом работата на ищеца е приета ,
приети са и цените според акт образец №19 . Ответникът е надплатил стойността на
първоначалната оферта като е платил 28 500 лева . СРС е „задраскал частната инициатива“ и
„справедливата оценка на труда“ като излага мотиви , че няма съгласие за сумата над 28 500
1
лева и приема оценка на вещи лица . Кореспонденцията по вайбър е договорен процес , а
снимките са пряко доказателство . Приетите СТЕ не са обективни , защото не е извършен
съвместен оглед , а трябва да се вземат предвид само цени по акт образец №19 . Ако се вземе
предвид първоначалната оферта , но с реално изпълнени количества на СМР стойността на
извършената работа е 31 673,53 лева . Покривът е удължен и е покрита тераса т.е. площта на
покрива от 120 кв.м. става 155 кв.м. Има надигане на тухлените надзиди и е изграден
нормален жилищен етаж . Изпълнени са допълнителни СМР : обшивка с дюшеме /сачак/ ,
сменени са старите челни дъски , старите улуци и надлулучни поли и капаци . Поставени са
по-скъпи нови керемиди и снегозадържащи куки . Допълнително са монтирани капандури ,
ламаринена шапка за комин и водосточна тръба . Монтирани са дървени колони за
подпиране конзолата на покрива и по-скъпа керемида-отдушник . Видимите части на
покрива са рендосани на място .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . СРС е
допуснал на ищеца всички поискани доказателства и правилно ги е взел предвид . Няма
приемане от ответника на стойност по-голяма от платената и такава не е доказана . Акт
образец №19 не е подписан от ответника и цените в него не обвързват последния .
Свидетелите на ответника са дали обективни показания , а извършените СМР са установени
като вид и стойност от изслушаните СТЕ . Без значение е дали ищецът е присъствал на
огледа на вещите лица . Страните не са уговорили конкретна цена и затова са заложени
средни пазарни цени . Представена е по имейл оферта на стойност 22 801,95 лева , която е
приета и дори е обещана отстъпка от 5 % от офертата . Не са представени обещаните от
изпълнителя документи да закупуваните материали . При разваляне на покрива и
строителството са нанесени щети на имота и целият е замърсен . Още преди да е завършен
ремонта изпълнителят претендира допълнително повече от 10 000 лева , а изпълненото не е
било качествено . През възможността да остане с недовършен покрив ответникът е заплатил
допълнително 6500 лева , което е финално плащане и други суми не се дължат .
Работниците на изпълнителя напускат , а ответникът сам поправя пораженията по имота .
Покривът покрай комина и капандурата веднага протича , а управляващия на ищеца
продължава да му иска още пари . Впоследствие са издадени акт образец №19 и проформа
фактура от 04.11.2020 г за още по-голяма сума – 34 658,33 лева . СТЕ установяват , че
стойност на СМР над платените 28 500 лева е необоснована .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.11.2021 г
и е обжалвано в срок на 17.11.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
2
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно страните са имало уговорка за извършване
на ремонт на покрив на жилищна сграда в гр.София кв.Симеоново ул******* през август-
септември 2020 г , а ответникът е заплатил сумата от 28 500 лева . Писмен договор не е
подписан , не са подписани от ответника и изготвените от ищеца оферти и акт образец №19
.СМР са извършени и са предадени на ответника , като няма данни последният да е възразил
за некачествено изпълнение . Доколкото липсва уговорена от страните цена на СМР
приложими са средните пазарни цени . Според изслушаните СТЕ стойността на СМР е
28 317,26 лева т.е. ответникът като е платил 28 500 лева изцяло е изпълнил задълженията си
.
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба . Както е посочено в решение №97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на
ВКС , II ТО договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на
договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори
да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за
изработка.
По изключение практиката на ВКС допуска стойността на възложената работа да е
определена ориентировъчно или да е определима- решение №110 от 17.08.2011 г по т.д.
№597/10 г на ВКС , II ТО , решение №117 от 04.06.2015 г по гр.д.№6623/14 г на ВКС ,
III ГО и др. / цитираното от СРС решение №121 от 17.06.2013 г по т.д.№649/12 г на ВКС
,IIТО касае не договор за изработка , а търговска продажба / .
В случая ищецът не е доказал по безспорен начин , че с ответника са уговорили стойността
на извършените и приети СМР да е 34 658,33 лева . Показанията на св.Д.И. не установяват
ответникът да се е съгласил с такава цена , а напротив – че последният незабавно е възразил
по нея и заплатил по-ниска сума . Няма данни и в показанията на св.С.Д. и св.Г.П.
ответникът да се е съгласил с конкретни единични цени , които да формират крайната цена.
Според св.Д. Б.а ответникът се съгласил да заплати 28 500 лева , но не и по-висока цена .
Крайна цена на СМР не е уговорена в кореспонденция по вайбър , нито следва от
представените снимки .
Изслушаните СТЕ са надлежно доказателство , като липсата на съвместен оглед е без
значение /пред настоящия съд не е претендирана нова тройна СТЕ / . Експертизите не
доказват възложени допълнителни СМР , нито по-скъпи материали , като дори да е имало
такива безспорно ответникът е заплатил сума , която е по-висока от първоначално
3
обсъжданата . Писмено съгласие за претендираната от ищеца цена не е постигнато , а няма
безспорни данни и за устно такова . Ответникът е заплатил стойността на наличните СМР по
средни пазарни цени .
СРС не е приел в мотивите си , че са налице строителни книжа и не се е позовал на такива .
Развитието на „частна инициатива“ и „справедливата оценка на труда“ не предполагат
ищецът да определя едностранно цената на СМР . Тази цена трябва да бъде уговорена
двустранно и то желателно – преди започване на СМР и в писмена форма – в договор или
чрез подпис върху оферта или количествено-стойностна сметка .
При наличните доказателства приетото от СРС и в решение №110 от 17.08.2011 г по т.д.
№597/10 г на ВКС , II ТО е възможно най-благоприятната за изпълнителя правна
конструкция . Вместо изцяло да се откаже правото на възнаграждение на договорно
основание - както в решение №97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на ВКС , II ТО - се
предоставя на изпълнителя ищец правото да претендира и докаже чрез СТЕ стойността на
изработеното по средни пазарни цени . Съответства на справедливостта , на закона /чл.266
ал.2 ЗЗД/ и на правната сигурност да се отрече на изпълнителя правото да определя
едностранно собствени цени в процеса на работата , както и да доказва тези цени чрез
свидетелски показания на свои служители . Принципно – също с оглед на правната
сигурност - доказването на договори и на изменения на договори на стойност над 5000 лева
поначало не може да е със свидетелски показания / чл.164 ал.1 т.3 ГПК/ , освен при изрично
съгласие на ответника – чл.164 ал.2 ГПК
Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде
потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата
страна – 766 лева адвокатско възнаграждение с ДДС . Неоснователно е възражението на
въззивника за прекомерност на това адвокатско възнаграждение – същото е под установения
минимум с ДДС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20202977 от 26.10.2021 г постановено по гр.д.№57274/21 г на
СРС , 179 състав .
ОСЪЖДА „Д.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* да заплати на В. И.Б. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 766 лева разноски пред СГС .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5