№ 718
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000758 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 200/24.04.2024 г., постановено по т.д.№ 1080/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, TO, 21 състав „Фантастико груп“ ООД е осъдено да заплати на
„Пфанер България” ООД, на основание чл. чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ, сумата от 78 841.15
лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата и на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 3 154 лева, представляваща
разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство.
С определение № 200/24.04.2024 г., постановено по т.д.№ 1080/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, TO, 21 състав е оставена без уважение молба с вх. №
49832/29.04.2024 г. на ищеца „Пфанер България” ООД за изменение в частта за разноските
на решение № 600 от 24.04.2024 г., като му бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на
6 957 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Фантастико груп“ ООД,
което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове. Поддържа, че
решението е недопустимо, тъй като в нито един момент „Пфанер България” ООД не било
оспорило което и да е вземане на „Фантастико груп“ ООД, както и не възразило срещу
извършеното прихващане. Поради това съдът бил излязъл извън спорния предмет.
Поддържа, че решението е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните
доказателства. Счита неправилен извода на съда, че процесния договор и анекс за търговски
условия от 01.12.2022 г. са прекратени, считано от 11.05.2023 г. в резултат на изразено от
1
ответника несъгласие с едностранно увеличение на цените на доставяните стоки.
Независимо от това, че „Пфанер България” ООД е упражнило договорното си право да спре
извършването на доставки, договорът и анексът продължавали да се прилагат. Спирането на
доставките не влечало автоматично прекратяване на договорните отношения и позоваването
на „Пфанер България” ООД на чл.9, ал.1, б.“в“ от договора станало единствено по негова
воля. След спиране на доставките и след получаване на предизвестието за прекратяване на
договора, изпратено от „Пфанер България” ООД, следвало да се приложи разпоредбата на
т.5, раздел Х „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия, която касаела
отговорността на продавача поради предсрочното прекратяване на договора за покупка на
стоки. По отношение на вземането за плаващ бонус съдът следвало да съобрази
разпоредбата на т.3, б.“Б“ – „Бонуси“ от раздел VIII „Търговски условия“ от Общи условия
за покупка на стоки за „Фантастико груп“ ООД, съгласно който правото на плаващ бонус
възниквало при достигането на оборот, намален пропорционално на намаляването на
договорния период в анекса за търговските условия, поради прекратяването на договора
като бонусът бил платим в 10-дневен срок от прекратяването на договора. „Фантастико
груп“ ООД издало и връчило фактура № **********/09.05.2023 г. за сумата 4 841.30 лв.,
която била цитирана в изявление за прихващане на вземания при изплащане на задължения
от 15.05.2023 г. Въззивникът поддържа, че по делото липсвали доказателства за
прекратяване/разваляне на договора за наем, поради което следвало, че действието му е
подновено за нов едногодишен период. По отношение на Споразумение за участие в
рекламна акция в обектите на търговска верига „Фантастико“ от 01.03.2023 г. бил погрешен
извода на съда, че липсва заплащане, както и че липсват доказателства за предоставената
услуга. Съдът неправилно приел, че по делото не било установено представените кредитни
известия по кои фактури са издадени. Това се установявало от представения договор за цесия
от 10.05.2023 г. Неправилен бил извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка по
т.5, раздел Х „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия, тъй като не се
установявалоединствената цел, за която е уговорена да излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна финкции. Съдът неправилно приел, че липсват
доказателства за реално проведени рекламни дейности.
Въззиваемият „Пфанер България” ООД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че е оспорило
претенциите на „Фантастико груп“ ООД и е възразило срещу заявените прихващания.
Поддържа, че претенциите на „Фантастико груп“ ООД, произтичащи от нереализиран наем,
реклами и неустойка са останали недоказани. Спирането на доставките и предсрочното
прекратяване на договора не представлявали виновно неизпълнение на договора, а
реализиране на правните възможности, предвидени в договора. Претенцията за плаващ
бонус не била доказана, тъй като не било установено кой от трите предвидени процента за
ръст на оборота е постигнат и как е съобразен посочения в издадената фактура за бонуса
времеви период. Недоказани били претенциите за наем на билборд и тези, произтичащи от
споразумение за участие в рекламна акция от 01.03.2023 г. посочените във въззивната жалба
кредитни известия били документи, коригиращи издадени фактури, а не материализирали
вземания на „Фантастико груп“ ООД. Обосновано съдът приел, че клаузата на т.5, раздел Х
„Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия
Срещу определение № 200/24.04.2024 г., постановено по т.д.№ 1080/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, TO, 21 състав е подадена частна жалба от „Пфанер
България” ООД. Поддържа, че е направил искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за сторените разноски в законовите срокове като съдът неправилно приел
взаимосвързаност на т.1 и т.11 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба „Фантастико груп“ ООД я оспорва и излага
2
подробни съображения в отговора си.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Пфанер
България” ООД срещу „Фантастико груп“ ООД осъдителни искове с правно основание чл.79
ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ за вземанията по осъществени в периода март и април 2023 г. доставки
на стоки /различни видове плодови сокове марка „Пфанер“/, на обща стойност 78 841.15
лева, за които били издадени стокови разписки от ответника и фактури от ищеца, както
следва: 1./ Стокова разписка № **********/23.03.2023 г. и Фактура № **********/24.03.2023
г.; 2./ Стокова разписка № **********/23.03.2023 г. и Фактура №**********/24.03.2023 г.; З./
Стокова разписка № **********/30.03.2023 г. и Фактура №**********/31.03.2023 г.; 4./
Стокова разписка № **********/30.03.2023 г. и Фактура №**********/31.03.2023 г.; 5./
Стокова разписка № **********/06.04.2023 г. и Фактура №**********/07.04.2023 г.; б./
Стокова разписка № **********/06.04.2023 г. и Фактури с № ********** и № ********** от
07.04.2023 г.; 7./ Стокова разписка № **********/18.04.2023 г. и Фактура №
**********/19.04.2023 г.; 8./ Фактура №********** от 21.04.2023 г. На 15.05.2023 г.
„Фантастико груп“ ООД отправил към „Пфанер България” ООД изявление за прихващане с
вземане в общ размер на 80 842.88 лева, от които ищецът заявява, че дължи единствено сума
в размер на 2 001.37 лева, въз основа на издадени от ответника фактури с №№ 2831, 2832,
2833, 2834 и 2836 от 9.05.2023 г., до който размер приема, че изявлението за прихващане е
произвело правните си последици, като възразява срещу дължимостта на останалите суми,
обективирани в изявлението за прихващане. С нотариална покана, връчена на „Фантастико
груп“ ООД на 31.05.2023 г. „Пфанер България” ООД го поканило да му заплати сумата 81
549.72 лева. След датата на поканата ответникът извършил частично плащане в размер на
5 937.84 лева по фактури с номера №**********/31.03.2023 г. и № **********/07.04.2023 г.
След датата на поканата настъпил падежът по фактури с номера **********/19.04.2023 г. и
**********/21.04.2023 г., които не били включени в нотариалната поканата, но били
включени в исковата претенция. Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 78 841.15 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставени стоки в
периода март и април 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда и разноските по делото.
Ответникът „Фантастико груп“ ООД оспорва предявените искове. Поддържа,
че е правоприемник на „Ван холдинг“ ООД, „Европа-ВН“ ООД и „Винтерко-БГ“ ООД,
между които дружества и „Пфанер България” ООД бил сключен договор за покупка на
стоки № 1-1329/2021 г. за „Фантастико груп“, към който били приложими Общи условия за
покупка на стоки за „Фантастико груп“, подписани от управителя на „Пфанер България”
ООД на датата на подписване на договора, 01.12.2021 г. По силата на този договор „Пфанер
България” ООД се задължило да доставя и да прехвърля на ответника собствеността върху
доставените стоки срещу задължението същата да бъде приета съгласно изискванията за
качество, количество, вид и асортимент стока и да бъде заплатена уговорената в договора и
приложенията към него цена. С анекс от 01.12.2022 г. срокът на договора бил продължен до
31.01.2024 г. и били договорени рекламни активности за периода от 01.02.2023 г. до
31.01.2024 г., сред които 41 бр. палетни зони и/или челни регали, 10 бр. участия във
„Фантастико пост“, 2 бр. участия в „Тематичен/сезонен каталог“, 10 бр. участия във
„вътрешна акция“, 3 бр. наем на външни рекламни пана, радио реклама /излъчване на
рекламни клипове по озвучителната система в обектите на „Фантастико груп“/, брандиране
на категории и др. рекламни активности, които е следвало да се реализират в периода на
действие на анекса за търговските условия. На 08.03.2023 г. „Фантастико груп“ ООД
получило уведомление за промяна на цените на доставяните от „Пфанер България” ООД
3
продукти чрез изпращане на ценова листа, която влизала в сила на 08.04.2023 г. На
30.03.2023 г. с имейл до „Пфанер България” ООД, „Фантастико груп“ ООД изразило
несъгласие с едностранното увеличение на цените. Това било повод ищецът, с отправено до
„Фантастико груп“ ООД и получено на 07.04.2023 г. уведомление, да спре доставките на
съответните стоки до обектите, като се позовал на разпоредбата на т. 3 от раздел VII.
„Формиране на доставната цена. Условия и срокове за плащане“ от Общите условия, който
предоставяла право на продавача при изразено несъгласие от купувача, да спре доставките
на съответните стоки до обектите с предварително писмено уведомление от 3 работни дни,
отправено след изтичане на 30-дневния срок, считано от датата на уведомлението за
увеличение на цените. В този случай спирането на доставките не би се считало за
неизпълнение на договора за покупка. С предизвестие, получено от „Фантастико груп“ ООД
на 10.04.2023 г., „Пфанер България” ООД отправило волеизявление за прекратяване на
процесния договор след изтичането на 30-дневен срок от получаване на предизвестието. На
12.04.2023 г. „Фантастико груп“ ООД било уведомено, че съпътстващите основния договор
отношения, свързани с рекламни и маркетингови инициативи, наем на палетни зони и/или
челни регали, наем на площи за поставяне на рекламни изображения и други подобни,
следва да се ограничават и затихват с оглед изтичащия срок на предизвестието. С писма от
21.04.2023 г. и 23.05.2023 г. „Фантастико груп“ ООД уведомило „Пфанер България” ООД, че
на основание т. 5 от раздел X. „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите
условия, има следните задължения към него: 1./ неустойка в размер на 31 200 лева - за
нереализирано наемане на палетни зони и/или челен регал; 2./ неустойка в размер на 9 600
лева — за нереализирано участие във вестник „Фантастико пост“; 3./ неустойка в размер на
1 800 лева - за нереализирано участие в каталог; 4./ неустойка в размер на 15 408.85 лева - за
нереализирано наемане на билборд; 5./ неустойка в размер на 7 488 лева - за нереализирана
радио реклама; 6./ неустойка в размер на 2 741.12 лева - за нереализирано брандиране на
регали; 7./ неустойка в размер на 2 520 лева - за нереализирано участие във „Вътрешна
акция”, или общо - сума в размер на 70 757,97 лева. Разпоредбата на т. 5 от раздел X.
„Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия предоставяла право на
„Фантастико груп“ ООД при нереализиране на споразумение за наем на площи за
допълнителни точки на излагане/непровеждане на договорено участие във вестник
„Фантастико пост“ /неосъществяване на договорени рекламни или маркетингови
мероприятия, договорени в Анекс за търговски условия /сключен между страните на
01.12.2022 г./, по причини, за които продавачът отговаря, в това число поради предсрочно
прекратяване на договора за покупка на стоки за „Фантастико груп“ да начисли неустойка в
размер на разликата между стойността на договорените активности и стойността на реално
проведените активности, съгласно рекламната тарифа на „Фантастико груп“. Неустойка
следвало да бъде заплатена в срок до 3 дни след предсрочното прекратяване на договора -
като икономическа последица от непровеждане на съответните мероприятия, поради
инициираното от „Пфанер България” ООД прекратяване по реда на чл.9, ал.1, б.“в“ от
договора. „Пфанер България” ООД дължало на „Фантастико груп“ ООД и сумите:191.62
лева - наем на площ върху рекламно пано Ф-43; 212.90 лева - наем на площ върху рекламно
пано Ф-22; 615.55 лева - фиксиран бонус; 949.70 лева — логистична услуга; 4 841.30 лева - плаващ
бонус; 31.60 лева - фиксиран бонус за реализирани продажби чрез електронна платформа.За
изпълнение на горните задължения, ответникът бил предоставил срок на ищеца, като след
неговото изтичане и поради липсата на последвало изпълнение, ответникът направил
изявление за прихващане на 15.05.2023 г., получено от ищеца. Междувременно, на
10.05.2023 г., между „Фантастико груп“ ООД, в качеството му на цесионер и „ДАР Г.Н.“
ООД, в качеството му на цедент, бил сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът
прехвърля възмездно на цесионера вземанията си към „Пфанер България” ООД в размер на
7 769.60 лева, формирано от следните задължения: 1./ Неустойки по т.5 от раздел X
„Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия, които се прилагали към
сключения между „Пфанер България” ООД от една страна и „Фантастико груп“ ООД и „Дар
Г.Н.“ ООД, от друга страна, Договор 1-1329/2021 г. за покупка на стоки за „Фантастико
груп“, съгласно Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл.84 от ППЗДДС за
4
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за периода от 11.05 - 31.05.2023Г., Протокол № ********** от
10.05.2023г. на основание чл.84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 06.2023г., Протокол № ********** от 10.05.2023г. на основание чл.84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за месец 07.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 08.2023 г., Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф- 25 за месец 09.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 10.2023 г., Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за месец 11.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 12.2023 г., Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за месец 01.2024 г.; 2./ Договор за наем №
15498/2014 г. на рекламна площ: билборд № 1, находящ се на фасадата на супермаркет
„Фантастико“ - Ф-25, гр. София, ул.“Бузлуджа“ № 50, подписан на 06.11.2014 г. и анекс от
04.07.2016 г. между „Пфанер България” ООД, от една страна, и „Фантастико груп“ ООД и
„Дар Г.Н.“ ООД, от друга страна, и съгласно издадени: фактура № **********/04.01.2023 г.-
наем за м.01.2023 г„ фактура № **********/01.02.2023 г.- наем за м.02.2023 г„ факту ра №
**********/07.03.2023 г. - наем за м.03.2023 г. фактура **********/06.04.2023 г. - наем за
м.04.2023 г., фактура № **********/01.05.2023г. - наем за периода 01.05-10.05.2023 г.; 3./
Споразумение за участие в рекламна акция в обектите на ТВ „Фантастико“, подписано на
01.03.2023 г. между „Пфанер България” ООД от една страна, и „Фантастико груп“ ООД и
„Дар Г.Н.“ ООД - от друга и издадена фактура № ********** от 30.04.2023 г.; 4./ Кредитно
известие № **********/17.01.2023 г. за акция 05-11.01.2023 г.; Кредитно известие №
**********/06.02.2023 г. за акция 26.01-01.02.2023 г.; Кредитно известие №
**********/14.03.2023 г. за акция 05-15.03.2023 г.; Кредитно известие №
**********/10.04.2023 г. за отстъпка за продажби и Кредитно известие №
**********/11.04.2023 г. за отстъпка за продажби. На 11.05.2023 г. „ДАР Г.Н.“ ООД
изпратило до „Пфанер България” ООД уведомително писмо за прехвърляне на вземането на
новия кредитор - „Фантастико груп“ ООД, което било получено от представител на „Пфанер
България” ООД на 12.05.2023 г. В условията на евентуалност „Фантастико груп“ ООД
ответникът прави възражение за прихващане на вземането си за неустойки и други
плащания в размер 78 527.57 лева с претендираното с настоящата искова молба задължение.
Със становище от 09.02.2024 г. „Пфанер България” ООД моли в
производството да бъде установено, че клаузата на т. 5 от раздел X. „Неизпълнение.
Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия е нищожна поради противоречието с добрите
нрави. Сочи, че неустойката се вменявала на изправната страна по договора, която го е
развалила поради виновно неизпълнение от страна на другата страна. Клаузата била
предвидена като икономическа последица от непровеждането на съответните мероприятия
поради прекратяване на договора“ но не се държало сметка дали са възникнали вредоносни
последици С нея се предвиждало санкциониране на изправния продавач за това, че е
прекратил предсрочно договора и с това не е платил рекламни, маркетингови и наемни
мероприятия за реализация на собствена на купувача стока /съгласно чл.2 и 3 от действалия
между страните Договор от 1.12.2021 г. във вр. т.VII.=. от ОУ собствеността върху
доставяните стоки се прехвърляла с издаването на фактура в 3-дневен срок след доставката/.
Поддържа, че наемните, маркетинговите и рекламните мероприятия са съпътстващи
основния предмет на договора дейности и доколкото същият е прекратен по надлежния ред
не би следвало страна, която го прекратява да търпи санкция от това. Като аргумент в полза
на възражението си за нищожност ищецът посочва, че размерът на неустойка не е конкретно
посочен, а формулировката предполага едностранно определяне нейният размер.
С допълнителна молба от 12.02.2024 г. по указания на съда ответникът
уточнява възражението за прихващане по следния начин: На 10.05.2023 г. по силата на
5
сключен договор за цесия „ДАР Г.Н.“ ООД му е прехвърлил вземане към ищеца в размер
7769.60 лв., с което е извършено прихващане срещу насрещно задължение на ответника към
ищеца по фактура № **********/31.03.2023 г. на обща стойност 9 229.74 лв., като остатъкът
от 1460,14 лв. е платен на ищеца на 23.05.2023 г. Дължимата от „Пфанер България” ООД
сума в общ размер на 73 073.28 лв. била формирана от следните вземания: 6 842.67 лв.,
представляваща наем на рекламни площи, възнаграждение за логистични услуги и бонуси
по сключения между страните наем, съгласно шест на броя данъчни фактури от 09.05.2023 г.,
и сумата от 66 230.61 лв., представляваща неустойки по т. 5 от раздел X от договора
съгласно четиридесет и два броя сметки, изготвени от ответника на 09.05.2023 г. и
10.05.2023 г. с поредни номера от ********** до **********, като на 15.05.2023 г. е
извършил прихващане с тази сума срещу насрещни вземания на ищеца по осем фактури,
издадени в периода от 24.03.2023 г. до 21.04.2023 г., с № № **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, на обща
стойност 77 550.98 лв., като остатъкът от 4 477.70 лв. е платен на ищеца на 23.05.2023 г.
По делото е представен Договор за покупка на стоки за „Фантастико груп“ № I
- 1329/2021 г., сключен на 01.12.2021 г. между „Пфанер България” ООД, в качеството на
продавач, и „Ван холдинг“ ООД, „Европа-ВН“ ООД и „Винтерко-БГ“ ООД, чийто
правоприемник е „Фантастико груп“ ООД, съгласно представено по делото удостоверение от
Агенция по вписванията и „Дар Г.Н.“ ООД, ЕИК *********, в качеството им на купувачи.
Съгласно чл.10, ал.1 от договора същият е сключен при действието на Общи условия за
покупка на стоки за „Фантастико груп“, с което продавачът е декларирал, че се е запознал.
По силата на договора продавачът се е задължил да достави и прехвърли на купувача
собствеността на доставяните стоки срещу задължение на купувача да приеме доставената
съгласно изискванията за качество, количество, вид и асортимент стока и да заплати
уговорената в договора и приложенията към нея цена. Съгласно чл.3 от раздел III купувачът
е длъжен да заплати стойността на доставените стоки по начина и в сроковете и при
условията, определени в договора и ОУ. Съгласно чл.5, ал.1 от договора доставените стоки
се заплащат по единични цени на продавача, съобразно ценова листа, представляваща
неразделна част от договора. За всяка извършена доставка продавачът издава фактура
съгласно Общите условия. В раздел VI от договора е предвидено участието в рекламни и
маркетингови мероприятия с цел популяризиране и реклама на стоките и търговските марки
на продавача в обектите на купувача и стимулиране на продажбите. С чл.6, ал.1 продавачът
е заявил, че желае и възлага на купувача извършването на договорената в анекс за търговски
условия реклама. Съгласно чл.8, ал.1 договорът влиза в сила от датата на подписването му
01.12.2021 г. и има действие до 31.01.2023 г. В ал.2 е предвидена възможността срокът на
договора да бъде удължен с подписването на допълнително споразумение между страните,
преди изтичането на срока по ал.1. В чл. 9, б. „в” от договора е предвидено, че всяка от
страните може едностранно да прекрати договора с тридесетдневно писмено предизвестие,
отправено до другата страна.
С Анекс за търговски условия от 01.12.2022 г. срокът на договора е продължен
до 31.01.2024 г. С анекса са предвидени бонуси, включително плаващ бонус при ръст на
оборота съответно над 5%, 10% и 15%; наемане на площи; логистични услуги, участие във
вестник „Фантастико пост“; активности по маркетинг и реклама. Сроковете на плащане са
уговорени в този Анекс за търговски условия и срокът на плащане по съответната фактура е
30 календарни дни след извършването на доставката. Сред договорените рекламни
активности са 41 бр. палетни зони и/или челни регали, 10 бр. участия във „Фантастико пост“,
2 бр. участия в „Тематичен/сезонен каталог“, 10 бр. участия във „вътрешна акция“, 3 бр.
наем на външни рекламни пана, радио реклама /излъчване на рекламни клипове по
озвучителната система в обектите на „Фантастико груп“/, брандиране на категории и др.
рекламни активности, които е следвало да се реализират в периода на действие на анекса за
търговските условия.
Представени са Общи условия за покупка на стоки за „Фантастико груп“. В
6
чл.3 от раздел VII е предвидено, че при увеличаване на цените продавачът следва да
уведоми писмено купувача като увеличението влиза в сила в 30 дневен срок от получаване
на уведомлението от купувача, ако в този срок той не се противопостави на промяната. В
случай на изразено несъгласие от купувача, продавачът има право да спре доставките на
съответните стоки до обектите с предварително писмено предизвестие от 3 работни дни,
отправено след изтичане на 30-дневния срок като спирането на доставките не се счита
неизпълнение на договора за покупка. В т. 6 на раздел VII от ОУ е посочено, че фактура се
издава в срок от 3 календарни дни от деня на доставката или на последната доставка,
стойността на която е включена във фактурата. Дължимата стойност на всяка фактура се
заплаща по банков път по банкова сметка на продавача, посочена в договора въз основа на
издадена фактура, придружена от стокова разписка, издадена от купувача /т.7 от раздел VII
от ОУ). Съгласно т. 7 от раздел II на ОУ е посочено, че при получаване на стоката купувачът
издава на продавача стокова разписка, която се подписва от купувача и от продавача /негов
упълномощен представител/.В раздел VIII, б. „Б” - „Бонуси”, т. 2 от ОУ е прието при
изчисляване на плаващият бонус в стойността на доставените стоки за съответния период се
включва и стойността на заявените, но недоставени стоки на купувача.
С т.5 от раздел X. „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите
условия е предвидено, че при нереализиране на споразумение за наем на площи за
допълнителни точки на излагане/ непровеждане на договорено участие във вестник
Фантастико пост/ неосъществяване на договорени регламни или маркетингови мероприятия,
договорени в Анекс за търговски условия по причини, за които продавачът отговаря, в това
число и поради предсрочно прекратяване на Анекс за търговските условия или на договора
за покупка на стоки за „Фантастико груп“ поради развалянето му на основание чл.87 от ЗЗД,
продавачът дължи на купувача неустойка в размер на разликата между стойността на
договорените активности и стойността на реално проведените активности, съгласно
екламната тарифа на „Фантастико груп“. Продавачът дължи на купувача неустойка в размер
360 лева за всяко непроведено участие на вътрешна акция. Продавачът дължи на
купувачанеустойка за всяко нереализирано наемане на билборд, както и за всяка
непроведена мултимедийна реклама съобразно рекламната тарифа. Неустойките са със срок
за плащане 3 дни от изтичане срока на договора или предсрочното му прекратяване. С т. 5,
ал.3 от раздел X. „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора от страна на продавача по реда на
чл.9, ал.1, б.“в“ същият дължи на купувача сумите по т.5 като икономическа последица от
непровеждането на съответното мероприятие.
По делото са представени 1./ Стокова разписка № **********/23.03.2023 г. и
Фактура № **********/24.03.2023 г.; 2./ Стокова разписка № **********/23.03.2023 г. и
Фактура №**********/24.03.2023 г.; З./ Стокова разписка № **********/30.03.2023 г. и
Фактура №**********/31.03.2023 г.; 4./ Стокова разписка № **********/30.03.2023 г. и
Фактура №**********/31.03.2023 г.; 5./ Стокова разписка № **********/06.04.2023 г. и
Фактура №**********/07.04.2023 г.; 6./ Стокова разписка № **********/06.04.2023 г. и
Фактури с № ********** и № ********** от 07.04.2023 г.; 7./ Стокова разписка №
**********/18.04.2023 г. и Фактура № **********/19.04.2023 г.; 8./ Фактура №********** от
21.04.2023 г. за осъществени в периода март и април 2023 г. доставки на стоки /различни
видове плодови сокове марка „Пфанер“/. Общата стойност на представените фактури е 86
780.72 лв., от която ищецът не оспорва, че ответникът е погасил чрез плащане сума в размер на 5
937.84 лева, Представляващо частично плащане по фактури с №№ ********** от 31.03.2023 г.
и ********** от07.04.2023 г., както и чрез прихващане сума в размер на 2001.37 лв., за която
са издадени фактури от ответника с №№ 2831, 2832, 2833, 2834 и 2836 от 09.05.2023 г.
Остатъка на вземането е в размер на 78 841.15 лв.
Стоковите разписки са подписани от представител на купувача, с което същият
е декларирал, че стоката, посочена във фактурите е приета. От представените фактури и
стокови разписки се установява получено количество стоки и тяхната стойност.
7
С писмо от 08.03.2023 г. /получено по признание на ответника в отговора на
исковата молба на същата дата/ „Фантастико груп“ ООД било уведомено от „Пфанер
България” ООД за промяна на цените на доставяните от „Пфанер България” ООД продукти
чрез изпращане на ценова листа, която следвало да влезе в сила на 08.04.2023 г.
С имейл от 30.03.2023 г. до „Пфанер България” ООД, „Фантастико груп“ ООД
изразило несъгласие с едностранното увеличение на цените.
С отправено до „Фантастико груп“ ООД и получено на 07.04.2023 г.
уведомление, при позоваване на т.VII.3 от ОУ „Пфанер България” ООД е уведомило, че
спира всички доставки.
С предизвестие, получено от „Фантастико груп“ ООД на 10.04.2023 г. /по
признания в отговора на исковата молба/, „Пфанер България” ООД отправило
волеизявление за прекратяване на процесния договор след изтичането на 30-дневен срок от
получаване на предизвестието.
С уведомление от 12.04.2023 г. „Пфанер България” ООД известило
„Фантастико груп“ ООД, че съпътстващите основния договор отношения, свързани с
рекламни и маркетингови инициативи, наем на палетни зони и/или челни регали, наем на
площи за поставяне на рекламни изображения и други подобни, следва да се ограничават и
затихват с оглед изтичащия срок на предизвестието.
С писмо 21.04.2023 г. „Фантастико груп“ ООД уведомило „Пфанер България”
ООД, че на основание т. 5 от раздел X. „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от
Общите условия, има следните задължения към него: 1./ неустойка в размер на 31 200 лева -
за нереализирано наемане на палетни зони и/или челен регал; 2./ неустойка в размер на 9 600
лева — за нереализирано участие във вестник „Фантастико пост“; 3./ неустойка в размер на
1 800 лева - за нереализирано участие в каталог; 4./ неустойка в размер на 15 981.66 лева - за
нереализирано наемане на билборд; 5./ неустойка в размер на 7 488 лева - за нереализирана
радио реклама; 6./ неустойка в размер на 2 741.12 лева - за нереализирано брандиране на
регали; 7./ неустойка в размер на 2 520 лева - за нереализирано участие във „Вътрешна
акция”, или общо - сума в размер на 71330,78 лева като е предоставен срок за плащане до
27.04.2023 г..
С писмо 23.05.2023 г. „Фантастико груп“ ООД уведомило „Пфанер България”
ООД, че точният размер на претендираната неустойка е 70 757.97 лв. като размерът на
неустойката за нереализирано наемане на билборд бил 15 408.85 лева. Посочено е, че
„Пфанер България” ООД дължи на „Фантастико груп“ ООД и следните суми: 191.62 лева -
наем на площ върху рекламно пано Ф-43; 212.90 лева - наем на площ върху рекламно пано
Ф-22; 615.55 лева - фиксиран бонус; 949.70 лева — логистична услуга; 4 841.30 лева - плаващ
бонус; 31.60 лева - фиксиран бонус за реализирани продажби чрез електронна платформа. С
писмото е отправено волеизявление за прихващане на претендираната сума като неустойка
и останалите изброени суми срещу задълженията на „Фантастико груп“ ООД към „Пфанер
България” ООД. Видно от представената разписка писмото е получено, но не е отбелязана
датата на получаването му.
Представен е документ наименован „Изявление за прихващане“, изготвен от
„Фантастико груп“ ООД, в който са описани задълженията на „Фантастико груп“ ООД към
„Пфанер България” ООД /предмет на иска/ и задължения на „Пфанер България” ООД към
„Фантастико груп“ ООД.
Представен е договор за наем № 1549/2014 г., сключен на 06.11.2014 г. между
„Дар Г.Н.“ ООД като наемодател и „Пфанер България” ООД като наемател, по силата на
който наемодателят отдава под наем на наемателя за временно и възмездно ползване
билборд № 6, находящ се на фасадата на супермаркет „Фантастико“ Ф25 и прилежащите към
него метална рамка и прожектор за срок от 1.02.2015 г. до 31.01.2016 г. Уговорено е, че
предаването се извършва с приемо-предавателен протокол. Наемната цена е 229.71 евро на
8
месец без ДДС и се приспада от дължимата от наемателя премия за реклама като със
заплащането на допълнителен бонус за реклама от наемателя се погасява това задължение.
Представено е Споразумение за участие в рекламна акция в обектите на ТВ
Фантастико от 1.03.2023 г., касаещо участие в пролетен каталог с цена 1800 лева, което
споразумение не е подписано от „Пфанер България” ООД като продавач.
На 10.05.2023 г., между „Фантастико груп“ ООД, в качеството му на цесионер
и „ДАР Г.Н.“ ООД, в качеството му на цедент е сключен Договор за цесия, по силата на
който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията си към „Пфанер България”
ООД в размер на 7 769.60 лева, формирано от следните задължения: 1./ Неустойки по т.5 от
раздел X „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия, които се прилагали
към сключения между „Пфанер България” ООД от една страна и „Фантастико груп“ ООД и
„Дар Г.Н.“ ООД, от друга страна, Договор 1-1329/2021 г. за покупка на стоки за „Фантастико
груп“, съгласно Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл.84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за периода от 11.05 - 31.05.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023г. на основание чл.84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 06.2023г., Протокол № ********** от 10.05.2023г. на основание чл.84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за месец 07.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 08.2023 г., Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф- 25 за месец 09.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 10.2023 г., Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за месец 11.2023 г., Протокол № ********** от
10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за нереализирано наемане на билборд Ф-25 за
месец 12.2023 г., Протокол № ********** от 10.05.2023 г. на основание чл. 84 от ППЗДДС за
нереализирано наемане на билборд Ф-25 за месец 01.2024 г.; 2./ Договор за наем №
15498/2014 г. на рекламна площ: билборд № 1, находящ се на фасадата на супермаркет
„Фантастико“ - Ф-25, гр. София, ул.“Бузлуджа“ № 50, подписан на 06.11.2014 г. и анекс от
04.07.2016 г. между „Пфанер България” ООД, от една страна, и „Фантастико груп“ ООД и
„Дар Г.Н.“ ООД, от друга страна, и съгласно издадени: фактура № **********/04.01.2023 г.-
наем за м.01.2023 г„ фактура № **********/01.02.2023 г.- наем за м.02.2023 г„ факту ра №
**********/07.03.2023 г. - наем за м.03.2023 г. фактура **********/06.04.2023 г. - наем за
м.04.2023 г., фактура № **********/01.05.2023г. - наем за периода 01.05-10.05.2023 г.; 3./
Споразумение за участие в рекламна акция в обектите на ТВ „Фантастико“, подписано на
01.03.2023 г. между „Пфанер България” ООД от една страна, и „Фантастико груп“ ООД и
„Дар Г.Н.“ ООД - от друга и издадена фактура № ********** от 30.04.2023 г.; 4./ Кредитно
известие № **********/17.01.2023 г. за акция 05-11.01.2023 г.; Кредитно известие №
**********/06.02.2023 г. за акция 26.01-01.02.2023 г.; Кредитно известие №
**********/14.03.2023 г. за акция 05-15.03.2023 г.; Кредитно известие №
**********/10.04.2023 г. за отстъпка за продажби и Кредитно известие №
**********/11.04.2023 г. за отстъпка за продажби.
На 11.05.2023 г. „Дар Г.Н.“ ООД изпратило до „Пфанер България” ООД
уведомително писмо за прехвърляне на вземането на новия кредитор - „Фантастико груп“
ООД, получено на 12.05.2023 г. видно от пощенската разписка
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
I./По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327 от ТЗ.
9
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго.
В производството няма спор, относно това, че страните са били обвързани от
валиден договор за покупко-продажба при Общи условия, чийто срок е бил уговорен до
31.01.2024 г.
По делото е установено, че договорът е едностранно прекратен от ищеца на
основание чл.9, ал.1, б.“в“ от договора с волеизявление от 10.04.2023 г., като се е позовал на
отказа на ответника да приеме предложените по реда на чл.3 от раздел VII от ОУ по-високи
цени на стоките, предмет на договора
Ответникът не е оспорил, че е получил и извънсъдебно /видно от приетото
като доказателства „изявление за прихващане“/ е признал своите задължения, по описаните
в исковата молба фактури. От приложените към тези фактури стокови разписки се
установява, че стоката, която удостоверяват, е получена от представители на купувача.
Плащането на последната е задължение на ответника, който се явява правоприемник на
сключилите договора за продажба лица като купувачи.
Не се спори, че част от общата дължима сума е заплатена преди завеждането
на иска. По тази причина съдът намира иска за основателен и доказан по размер.
По делото е въведено възражение за неоснователност на иска, тъй като с
отправено извънсъдебно волеизявление за прихващане вземанията, предмет на иска били
погасени. Действително по делото е установено, че ищецът е получил изпратеното му от
ответника волеизявление за прихващане през м.май 2023 г. С допълнителната искова молба
същият е оспорил като недължими вземанията на ответника, с които е направено
извънсъдебното прихващане.
Върховният касационен съд е разтълкувал с ТР 2/2020 от 18.03.2020 г.
института на прихващането като е посочил, че същият: „изисква насрещни вземания за пари
или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното
вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е
изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да
изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата
предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Аргументът е от
буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически. …..Ликвидно е активното вземане,
определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила
решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се
прихваща.“ Разяснено е, че наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се
изяснява по спора за пасивното вземане.
В процесния случай с допълнителната искова молба ищецът е оспорил
активните вземания, визирани в извънсъдебното изявление за прихващане, поради което
съдът приема, че същото не е породило своите правни последици.
С мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020
г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане. Ето защо настоящият съдебен състав е длъжен да разгледа и направеното
процесуално възражение на ответника за прихващане.
За да прецени дали е настъпил погасителният ефект на отправеното
възражение за прихващане съдът следва да изясни дали вземанията, с които е направено
прихващането са определени в техните основания и размер или дали те съществуват.
Тъй като прихващането е осъществено с различни по основание вземания,
съдът следва да разгледа всяко едно по отделно.
10
I./ По отношение вземанията за наем на площи, логистични услуги, плаващ и
фиксирани бонуси, възникнали въз основа на сключения между страните Договор за покупка
на стоки № I - 1329/2021 г.
За тези вземания ответникът е издал фактури на 09.95.2023 г. с номера и
стойности, както следва: Фактура с № ********** за наем на площ върху рекламно пано Ф-
43 - в размер на 191.62 лв.; Фактура с № ********** за наем на площ върху рекламно пано
Ф-22 - в размер на 212.90 лв.; Фактура с № ********** за фиксиран бонус - в размер на
615.55 лв.; Фактура с № ********** за логистична услуга - в размер 949.70 лв.; Фактура с №
********** за плаващ бонус - в размер на 4 841.30 лв.; Фактура с № ********** за
фиксиран бонус за реализирани продажби чрез електронна платформа - в размер на 31.60 лв.
(или общо сума в размер на 6 842.67 лв.).
За фактури с №№ 28231, 28232, 28233, 28234 и 28236 на обща стойност от
2001.37 лв. между страните няма спор, че същите са били дължими от ищеца. Вземането на
ответника за тази сума е погасено чрез прихващане преди завеждането на настоящото делото
и същата не е част от исковата претенция.
По отношение на вземането за плаващ бонус за периода април-май, за което е
издадена от ответника Фактура № ********** от 09.05.2023 г. на стойност 4 841.30 лв.:
В раздел VIII, б. „Б” - „Бонуси”, т. 2 от ОУ е прието при изчисляване на
плаващият бонус в стойността на доставените стоки за съответния период се включва и
стойността на заявените, но недоставени стоки на купувача. С Анекс за търговските условия
от 01.12.2022 г. е уговорен между страните плаващ бонус в съответните проценти, който се
предоставя на годишна база като е прието, че същият се дължи при ръст на оборота, като
размерът му се изчислява въз основа на ръста на оборота за определен период. По делото не
са ангажирани доказателства и съдът не може да направи обоснован извод на каква база е
изчислен начисления плаващ бонус – въз основа на какъв достигнат оборот и съответно
приложим процент за изчисляването му. В тежест на ответника е било да ангажира
доказателства за основанието и размера на активните вземания, с които прави прихващане,
поради което същият следва да носи последиците от непредставянето на съответни
доказателства. В Анекса за търговски условия между страните е уговорено, че плаващият
бонус се дължи на годишна база, поради което липсва основание за начисляването му за
период от два месеца. От посоченото във фактурата не става ясно дали същата касае бонуса
за оборота за периода април - май или взема предвид оборота от изминалата година. По
изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено вземане на ответника
към ищеца за плаващ бонус.
II./ по отношение вземания, цедирани на „Фантастико груп“ ООД от „Дар Г.Н.”
ООД с договор за цесия от 10.05.2023 г. в общ размер на 7 769.60 лв.
По делото е представен договора за цесия, видно от който на ответника са
прехвърлени следните вземания на цедента от „Пфанер България” ООД:
1/ неустойки по т. 5 от раздел X на ОУ към Договор 1-1329/2021 г., за които на
10.05.2023 г. са издадени 9 бр. протоколи на основание чл. 84 от ППЗДСС, всичките на обща
стойност 4 527.36 лв. с правно основание на вземането по чл.92 от ЗЗД, по които съдът ще
вземе становище по-долу в мотивите.
2/ вземания по договор за наем № 15498/2014 г. на рекламна площ от 06.11.2014
г. и анекс от 04.07.2016 г., сключен между „Пфанер България” ООД, от една страна, и
„Фантастико груп“ ООД и „Дар Г.Н.” ООД, от друга страна с правно основание чл.232, ал.2
11
от ЗЗД. Като цедираните вземания са за наем на билборд Ф25 за периода 01.2023 г. -
10.05.2023 г., за които има издадени 5 бр. фактури на обща стойност 2 255.26 лв.;
По делото е представен договор за наем от 06.11.2014 г., но не е представен
анекс от 04.07.2016 г. към него. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора рекламната услуга се
предоставя за срок от 01.02.2015 г. до 31.01.2016 г. В ал. 2 е предвидена възможност за
автоматично подновяване на действието на договора. По делото не е представен приемо-
предавателен протокол, от който да се установи предаването на рекламното съоръжение
/така както е посочено в чл.2, ал.1 от договора/. Съгласно чл. 5, ал. 7 от договора наемателят
се задължава да монтира рекламното си изображение в срок до 05.02.2015 г., а ако такова не
бъде монтирано от него, то по силата на чл. 6, ал. 4 наемодателят има право да монтира на
рекламното съоръжение свое рекламно изображение със съдържание по негов избор. По
делото не са представени доказателства наемателят да е монтирал рекламни изображения за
периода, за който са издадени фактурите за наем на площ върху рекламно пано, нито че
наемодателят е монтирал реклама на продуктите на наемателя, съответно не може да бъде
направено заключение, че е предоставена съответната услуга, за която да се дължи и
уговорения наем. Отделно месечната наемна цена е уговорено да се приспада от дължимата
от наемателя премия за реклама /чл.4 от договора/ и следователно не е дължимо нейното
заплащане.
III/ вземания по Споразумение за участие в рекламна акция в обектите на ТВ
„Фантастико”, подписано на 01.03.2023 г. между „Пфанер България” ООД, от една страна, и
„Фантастико груп“ и „Дар Г.Н.” ООД, от друга страна с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД;
Споразумението не е подписано от продавача „Пфанер България” ООД, поради
което съдът намира, че не е установено неговото действие спрямо ищеца. Същото е с
предмет участие в пролетен каталог, като в табличен вид са посочени и продуктите, които
участват. По делото не са представени доказателства за осъществяване на участието на
визираните продукти в пролетен каталог. Страните са уговорили, че цената се заплаща в 7-
дневен срок преди началната датата на периода на участие, която е 23.03.2023 г., но тъй като
периода в който е следвало да бъде изпълнено поетото от купувачите задължение за
включване на продуктите в пролетен каталог е отминал отдавна, липсва основание за
заплащане на определената в договора цена при липса на изпълнение от страна на
контрагентите на ищеца дори в случай, че споразумението беше подписано от него.
IV/ вземания по 5 бр.кредитни известия, издадени в периода 01-04.2023 г. на
обща стойност 541.59 лв. с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
Кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява
данъчната основа на доставка, за която вече е издадена фактура. Кредитното известие трябва
да притежава всички реквизити на фактурата, както и номер и дата на фактурата, към която
е издадено /чл.114 и чл.115 от ЗДДС/. Основание за издаване на кредитно известие възниква
само в определени случаи: 1./ при разваляне на сделка за доставка или извършена доставка,
за която търговецът вече е издал търговска фактура на клиента; 2./ за да се поправи грешка
във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока
стойност за договорената доставка. Обикновено такива случаи възникват при фактуриране
на по-голямо от реалното количество стоки или услуги, които клиентът е получил, или при
фактуриране на грешни стоки и услуги, или при фактуриране на стоки и услуги на цени, по-
високи от предварително уговорените; 3./ за да се направи търговска отстъпка от страна на
търговеца, като се намали стойността на данъчната основа, която клиентът трябва да плати
за вече фактурирани стоки или услуги; 4./ за да се обезщети клиента за получена
некачествени стоки или услуги, за които той е получил фактура, но които той е отказал или
върнал. Независимо от причините за издаването на кредитно известие, абсолютно
необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято
12
данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие.
В представените по делото кредитни известия не са посочени фактурите, по
които са издадени, както и дали тези фактури са били приети и заплатени от „Дар Г.Н.” ООД.
В тях е записано че причината за издаването им е акция в определен период, но съдът не
може да разтълкува под името акция каква е действителната причина за намаляване на
данъчната основа по посочения в тях начин. По изложените съображения въззивният съд
намира, че не е установено вземането на ответника за сумата по кредитните известия.
V./ По отношение на вземанията за неустойка по т.5 от раздел X „Неустойки.
Неизпълнение. Обезщетения” от ОУ, в това число и тези, които „Дар Г.Н.” ООД е цедирало
на „Фантастико груп“ ООД, съдът намира следното:
Предварителният въпрос, който следва да бъде разрешен е въведеното от
ищеца възражение за нищожност на клаузата на т.5 от раздел X. „Неизпълнение. Неустойки.
Обезщетения“ от Общите условия, която в ал.1 предвижда, че при нереализиране на
споразумения за наем на площи за допълнителни точки на излагане/ непровеждане на
договорено участие във вестник „Фантастико пост”/ неосъществяване на договорени
реклами в Анекс за търговски условия - по причини, за които продавачът отговаря, в това
число поради предсрочно прекратяване на Анекс за търговски условия или на договора за
покупка на стоки за „Фантастико груп“, продавачът дължи на купувача неустойка в размер
на разликата между стойността на договорените активности и стойността на реално
проведените активности, съгласно рекламната тарифа на „Фантастико груп“. Продавачът
дължи на купувача неустойка в размер на 360 лв. - за всяко едно непроведено участие на
„вътрешна акция”. Продавачът дължи на купувача неустойка за всяко нереализирано
наемане на билборд, както и за всяка непроведена мултимедийна реклама до наемането му в
размер на: за всяко нереализирано наемане на външен билборд - стойността на външен
билборд /винил, фасада/ от 12 кв. м., съгласно действащата рекламна тарифа на „Фантастико
груп“; за всяко нереализирано наемане на вътрешен билборд - стойността на вътрешен
билборд с размер от 6 кв. м. съгласно утвърдената рекламна тарифа. С ал.3 на т. 5 от раздел
X. „Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на договора от страна на продавача по реда на чл. 9, ал. 1, б. „в”,
посочените суми се дължат като икономическа последица от непровеждането на
съответните дейности.
Независимо, че сумите по ал.3 на т. 5 от раздел X. „Неизпълнение. Неустойки.
Обезщетения“ от Общите условия не са посочени като неустойки, съдът следва да ги
квалифицира като такива, тъй като същите представляват предварително уговорено
обезщетение в договора между страните. Самата клауза сочи, че сумите са икономическа
последица от непровеждане на съответните мероприятия поради прекратяването, но
същността на обезщетението за неизпълнение на договорно задължение е именно да
преодолее негативните икономически последици от това неизпълнение /в случая
непровеждане на съответните мероприятия поради прекратяване на договора/ и тъй като в
случая неговия размер е предварително определен в договора, въззивният съд счита, че се
касае за предвидена в договора неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна
неустойка възниква при наличието на три предпоставки – кумулативно необходими
елементи на сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради
неизпълнение на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и
предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително
13
определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна за
неизпълнението на задължения, произтичащи от договора.
В правната теория и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция, изразяваща се в индиректния натиск на опасността да плати неустойка върху
длъжника, който го стимулира да изпълни точно. Неустойката има и обезщетителна функция
като осигурява възможността кредиторът да бъде обезщетен за вредите, които понася
вследствие неизпълнението. Неустойката има и наказателна функция, която се проявява в
случаите, в които нейният размер надхвърля размера на обезщетението необходимо за
покриване на понесените от кредитора щети, в който случай обаче длъжникът не може да
иска нейното намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на
неизпълнението. Тя може да е компенсаторна както при пълно, така и при частично
неизпълнение. Може да бъде мораторна при забавено изпълнение. Неустойка може да бъде
уговорена и за лошо изпълнение. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да
обезпечава точното /съобразно договореното между страните/ изпълнение на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
установяват.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право, предвиден в чл. 9 ЗЗД, и с нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо доказване на размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
Кръга на релевантните обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от
съда при преценка валидността на договорна клауза за неустойка, е посочен в задължителна
съдебна практика по т. 3 от ТР 1 от 15.06.2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
съобразно която автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок,
до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави
14
поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.
Както е посочено вече чрез неустойката страните в договорната връзка
предварително определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната
страна за неизпълнението на задължения, произтичащи от договора. В случая обаче
неустойката е предвидена за компенсиране на последиците от упражняване на правото на
продавача, предвидено в чл.9, ал.1, б.“в“ да прекрати договора с едностранно предизвестие.
Следователно същата не е предвидена като отговорност на неизправната страна по договора,
което по мнение на настоящия състав излиза извън заложените от закона функции на
института на неустойката. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В случая не може да се говори за обезпечителна функция, защото с
тази неустойка се обезпечава въздържанието на едната страна да упражни предвидено в
договора право за прекрати действието му с едностранно волеизявление, а не се обезпечава
изпълнението на нейно задължение по договора. Не може да става въпрос и за санкционна
функция, тъй като излиза, че е предвидена санкция за правомерно поведение на продавача
по договора – реализирането на правото, предвидено в договора да прекрати неговото
действие. Както е посочено вече не става въпрос и за обезщетителна функция, тъй като
обезщетение в гражданското право се предвижда при неизпълнение на граждански
задължения, а не при упражняване на гражданските права.
Дори да се приеме, че клаузата не предвижда неустойка, а обезщетение, отново
по същите съображения тя се явява недействителна. Обезщетението цели да компенсира
другата страна по договора, която търпи негативните икономически последици от
незаконосъобразните /несъобразените с договора/ действия на страната, която не е
изпълнила свое задължение. В случая липсва неизпълнение на задължение, а обезщетението
е предвидено като следствие от упражняване на право, предоставено на страната от
договора.
По изложените съображения съдът намира клаузата на ал.3 на т. 5 от раздел X.
„Неизпълнение. Неустойки. Обезщетения“ от Общите условия нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД като предвидена в противоречие с добрите нрави.
Поради това съдът намира недоказано съществуването на вземанията за
неустойка, с които ответникът е заявил своето извънсъдебно прихващане.
Тъй като по делото не е установено ответникът да притежава твърдяните от
него в процеса вземания, с които е извършил извънсъдебно прихващане, съдът намира, че
погасителния ефект на прихващането не е настъпил.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и
ответникът дължи исковата сума на ищеца.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън
процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Извършено в процеса, т.
нар. „съдебно прихващане“, изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще
бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и
осъщественото право на прихващане.
В мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено
15
по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме,
че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане. В случая възражение за съдебно прихващане е
направено от ответника изрично и настоящият съдебен състав е длъжен да го разгледа. При
това в пълна степен важат мотивите, изложени от съда по повод наличието на вземанията на
ответника, послужили като активни такива за извършване на извънсъдебното прихващане.
По изложените съображения и тъй като не се установява наличието на тези вземания,
съдебното възражение за прихващане се явява също неоснователно.
Постановеното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
По отношение частната жалба срещу определение № 200/24.04.2024 г.,
постановено по т.д.№ 1080/2023 г. по описа на Софийски градски съд, TO, 21 състав:
С Решение № 200/24.04.2024 г., постановено по т.д.№ 1080/2023 г., Софийски
градски съд, TO, 21 състав е уважил изцяло предявените от ищеца искове, като е оставено
без уважение искането на ищеца ответника за присъждане на разноски за
първоинстанционното производство в размер на 6957 лв. за адвокатско възнаграждение, за
което е приел, че доказателства са представени несвоевременно – със депозираната от
страната писмена защита.
С молба с вх.№ 49832/29.04.2024 г. ищецът „Пфанер България” ООД е поискал
съдът да изменени постановеното решение в частта за разноските като му присъди разноски
за адвокат в размер на 6 957 лв. Поддържал е, че искането за присъждане на разноски е
направено своевременно и за него надлежно бил представен списък по чл.80 от ГПК. Тъй
като ответникът бил запознат с размера на адвокатското възнаграждение, представянето на
платежното нареждане с писмените бележки не нарушавало нейните права. С ТР № 6 от
2002г. на ОСГТК на ВКС не била предвидена преклузия относно представянето на
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, а само относно последния момент до
който може да бъде заявена самата претенция.
В последното по делото съдебно заседание „Пфанер България” ООД е
представило списък с разноски в който са посочени държавна такса в размер 3154 лева и
адвокатски хонорар – 6957 лева.
С представените по делото след приключване на устните състезания писмени
бележки „Пфанер България” ООД е представило и авизо за издадено преводно нареждане за
заплатен адвокатски хонорар 6957 лева по сметка на адв. С. – процесуален представител на
ищеца. С исковата молба ищецът е представил адвокатско пълномощно, удостоверяващо
надлежно учредена представителна власт на адв. С. С..
До приключване на устните състезания пред тази инстанция не е било
представено доказателство за внасяне на сумата, представляваща адвокатско
възнаграждение, а тя е включена и в двата представени пред съда списъка на разноските.
С мотивите по т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. Върховният
касационен съд е посочил, че: „Събирането на доказателствата в исковия процес приключва
с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава
ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на
нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило…………………
След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат
валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания,
нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса…….. С действащия ГПК се урежда възможност за
16
представяне на писмена защита при определени условия – при фактическа и правна
сложност на делото……….. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като
продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е
изложила устно пред съда…………….. Представянето на писмена защита, така както е
установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде
възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно
да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция.“
Това тълкуване е пределно ясно и сочи недопустимост за представянето на
писмени доказателства, включително такива установяващи направени разходи с писмените
бележки, представени след приключване на устните състезания между страните.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ответникът е могъл да вземе становище по
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък.
Възможността да бъде взето становище по доказателството, от което ищецът черпи своето
право е различна от възможността да бъде взето становище по правото, въпреки
взаимовръзката между двете.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното с нея
определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за направените във въззивното
производство разноски е на въззивника, който следва да заплати и тези, направени от
въззиваемия – 1500 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/24.04.2024 г., постановено по т.д.№
1080/2023 г. по описа на Софийски градски съд, TO, 21 състав
ПОТВЪРЖДАВА определение № 200/24.04.2024 г., постановено по т.д.№
1080/2023 г. по описа на Софийски градски съд, TO, 21 състав
ОСЪЖДА „Фантастико груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж. к. С.о, бул. „Момина сълза” № 14 А, да заплати на
„Пфанер България” ООД, ЕИК 112500 391, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ул, Димитър Хаджикоцев № 7, вх. А, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78 от ГПК,
сумата от 1500 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
17
на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18