№ 48161
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110146961 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Т. Т. К. срещу С. С. С.,
след развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 26505/2025 г. на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил съвместен отговор на
исковата молба от ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е направил искане за
привличане на И.П.В. като трето лице-помагач на негова страна, както и
евентуално искане за заместване на ответника с това лице (чл. 222 ГПК).
Съдът намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните
съображения:
Привличането и встъпването на трето лице помагач в процеса е
регламентирано в чл.218-223 ГПК. Предпоставка за привличане (встъпване) на
трето лице помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на
благоприятно решение по спора за страната, на която помага, т.е. когато
съдебният акт може по някакъв начин да се отрази на правното положение на
третото лице. Такъв интерес е налице и, когато неблагоприятното решение
спрямо подпомаганата страна, може да послужи като повод тя да предяви иск
срещу третото лице /в този смисъл Българско гражданско процесуално право,
проф. д-р Живко Сталев, девето преработено и допълнено издание, 2012 г.,
стр. 398/, както и когато решението обвързва третото лице на основание чл.
226, ал. 2 ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса, или
когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната
би имала обратен иск срещу третото лице.
В конкретния случай не е налице нито едно от горепосочените основания.
В конкретния случай предмет на делото е твърдение за сключен договор
за заем между ищеца Т. К. и ответника С. С.. Спорът се концентрира върху
това дали преведените суми са дадени със задължение за връщане от
ответника (заем) или на друго основание (мандат/поръчка за предаване на
трето лице). Твърденията на ответника, че сумите са били предназначени за
1
Иван Вълчев и са му предадени фактически, касаят вътрешните отношения
между ответника и това трето лице или отношенията между ищеца и третото
лице, които са външни за предмета на настоящия процес. Ако съдът приеме, че
не налице валидно сключено облигационно правоотношение по договор за
заем между ищеца и ответника, искът ще бъде отхвърлен и за ответника няма
да възникне право на регрес. В случай, че съдът приеме, че между страните е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен
договор за заем, то отношенията на ответника с третото лице (как е разходвал
заемните средства) са ирелевантни за задължението му да ги върне на
кредитора. Евентуални налични договорни отношения или инвестиционни
намерения между ищеца и третото лице Вълчев не променят характера на
облигационната връзка между страните по делото, ако такава бъде установена.
Липсва обусловеност между изхода на настоящия спор и правната сфера
на третото лице в контекста на претендираното заемно правоотношение.
Поради това искането за привличане, както и искането за заместване на
страна, следва да бъдат оставени без уважение.
Доказателственото искане на ответника, с което се иска на осн. чл. 176
ГПК ищцата Т. К. да даде обяснения следва да бъде оставено без уважение.
Доказателственото искане на ответника за допускане на един свидетел за
установява при условията на насрещно доказване основанието за превода и
получаване на паричните средства е допустимо, поради което следва да бъде
уважено. /В този смисъл Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5122/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят С. Чаначев/.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от двете страни писмени доказателства.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.д. ********* г., СРС, 66 с-в към
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С. С. за привличане
на И.П.В. като трето лице-помагач и искането за заместване на страна по чл.
219 и чл. 222 ГПК, поради липса на обусловеност и правен интерес спрямо
предмета на делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника, с което се иска на
осн. чл. 176 ГПК ищцата Т. К. да даде обяснения.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит
един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника, с които ще
установява при условията на насрещно доказване основанието за превода и
получаване на паричните средства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
11.02.2026 г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се
връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК и при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание, както следва:
срещу ответника С. С. следните искове:
1/ установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21290 лева, представляваща главница по
неформален договор за заем, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане;
2/ осъдителен иск по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 21290 лева -
представляваща дължимата сума получена от ответника без основание.
Ищецът Т. Т. К. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу С. С. С. за сумата от сумата от 21290 лева,
представляваща главница по неформален договор за заем, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане.
Срещу заповедта за изпълнение са депозирани възражения от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и кумулативно
съединен при условията на евентуалност с него осъдителен иск по чл. 55, ал.1
пр.1 ЗЗД за същата сума.
Ищцата Т. Т. К. твърди в исковата си молба, че между нея и ответника С.
С. С. са възникнали валидни облигационни отношения по силата на сключен
неформален договор за паричен заем. Ищцата излага твърдения, че в
изпълнение на уговорката е предала на ответника заемна сума в общ размер на
33 000 (тридесет и три хиляди) лева, като предаването е осъществено
посредством два банкови превода от нейна лична банкова сметка по сметката
на ответника. Конкретно се посочва, че на 08.02.2023 г. е преведена сумата от
15 000 лева, а на 13.02.2023 г. е преведена сумата от 18 000 лева, като и в двата
случая основанието за превод е било посочено като "захранване на сметка" по
изрично настояване на ответника. Ищцата твърди, че съгласно устната
уговорка между страните, ответникът е поел задължение да върне заетата
сума в срок от един месец след получаването . След изтичането на този
едномесечен срок за изпълнение, ответникът е заявил, че няма финансова
готовност да погаси целия дълг незабавно. Впоследствие, няколко дни след
настъпването на падежа, С. С. е започнал да извършва частични плащания по
банков път, с които е възстановил част от главницата в общ размер на 11 710
лева. Тези плащания са извършени на конкретни дати, както следва: на
24.03.2023 г. е преведена сумата от 2 000 лева, на 27.03.2023 г. – 1 000 лева, на
31.03.2023 г. – 6 210 лева, на 07.04.2023 г. – 2 000 лева и последното плащане е
от 06.06.2023 г. в размер на 500 лева. Ищцата заявява, че след датата
06.06.2023 г. ответникът е преустановил плащанията и до момента не е върнал
остатъка от дължимата сума, възлизащ на 21 290 лева. За събирането на това
вземане е подадено заявление по чл. 410 ГПК и е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6505/2025 г. на СРС.
3
При условията на евентуалност, ако съдът не приеме наличието на
договор за заем, ищцата претендира връщане на сумата на основание
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е получил средствата без
основание.
Ответникът С. С. С. чрез процесуалния си представител оспорва изцяло
предявения иск както по основание, така и по размер. В депозирания отговор
ответникът признава факта на получаване на сумите от 15 000 лева и 18 000
лева по банковата си сметка на посочените от ищцата дати, но категорично
отрича между тях да е сключван договор за заем, нито писмен, нито устен.
Той твърди, че липсват съществени елементи на заемното правоотношение,
като уговорка за лихва или конкретен падеж. Ответникът излага подробни
фактически твърдения, че сумата от 33 000 лева му е преведена не за негово
лично ползване, а с цел да послужи като посредник (скрит мандат) за
предаването на трето лице – И.П.В.. Според ответника, ищцата Т. К. и
третото лице Иван Вълчев са имали общи бизнес и инвестиционни намерения,
свързани със стопанисването на плаж в гр. Царево, и процесната сума е била
предназначена именно за тези цели. С. твърди, че след постъпването на
средствата по сметката му, той ги е изтеглил и ги е предал в брой на Иван
Вълчев, което ищцата е знаела и целяла. Относно върнатите по банков път
суми в размер на 11 710 лева, ответникът заявява, че тези преводи също са
извършени по разпореждане на Иван Вълчев и със средства, осигурени от
Вълчев, а не като погасяване на личен дълг. Като допълнителен аргумент
срещу заемния характер на преводите, ответникът посочва, че основанието в
платежните нареждания е "захранване", а не "заем". Освен това, ответникът
твърди, че са налице и други плащания към ищцата, които погасяват
претендираното задължение, ако такова изобщо съществува. Той посочва, че
лично е предал на ищцата 2 000 лева в брой през октомври 2023 г. в гр. София,
а третото лице Иван Вълчев е заплатил на ищцата общо 6 000 лева в брой (3
000 лева през октомври 2023 г. и 3 000 лева през ноември 2023 г.). Остатъкът
от претендираната сума ответникът счита за недължим поради финансовите
взаимоотношения и разчети между ищцата и Иван Вълчев. В подкрепа на
тезата за свързаността между ищцата и третото лице, ответникът се позовава
на договор за прехвърляне на дружествени дялове от "ТЕО КОС 81" ЕООД
между Т. К. и Иван Вълчев.
С оглед изложеното се моли предявената от ищеца претенция да бъде
отхвърлена като недоказана. Претендира разноски.
По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно:
Че е предал на ответника претендираната сума (фактът е безспорен
относно получаването по банков път, но спорен относно основанието).
Че между страните е постигнато съгласие сумата да бъде дадена и
получена именно като заем (задължение за връщане), а не на друго
основание (напр. мандат/поръчка).
Настъпването на изискуемостта на вземането (падеж).
4
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
възраженията си,
Че е получил сумата на друго правно основание, различно от заем (в
случая – като посредник за предаване на трето лице).
Че е изпълнил задължението си за връщане на сумата (ако се докаже
заем) или че задължението е погасено по друг начин (плащания в брой,
плащания от трето лице)
По евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1
ЗЗД,
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване обедняването си и обогатяването на ответника, а именно че е
заплатил процесната сума на ищеца, както и че сумата е била заплатена без
основание за това.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на престацията на правно основание, както и наведените от него възражения.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
1. Че на 08.02.2023 г. и на 13.02.2023 г. от банковата сметка на ищеца по
банковата сметка на ответника е постъпила общата сума от 33 000 лева.
2. Че ответникът е превел обратно на ищеца сумата от 11 710 лева в
периода 24.03.2023 г. – 06.06.2023 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат
да спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5