О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Гр.Г.Т., 24. 01. 2019год.
Районен съд гр.Г.Т.в закрито заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
Районен съдия:Петър Петров
Като разгледа гр. д. № 00146/ 2018 год.,
констатира следното :
Производството по
делото е било по предявен от Н.А.Ц. срещу Д.З.И., гр. Г.Т.иск за заплащане на
авторско възнаграждение по чл. 16, ал.5 ЗЗНСРПЖ и е завършило с Решение № 82 от
28. 09. 2018 год., с което исковете са били уважени и ответникът е бил осъден
да заплати на ищеца претендираните парични суми като авторско възнаграждение
и общо разноски от 3805. 62 лева, от
която сума- 1573. 52 лева за платена държавна такса, депозит за вещо лице- 200
лева и 2000 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Против решението
е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се съдържа и искане за
намаляване размера на платеното адвокатско възнаграждение от 2000 лева от
ищеца, което е било признато в пълния му размер от съда с цитираното решение.
С отговор на
жалбата ищецът е оспорил основателността на искането.
Съдът, като взе
предвид, че по делото с исковата молба са предявени общо 5 иска за претендирани
авторски възнаграждения по отделни години общо на стойност 39338. 18 лева/ с
приетото от съда изменение на исковете по размери/, и че производството касае
множество новосъздадени сортове житни растения, с различни проценти на авторско
участие, с изслушана съдебно- счетоводна експертиза, намери, че се касае до
дело със завишена степен на правна и фактическа сложност. Съгласно нормата на
чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимално дължимия размер на адвокатското възнаграждение при
обща цена на исковете 39338. 18 лева е 830 лв плюс 3 % върху горницата над
10 000 лева, или минимум от 1710
лева. В наредбата никъде не е казано, че размерите на адвокатското
възнаграждение задължително се уговарят на техния минимум, а напротив съгласно
чл. 1 от същата наредба размерът на адвокатското възнаграждение се договаря
свободно между страните. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК при определянето на размера
на присъденото адвокатско възнаграждение съдът се ръководи и от действителната
фактическа и правна сложност на делото. В случая съдът, както по- горе е
изложено, намира, че делото е със завишена правна и фактическа сложност, поради
което и с оглед чл. 7, ал.1, т.4 от наредбата приема че не е налице
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 2000 лева.
Воден от
изложените мотиви и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ответника Д.З.И.гр. Г.Т.за редуциране на заплатеното
от ищеца Н.А.Ц. и признато от съда адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Определението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението му до
страните.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
Районен съдия: