РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-000119 от
15.01.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
полиция, с което на Р. С. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 21-1030-000119 от 15.01.2021г., е
издадено за това, че на 06.01.2021г. около 13,15ч. в гр. гр. Пловдив, на бул.
Свобода до № 53, като водач на товарен автомобил Хонда ЦР В с рег. № ...,
Р. С. С., ЕГН ********** е управлявал посочения автомобил, чужда
собственост, като по време на движение водачът е използвал мобилен
телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете и е управлявал без поставен обезопасителен колан, с който е
оборудвано МПС-то. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя
глоба в размер на 50 лв. на основание 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и глоба в размер
на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН
Серия бл. № 978592, издаден от П.Д., м. и. при Група Сигма, с-р СПС, гр.
Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 06.01.2021г. около 13,15ч.
в гр. гр. Пловдив, на бул. Свобода до № 53, като водач на товарен автомобил
Хонда ЦР В с рег. № ..., Р. С. С., ЕГН ********** е управлявал посочения
автомобил, чужда собственост, като по време на движение водачът е
използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете и е управлявал без поставен обезопасителен
колан, с който е оборудвано МПС-то, с което виновно е нарушил чл. 104а и
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН не били вписани възражения, като
впоследствие в 3-дневен срок били подадени възражения срещу АУАН с
аргументи за неправилно изяснена фактическа обстановка.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Д., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че
2
подписът като актосъставител е неговм като е бил свидетел при извършване
на нарушението. Сочи, че не помни с подробности случая, като например с
какво превозно средство са се движили с колегата му. Посочва, че е бил
установен водач, който по време на движение и управление на МПС използва
мобилен телефон и е без поставен обезопасителен колан. Посочва, че водачът
не е бил спиран със стоп-палка, а със светлинен и звуков сигнал, в локалното
платно.
В хода на производството е разпитан и свидетелят по акта, св. Т., който
дава пространни показания за случилото се. Посочва, че работел в наряд с
колегата си, като при обход на ул. „Владивосток“, посока бул. „Свобода“
забелязал лек автомобил „Хонда“, отдясно на мостовете, който се движел
посока бул. „Свобода“ – ул. „Владивосток“. Шофьорът говорел по телефона и
бил без колан. Пуснали светлинните сигнали, като свидетелят излязъл да
установи водача, при което било разяснено на шофьора, че ще бъде
санкциониран за нарушенията, извършени от него. Полицейските служители
се движели по ул. „Владивосток“, а нарушителят - по бул. „Свобода“ срещу
кръстовище с ул. „Владивосток“, до ресторант Мираж, намиращ се на ъгъла.
Там били пуснати светлинните сигнали и бил спрян за проверка
жалбоподателят. Свидетелят Т. изрично посочва, че е видял нарушенията.
Двамата с колегата му се движели с лек автомобил „Шкода“ шофиран от
колегата му. Св. Т. наблюдавал и движението и видял от неговата страна
нарушителя. Нарушителят се движел в посока от мол „Пловдив“ към ул.
„Копривщица“. Свидетелят установил водача, когато се движел. Същият се
движел вдясно от него по пътя, идващ от спортното училище към ул.
„Копривщица“. Преди да премине по кръстовището, свидетелят слязъл от
автомобила и спрял за проверка водачът, за да установи самоличността му.
Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав
намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят, въпреки предоставената от съда
3
възможност, не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се
подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателствени средства – показанията на св. Д. - актосъставител и св. Т.,
които съдът намира за достоверни, логични, убедителни, последователни и
взаимноподкрепящи се. От особена важност са показанията на св. Т., който с
детайли изяснява фактите, които са били възприети от него и които се
подкрепят от останалите доказателства. Посоченото от него напълно се
подкрепя и от докладната записка, приложена по делото от св. Д..
Възраженията на жалбоподателя, свързани с неправилно установена
според него фактическа обстановка, останаха недоказани в настоящия процес.
Следва изрично да се посочи, че съдът в хода на съдебното следствие
нееднократно е предоставял възможност на жалбоподателя да доведе искания
от него свидетел при режим на довеждане, за да бъде разпитан пред съда, но
жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност, като
няма как да не се отбележи, че е било посочвано от него чрез процесуалните
му представители най-често като причина за това медицински проблеми, без
впоследствие да са представяни каквито и да било доказателства, макар и при
заявяваното, че такива ще бъдат представени в следващо заседание. В
последното заседание по делото, при поредната предоставена от съда
възможност за довеждане на свидетеля, не се е явил нито жалбоподателят,
нито негов процесуален представител, нито поисканият свидетел, нито по
делото е била входирана молба за отлагането му с налични уважителни
причини, поради което съдът е намерил, че с оглед бездействието на
защитата, не следва да се предоставят повече възможности на жалбоподателя
да води искания свидетел и е приключил съдебното следствие без разпита на
този свидетел.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г., се
установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 06.01.2021г., за
4
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 15.01.2021г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Правилно е
посочено, че съставът на нарушението предвижда забрана за използване
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, като тази
забрана е приложима само при използването на телефона без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете на водача. В случая
изпълнителното деяние включва противоправно действие, което е от естество
да предизвика опасност на пътя, доколкото водачът при управлението на
МПС няма възможност да използва и двете си ръце, при което при
възникването на внезапна опасност на пътя способността му да реагира
навременно е занижена. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства да
е налице изключващо отговорността обстоятелство, каквото би било
използването на устройство „свободни ръце“, поради което и съдът намира,
че административното нарушение е извършено.
Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът
на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. В
случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на
някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а,
ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал
визираното нарушение. Така и Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. №
1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
5
Приложени са и коректните санкционни норми на чл.183, ал. 4, т. 6 за
нарушението по чл. 104а от ЗДвП и на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 за нарушението
по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидените санкции са в абсолютно определен
размер, който изцяло кореспондира на определения от административно
наказващия орган.
Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че за
да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай са били
констатирани две самостоятелни нарушения на ЗДвП, което изключва извод,
че деянието има по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай.
Освен това от справката за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят има
и предходни нарушенията по ЗДвП, за които са издадани и влезли в сила
както наказателни постановления, така и фишове и електронни фишове.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора, на жалбоподателя следва да се възложат
и сторените в хода на производството разноски за явяване на свидетели в
съдебните заседания, в общ размер на 85 лв. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, съгласно което ако
наказателното постановление бъде потвърдено и ако в производството има
сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица,
свидетели и т. н.), то те се възлагат на жалбоподателя, който с инициирането
на производството е станал причина за извършването на тези разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-000119 от
15.01.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
полиция Пловдив, с което на Р. С. С., ЕГН ********** е наложена глоба в
6
размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** да заплати в полза на РС-Пловдив
сумата в размер на 85 лева, представляваща сторени в производството
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7