Р Е Ш Е Н И
Е
№_____
гр. Луковит,
13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 135/2019 г. по описа на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.И.Л., ЕГН
********** *** срещу Наказателно постановление № ******* г., издадено от И. Д.
– началник на сектор „Оперативни дейности“ – В. Т. в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00
лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, редовно призован, не
се явява в съдебното заседание. Процесуалният представител на жалбоподателя
депозира писмени бележки, в които развива подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли за отмяната
му.
Въззиваемата страна ТД на НАП - Велико Търново се
представлява от гл. юриск. Ц. Г., който моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна
следното:
На 16.12.2017 г., за времето от
12.48 ч. до 15.10 ч., е извършена проверка от Ф.И.Н. - гавен инспектор по приходите
в ЦУ на НАП и св. П.Б.Б. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в търговски
обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант "Д. п.",
находящ се в гр. Л., ул. "Г." № *, стопанисван от "Б. ц. Д."
ООД с ЕИК ******.
При извършената проверка било
установено, че преди легитимация за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода "Балдаран"
на стойност 1,20 лв., заплатена от проверяващия Ф.И.Н. с пари в брой - монети от 1.00 лева и 0,20 лв. на сервитьора
в обекта Ц.И.Л., която приела плащането, но не издала фискален бон от
работещото в обекта фискално устройство /фискален принтер модел Датекс FP550-05DV, № на фискално устройство DT330606, № на фискална памет 02669024/ .
При проверката била установена и
положителна разлика в касовата наличност в размер на 22,37 лв.
За проверката на място е изготвен
протокол за извършена проверка № 0239671 от 16.12.2017 г., съставен в
присъствието на служители в обекта – Ц.И.Л. на длъжност сервитьор и Т. В.М. на
длъжност администратор.
На 20.12.2017 г. Ф.И.Н., в
присъствието на св. П.Б.Б., съставила на жалбоподателката Ц.И.Л. АУАН № *******
г. за това, че за извършена покупка на 1
бр. минерална вода "Балдаран" на стойност 1,20 лева е извършено
плащане от Ф.И.Н. с монети от 1.00 и 0,20 лв., за което плащане не е издадена
фискална касова бележка от работещия в обекта фискален принтер. В акта е
отразено е, че плащането е прието от жалбоподателката Ц.И.Л. - на длъжност
сервитьор в обекта. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката,
която го подписала с възражения, че не е издала касовия бон, тъй като в момента
обслужвала и други киенти, сумата от 1,20 лв. е оставила от външната страна на
бара, не в касата и щяла да маркира продажбата.
Писмени възражения в срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН постъпили от жалбоподателката в същия смисъл.
Въз основа на така съставения АУАН,
при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено
и посочване на правната му квалификация, на 30.01.2018 г. е издадено
атакуваното НП от началника на сектор "Оперативни дейности" - В.
Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лева
на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Отразено е, че нарушението е извършено за първи път, както и постъпилото
възражение, което е прието за неоснователно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства: АУАН № F367626/20.12.2017 г., протокол за извършена проверка № 0239671 от 16.12.2017 г., ведно с
опис на паричните средства в касата и дневен финансов отчет, декларации от
Теменужка Василева Маркова и Ц.И.Л., заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на
изпълнителния директор на НАП и др., свидетелските показания на участвалия в
проверката инспектор по приходите П.Б.Б. /свидетел по установяване на
нарушението и съставянето на акта/, които съдът кредитира като непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства.
Фактът, че
жалбоподателката е приела плащане, но не е издала фискален касов бон, не е
спорен, като възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на
спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено
атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - началник сектор
"Оперативни дейности " – Велико Търново в ЦУ на НАП съгласно т.1.1
б."г" от заповед №
ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице - главен инспектор по
приходите в ЦУ на НАП съгласно т.2.1 от цитираната заповед и ЗДДС. В чл.
193, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията
на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда
на ЗАНН, а съгласно ал. 2 на чл.
193 актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен
от орган по приходите, който съгласно чл. 193, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения
по ЗДДС. Нито цитираната законова норма /чл.193 ал.2 от ЗДДС/, нито
представената изрична заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП въвеждат
някаква специална териториална компетентност на длъжностните лица, които са
оправомощени да съставят актове за нарушения по ЗДДС и затова съдът намира за
неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за липса на териториална
компетентност на актосъставителя.
Обстоятелството, че актосъставителят Ф.И.Н. към датата на съставяне на
акта е изпълнявала длъжността "главен инспектор по приходите" в ЦУ на
НАП не се оспорва, а и това се установява от писмените доказателства /протокол
за проверка, АУАН, НП/, в които е отбелязано това й качество, които
кореспондират и с показанията на св. П.Б.Б.. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
Съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно от
материалноправна страна, при неправилна квалификация на нарушението.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС /в
редакцията действала към датата на нарушението/, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Задължението за издаване на
касова бележка е на търговеца /ЮЛ или ЕТ/, защото именно той е лицето, което
осъществява търговска дейност и извършва по занятие продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв. или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а съгласно чл. 185, ал. 3 от ЗДДС в
случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде
фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава
бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Анализът
на тези норми води до извод, че по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС се предвижда
административно-наказателна отговорност за лицето, от чието име се извършват
търговските продажби. Това може да е физическо лице, което извършва продажби от
свое име и за своя сметка, може също така да е и едноличен търговец или
юридическо лице. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС не се отнася за наетите
физически лица, които фактически извършват продажбите /сервитьори, продавачи и
др./. Това следва от систематическото тълкуване на тази разпоредба с чл. 185,
ал. 3 от ЗДДС – след като с чл. 185, ал. 3 от ЗДДС се предвижда отговорност и
за фактическия извършител на продажбите, то няма логика да се приеме, че и с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидена такава отговорност за него, защото това би
означавало, че двете разпоредби предвиждат едно и също. Именно тази
диференциация в отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – относима за
търговеца, и по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС – относима за физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова
бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава бележка позволява на административнонаказващият орган да санкционира както търговеца, в чийто обект
е извършено нарушението, така и физическото лице, фактически извършител на нарушението.
Следователно субект на административно-наказателната отговорност по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС е лицето, от чието име се извършват продажбите, но не и наетите
физически лица.
С обжалваното наказателно
постановление неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
качеството й на физическо лице, приело плащането. Приложима в случая би била
нормата на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, предвижда санкция за физическото лице,
което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС и е
приело плащане, без да издаде такъв документ. В случая фактическото описание на
нарушението както в АУАН, така и в НП, е непълно и не покрива всички обективни признаци на състава на
нормата на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС – физическо лице, което е приело плащане, но
макар и фактическо задължено да издаде фискален касов бон, не е издало
такъв. Отразено е само, че
жалбоподателката е физическото лице приело плащането, но не е посочено дали тя
е лицето, което е било фактически задължено да издаде фискален касов бон.
Съдът изцяло споделя изложените в този смисъл доводи на
процесуалния представител на жалбоподателката в представените писмени бележки.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е допуснато нарушение при
квалифициране на описаното нарушение, което влече като последица отмяна на
обжалваното НП.
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 315608-F367626/30.01.2018
г., издадено от И. Д. – началник на сектор „Оперативни дейности“ – В. Т. в ЦУ
на НАП, с което на Ц.И.Л., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: