№ 1329
гр. Варна, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110203243 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на И. И. П. срещу НП № СК-847/ 01.07.2024 год. на Зам. Кмета на
Община Варна, с което за нарушение на чл.23а ал.1 от ЗУЧК на осн.чл.33 т.4
и чл.23а ал.1 вр.чл.15 ал.3 от ЗУЧК от ЗДвП на И. И. П. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 4000 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява
несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание явява се
представител, който оспорва жалбата.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното наказание, прави следните изводи:
При извършена проверка на 23.05.2024 год., около 16.20 часа, в гр. Варна,
КК „Чайка", ПИ 10135.2571.513 по КККР на гр. Варна е констатирано, че
1
жалб.И. И. П. - технически ръководител на находящия се в имота строеж,
извършва строително-монтажни работи, изразяващи се в полагане на бетон с
тежка строителна механизация (миксер-помпа) на ниво - плоча 6 (шест - без
да се брои сутеренният етаж).
Строително-монтажните работи се извършват при влязла в сила забрана за
извършването на строителна дейност в курортните комплекси по
Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври.
Съдът кредитира показанията на свид. К. като обективно дадени и
безпристрастни.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство писмени доказателства и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява
като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от зам.
Кмета на Община –Варна.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не
е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил
с подаването на жалба до въззивната инстанция. Съдът не констатира
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените, както при съставяне на акта, така и при издаване на
2
наказателното постановление. Административно-наказателното производство
е започнало с редовно съставен акт за установяване на административно
нарушение и именно въз основа на него наказващият орган е издал и
наказателнтото постановление.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл. 15 от ЗУЧК, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно посочената за нарушена разпоредба
се забранява извършването на строителни и монтажни работи в курортните
територии на населените места, курортите, курортните комплекси и
ваканционните селища по черноморското крайбрежие от 15 май до 1
октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни
работи. Безспорно се установи от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел, както и от приложените по делото писмени
доказателства, че към момента на проверката на обект - са се извършвали
строителни и монтажни дейности от страна на жалбоподателя. Като в тази
връзка съдът приема, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.
Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Съдът намира, че
жалбоподателя не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Правилно е била определена и санкционната норма. Съгласно
разпоредбата на чл.23а от ЗУЧК, който наруши разпоредбите на чл. 15, се
наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в
размер от 10 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Съдът
намира, че размера на наложената глоба е правилно определен, справедлив е и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетеля К., както и от
приложените писмени доказателства. Извършването на нарушението се
установява изцяло от показанията на К., които са непротиворечиви,
последователни и логични. Свид. К. е и очевидец на нарушението. Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствени
3
средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43,
ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателят е пренебрегнал изпълнението на задължението, предвидено в
цитираната правна норма. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. В конкретния случай жалбоподателят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието. Със своите действия
жалбоподателят пряко е целял да наруши обществените отношения.
По този начин е реализирана хипотезата на санкционната разпоредба на
чл. 23а от ЗУЧК и законосъобразно е била ангажирана отговорността му за
извършено нарушение.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В случая съдът намира, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗУЧК. Предвид факта, че нарушения от подобен
вид засягат интересите на множество физически лица, вкл. и почиващи,
респективно с предвидената отговорност за тях се цели гарантиране правата
на огромен брой лица съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
4
административно – наказателната отговорност още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното твърдение във въззивната жалба и в
съдебното заседание от страна на въззивника за неоснователно, поради
следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като твърдяното
нарушение се доказа по безспорен и категоричен начин. АУАН и НП съдържат
пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, като не се налага изрично посочване на конкретното юридическо
лице, стопанисващо обекта. Правилно е определена санкционата норма – чл.
23 от ЗУЧК, съобразена е действащата разпоредба към този момент, като
същата изрично визира налагане на санкция при нарушаване разпоредбата на
чл. 15 от ЗУЧК, каквото безспорно е налице в разглеждания случай. Няма как
полагането на бетон да се приеме за неотложна аварийно – ремонтна работа,
геозащитни мерки и дейности, което да доведе до отпадане на отговорността.
Действително е дадена възможност за извършване на довършителни, но
изрично визирани като неотложни дейности, а не всякакви такива, т. е. няма
как полагането на бетон да попадне в този обхват.
Съдът намира, че правилно е бил определен и субекта на
нарушението. Жалбоподателят е бил технически ръководител на обекта,
където е извършено нарушението, а в чл.23 а от ЗУЧК се предвижда санкция
както за юридически, така и за физически лица. В тази връзка съдът намира,
че жалбоподателя е бил правилно наказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на Община гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
5
100 лева.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № СК-847/ 01.07.2024 год. на Зам. Кмета на
Община Варна, с което за нарушение на чл.23а ал.1 от ЗУЧК на осн.чл.33 т.4
и чл.23а ал.1 вр.чл.15 ал.3 от ЗУЧК от ЗДвП на И. И. П. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА И. И. П. да заплати на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6