Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6831
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6831/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Т.Т.“
ЕООД ЕИК *******гр.София срещу решение №292875
от 04.12.2019 г постановено
по гр.д.№2052/19 г на СРС , 65 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че „Н.с.“ ЕАД *** му дължи разликата над 420 лева до предявения
размер от 6062,76 лева възнаграждения по договори за софтуерна
администрация и техническа поддръжка на локална компютърна мрежа , телефонна
централа и доставка на интернет по фактури описани в мотивите на решението на
СРС, ведно със законната лихва от 04.09.2018 г до окончателното заплащане на
главницата ; и разликата над 13,56 лева до предявения размер от 235,72 лева лихви за забава за периода 11.04.2018 г –
03.09.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.09.2018 г по ч.гр.д.№58699/18 г на СРС , 65 състав . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
недопустимост и неправилност
на решението на СРС. Едва
от решението на СРС узнал , че за фактури №8944 от 04.06.2018 г , №8963 от
05.06.2018 г , №9009 от 03.07.2018 г и №8956 от 05.06.2018 г не е издадена
заповед за изпълнение , съответно за тях искът е недопустим . Необосновано СРС
е приел , че за част от погасените поради плащане фактури не се следват лихви
за забава .
С молба от 05.10.2020 г въззивникът
счита , че за посочените четири фактури искът е поначало осъдителен и не желае
изменение на иска.
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Дължимите суми са платени , а фактури
№8944 от 04.06.2018 г , №8963 от 05.06.2018 г , №8885 от 04.05.2018 г и №8956
от 05.06.2018 г не са приети и осчетоводени .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.12.2019 г и е обжалвано в срок на 06.01.2020 г /по пощата / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част .
Решението на
СРС е частично недопустимо . Видно от
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.09.2018 г по ч.гр.д.№58699/18 г на
СРС , 65 състав същата е издадена за сумата от общо 4027,12 лева
главница и 146,83 лева лихви за забава . Безспорно заповед за изпълнение
не е издадена за задълженията /главница и лихва / по фактури №8944 от
04.06.2018 г , №8963 от 05.06.2018 г , №9009 от 03.07.2018 г и №8956 от
05.06.2018 г. СРС е оставил без разглеждане и искането за допълване на
заповедта .
Предявените искове са по чл.422 ГПК и са установителни
и съгласно чл.214 ГПК няма как на въззивна инстанция да се допусне нито
изменението им , нито „уточнение“ , че всъщност са осъдителни искове . В тази
част решението на СРС трябва да се обезсили и да се прекрати производството по
делото поради липса на правен интерес от установителен иск при възможност да се
предяви осъдителен иск . Не следва да се изменя решението в частта за
разноските , тъй като и в случай на прекратяване на производството резултатът е
присъждане на разноски на ответника .
Решението на
СРС е частично правилно КАТО КРАЕН РЕЗУЛТАТ в останалата обжалвана част
. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли частично исковете СРС е кредитирал ССЕ
и е приел , че има данни за плащане от ответника . След като не съществува
задължението за главница неоснователни са и исковете за лихви за забава.
Част от тези мотиви не могат да бъдат споделени . Действително ССЕ установява , че на 28.12.2018 г
ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 15 779,89 лева „по
фактури“ . Безспорно главницата по процесните фактури е погасена , но от това
не следва автоматичен извод , че са погасени и лихвите за забава върху тях . С
едно плащане може да се погаси главница , но да не се погаси лихвата за забава
изтекла до датата на плащането .
В случая обаче ищецът не е доказал чрез допълнителна
задача към ССЕ , че със сумата от 15 779,89 лева са били погасени
други задължения на ответника , а не процесните задължения за лихви за забава.
Допълнителни задачи не са поставени и във въззивната жалба . По тази причина
трябва да се приеме , че с това плащане на голяма по размер сума са били погасени и тези задължения за лихви.
С оглед изхода на спора в тежест на
въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №292875 от 04.12.2019 г постановено
по гр.д.№2052/19 г на СРС , 65 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на „Т.Т.“ ЕООД
ЕИК *******гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.266 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че „Н.с.“ ЕАД *** му дължи разликата
над 4027,22 лева до предявения размер от 6062,76 лева възнаграждения по
договори за софтуерна администрация и техническа поддръжка на локална
компютърна мрежа , телефонна централа и доставка на интернет по фактури №8944
от 04.06.2018 г , №8963 от 05.06.2018 г , №9009 от 03.07.2018 г и №8956 от
05.06.2018 г , ведно със законната лихва от 04.09.2018 г до окончателното
заплащане на главницата ; и разликата над 146,84 лева до предявения размер
от 235,72 лева лихви за забава за
периода 11.06.2018 г – 03.09.2018 г върху задълженията по посочените фактури ;
и ПРЕКРАТЯВА производството по тези
искове поради липса на правен интерес .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , в която са отхвърлени исковете на „Т.Т.“ ЕООД ЕИК *******гр.София
, които искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че „Н.с.“ ЕАД *** му дължи разликата над
420 лева до размера от 4027,22 лева по договори за софтуерна администрация и
техническа поддръжка на локална компютърна мрежа , телефонна централа и
доставка на интернет по фактури №8803 от 03.04.2018 г , №8812 от 05.04.2018 г ,
№8817 от 05.04.2018 г , №8873 от 02.05.2018 г и №8893 от 03.04.2018 г , ведно
със законната лихва от 04.09.2018 г до окончателното заплащане на главницата ;
и разликата над 13,56 лева до размера от 146,84 лева лихви за забава за периода 11.04.2018 г –
03.09.2018 г върху задълженията по посочените фактури ; за които суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.09.2018 г по
ч.гр.д.№58699/18 г на СРС , 65 състав.
ОСЪЖДА „Т.Т.“
ЕООД ЕИК *******гр.София да заплати на „Н.с.“ ЕАД *** сумата от 100 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.