№ 2959
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на ИЛ. Д. Д. против Наказателно
постановление № 21-4332-013857/08.07.2021г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като
излага доводи за извършване на нарушението, а именно наличието на заболяване и опасения
за здравето му, във връзка с епидемията от COVID 19 през посочения период.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител -адв. Т., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. По делото са постъпили писмени
бележки от упълномощен от жалбоподателя процесуален представител с подробно изложени
съображения в подкрепа на искането за отмяна и релевирани доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 20.06.2021г. около 20:20
часа, в гр. София на кръстовището на ул. Тодорини кукли, с посока на движение от
ул.Петрохан към ул. Йоаким Груев , като водач на л.а марка П., с рег. № НОМЕР по време
на извършената проверка отказал да бъде изпробван за установяване на употреба алкохол с
Алкотест Дрегер 7410+ № 0074. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с №
077354 За МБАЛ Св. Анна . Впоследствие същият не се е явил в лечебното заведение за да
даде кръвна проба.
С тези си действия жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП
За така извършените нарушения бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № АА 770446/20.06.2021г.в присъствието на нарушителя и свидетели -
очевидци. Нарушителят подписал съставения против него АУАН без възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-013857/08.07.2021г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна от описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на св. А., като намери за
житейски логично същият да няма конкретни спомени за случая с оглед естеството на
работата му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложена по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител за
неяснота при описание на нарушението, още по-малко такава ограничаваща правото му на
защита. Вмененото на жалбоподателя нарушение е описано ясно, като са посочени мястото
и начина на извършването му. Дали същият е извършил вмененото му нарушение е въпрос
по същество. Към момента на съставяне на АУАН актосъставителя на разполага с данни
дали лицето е представило кръвна проба, поради което това обстоятелство се отчита от
АНО. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случай, че лицето е отказало да
бъде изпробвано с техническо средство, но се е явило да бъде изпробвано по някой от
другите визирани в Наредбата начини, то липсва осъществен състав на нарушение, ерго въз
основа на така съставения АУАН няма да бъде издадено НП. Именно в тази връзка в
атакуваното НП е посочено осбстоятелството, че същият не е изпълнил предписание за
медицинско изследване.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не
са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН
фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема
3
за установена по несъмнен и безспорен начин.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. ".
По делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място въззивникът е имал
качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същият е
отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство за установяване употребата
на алкохол. Качеството водач на МПС и отказът за проверка са единствените съставомерни
за отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че отказът да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол се дължат на негово заболяване от диабет, което твърдение
се явява и недоказано по делото, както и наличието на пандемична обстановка датираща
година преди датата на нарушението.
Видно, както от писмените материали по делото, не се спори, че жалбоподателят не е бил
тестван с техническо средство, което обстоятелство е вписани в талона за изследване, който
същият е подписал без дори да посочи по какъв начин желае да бъде подложен на
изследване.
На следващо място се установява, че макар да е получил талон за медицинско изследване
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да се яви в медицинското заведение, за да
предостави кръвна проба за изследване. По делото не следва да се изяснява по какви
субективни причини това не е било сторено, доколкото за такива липсват ангажирани
доказателства. Тук е мястото да се отбележи, във връзка с изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения, че не е предвиден изричен ред за
удостоверяване на отказа на лицето, когато неговото явяване в лечебното заведение не е
осигурено от органите на МВР. В случай, че същият се бе явил на място, дори и след
изтичане на определеното в талона време такъв документ щеше да бъде издаден. Със своето
4
неявяване в лечебното заведение жалбоподателят ясно е манифестирал отказа си да бъде
изпробван и по алтернативно предвидения начин, с което си бездействие е осъществил
състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За съставомерността на деянието съдът намира ирелевантни субективните причини, поради
които Д. е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Същественото в случая е, че е
доказано управлението на горепосочения на посочените в НП дата, час и място, което е
задължавало неговия водач И.Д. да се подложи на проверка за употреба на алкохол по един
от предвидените в закона начини. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на алкохол
е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения за това
специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози – в талона за медицинско изследване.
Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство е когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест,
каквато хипотеза в случая не била налице.
За така извършеното нарушение с оглед неговата висока обществена опасност е предвидена
санкция „глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца. Доколкото така посочените санкции са определени в конкретен
размер, то съдът не може да изменя същите.
Действащата както към момента на деянието, така и към настоящия момент Наредба Із-
2539/17.02.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
предвижда за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водачите да бъдат отнемани 12
контролни точки. Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е определил
размера на наложените на жалбоподателя санкции, като е взел предвид всички
обстоятелства относими към определяне на размера на наказанието. АНО правилно е
приложил и разпоредбите на посочената по- горе Наредба.
Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО настоящия съдебен състав
намира, че той е извършил всичко обективно необходимо и е събрал доказателства за
извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
При проведеното съдебно следствие, и от събраните в хода на делото доказателства не бе
установено различно фактическо положение от посоченото в атакуваното наказателно
постановление.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-013857/08.07.2021г. на Началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки , като
правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6