ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
Година 2021 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Първо гражданско отделение, 30 състав
На
09.03.
Година 2021
В
закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
като
разгледа гражданско дело номер
№7299 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Е.Е.Д.П.“ООД срещу Върховния административен съд. Ищецът
поддържа, че при произнасянето си с определение №9595 от 12.07.2018г. по адм.
дело №7477/2018г., ВАС е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС,
причинило на дружеството имуществени вреди. Ето защо, предявява иск за тяхното
обезщетяване.
Със свое определение от 23.07.2020г.
настоящият съдебен състав е приел,че искът е с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ. Според чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г. ) когато вредите са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл.
1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс -
извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
Като е приел, че спорът не е подсъден
на гражданските съдилища и в частност на СГС, съдът е прекратил производството
по делото пред СГС и е изпратил същото на компетентния съд – АССГ.
По жалба на ищеца срещу това
определение е образувано ч.гр. д. №3089/2020г. на САС. С определение
№147/18.01.2021г. САС е отменил определението на СГС от 23.07.2020г. и е върнал делото за извършване на действия
по проверка редовността и допустимостта на исковата молба в съответствие с
мотивите на определението.
В изпълнение на дадените указания, с
разпореждане от 26.01.2021г., съдът е оставил без движение исковата молба и е
дал възможност на ищеца да: уточни дали е адресат на посочените в исковата
молба четири броя административни актове, по какъв начин го засягат те, както и
дали същите са били атакувани по съответно предвидения в закона ред пред
административните съдилища или не; посочи изрично кои конкретни приложими норми
от вторичното общностно право, очертани в регламенти, директиви и др., ВАС е
нарушил при постановяването на посочените в исковата молба съдебни актове, как
ги е нарушил и с какво /напр. следвало е да ги приложи пряко, въпреки съответен
национален закон, който им противоречи, но не го е направил и т.н./; представи
доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса от 10 лв.
С молба от 26.02.2021г. ищецът е
отстранил нередовностите на исковата молба, съобразно дадените от съда
указания, като от направените уточнения, ведно с първоначално изложеното в
исковата молба, се установява следното:
Ищецът е бивш собственик на недвижими имоти, находящи
се в гр. Варна, местност „Горчивата чешма”. За въпросната местност е изработен и одобрен през 2012г.
Общ устройствен план (ОУП) на гр. Варна, чието
съгласуване и одобрение, според ищеца, е извършено с нищожни, евентуално
незаконосъобразни актове на местната и държавната администрация, подробно
описани в исковата молба /заповед за одобряване на ОУП и решения на Общинския
съвет – гр. Варна/. Изрично е посочено, че тези административни актове не са
били атакувани по съдебен ред, поради липсата на законова възможност за това.
Ищецът сочи, че с оглед горното подал
до Окръжен съд - Варна иск за обезщетение за вреди срещу община Варна, по който
било образувано гр. д. № 1470/2017г. по описа на Окръжен съд - Варна. С
определение № 1878 от 14.07.2017г. по същото дело, окръжният съд оставил без
разглеждане исковата молба и прекратил производството по делото, като приел, че
липсва правен интерес, поради недопустимостта за извършване на косвен съдебен
контрол върху тези административни актове.
По жалба на ищеца Апелативният съд в гр. Варна
обезсилил определението на ОС – Варна, като приел, че искът е допустим, тъй като
косвеният съдебен контрол на административни актове, за които прекия съдебен
контрол е изключен, е допустим по силата на Решение № 14 от 04.11.2014г. по конст. д. № 12/2014г. на Конституционния
съд на Република България. Същевременно, апелативният съд е намерил, че процесните
актове са административни, поради което производството по делото следва да се
развие по ЗОДОВ и да се разгледа от компетентния за това административен съд, с
оглед на което изпратил делото за разглеждане на Административен съд - Варна.
Последният повдигнал спор за
подсъдност, като приел, че не е компетентен да се произнесе по спора.
По повдигнатия спор за подсъдност
било образувано адм. д. № 72/2017г. на смесен 5-чл с-в на ВАС и ВКС. С
определение № 33 от 29.03.2018г. съдът приел, че макар преценката за законосъобразност
на тези актове безспорно да е изрично е изключена със закон, това не означава,
че в хипотезата на увреждане на заинтересована страна, същата е лишена от
правото да търси обезвреда и в производството по ЗОДОВ не може да се упражни
косвен съдебен контрол по валидността на тези актове. Съдът е приел, че производството
е именно по реда на ЗОДОВ и е от компетентността на АС – Варна, като последният
може да упражни този инцидентен контрол върху въпросните адм. актове в рамките
на същото.
След връщането на делото на АС –
Варна, последният оставил без разглеждане предявения иск за обезщетение за
вреди и прекратил производството по делото с мотиви, че се претендират се вреди
от нищожен административен акт, който по силата на изрична законова разпоредба
е изключен от съдебен контрол, при което е изключена и възможността за
провеждане на косвен такъв.
Ищецът е обжалвал определението
на АС-Варна пред Върховен Административен съд, който със свое определение №
9595 от 12.07.2018г., постановено по адм. д. № 7477/2018г., оставил същото в
сила.
Ищецът е поискал отмяна на определението на ВАС поради противоречието му с
постановеното преди това по делото окончателно определение № 33 от 29.03.2018г.
по адм. д. № 72/2017г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС. По искането на
дружеството е образувано адм. д. № 15560/2018г. на 5-членен състав на ВАС,
който със свое решение № 1139 от 29.01.2019г. отхвърлил искането с мотиви, че
същото не подлежи на отмяна, т.к. с него не е решен спорът по същество.
Ищецът счита, че с определението
на ВАС от 12.07.2018г., постановено по
адм. д. № 7477/2018г. му е отказана съдебна защита, която е гарантирана от
правото на ЕС. По същество, с процесното определение е постановен „отказ от
съд“ в нарушение на:
- чл. 6, т. 1 и чл. 13 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, вр. чл. 1,
т. 1 от Протокола към конвенцията, която е част от правото на ЕС, по силата на
чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/;
- чл. 47 вр. чл. 17, т. 1 от
Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, която е част от правото
на ЕС по силата на чл. 6, § 1 от ДЕС,
- чл. 107, § 1 от Договора за
създаване на Конституция на Европа /ДСКЕ/,
които въвеждат като основен
принцип правото на ефективни средства за защита пред съд.
Като взема предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав поддържа вече изразеното становище,
че предявеният иск е с правно основание чл.2в, ал.1, което становище е изведено
от изложените подробно факти в исковата молба още при постановяването на
определението му от 23.07.2020г., а не както е възприето от въззивната
инстанция - съобразно посоченото от
самия ищец.
Правната квалификация на иска
произтича от изложените още в исковата молба и потвърдени с уточняващата такава
твърдения за допускане на нарушение на посочените по-горе норми от правото на
ЕС, които са проявление на един от основаните му принципи – правото на
ефективни правни средства за защита пред съд. Нарушението е извършено чрез
постановяването на посочения акт, с който е сложен край на производството по
образуваното от ищеца дело за присъждане на обезщетение, вместо същото да бъде
разгледано по същество, като съдът упражни инцидентен контрол върху въпросните необжалваеми
адм. актове, което му е изрично посочено, че има правото да направи, съгласно определение
№ 33 от 29.03.2018г. по адм. д. № 72/2017г. на смесен 5-чл с-в на ВАС и ВКС. Ищецът
твърди, че от нарушението на правото му на съд и достъп до ефективни правни
средства за защита, са настъпили вреди, които иска да бъдат обезщетени.
Доколко в действителност е
извършено посоченото нарушение, дали същото е достатъчно съществено, за да
обоснове отговорност на държавата за понесените от частно-правния субект вреди
и дали същите са настъпили в причинно-следствена връзка с нарушението, са
въпроси по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
С оглед изложеното и като счита,
че е изпълнил дадените от САС указания, съдът намира, че правната квалификация
на иска и посоченият ответник – ВАС, определят и реда за разглеждане на
производството по силата на изрична правна норма – чл.2в, т.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на
компетентния съд – АССГ.
Искането на ищеца за повдигане на
спор за подсъдност от СГС е неоснователно, доколкото към момента такъв спор не
е налице. Спор може да повдигне административният съд, ако от своя страна счете,
че делото не му е подсъдно.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №7299/2020 г. по описа на СГС,
I ГО, 30 състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд
София-град.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
СЪДИЯ: