Решение по дело №89/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1097
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 20 април 2023 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20227040700089
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№1097

гр.Бургас, 12.10.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 12 септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 89 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба на Куолити оувърсийз ООД, ЕИК:********, гр.Бургас, със съдебен адрес ***, оф.318. В настоящото производство жалбоподателят се представлява от пълномощник – адвокат Г. ***.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, който се представлява в съдебното производство от главен юрисконсулт В.М..

Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-02000220008308-091-001/24.08.2021г., издаден от Радостина Тодорова, началник сектор, възложил ревизията, и П. Г., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който са установени задължения за внасяне в размер, както следва :

- данък върху дивидентите и ликвидационните дялови на местни и чуждестранни физически лица в размер 105 850лв. за периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. и лихва върху тази главница 8 674.51лв.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред от жалбоподателя, по повод на което е постановено решение № 154/25.11.2021г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението ревизионния акт е потвърден.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на изводите на данъчните органи, касаещи дължимост на установения за посочения период данък. Правят се доводи, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като констатираните в РА факти не обосновават извод за наличието на скрито разпределение на печалбата. Правят се доводи за недоказаност на фактическите констатации по РА, както и за допуснати процесуални нарушения, довели до неизясняване на фактическата обстановка и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Иска се съдът да отмени обжалвания ревизионен акт. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Ангажира допълнителни доказателства.

Представителят на ответника, заявява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като иска същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка. Претендира разноски в размер на 3 676 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП-Бургас, заявява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Жалбата срещу ревизионния акт е подадена от лице с правен интерес от оспорването му, в срока предвиден по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220008308-020-001/23.12.2020 г. (л.223), изменяна със заповеди № Р-02000220008308-020-002/25.03.2021 г. (л.217), № Р-02000220008308-020-003/23.04.2021 г. (л.211) и № Р-02000220008308-020-004/20.05.2021 г. (л.205), издадени от Радостина Тодорова на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП- Бургас. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за нейното изменение са връчени на лицето по реда на чл. 32 от ДОПК, за което са представени надлежни доказателства – протоколи за извършени две посещения на адресите на лицето и съобщения за връчване по чл. 32 от ДОПК.

Констатациите на екипа ревизори са отразени в представен по делото заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000220008308-092-001/06.07.2021 г., връчен на задълженото лице на 09.08.2021 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, за което са представени съответните доказателства (протокол № 0892957/06.07.2021 г. и протокол № 0892968/19.07.2021 г. за извършени посещения на адресите на дружеството и съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № Р-02000220008308-С32-006). В предоставения срок, ревизираното лице не е подало възражение срещу ревизионния доклад.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Актът, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, установява спорните задължения на жалбоподателя за данък по чл.38 ал.1 и ал. 2, във вр. с чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ и във вр. с §1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, §1,т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО, както следва: данък върху дивидентите и ликвидационните дялови на местни и чуждестранни физически лица в размер 105 850лв. за периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. и лихва върху тази главница 8 674.51лв.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 154/25.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението ревизионният акт е изцяло потвърден.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис. Компетентността на лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез представените заповеди за възлагане на правомощия № РД-360/29.06.2020 г., № РД-7/04.01.2021 г. и № РД-349/30.06.2021 г., всички на директора на ТД на НАП Бургас.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионният акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че приходните органи са се позовали на бездействие от страна на ревизираното дружество за установяване на релевантни факти и обстоятелства, въпреки че ревизията не е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка съдът намира за необходимо да уточни, че при наличие на обстоятелства обосноваващи провеждането на ревизия по особения ред, приходните органи сами извършват преценка дали да проведат ревизията по чл. 122 от ДОПК или не. Последното би било нарушение на административнопроизводствените правила само в случай, че ревизията е проведена по особения ред, без да са били налице основанията за това. В случая, приходните органи са отчели бездействието на ревизираното лице, като са се позовали на възможността дадена им с разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 от ДОПК, съгласно които при непредставяне на изискани доказателства или писмени обяснения, ревизиращите имат възможност да приемат, че тези доказателства липсват или органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения. Дали изводите на приходните органи, направени във връзка с посочените разпоредби се явяват законосъобразни е въпрос на преценка по същество на спора.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

По отношение на ревизираното лице са извършени две предходни ревизии - ревизия, приключила с РА № Р-02000218001319-091-001/07.11.2018г. (л.160) и РД № Р-02000218001319-092-001/30.08.2018г. (л.163), отменен с Решение на ОДОП Бургас № 21/06.02.2019г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия със задължителни указания и ревизия, приключила с РА № Р-02000219000932-091-001/21.04.2020 г. (л.118) и РД № -02000219000932-092-001/26.03.2020 г. (л.124). Предмет и на двете ревизии е установяване на данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г. И при двете ревизии от страна на задълженото лице не са ангажирани доказателства относно наличните парични средства в брой и тяхното местосъхранение, при което приходните органи са достигнали до извод, за наличие на скрито разпределение на печалба между съдружницити, но поради невъзможност да се установят конкретни данни, последната ревизия е приключила с РА, с който не са установени задължения. На основание чл.50 ал.4 от ДОПК с протокол № Р-02000220008308-ППД-002/18.05.2021г. и протокол № Р-02000220008308-ППД-001/18.05.2021г. към настоящото производство са приобщени доказателства, събрани в предходните ревизии на Куолити Оувърсийз ООД. В това число са приобщени и представени от Ваня Кръстева – упълномощен счетоводител на ревизираното лице, писмени обяснения и доказателства – счетоводен баланс към 31.12.2011 г., сч.баланс към 31.12.2012 г., сч.баланс към 31.12.2013 г., сч.баланс към 31.12.2014 г., сч.баланс към 31.12.2015 г., сч.баланс към 31.12.2016 г., сч.баланс към 31.12.2017 г., сч.баланс към 31.12.2018 г., оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., справка за придобити мобилни телефони към 25.04.2018 г., справка за собствени на дружеството моторни превозни средства към 25.04.2018 г. (няма такива), справка за недвижими имоти към 25.04.2018 г. (описани 7 поземлени имота), счетоводна политика, справка за въведени в експлоатация ЕКАФП към 25.04.2018 г. (няма такива), справка за стопанисвани обекти към 25.04.2018 г. (с посочване, че няма такива), справка за свързани лица към 25.04.2018 г., справка за дългосрочни и краткосрочни инвестиции към 25.04.2018 г. (отразено стойност на дружествени дялове – 2500 лева), справка за машини, оборудване и стопански инвентар към 25.04.2018 г. (посочено, че няма такива) (л.171-201). Приобщени са и писмени обяснения от Ваня Кръстева съгласно които поради обема и спецификата на стопанската дейност на Куолити Оувърсийз ООД, както и поради факта, че съдружници в дружеството са чуждестранни лица, които пребивават предимно извън страната, първичните счетоводни документи се предават на обслужващото счетоводно предприятие веднъж годишно за изготвяне на годишни финансови отчети, във връзка с което е представена оборотна ведомост единствено към 31.12.2016 г. Посочено е още, че счетоводната къща не е МОЛ и съответно не е наясно с местонахождението на паричните средства на ревизираното лице. Тези данни са предоставени във връзка с ИПДПОЗЛ от 15.03.2018 г. (л.154) и от 26.04.2018 г. (л.156), адресирани до А. Я. А..

Видно от данните по преписката до ревизираното лице на известните адреси за кореспонденция, както и на адреса на управителя на дружеството – А. Я. А., в последствие в хода на настоящата ревизия и на предходната, приключила през 2020 г., са изпращани искания за представяне на документи и писмени обяснения за установяване на релевантни факти и обстоятелства, а именно от 04.02.2021 г. (л.50) от 11.03.2019 г. (л.112), но същите са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като не е установено лице, което да ги получи. В съобщенията се съдържа искане за представяне на конкретни документи удостоверяващи воденото счетоводство от ревизираното лице и установяване на касова наличност по документи и искане за представяне на данни за наличието/местонахождението на посочените в счетоводните документи парични средства в брой. Във връзка с връчване на посочените искания, а също така и във връзка с връчването на заповедите за възлагане на ревизия, са извършени множество посещения на обявените адреси на ревизираното лице, както и на адреса на управителя на дружеството в гр. Сунгурларе, но видно от представените по преписката протоколи не е установено лице, което да получи документите, в това число и управителя. Съобщения са изпращани и по поща, но писмата не са връчени. За установяване връзка с А. А. е отправено и искане до ОД МВР за съдействие, но видно от приложените докладни записки, в хада на оперативно-издирвателните мероприятия лицето не е установено. Служителите на МВР са установили, че А. живее при майка си, но към момента на проверката се намира в чужбина, като при проведен разговор със служителя лицето е заявило, че е наясно, че от НАП се опитват да му връчат документи и се е разбрало с тях. В същото време, от приложените протоколи, изготвени от служител в НАП, при проведени телефонни разговори А. е заявявал, че ще се яви в агенция за получаване на документите, но не е сторил това в последствие и не е ангажирал доказателства във връзка с провежданите ревизии, в това число и настоящата. С ИПДПОЗЛ от 04.02.2021 г.  (л.50) А. е предупреден, че на основание чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 от ДОПК, в случай, че не представи изисканите документи, органът по приходите ще приеме, че те не съществуват и ще прецени само събраните в производството доказателства, а в случай, че не представи писмени обяснения в предоставения срок – ще се приемат за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.

На 04.02.2021 г. е отправено искане и до Гарант консулт ООД от 04.02.2021 г. (л.60), връчено на В. К. на 10.02.2021 г., за представяне на документи и счетоводни справки за установяване наличността на паричните средства в касата на ревизираното лице. В постъпилия писмен отговор, се твърди, че дружеството не е осъществявало счетоводното обслужване на Куолити оувърсийз ООД, а само е подавало с електронен подпис декларации, справки и други данни към НАП и НОИ на основание договор за възлагане между двете дружества, който обаче не е приложен. Посочва се, че счетоводното обслужване е осъществявано от Гарант ООД. В резултат е отправено ново искане от 08.03.2021 г. до Гарант ООД от 08.03.2021 г. (л.64), с представител отново В. К.. В постъпилия отговор е посочено, че дружеството е осъществявало счетоводното обслужване на Куолити оувърсийз ООД от 2010 г. до 2019 г., включително и е прекратило тази услуга през 2020 г., при което е предаден целия архив (електронен и на хартия) на дружеството, в т.ч. ГФО и ГДД. Посочено е още, че не могат да се представят данни относно счетоводна политика, тъй като към момента не разполагат с исканата информация и документация и нямат контакти с представляващите дружеството лица.

За установяване на относими факти и обстоятелства е изискано съдействие от данъчните служби в Кипър по реда на СИДДО. В тази връзка са изпратени писма до А. П. и А. С., но те са се върнали непотърсени. Данъчната администрация на Кипър е дала отговор, че контакт е осъществен единствено със Савос Какос, който притежава 33 % от капитала на българското дружество. Същият е посочил, че вече не поддържа връзка с А. А. - управител и представляващ „Куолити оувърсийз" ООД и били предприети действия, с които А. да бъде отстранен от тази позиция. На 09.07.2020 г. С. К. е декларирал, че няма информация по поставените въпроси в исканията за обмен, а именно за нахождението на паричните средства в каса на дружеството.

Въпреки отправените искания, както в настоящата ревизия, така и в предходните ревизии, до издаването на РД не са представени доказателства и писмени обяснения каква е касовата наличност към момента на провеждане на ревизията, не е предоставена хронология на сметка „Каса“, не е посочено мястото на съхранението на паричните средства, ннто къде и кога може да се установи размера на наличната сума чрез преброяване. При предходно ревизионно производство е представена единствено оборотна ведомост към 31.12.2016 г.

За установяване на релевантни данни и обстоятелства приходните органи са ивършили справки в базата данни на НАП, а именно подадени данни в счетоводния баланс, част „Актив“ за 2015 г., 2016 г.. 2017 г. и 2018 г., при което са констатирали, че за посочените периоди дружеството е декларирало: касови наличности в лева 862 000 лв. и касови наличности във валута /в левова равностойност/ 1 255 000 лв., или общ размер на паричните средства в брой 2 117 000 лева. Установено е още, че през 2019 г. и 2020 г. от дружеството са подадена декларации за приходи и разходи под 500 лева или без дейност.

От страна на ревизираното лице не е осигурена възможност за извършване на ревизия на наличините парични средства в брой, не са ангажирани и никакви доказателства във връзка с разходването на паричните средства отчетени по баланса за посочените периоди за дейността на дружеството. При тези обстоятелства приходните органи са достигнали до извод, че описаните парични средства липсват, и че има разминаване между размера на паричните средства в брой, посочен в предоставените счетоводни документи в предходното производство и фактически установената наличност. Прието е, че при тези данни и обстоятелства, собственикът на ревизираното дружество се е разпоредил със същите в своя полза или в полза на свързани с него лица -т.е. налице е „разпределение под какваго и да е форма“ на суми от патримониума на „Куолити оувърсийз“ ООД в патримониума на неговия собственик, т.е. че е налице хипотезата на §1, т.5, б. „а” от ДР на ЗКПО. Поради липсата на доказателства, в кой момент е извършено скритото разпределение на печалба, е прието, че това е осъществено на на 09.07.2020 г., а именно датата на която Савас Какос, който притежава 33 % от капитала на „Куолити оувърсийз“ ООД е декларирал, че няма информация за отчетените парични средства в брой в счетоводните документи на дружестовото. Въз основа на тези изводи и на основание §1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО, приходните органи са приели, че скритото разпределение на печалба представлява разпределение на дивидент, поради което по отношение на установения размер на парични средства в сметка „Каса“ в размер на 2 117 000 лева е приложено облагане с данък върху дивидента по смисъла на чл. 38по отношение на така определената сума с характер на скрито разпределение на печалбата е приложено облагане с данък върху дивидента - в случая с окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ. Съответно на основание чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ върху посочената сума е начислен окончателен данък в размер на 105 850 лева, или 5% от размера на скритото разпределение на печалба под формата на дивидент. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък е начислена лихва в размер на 8 674.51 лева. Изводите на приходните органи са изцяло възприети и потвърдени от страна на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП с решение № 154/25.11.2021 г.

В хода на съдебното производство е изготвено заключение и допълнение към него по съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Г.Р.. При анализа на счетоводството на „Куолити оувърсийз“ ООД експертът е установил следното: през 2018 г. по сметка 501 „Каса в лева“ са отчетени следните операции: платени разходи в размер на 7.59 лева /такса към Имотен регистър и такса за Български пощи ЕАД/; през 2019 г. – извършени плащания в брой от касите в лева и във валута за погасяване на задължения по договори за заеми от 2007 г. и 2015 г., а именно – от сметка 501 „Каса в лева“ са изплатени общо  776 859.89 лева, от сметка 502 „Каса във валута“ – изплатени 641 525 евро /с левова равностойност 1 254 713.84 лева/; през 2020 г. – извършено плащане от сметка 501 „Каса в лева“ в размер на 6.00 лева /такса за имотен регистър/. В резултат вещото лице е посочило следните салда: към 01.01.2019 г. начално салдо на сметка 501 „Каса в лева“ е било в размер на 862 189.84 лева, а крайното салдо /към 31.12.2019 г./ - 85 329.95 лева; към 01.01.2019 г. начално салдо на сметка 502 „Каса във валута“ е било в размер на 1 254 752.61 лева, а крайното салдо /към 31.12.2019 г./ - 38.76 лева; а към 01.07.2022 г. и към 30.07.2020 г. – салдото по сметка 501 „Каса в лева“ е било в размер на 85 329.95 лева, а по сметка 502 „Каса във валута“ – 38.76 лева.

В изготвеното допълнително заключение вещото лице е посочило, че дружеството разполага с необходимите документи, за отразяване на стопанските операции, които документи отговарят на нормативната база. Посочено е още, че разходите извършени през 2019 г. на експерта са представени разходни касови оредри.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че експертизата е извършена въз основа на данни и документи представени от счетоводството на дружеството – „Гарант“, в това число справки за извършените счетоводни записвания и документи. Уточнява, че не може да каже със сигурност дали въведените данни в оборотните ведомости са достоверни, доколкото на дружеството не провеждан одит.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателствата, предоставени и на вещото лице за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза. Представена е счетоводна политика на „Куолити оувърсийз“ ООД, сч.баланс за 2017 г. /с отразени парични средства в каса – 2 117 000 лева/; отчет за приходите и разходите за 2017 г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за 2017 г.; сч.баланс за 2018 г. /с отразени парични средства в каса – 2 117 000 лева/; отчет за приходи и разходи за 2018 г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за 2018г.; сч.баланс за 2018 г. /отчитащ само основните групи активи и пасиви/; отчет за приходите и разходите за 2018 г.; оборотна ведомост за 2018 г., в която е отразено плащане от каса в лева в размер на 7.95 лева; главна книга за 2018 г. за синтетични и аналитични сметки, в която е отразено плащане от каса в лева в размер на 7.95 лева; хронология по дати по сметка 501 за 2018 г., в която е отразено плащане от каса в лева в размер на 7.95 лева; сч.баланс за 2019 г., в който е отразено, че паричните средства в брой са в размер на 85 хил.лв.; отчет за приходи и разходи за 2019 г. /няма въведени данни/; отчет за паричните потоци по прекия метод за 2019 г. /отразени са плащания през 2019 г. в размер на 2032 хил.лв./; оборотна ведомост за 2019 г., в която е отразено плащане от каса в лева и валута в общ размер на 2 031 573.74 лева; главна книга за 2019 г. по синтетични и аналитични сметки и хронология на сметки 501 и 502, в които с отразени плащани от каса в лева и валута в общ размер на 2 031 573.74 лева в полза на V.K.C.A QUALITY Ltd и CROIX CORP.; сч.баланс за 2020 г., в който е отразено, че паричните средства в брой са в размер на 85 хил.лв.; отчет за приходи и разходи за 2020 г. /няма отразени данни/; отчет за паричните потоци по прекия метод /няма данни за периода/; обортна ведомост за 2020 г. /не са отразени обороти по сметка 501 и 502, посочено е крайно салдо: по сметка 501 – 85 329.95 лева и по сметка 502 – 38.76 лева/; главна книга за 2020 г. и хронологии на сметки 501 и 502 /няма обороти по сметка 501 и 502/; хронология на сметка 501 за 2021 г., в която е отразено начално салдо 85 329.95 лева и крайно салдо – 13 329.95 лева, с описани обороти в размер на 72 000 лева с получател „Куолити България“ ООД.

Към описаните документи от жалбоподателя са представени и договор за заем от 23.07.2007 г., сключен между ревизираното лице – заемополучател и „В.К.С.А. Куолити“ Лтд, за предоставяне в заем на сумата от 500 000 евро. Уговорено е в договора заемната сума да бъде предоставена по банкова сметка, ***.12.2010 г. Към договора е представено банково извлечение от 25.07.2007 г., видно от което „В.К.С.А. Куолити“ Лтд  е наредило по сметка на ревизираното лице сумата от 499 925.00 евро с основание „покупка на недвижим имот“. Представени са още – разходен касов ордер от 20.03.2019 г., съгласно който от „Куолити оувърсийз“ ООД е предадена сума в размер на 499 925 евро на „В.К.С.А. Куолити“ Лтд; разписка от 20.03.2019 г., съгласно която представител на „В.К.С.А. Куолити“ Лтд декларира, че е получил от представител на „Куолии оувърсийз“ ООД – А. А., сумата от 499 925 евро, представляващи връщане на заем по договор от 23.07.2007 г.

Представен е още договор за заем от 15.08.2007 г., сключен между ревизираното лице – заемополучател и „В.К.С.А. Куолити“ Лтд, за предоставяне в заем на сумата от 190 000 евро. Уговорено е в договора заемната сума да бъде предоставена по банкова сметка, ***.12.2010 г. Към договора е представено банково извлечение от 20.08.2007 г., видно от което „В.К.С.А. Куолити“ Лтд  е наредило по сметка на ревизираното лице сумата от 189 925 евро без посочено основание. Към договора са представени още – разходни касови ордери от 05.06.2019 г., съгласно който от „Куолити оувърсийз“ ООД е предадена сума в размер на 141 000 евро и сума в размер на 94 515.48 лева на „В.К.С.А. Куолити“ Лтд; разписка от 15.06.2019 г., съгласно която представител на „В.К.С.А. Куолити“ Лтд декларира, че е получил от представител на „Куолии оувърсийз“ ООД – А. А., сумите от 141 000 евро и 94 515.48 лева, представляващи връщане на заем по договор от 15.08.2007 г.

Представен е договор за заем от 20.08.2007 г., сключен между ревизираното лице – заемополучател и „КРОИКС КОРП“, за предоставяне в заем на сумата от 1 500 000 евро. Уговорено е в договора заемната сума да бъде предоставена по банкова сметка, ***.12.2010 г. Към договора е представено банково извлечение от 30.08.2007 г., видно от което „КРОИКС КОРП“  е наредило по сметка на ревизираното лице сумата от 1 499 925 евро без посочено основание. Към договора са представени още – разходен касов ордер от 03.10.2019 г., съгласно който от „Куолити оувърсийз“ ООД е предадена сума в размер на 350 00 лева на „КРОИКС КОРП“; разписка от 03.10.2019 г., съгласно която представител на „КРОИКС КОРП“ декларира, че е получил от представител на „Куолии оувърсийз“ ООД – А. А., сумата от 350 000 лева, представляващи връщане на заем по договор от 20.08.2007 г.

Представен е и договор за заем от 15.10.2007 г., сключен между ревизираното лице – заемополучател и „В.К.С.А. Куолити“ Лтд, за предоставяне в заем на сумата от 170 000 евро. Уговорено е в договора заемната сума да бъде предоставена по банкова сметка, ***.12.2010 г. Към договора е представено банково извлечение от 19.10.2007 г., видно от което „В.К.С.А. Куолити“ Лтд  е наредило по сметка на ревизираното лице сумата от 169 925 евро без посочено основание. Представени са още – разходен касов ордер от 16.07.2019г., съгласно който от „Куолити оувърсийз“ ООД е предадена сума в размер на 332 344.41 лева на „В.К.С.А. Куолити“ Лтд; разписка от 16.07.2019 г., съгласно която представител на „В.К.С.А. Куолити“ Лтд декларира, че е получил от представител на „Куолии оувърсийз“ ООД – А. А., сумата от 332 344.41 лева, представляващи връщане на заем по договор от 15.10.2007 г.

Заемодателите по сключените договори за заем се представляват от А. П., който е и един от съдружниците в „Куолити оувърсийз“ ООД.

При проверка относно правилното приложение на материалния закон при издаване на оспорения ревизионен акт съдът не констатира допуснати нарушения. Актът е издаден въз основа на надлежно събрани в хода на ревизионното производство доказателства и изяснена фактическата обстановка. Изложените от приходните органи мотиви кореспондират с доказателствата по преписката, като анализът им от страна на съда не води до различни изводи.

С оглед предмета на настоящата ревизия в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на пари в брой в касата на дружеството и тяхното съхранение. В тази връзка от жалбоподателя с ИПДПОЗЛ от 04.02.2021 г. са изискани данни за наличните парични средства към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., към 30.06.2020 г., към 30.09.2020 г., към 31.12.2020 г. и към момента на изготвяне на искането, като в тази връзка е изискано предоставянето им за извършване на инвентаризация. Изискани са още и счетоводни документи удостоверяващи движенията на паричните средства в брой – оборотни ведомости към посочените по-горе периоди, ГФО, главни книги, хронология на счетоводни записвания по сметки от гр. 50 към 31.12.2019 г.,  към 30.06.2020 г., към 30.09.2020 г., към 31.12.2020 г. и към момента на изготвяне на искането, както и първични счетоводни документи, свързани с тяхното разходване, инвентаризационни описи на касова наличност към 31.12 на всяка година – до 31.12.2020 г., подадени декларации за данък при източника и документи за внесен данък в периода от 2017 г. – 2020 г. Изискани са още данни за мястото на съхранение на паричните средства в брой на дружеството, МОЛ и др. Така изисканите документи и писмени обяснения не са представени от лицето.

Съгласно нормата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК в случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства, а съгласно чл. 56, ал. 2 от ДОПК в случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения. В хода на настоящата ревизия, приходните органи са се възползвали от дадената им възможност с цитираните разпоредби, като вследствие поведението на жалбоподателя (изразено в бездействие), са извели законосъобразен извод, че изисканите документи, проследяващи движенията на паричните средства в каса не съществуват, както и че към момента на извършване на ревизия дружеството не доказва размера на наличните парични средства в брой и въобще съществуването на такива парични средства.

В хода на ревизионното производство са приобщени доказателства, представени от обслужващата жалбоподателя счетоводна къща в предходно производство, а именно сч.баланс към 31.12.2016 г., сч.баланс към 31.12.2017 г., сч.баланс към 31.12.2018 г., оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Видно от така представените доказателства към 31.12.2018 г. дружеството е разполагало с парични средства в брой в размер на 2 117 000 лева. Посочената сума е отразена и в сч.баланси за 2016 г. и 2017 г. Последната оборотна ведомост, която е представена, касае периода 2016 г. и в същата е отразено, че наличните суми в каса към 31.12.2016 г. са както следва: в каса в лева – 862 205.84 лева и в каса във валута – 1 254 752.61 лева, или общо в размер на 2 116 658.45 лева. От извършени справки в системата на НАП приходните органи са установили, че за следващите периоди (2019 г. и 2020 г.) от жалбоподателя е подадена декларация за приходи и разходи под 500 лева или без дейност. Последните действия на дружеството свидетелстват, че през посочените периоди същото не е осъществявало дейност, съответно не е регистрирало приходи или разходи в размер по-голям от 500 лева и съответно отчетените в каса пари в брой не следва да са изменени значително от декларирания размер в сч.баланс за 2018 г., а именно 2 117 000 лева. В тази връзка липсват и доказателства, представени от страна на жалбоподателя, че посочените парични средства са разходвани през периода 2019 г. – 2020 г., при това по повод дейността на дружеството. При тези данни приходните органи са направили обоснован извод, че към момента на извършване на ревизията в каса на дружеството е следвало да има сума в размер на 2 117 000 лева и същата е следвало да бъде налична. От жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да са от естество да оборят достигнатия от страна на ревизиращите извод.

Този извод не може да се опровергае и от представените в хода на съдебното производство доказателства от страна на жалбоподателя. От една страна, всички представени документи представляват частни документи, които могат да бъдат създадени във всеки един момент, в това число и за целите на производството. Липсват данни въз основа на които да се извърши преценка за достоверността на датите посочени в тях. Обстоятелството, че са представени едва в хода на съдебното производство, въпреки че се предполага, че са съществували още към момента на извършване на ревизията е основателна индиция да се приеме, че същите са изготвени именно за целите на настоящото производство. От една страна съгласно данните от счетоводните справки, извършени в системата на НАП за отчетните 2019 г. и 2020 г. дружеството не е подавало информация от счетоводния си баланс. От извършена служебна справка в Агенция по вписванията - Търговски регистър, която е общо достъпна, се установи, че дружеството не е подавало ГФО за посочените периоди. Това обстоятелство потвърждава данните, че за тези периоди от страна на дружеството е подадената декларация за приходи и разходи под 500 лева или без дейност, т.к. подаването на такава декларация го освобождава от задължението да подаде ГФО в Търговския регистър. Следователно съдът няма възможност да извърши проверка, дали счетоводните баланси и отчетите за приходи и разходи към тях за 2019 г. и 2020 г. са изготвени преди извършването на ревизията и при това със съдържанието посочено в тях. От друга страна, представените счетоводни справки – оборотни ведомости, хронологии на сметки, представляват извадки от счетоводна система, което по същество дава възможност същите да бъдат манипулирани и изготвени във вида необходим за целите на производството. Този извод се потвърждава и от изложеното от вещото лице в хода на съдебното заседание, че счетоводството на дружеството не е одитирано, поради което не може да се направи категоричен извод за достоверността на данните в представените счетоводни документи.

Идентични изводи следват и по отношение на представените разходни касови ордери и разписки и заемни договори. Самите договори са сключени през 2007 г., като съгласно представените банкови бордера през 2007 г. по сметка на ревизираното лице са постъпили суми, съответстващи на тези посочени в договорите. В едно от бордерата обаче, като основание е посочено „покупко-продажба на недвижим имот“, а другите бордера не съдържат информация за основанието за извършения банков превод, следователно освен сумите и имената на дружествата, банковите бордера не могат да удостоверят причината за извършените преводи. Независимо от това, видно от договорените условия заемите по всички договори е следвало да бъда изплатени в срок до 31.12.2010 г. Съгласно представените по делото разходни касови ордери и разписки изплащането е извършено едва през 2019 г. Видно от оборотната ведомост за 2016 г. /представена в хода на ревизията на дружеството от 2018 г./ паричните средства, с които са изплатени заемните суми през 2019 г. са били отчетени в касата на дружеството като налични. Следователно още към 2016 г. дружеството е разполагало със средства, с които да погаси задълженията си по сключените договори, но това не е сторено. От друга страна, жалбоподетялт представя единствено подписани разписки за предаване на суми по заемните договори, но не ангажира никакви доказателства за мястото на предаването им – в България или в Кипър, как и къде са били съхранявани изплатените суми в брой преди да бъдат предадени на заемодателя. Тук следва да се има предвид, че сумите посочени в разписките, удостоверяващи изплащане на пари в брой, значително надвишават размера на допустимите плащания в брой от 10 000 лева съгласно Закона за ограничаване плащанията в брой. Не е ясно, в случай че сумите са предавани на територията на Кипър, как толкова големи суми са пренесени през границата без да бъдат декларирани. Разходните касови ордери от своя страна представляват вътрешнофирмени документи, които се изготвят едностранно от дружеството и не съдържат изявление на страната получила средства, поради което сами по себе си не могат да удостоверят предаването на парични средства. При изложените съображения, съдът намира, че представените от жалбоподателя документи в хода на съдебното производство не следва да се ценят като такива удостоверяващи вярно данните в тях. Същите, доколкото не съдържат достоверна датата и сочат положителни за жалбоподателя факти и обстоятелства, които не са подкрепени с други доказателства, съдът намира, че са изготвени единствено за целите на настоящото производството.

С оглед изложеното, не следва да се кредитира и извършената в хода на съдебното производство счетоводна експертиза, доколкото констатациите в нея са базирани изцяло на тези документи – разходни касови ордери, разписки, и отразяването им в счетоводните регистри, в това число и в съставени сч.баланси.

Сумирайки изложеното съдът приема, че приходните органи правилно и обосновано са достигнали до извод, че от страна на жалбоподателя не е доказана фактическата наличност на декларираните в сч.баланс към 31.12.2018 г. парични средства в брой в размер на 2 117 000 лева или тяхното разходване за дейността на дружеството.  Правилно за дата на разходване на паричните средства е приета датата на която един от съдружниците в Куолити оувърсийз ООД е декларирал, че не може да даде информация за паричните средства в брой, отчитани в касата на дружеството, в това число и тяхното фактическо местоположение или разходване, а именно - 09.07.2020 г. Противно на възраженията на жалбоподателя, на основание чл. 136 от ТЗ всеки съдружник участва в общото събрание на съдружниците, което е управляващ орган на дружествата с ограничена отговорност, и съответно на основание чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ би следвало да има информация относно посочените в сч.баланс на дружеството активи, в случая отчетените парични средства в каса.

Съгласно §1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. А съобразно нормата на §1, т.4, б. „в“ от ДР на ЗКПО дивидент е и скритото разпределение на печалба. В случая е установена липса на парични средства в брой в размер на 2 117 000 лева, няма данни същите да са били разходвани за основната дейност на дружеството, поради което съдът приема, че безспорно липсата на посочената сума правилно и законосъобразно е определена от приходните органи като скрито разпределение на печалба. Следва да се посочи, че за да е налице скрито разпределение на печалба не е необходимо да се доказва, че дружеството е разпределило печалба. Достатъчна индиция да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба е липсата на даден актив, в случая – парични средства в брой. Както бе посочено по-горе в изложението правилно е приета и датата на която е извършено скритото разпределение на печалба, а именно - 09.07.2020 г.

На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата, които в настоящия случай правилно са установени в размер на 2 117 000 лева, а именно размера на неустановените, но декларирани в счетоводните документи парични средства в брой. Окончателният данък е определен и съобразно предвидената в чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчна ставка от 5%. Съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата, в случая разпределението е прието, че е извършено на 09.07.2020 г., съответно до края на м.10.2020 г. В случая няма данни задълженото лице да е заплатило дължимият окончателен данък в предвидения срок. Съответветно правилно и законосъобразно с оспорения ревизионен акт са определени задължения за доходи от дивиденти на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. При правилно приложение на предвидената в закона ставка и правилно определена данъчна основа, правилно е изчислен и дължимият окончателен данък. На основание чл. 175 от ДОПК, законосъобразно са начислени и лихви за забава.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата срещу ревизионния акт, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161 от ДОПК и с оглед изхода от спора и своевременно направеното искане, разноски в настоящото производство следва да се присъдят на ответната страна в размер на 3 676 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразено с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Куолити оувърсийз ООД, ЕИК:******, гр.Бургас, със съдебен адрес ***, оф.318, против ревизионен акт № Р-02000220008308-091-001/24.08.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 154/25.11.2021г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, относно установеното с него задължение за данък по чл.38 ал.3 ЗДДФЛ в размер на 105 850лв. за периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. и лихва 8 674.51лв.

ОСЪЖДА Куолити оувърсийз ООД, ЕИК:**********, да заплати на ОДОП Бургас при ЦУ на НАП 3 676 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

                            СЪДИЯ :