№ 1882
гр.
Пловдив,26.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1477 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Гроусър“ АД –
в ликвидация с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, обжалва, чрез ликвидатора си адв. Ч., Решение
№ 664 от 31.03.2022 г., постановено по АНД № 242/2022 г. по описа на Районен
съд Пловдив, 26 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 601521 - F622612 от 27.09.2021 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 500 лева на
основание чл.179, ал.1, пр.4 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал.5, вр. с ал.1
от ЗДДС. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати в полза на
НАП юрисконсултско възнаграждение от 80
лева.
С жалбата и с депозирана молба с писмени
бележки, са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното
съдебно решение и явна несправедливост на наложеното административно наказание.
Прави се искане за отмяна на решението и съответно на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата ТД на НАП -
Пловдив е депозирал отговор по касационната жалба чрез юрисконсулт П., като
излага доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение, поради
което и моли касационната жалба да се отхвърли. Прилага се списък с разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив Молев, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да не се уважава.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив,
след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за
установена въз основа на анализ на събраните относими доказателства описаната в обжалваното
решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като
поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти,
първоинстанционният съд е направил верен и законосъобразен извод за наличие на
установено нарушение, извършено от дружеството - жалбоподател, което е преценено
като правилно квалифицирано
от страна на административния наказващ орган като такова по чл.125, ал.5, вр. с
ал.1 от
ЗДДС. Впрочем, фактът на нарушението не е бил и оспорен пред въззивния съд и не
е предмет на оспорване и пред настоящата инстанция.
Противно на
посоченото в касационната жалба, в първоинстанционното решение са изложени
пространни мотиви относно основното възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради неприлагане на института на маловажния
случай на административно нарушение, като съдът е посочил защо намира, че в
конкретния случай нормата на чл.28 от ЗАНН не е приложима и е направил извод за
правилно отмерване на размера на имуществената санкция с оглед тежестта на
административното нарушение.
В рамките на
касационното производство от страна на жалбоподателя се поддържат доводите за
маловажност на случая и отделно от това се навеждат и доводи за нарушение
правилото на чл.18 от ЗАНН от страна на наказващия орган, предвид характера на
нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС като единно нарушение, при което
неподаването на който и да било от визираните документи /справка-декларация и
отчетни регистри/ съставлява неизпълнение на задължението към държавата за
деклариране на данъка, като същевременно предвид установената форма на
деклариране, поставеното задължение за това не търпи частично изпълнение. В
тази връзка се сочи, че издаването на наказателно постановление относно същия
данъчен период, като този по процесното, но касателно неподаване на отчетните
регистри, съставлява незаконосъобразно налагане на две санкции в два отделни
административнонаказателни процеса, което жалбоподателят определя като
нарушение по чл.18 от ЗАНН, а не на принципа „non bis
in idem“. Сочи се и непропорционалност на наложената имуществена санкция, макар и
определена в рамките на законоустановения размер.
Настоящият
съдебен състав намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. При анализ на
съдържанието
на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните
задължения на регистрирания по ДДС субект –търговец, следва да се направи извод за
това, че
както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни
нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от
задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и
за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС. Касационният съд не възприема доводите на
жалбоподателя относно това, че след като законът в разпоредбата на чл.125, ал.3
от ЗДДС предвижда подаване на справката - декларация заедно с отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС, то наказанието за неподаването на който и да било
от двата документа би следвало да е само едно, тъй като е налице само едно нарушение. В
тази насока, действително от приложените пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства
се установява, че спрямо същото дружество е било издадено наказателно
постановление и за нарушение по чл.125, ал.5, вр. с ал.3 от ЗДДС, досежно
неподаване в срок на отчетните регистри за същия период, за който е
издадено процесното наказателно постановление, но по отношение на неподадена в
срок справка-декларация.
В случая обаче, според съда, следва да се изхожда именно от хипотезата на
санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно две отделни
изпълнителни деяния – както неподаването на справка -декларация по чл.125, ал.1
от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно
неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата
на чл.125, ал.3 от ЗДДС,
произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно,
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно
заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване,
на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Ето
защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на
чл.179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в
съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се
установява и нарушение
на правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като жалбоподателят не е и ангажирал
доказателства друго
наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила.
Обосновано
районният съд е отхвърлил и искането на жалбоподателя да признае нарушението за
маловажен случай. В тази насока и изложените от страна на първоинстанционния
съд мотиви са достатъчно изчерпателни, като следва да се има предвид тук и фактът, че на практика
задължението на жалбоподателя да подаде справката-декларация
е било изпълнено едва след започване на проверка от органите по приходите и
изпращане на покани до дружеството поради установеното преди това негово неизпълнение
на задължението за деклариране. При
извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност,
който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите –
членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно
тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да
бъдат отчитани при определянето на глобата“ /решение
от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU:
C: 2016: 777, т. 41,
решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15
и С-498/15, Euro T., т. 43/, като строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения /решение
от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14,
EU: C: 2016: 777, т. 40 и решение
по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42/. Спазването
на принципа за пропорционалност се осъществява именно
чрез преценката по чл.28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност
е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или
бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при
които то е извършено, не може да се
обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на
скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието,
а в случая тя не е малка – близо месец при налично
месечно задължение. Следва също да се има предвид, че нарушената законова
разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените
отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното
нарушаване представлява деяние с по-сериозна
степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни
нарушения. Търговските дружества поради това и
като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си,
предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по
ЗДДС, в това число и при нулеви
стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия,
така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността
на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, определена в рамките на
диапазона, посочен в закона от 500
до 10 000 лева, в тази насока държи сметка за всички изложени и от жалбоподателя
обстоятелства, свързани с това, че нарушението е посочено да е
извършено за първи път и че е налице изпълнение на задължението за подаване справката-декларация преди
съставяне на АУАН. Поради това и имуществената санкция не явява прекомерна
спрямо тежестта на безспорно установеното нарушение, а напротив – съобразена е с вида и тежестта му.
Предвид посоченото и съдът намира, че преценката на
Районен съд Пловдив е била обоснована и правилна и поради това и като е
потвърдил наказателното постановление съдът е постановил законосъобразен
съдебен акт. При това положение и тъй като не са налице сочените от
жалбоподателя касационни основания, а и при
извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
то се достигна до извода, че решението следва да бъде оставено в сила, включително
и в частта относно разноските.
При този
изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника и в това производство, то съобразно с нормата на
чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата
за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено чрез депозиране на отговор
по касационната жалба, но без участие на юрисконсулт в заседанието, съдът намери,
че следва да присъди в полза на ТД на
НАП - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 664 от 31.03.2022 г., постановено по АНД № 242/2022 г. на Районен съд – Пловдив, 26 н.с.
ОСЪЖДА „Гроусър“
АД – в ликвидация с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, Северна индустриална зона,
ул.Георги Бенев“ № **** да заплати в полза на ТД на НАП – Пловдив ул.“Скопие“ № 106 сумата от 80
лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :