№ 602
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100511923 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2850/10.09.2021 г. по описа на ЧСИ Г.Н.
подадена от “А1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по № 20219230400128 по
описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие – Софийски
градски съд, срещу акт на съдебния изпълнител – постановление №
4167/24.08.2021 г., с което е отказано намаляването поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от взискателя по делото и възложено в
тежест на длъжника “А1 Б.” ЕАД по възражение на последния с вх. №
2719/23.08.2021 г. Жалбоподател сочи, че съдебният изпълнител неправилно е
приел, че по изпълнителното дело следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение от 225 лева, тъй като по делото реално не са извършвани
никакви процесуални действия и не се дължи това възнаграждение. Сочи, че
неправилен е доводът на съдебния изпълнител, че уговореното адвокатско
възнаграждение надхвърля незначително нормативно установения размер.
Сочи, че минималното дължимо възнаграждение е 200 лева, а приетото по
изпълнителното дело е 672 лева, т.е. разликата от 472 лева не е незначителна.
Сочи, че дори да се приеме, че по делото са извършвани някакви процесуални
действия, както е приел съдебният изпълнител, то разликата между двете е
247 лева, която не е незначителна. Сочи, че неоснователно е прието от
съдебния изпълнител, че делото е с правна сложност поради конституирането
на НАП като присъединен взискател за сумата, посочена в удостоверение с
изх. № 290372102670724/ 12.08.2021 г. Сочи, че при образуването на
изпълнителното дело взискателят не е наясно дали ще бъде конституирана
НАП като присъединен взискател, както и че вземането на НАП по
ревизионния акт е обезпечено в пълен размер с банкова гаранция, поради
1
което НАП въобще не е следвало да бъде конституирана като присъединен
взискател. Претендира да бъде отменено обжалваното постановление, като
бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до
предвидения минимум от 200 лева.
Претендира разноски по настоящото дело.
В дадения срок взискателят “П.Е.Х.” ООД подава възражение, в което
оспорва жалбата на длъжника като недопустима поради подаването й извън
преклузивния срок. Оспорва същата и като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 29.07.2021 г. на
“П.Е.Х.” ООД, чрез адв. Р.П., срещу длъжника “А1 Б.” ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 23.07.2021 г. по гр.д. № 7826/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, 77 състав, съгласно който на основание чл. 55, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД “А1 Б.” ЕАД е осъдено да заплати на “П.Е.Х.” ООД сумата от
2 523,02 лева, представляваща платени без основание такси за интернет
услуги в периода 01.07.2018 г. – 01.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 13.02.2020 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 37,85 лева – мораторна лихва за периода 21.12.2019 г. –
12.02.2020 г., и съответно изпълнителен лист от 23.06.2021 г. по същото
гражданско дело, съгласно който на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А1 Б.”
ЕАД е осъдено да заплати на “П.Е.Х.” ООД сумата от 570,92 лева за
направени по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
В молбата е направено искане за бъдат събрани и разноските по
изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер
на 672 лева с ДДС.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
06.08.2021 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително
разноските по изпълнението.
Със запорно съобщение с изх. № 3992/05.08.2021 г. до “Р. Б.” ЕАД,
връчено на 16.08.2021 г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника в
банката до размера на дължимата сума.
Видно от платежно нареждане на лист 22 от приложеното копие на
изпълнителното дело, на 17.08.2021 г. “Р. Б.” ЕАД е превела изцяло сумата по
запора.
С разпореждане с изх. № 4146/23.08.2021 г. съдебният изпълнител
конституира НАП като взискател по делото за събиране на вземането към
длъжника в размер на 5 301 500,04 лева съгласно удостоверение.
С уведомление с изх. № 4147/23.08.2021 г. съдебният изпълнител
уведомява длъжника за пълния размер на задължението.
Подадено е от длъжника възражение с вх. № 2707/20.08.2021 г. по
описа на ЧСИ Г.Н. и втори входящ № 2719/23.08.2021 г. по описа на ЧСИ Г.Н.
с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското
2
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за
образуване на изпълнителното дело, както и при условията на евентуалност
до 350 лева.
В молба с вх. № 2720/23.08.2021 г. взискателят възразява да бъде
намалено адвокатското възнаграждение.
С обжалваното постановление № 4167/24.08.2021 г. съдебният
изпълнител е отказал да намали поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя по делото и възложено в тежест на
длъжника “А1 Б.” ЕАД по възражение на последния с вх. № 2719/23.08.2021 г.
Срещу постановлението е подадена разглежданата жалба с вх. №
2850/10.09.2021 г.
С молба с вх. № 2903/14.09.2021 г. по описа на ЧСИ Г.Н. взискателят е
оттеглил частично искането за разноски в изпълнителното производство, като
е заявил, че претендира само адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело от 240 лева с ДДС по чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С постановление от 15.09.2021 г., като е взел предвид молбата на
взискателя за оттегляне на част от искането за разноски за адвокатско
възнаграждение, съдебният изпълнител е намалил адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 240 лева с ДДС.
С молба с вх. № 24346/29.10.2021 г. по описа на СГС жалбоподателят
посочва, че за него е отпаднал правния интерес да поддържа жалбата в частта
за горницата над 240 лева с ДДС, но доколкото постановлението от
15.09.2021 г. е издадено след подаването на жалбата, то взискателят и
съдебният изпълнител са дали повод за завеждане на производството.
Претендира да бъде отхвърлена жалбата, но да му бъдат присъдени
направените в производството разноски. В молбата жалбоподателят не
заявява оттегляне или отказ от жалбата, което да десезира съда по настоящото
дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело и срещу
подлежащ на обжалване акт.
Обжалваното постановление от 24.08.2021 г. е връчено на длъжника на
26.08.2021 г. Видно от представената от жалбоподателя длъжник обратна
разписка от куриерска фирма “Спиди”, жалбата е изпратена по пощата на
08.09.2021 г. и съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо от ГПК следва да се приеме,
че жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
3
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Настоящият състав намира, че жалбата срещу постановление №
4167/24.08.2021 г. в частта за горницата над 240 лева с ДДС до 672 лева с
ДДС е недопустима поради липса на правен интерес. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по
всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на
жалбата.
В случая с постановление от 14.09.2021 г., постановено по
изпълнителното дело преди администриране на подадената жалба към
Софийски градски съд, съдебният изпълнител е намалил адвокатското
възнаграждение на взискателя на 240 лева. С оглед на това правният интерес
на жалбоподателя от подадената жалба е отпаднал в частта за горницата над
240 лева с ДДС до 672 лева с ДДС, тъй като същата е лишена от предмет и за
жалбоподателя в тази част липсва правнозащитим интерес.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу
постановлението от 24.08.2021 г. в частта за адвокатското възнаграждение на
взискателя за горницата над 240 лева с ДДС до 672 лева с ДДС е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбата в частта срещу постановлението от 24.08.2021 г. в частта за
адвокатското възнаграждение на взискателя за 200 лева до 240 лева с ДДС е
допустима. Разгледана по същество, жалбата в тази част е неоснователна по
следните съображения:
Взискателят претендира адвокатско възнаграждение с включен ДДС. За
регистрацията по ЗДДС на адвоката са представени доказателства по
изпълнителното дело. Поради това адвокатското възнаграждение на
взискателя по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 200 лева без ДДС или 240 лева с
ДДС, както е намалено от съдебния изпълнител с последващото
постановление от 15.09.2021 г.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба в тази
част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски, като в уточнителната молба пред
СГС излага доводи, че взискателят е дал повод за завеждане на делото.
Настоящият състав намира, че производството пред СГС е образувано,
след като съдебният изпълнител с постановление от 15.09.2021 г. е намалил
разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на
взискателя на 240 лева. Поради това в тази част на жалбоподателя не се
дължат разноски в настоящото производство.
С оглед отхвърляне на жалбата в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение от 200 лева до 240 лева, то на жалбоподателя не се дължат
разноски и в тази част.
Ответникът по жалбата не претендира разноски по делото, поради което
такива не му се присъждат в настоящото производство.
4
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2850/10.09.2021 г. по
описа на ЧСИ Г.Н. подадена от “А1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по №
20219230400128 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, срещу акт на съдебния изпълнител –
постановление № 4167/24.08.2021 г., в частта за адвокатското възнаграждение
на взискателя за горницата над 240 лева с ДДС до 672 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2850/10.09.2021 г. по описа
на ЧСИ Г.Н. подадена от “А1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по №
20219230400128 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, срещу акт на съдебния изпълнител –
постановление № 4167/24.08.2021 г., в частта за адвокатското възнаграждение
на взискателя от 200 лева до 240 лева с ДДС.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
София в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част решението
не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5