Определение по дело №714/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с предявени “Т.” Е. – Г., против „П. П.” Е., обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между страните по делото били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът доставил на ответника анточасти, подробно описани в ИМ. По приложените към молбата 18бр. фактури останали неиздължени суми в размер на 35 874,95лв. – главница и се търси мораторна лихва върху главницата в размер на 4 100,11лв., считано от датата на падежа на всяка фактура до 02.05.2012г. Тези суми претендира ищецът, както и деловодни разноски.

Отговор на исковата молба не е депозиран. В съдебно заседание адвокатът-пълномощник на ответника прави пълно признание на исковата претенция.

Приети като доказателства по делото са заверени копия от 18бр. фактури и е изслушано заключение на вещото лице по назначената съдено-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира. От заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводствата на ищеца и на ответника. По счетоводни записвания на двете дружества неизплатеното парично задължение е в размер на 35 874,95лв., а мораторната лихва за забава е в общ размер на 4 134,44лв.

Като съобрази доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните са били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът е продал, а ответникът е закупил стоки, подробно описани в приетите по делото фактури, на стойност, посочена в същите.

В хода на процеса ответникът прави признание за дължимостта на претендираните суми.

При тези данни съдът намира, че предявените пред него искове са основателни и доказани, поради което следва да се уважат в пълен размер. Доколкото пълномощникът на ищеца не е поискал изменение на иска, досежно претендираните мораторни лихви /с оглед заключението на вещото лице за по-голям такъв/, то искът за лихви следва да се уважи за размера, за който е предявен.

При този изход на делото, на ищеца се следват деловодни разноски в размер на 5 480лв., от които 1 600лв. ДТ, 80лв. депозит за възнаграждение на вещо лице и 3 800лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, и на осн.чл. 377 във вр. с чл.235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „П. П.” Е., Г., с ЕИК ********, да заплати на “Т.” Е. – Г., с ЕИК ********, сумата в размер на 39 975,06лв., от които 35 874,95лв., представляваща главница по задължение по фактури № * от 31.03.2010г.; № */ 06.07.2010г.; № */ 22.07.2010г.; № */ 31.08.2010г.; № */ 30.09.2010г.; № */ 04.01.2011г.; № */ 27.01.2011г.; № */ 31.01.2011г.; № */ 28.02.2011г.; № */ 30.03.2011г.; № */ 30.04.2011г.; № */ 25.07.2011г.; № */ 31.08.2011г.; № */ 31.10.2011г.; № */ 30.11.2011г.; № */ 31.01.2012г.; № */ 29.02.2012г. и № */ 02.04.2012г., и 4 100,11лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по тези фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 02.05.2012г., както и деловодни разноски в размер на 5 480лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от обявяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: