Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - Г въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 11966 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 017322/17.06.2020
г., подадена от длъжника Г.Ф., БУЛСТАТ********, по изп. дело № 20208440400542, срещу
разпореждане от 02.06.2020 г. на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени обикновените такси,
съгласно ТТРЗЧСИ до размера от 48,00 лв.
Жалбоподателят оспорва размера на
приетите като обикновени по изпълнителното дело такси. Поддържа, че начислените
такси не представляват реално извършени действия от страна на съдебния
изпълнител в хода на изпълнителното производство, поради което същите не се
явяват дължими от страна на дружеството-длъжник. Сочи, че по изпълнителното
дело действителното извършените от съдебния изпълнител действия са по образуване
на изпълнителното производство и изпращане на покана за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъдат намалени начислените в тежест
на длъжника обикновени такси по ТТРЗЧСИ до размера от 48,00 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК не е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело Х.Р.Р..
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че начислените по изпълнителното дело обикновени такси са правилно определени.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. №*****от 18.02.2020 г., на взискателя Х.Р.Р., ЕГН **********, чрез
редовно упълномощен процесуален представител - адв. П.В.срещу Г.Ф., БУЛСТАТ********,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.01.2020 г., на основание решение
№ 1077/29.11.2019 г. по търг. д. № 989/2019
г. по описа на Окръжен съд - Варна, ТО, V
състав, с който Г.Ф. е осъдено да заплати на Х.Р.Р. сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследствие смъртта на неговия брат Р.Р.А., починал на 12.09.2014
г., в резултат на настъпило ПТП на 12.09.2014 г., причинено от Д.С.Д., при
управление на МПС – лек автомобил „Ауди“ А-8, с ДК № *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на
съдебния изпълнител да извърши справка в БНБ за наличието на открити на името
на Г.Ф. банкови сметки, както и да наложи запор върху банковите сметки на
длъжника.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 009958/26.02.2020 г., получена на 10.03.2020
г., с която последният е поканен да заплати следните суми: 25 000 лв. - главница;
3277,38 лв. - законна лихва върху главницата към 26.02.2020 г.; 894 лв. - адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело; сумата от 147,50 лв. – обикновени такси,
съгласно ТТРЗЧСИ; и сумата от 2364,34
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, от 11.03.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до сумата от 200 лв,
намаляване на размера на обикновените такси по изпълнителното дело до размера
от 48,00 лв., както и на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане за разноски
от 02.06.2020 г. съдебният изпълнител е намалил
размера на начислените обикновени такси по ТТРЗЧСИ от 147,50 лв. до сумата от
134,30 лв., като е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на обикновените
такси по изпълнителното производство до размера от 48,00 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
Таксите
по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни
действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в
размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/,
представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.
При
тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е
предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те
се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на
таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение
дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на
последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче,
може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че определено действие е
реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която
изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни
действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е.
такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени.
Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на
реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с
изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В
тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени
във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало
в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази
липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение,
което е непротивопоставимо на взискателя.
Видно от данните по делото, всички начислени такси по
изпълнителното дело са: 24.00
лева такса за образуване на изпълнителното производство по т.1 от ТТРЗЧСИ, 24.00 лева такса за изпратена покана
за доброволно изпълнение по т.5 от ТТРЗЧСИ, 12.00 лв. за 2 броя справки, а именно: справка от НАП за наличието
на публични задължения на длъжника и справка от официалния регистър на БНБ за наличие на банкови
сметки – по т.З от ТТРЗЧСИ; 1.20
лева- държавна такса БНБ регистър по т.31, буква „а“; 24.00 лв. - 1 брой уведомление до длъжника за намален адвокатски
хонорар; 1.20 лева - банкова комисионна за извършен превод на адвокатския
хонорар по т.31, буква „б“ от ТТРЗЧСИ; и 48.00 лева за 2 броя уведомления до страните за прекратяване на
изпълнителното производство по т.5 от ТТРЗЧСИ.
Начислените такси за образуване на изпълнителното
производство т.1 от ТТРЗЧСИ, в размер на 24 лв., и изпращане на покана за
доброволно изпълнение по т.5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 24 лв., не се оспорват от
жалбоподателя. Искането на жалбоподателя е да се отмени разпореждането на
съдебния изпълнител, с което е отказано да бъдат намалени
обикновените такси, съгласно ТТРЗЧСИ до размера от 48,00 лв., или оспорват се
таксите за сумата от: 12.00 лв. за 2 броя справки, а именно: справка от НАП
за наличието на публични задължения на длъжника и справка от официалния регистър на
БНБ за наличие на банкови сметки по т.З от ТТРЗЧСИ; 1.20 лева - държавна такса БНБ регистър по т.31, буква „а“; 24.00 лв. - 1 брой уведомление до
длъжника за намален адвокатски хонорар; 1.20 лева - банкова комисионна за извършен
превод на адвокатския хонорар по т.31, буква „б“ от ТТРЗЧСИ; и за сумата от 48.00
лева - 2 броя уведомления до страните за прекратяване на изпълнителното
производство по т.5 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият съдебен състав намира
оплакването на жалбоподателя във връзка с начина, по който са определени и
възложени в тежест на длъжника обикновените такси по т.3 от ТТРЗЧСИ, в размер
на 12.00 лв., за 2 броя справки, а именно: справка от НАП
за наличието на публични задължения на длъжника и справка от официалния регистър на
БНБ за наличие на банкови сметки; такса,
в размер на 24.00 лв. – за 1 брой уведомление до длъжника за намален
адвокатски хонорар, и таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 48.00 лева за 2 броя уведомления до страните
за прекратяване на изпълнителното производство, за неоснователно.
Правилно са начислени таксите по т.3 от
ТТРЗЧСИ, в размер на 12.00 лв., за 2 броя справки, а именно: справка от НАП
за наличието на публични задължения на длъжника и справка от официалния регистър на
БНБ за наличие на банкови сметки, доколкото съдебният изпълнител при изпълнение
на задълженията си и за събиране на вземанията, предмет на образуваното
изпълнителното производство, следва да установи имущественото състояние на
длъжника за удовлетворяване вземането на взискателя.
Настоящият съдебен състав намира
за дължима от жалбоподателя таксата, в размер на 24.00 лв. – за 1 брой уведомление до длъжника за
намален адвокатски хонорар, доколкото във възражението си от 11.03.2020 г., срещу
начислените по изпълнителното дело разноски, в което се съдържа искане за
намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя, пропорционалната такса и обикновените такси по изпълнителното дело, длъжникът е изразил воля изрично да бъде
надлежно уведомен за произнасянето от съдебния изпълнител. Същото искане е
обективирано и в молба изпратена по електронна поща, с вх. № 012325/26.03.2020
г. В изпълнение на искането на длъжника, видно от данните по делото, съдебният
изпълнител е уведомил жалбоподателя за своето разпореждане, като на последния е
изпратено съобщение, ето защо таксата от 24.00 лв. правилно е възложена в тежест на длъжника.
Относно таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 48.00 лева за 2 броя уведомления до
страните за прекратяване на изпълнителното производство, въззивният съдебен
състав възприема становището на съдебния изпълнител, като видно от
изготвените мотиви във връзка с подадената жалба,
таксата
по т.5 от ТТРЗЧСИ, в размер
на 48.00 лева за 2 броя
уведомления до страните за прекратяване на изпълнителното производство, е такава дължима от
длъжника при приключване на изпълнителното производство, в такъв смисъл също
следва да се възложи за сметка на Г.Ф.. Макар изпълнителното
производство да не е приключило, следва да се посочи, че съобразно нормата на
чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. Ето защо макар и в етап,
предхождащ естествения завършек на делото, без събирането им, би се стигнало до
пречка през законосъобразното приключване на изпълнителното производство.
С оглед на горното, правилно са
изчислени и възложени в тежест на длъжника таксите по т.3 от ТТРЗЧСИ, в размер
на 12.00 лв. за 2 броя справки, а именно: справка от НАП
за наличието на публични задължения на длъжника и справка от официалния регистър на
БНБ за наличие на банкови сметки; такса,
в размер на 24.00 лв. – за 1 брой уведомление до длъжника за намален
адвокатски хонорар, и таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 48.00 лева за 2 броя уведомления до
страните за прекратяване на изпълнителното производство.
Относно начислените по т.31, буква „а“ от ТТРЗЧСИ такса, в размер на 1.20 лева - държавна такса БНБ
регистър, и такса по т.31, буква „б“ от ТТРЗЧСИ, за сумата от 1.20 лева -
банкова комисионна за извършен превод на адвокатския хонорар, въззивният съд
намира становището на жалбоподателя за недължимост на тези такси, за
състоятелно. По отношение на таксата по т.31, буква „б“ от ТТРЗЧСИ, за сумата
от 1.20 лева - банкова комисионна за извършен превод на адвокатския хонорар,
съдът намира, че по делото няма данни адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя да е заплатено по банков път, ето защо
неправомерно в тежест на длъжника е възложено заплащането на тези разноски. Що
се касае до таксата по т.31, буква „а“ от ТТРЗЧСИ такса, в размер на 1.20 лева - държавна такса БНБ
регистър, съдът намира, че неправилно е присъдено на длъжника заплащането й,
доколкото не се установява от приложените по делото доказателства да са
извършени разходи, удостоверяващи заплащането на сумата от 1,20 лв.
Така общият размер на таксите по
изпълнението, дължими от длъжника и посочени в поканата за доброволно
изпълнение, е в размер общо на 132 лв. с ДДС, налице е следователно основание
за тяхното намаляване от определения от съдебния изпълнител размер на
обикновените такси от 134,40 лв. до размера от 132 лв.
По претендираните разноски за настоящето
производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради спецификата
на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е
неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
В производството по спор относно
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова
производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна частично, същият няма право на разноски в това производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 02.06.2020 г. на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника Г.Ф., БУЛСТАТ******** за намаляване на обикновените
такси, съгласно ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20208440400542 на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на начислените обикновени такси съгласно ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20208440400542 на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, до сумата от 132 лв.,
като оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на размера на
обикновени такси по ТТРЗЧСИ от определения размер от 132 лв. до сумата от 48
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя
за разноски в настоящото производство по чл. 81 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.