Решение по дело №382/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 162
Дата: 4 март 2010 г. (в сила от 3 май 2010 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20105220100382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Пазарджик, 04.03.2010  год.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито  заседание на четвърти март , през две хиляди и десета  година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

                                               

като разгледа гр. дело №382 /2010 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.15  от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по постъпила молба от  Л.К. ***  против  С.Н.З. ***. В молбата се твърди , че ищцата и ответника са имали фактическо съжителство в продължение на 11 години , което е било прекратено . След прекратяването на съжителството им според  ищцата, ответникът я подложил на системен психически тормоз, който се изразявал в преследване по улиците , когато тя е на работи с уточнението , че работи като водач на таксиметров автомобил, непрестанни контакти по телефона, за които намеса са имали  и органите на РУ на МВР Пазарджик  чрез съставяне на протоколи за предупреждение против ответника. Въпреки последните  ответникът не преустановявал опитите си  да установи нежелани  от страна на ищцата контакти  - лично и по телефон , като в някои от тях продължавал да и отправя закани.

Към молбата е приложена декларация  по чл. 9 ал. 3 от ЗДДН, която съдържа  законно установените елементи .

При тези твърдения ищцата моли да бъде взети  ограничителни мерки по чл. 5 , които конкретно са визирани от процесуалния й представител в съдебно заседание – по т. 1 и т. 3  за максимално предвидения срок  по ал. 2 на чл. 5 от закона.

В подкрепа на твърденията ищцата е представила доказателства  и  е формулирала доказателствени искания.

Ответникът се явява в съдебно заседание , като отрича твърденията в молбата и ангажира доказателства , с които да потвърди собствените си твърдения. 

Съдът след като   се запозна с представената молба, приложената към нея декларация и събраните по делото доказателства установи:

 

Молбата  с която ищцата е активирала производство по чл. 12 от ЗЗДН е процесуално допустима  с оглед  на визираните срокове  в чл. 10 ал. 1  от закона.  Установено е , че ищцата е лице , което има право по смисъла на чл. 3 т. 1 от Закона да търси защита , като пострадала от домашно насилие.

    Спорно по делото е както обстоятелството дали ответникът е правил опити и е осъществявал части от тях за контакти с ищцата , така и обстоятелството какво конкретно е било поведението му спрямо  ищцата при техните срещи и телефонни разговори. Самият ответник отрича  да е преследвал  ищцата и да е търсил  всякакви опити  за контакт с нея.  Отрича да е отправял закани по отношение на същата . Показанията на св. З. , които съдът е събрал по  негово настояване  не потвърждават  твърденията на ответника . Св. З. е заявила , че не и е известно дали ответникът , който е неин син търси и притеснява ищцата. Аналогични са и показанията на св. Веселинов , на когото също не са известни  обстоятелства относно правно релевантните факти.   Съдът прие твърденията в молбата за доказани позовавайки се на показанията на св. К. и св. Миндова  наред с  събраните по делото писмени доказателства.  Несъмнено е установено от показанията на тези двама свидетели , както и приложената прокурорска преписка  по ЗМ  68/2010 г, представения протокол по НОХД № 2063/2008 г, съставените протоколи за полицейско разпореждане и изготвените докладни записки , че страните по делото  са били не само в обтегнати , но и нетърпими отношения след фактическата си раздяла.  Установено е , че последната е настъпила на 14.09.2008 г. , от когато  ищцата заедно  с децата си живее в домът на нейния баща и свидетел поделото К..  Последният ,      както и св. Миндова е присъствал на телефонни разговори , които са били проведени през м. януари 2010 г. и инициатор на които е бил ответникът, като същият той в разговори е отправял към нея закани  с убийство  и обидни реплики . Самата ищцата е споделяла пред баща си св. К.  и приятелката си св. Миндова , че З. непрестанно я търси  и я  притеснява.  Фактът , че същият има агресивно поведение към  ищцата, която агресия е проявена както в нейната словесна форма , така и във физическа форма е установено с оглед факта , че по НОХД № 2063/2008 г и проведено заседание на 2 октомоври 2008 г съдът е одобрил постигнато споразумение  между ищецът в качеството му на подсъдим , прокурора и защитника  по силата на което  З.  е бил признат за виновен  за това , че на 22 юли 2008 г в град Пазарджик е причинил на ищцата средна телесна повреда изразена в счупване на челюстта, за което е получил наказание пробация.  Очевидно полученото наказание  не е оказало своя  превъзпитателен и възпиращ  ефект спрямо него тъй като следват нови жалби от К. против З. за постоянно отправени закани от негова страна.  По делото са приложени  жалби  от ищцата, протоколи за предупреждение на ответника, които дават основание на съда да приеме , че ищцата основателно изпитва страх от ответника по повод на отправените от  него закани. Очевидно е , че агресивното му отношение спрямо ищцата  продължава дълъг период от време, като релевантен за съда е само периода  от един месец предхождащ датата на постъпване на молбата  по чл. 10 от  закона.  В  рамките на този период  именно от показанията на св. К. и св. Миндова визират действия на ответника въз основа на които съдът приема , че ищцата  има качеството  на пострадало лице от домашно насилие с оглед разпоредбата на чл. 4 ал. 1 във връзка с ч(л. 3 т. 2  във връзка с чл. 2 от закона , поради което следва по отношение да бъде предоставена защита срещу домашно насилие осъществена  чрез исканите мерки по чл. 5  ал. 1 т. 1 и т. 3 от закона  и то за максимално възможния срок от една година.  За да направи последния извод относно продължителността на мерките  съдът изключително се позовава на данни за физическа агресия от  страна на ответника спрямо ищцата , при която същата е ставала жертва  и на побой от страна на ответника и е била причинена средна телесна повреда.

                   Като намира молбата за основателна съдът приема , че следва да бъде наложена мярка за  домашно насилие  спрямо ответника с оглед въздържанието му от  извършване на такова спрямо ищцата . Конкретните верни следва да се  ограничат в претендираните такива , а именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие  за срок от една година , както и забрана  за него да приближава жилището , местоработата и   местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.

Ще следва ответникът да бъде глобен с оглед разпоредбата на чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН , като съдът приема  с оглед отношенията между страните и поводът по който те са се влошили , респективно проявената обективна форма на домашно насилие, че глобата  следва да бъде определен в  размер от 400 лева.

По изложените съображение и на основание чл.15 ал.1 от ЗЗДН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА МЯРКА ЗА ДОМАШНО НАСИЛИЕ  като ЗАДЪЛЖАВА С.Н.З. ***, ЕГН **********  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА Л.К. ***, ЕГН **********  ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

НАЛАГА МЯРКА ЗА ДОМАШНО НАСИЛИЕ  като ЗАБРАНЯВА на С.Н.З. А ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, в което живее, местоработата и местата за социални контакти и отдих  на Л.К.К.   ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

ОСЪЖДА С.Н.З.  да заплати в полза на Държавата по сметка ***ер на 400лв.

ОСЪЖДА С.Н.З.  да заплати по сметка ***о издаване на изп. лист.

Въз основа на решението да се издаде заповед , в която се посочи предупреждение за последиците при неизпълнението й по чл.21, ал.2 от ЗЗДН.

Препис от решението и заповедта незабавно да се изпрати служебно до РУ на МВР -гр.Пазарджик за сведение и изпълнение.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не го спира.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ПОС. 

Препис от решението и заповедта се връчи на ищцата в съдебно заседание ,  да се изпрати съобщение на ответника.                            

                                                             

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                            ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

 

 

Днес, четвърти март , през две хиляди и десета   година, Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия   в състав : Председател:  ЕЛИСАВЕТА РАДИНА  въз основа на решение от 04.03.2010 год., постановено по гр. дело №382/2010 год. по описа на ПРС на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН

 

                                          З А П О В Я Д В А

 

НАЛАГА МЯРКА ЗА ДОМАШНО НАСИЛИЕ  като ЗАДЪЛЖАВА С.Н.З. ***, ЕГН **********  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА Л.К. ***, ЕГН **********  ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

НАЛАГА МЯРКА ЗА ДОМАШНО НАСИЛИЕ  като ЗАБРАНЯВА на С.Н.З. А ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, в което живее, местоработата и местата за социални контакти и отдих  на Л.К.К.   ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

 

При неизпълнение на заповедта, полицейските органи, констатирали нарушението, да задържат нарушителя и да уведомят незабавно органите на прокуратурата.

Препис от заповедта за защита да се връчи на страните и да се изпрати служебно до РУ на МВР гр.Пазарджик.

Да се изпрати съобщение на ответника .

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: