№ 733
гр. Русе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106440 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от К. К. И. против Н. П. И., в която се твърди, че
двамата са съжителствали заедно на ул. „****“ № 27 в гр.Русе. Молителката
твърди, че върху нея ответникът е упражнявал психическо и физическо
насилие, което се изразявало в заплахи, обиди, удари със шамари и юмруци
по лицето. Твърди се, че последният акт на насилие от негова страна бил на
17.11.2023г., когато на работното си място в ресторант „***“, получила
обаждане по месинджър от ответника, в което той й казал, че като се прибере
ще я смачка. Тя го попитала защо и той я упрекнал, че не се грижи за къщата
си. По-късно вечерта дошъл на работното й място и предал на шефката й да я
извика и да й скъса договора, защото така заслужавала. Твърди, че се
страхува от ответника, който бил осъждан за множество престъпления,
поради което подала жалба в полицията, а след това се свързала и с Център
„Динамика“. Не си извадила медицинско свидетелство за инцидентите,
защото не разполагала със средства за такова. Твърди, че два месеца преди
този случай, била бита от ответника, защото не изкарала достатъчно пари да
си платят наема. Скочил върху нея и я удрял с шамари. Моли да бъде
издадена заповед за защита, с която да се защитят „физическото и
1
психическото й състояние“, както и да се предотврати извършването срещу
нея на последващи актове на насилие от страна на ответника.
В съдебно заседание ответникът оспорва твърденията на молителката
за осъществени от негова страна актове на домашно насилие.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, че са били във фактическо
съпружеско съжителство.
С декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, молителката е посочила, че спрямо
нея бил извършван „тормоз“ от страна на ответника, била бита и заплашвана.
На 17.11.2023г. на работното си място получила обаждане от него, в което
той й казал „че ще я смачка“, а по-късно изпратил съобщение на телефона й с
което я заплашил „като се прибереш ще ти разбия главата и ще те изгоня
отново“. Също така молителката е посочила, че преди два месеца била бита,
защото не е изкарала достатъчно пари за наема, поради което се наложило да
потърси помощ от своя позната Г. Т..
Видно от приложената по делото справка за съдимост, ответникът Н.
П. И. е осъждан четири пъти за извършени множество и различни по вид
престъпления, включително и престъпление по чл. 124, ал.1 пр.2 НК –
причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена
телесна повреда.
За извършени от ответника актове на домашно насилие спрямо
молителката, последната е депозирала жалба в Първо РУ – Русе, по която е
образувана проверка. Наблюдаващия проверката прокурор от РП - Русе е
отказал образуване по случая на досъдебно производство, тъй като е приел, че
събраните данни сочат за извършени актове на домашно насилие и на
престъпление от частен характер, но не и на такова от общ характер.
Както от събраните в хода на полицейската проверка данни и
доказателства, така и от тези събрани в настоящото производство (в това
число и обясненията на страните) безспорно се установява, че между тях е
имало инцидент, който се е случил на 17.11.2023г., при който ответникът се
скарал на молителката, заради кучето си, тъй като според него разхвърляни
вещи и отворена врата създавали опасност за него. Тогава той й казал „Ще те
пребия! Защо не си затворила шкафовете? Ако кучето умре, какво
2
правим?“(стр. 76 от делото, съдържаща обясненията на ответника). Също така
й изпратил съобщение на „месинджър“ с текст „Като дойдеш ще ти разбия
главата и ще те изгоня и готово“ (стр. 56 от делото). По-късно вечерта
ответникът посетил местоработата на молителката в ресторант „***“ в гр.
Русе и поискал да бъде извикана за да разговаря с нея. Според показанията на
свидетелката М. П. Ж., управител на заведението, К. била уплашена и се
страхувала от него, отказала да излезе и двамата да разговарят. Свидетелката
и други служители в заведението знаели, че тя има проблеми с ответника, че
била тормозена, че често „яде бой“ и се страхувала за живота си. Ответникът
казал на свидетелката да прекрати договора на К., че тя повече няма да работи
в заведението. Свидетелката го помолила да излезе и да решават проблемите
си вкъщи. След това съдействала на молителката да подаде жалба в
полицията, тъй като била решена да разреши проблемите си с ответника.
Свидетелката като управител на въпросното заведение нямала оплаквания от
работата и поведението на молителката, но въпреки това след инцидента от
17.11.2023г. прекратила трудовото й правоотношение, тъй като „явно щели да
имат някакви проблеми“. Направила това само заради случката, тъй като
проблемът щял да продължи според нея.
Свидетелката Г. Т. установява, че познава страните по делото във
връзка с осиновено от тях животно, черно куче. Спомня си, че била помолена
от К. да я придружи до домът им, тъй като се страхувала, била заплашена от
Н., тъй като имало кавга между тях. Поискала да бъде придружена, за да си
прибере лични вещи. Когато отишли в тях Н. им отворил, бил видимо
раздразнен, с повишен тон и по-грубо й казал да остане, но тя отказала. Той
понечил да затвори врата, но свидетелката се намесила и до инцидент не се
стигнало в нейно присъствие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство, които обитават едно жилище
или в интимна връзка. В случая няма спор по делото, че страните са били във
3
фактическо съжителство, с оглед на което и предвид сочения акт на насилие в
рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, молбата се явява
процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство е описан
конкретен акт на насилие от 17.11.2023г., изразяващ се в отправяне на
заплахи и злепоставяне пред трети лица, както и са посочени общо предходни
актове на психическо и физическо насилие.
Преценявайки съвкупността от доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира за доказани твърденията на молителката за
осъществени спрямо нея актове на психическо насилие и опити за такова,
ограничаването на личната й свобода и личния живот, включително и на
посочената по-горе дата. Действително липсват доказателства, които
безспорно да установяват актове на физическо насилие, но са налице такива
за психическо. Ответникът в съдебно заседание признава за отправена закана
за саморазправа с молителката, включително и за изпратено текстово
съобщение с такава „ще ти разбия главата, ще те изгоня“. Свидетелите от своя
страна установяват ефекта на тези закани върху молителката, че е била
уплашена, силно притеснена, решена да преустанови връзката си с него.
Данните по делото за съдебното минало на ответника (включително и за
престоя му ЦПЗ – Русе поради поставена диагноза „Емоционално нестабилна
личност“ (стр. 67 от делото), с което тя е била напълно запозната
допълнително са били в състояние да възбудят у нея основателен страх за
живота и здравето й.
Посещението от ответника на работното място на молителката,
репликите му към управителката на заведението са били повод за
прекратяване на трудовото й правоотношение, т.е. заради това негово
посещение тя е останала без работа, което негово действие също би могло да
се квалифицира като акт на домашно насилие. Твърдяната от него цел на
посещението, да я покани на рожден ден с него е можел да осъществи по
телефона или чрез съобщение. Анализът на доказателствата по делото и
цялостното му поведение по-скоро сочат за друга цел, постигната в голяма
степен, а именно злепоставянето й. В редица свои изявления в проведените
съдебни заседание ответникът цели именно това, да унижи молителката, да
създаде нейн негативен образ, твърдейки, че употребява наркотици, че е
откраднала пари от свои колеги, че няма близки и роднини, че има „леко
4
поведение“, че била изнасилена, все обстоятелства, които характеризират
ответника като личност, която действително е склонна да упражнява
психическо и емоционално насилие над своя партньор. Той няма критично
отношение към своето поведение, приема за „нормално“ да отправи
посочените по-горе заплахи, след като очевидно е бил притеснен повече за
домашния си любимец отколкото за психическото състояние на
съжителстващия си партньор.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки изложеното по-горе
намира, че молбата за защита следва да бъде уважена, като с нея се наложат
мерки за защита по чл. 5, ал.1 т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за срок от 18 месеца, който
максимален срок съдът намира, че е съобразен с обстоятелството, че и двете
страни нямат желание и не се налага да поддържат каквито и да е отношения
повече и този по-дълъг период ще предотврати настъпването на последващи
конфликтни ситуации между тях.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Молителката е представлявана по делото от процесуален представител
назначен по реда на ЗПП – адвокат П. М. от АК и не е направила разноски по
делото, които да подлежат на присъждане в нейна полза.
При този изход на производството в тежест на ответника следва да
останат направените от него разноски за процесуално представителство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на К. К. И. ЕГН**********
с постоянен адрес гр. Русе, ********* и настоящ адрес Център за временно
настаняване „Добрият самарянин“ гр. Русе, е осъществено домашно насилие
по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от Н. П. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул.
„****“ №27.
ЗАДЪЛЖАВА Н. П. И. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо К. К. И. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на Н. П. И. ЕГН********** да приближава на по-малко
от 50 метра К. К. И. ЕГН**********, жилището в което живее, местоработата
и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
5
ЗАБРАНЯВА на Н. П. И. ЕГН********** да осъществява контакт с К.
К. И. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, Н. П. И. ЕГН**********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Н. П. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „****“ №27 да
заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на първо РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от 27.05.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6