РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120102688 по описа за 2021 година
Предмет на спора са установителни искове предявени от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Л.
А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, с правно основание 124, ал. 1
във вр. с чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, дължими на основание договор за паричен заем с № ***, сключен на
05.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и Л. А. Г.: сумата от 500 лева /петстотин лева/ -
главница за периода от 12.07.2019г. до 13.12.2019г.; сумата от 38.20 лева /тридесет и
осем лева и двадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 12.07.2019г. до
13.12.2019г., сумата от 164.46 лева /сто шестдесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 14.12.2019г. до 28.01.2021г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението – 29.01.2021г. до изплащане на вземането,
които вземания са цедирани в полза на ищеца и съставляват предмета на Заповед за
изпълнение № 260339/01.02.2021 год. по ч. гр. д. № 702/2021 год. на БсРС. Излагат се
твърдения, че ответницата е сключила със „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем с
№ ***, сключен на 05.07.2019г. , по силата на който й е предоставен кредит в размер
на 500 лева и който кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна
лихва за срок до 13.12.2019г. на 23 броя седмични вноски, всяка в размер на 36 лева.
Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимата сума. Вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Сити Кеш“ ООД в полза на „Агенция за
1
събиране на вземания“ ЕАД по силата Приложение №1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. М.Л.,
пълномощник на ответницата, в който оспорва иска с изложени подробни
съображения. Твърди, че ищцовото дружество не разполага с активна
материалноправна легитимация по отношение на процесното вземане. Оспорва, че
процесната сума е изплатена на ответницата. Счита, че по силата на чл.10, ал. 1, чл. 11,
ал.1, т.11 и т.20, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК договорът е недействителен. Оспорва
претенцията и по размер. Оспорва начисления лихвен процент. Счита, че заемателят по
договора за кредит не е надлежно уведомен за цесията. С тези мотиви моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* и Л. А. Г. е бил сключен договор за
паричен заем № *** от 05.07.2019 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
ответника заем в размер на 500 лева. Заемът е следвало да се изплаща на 23 седмични
вноски, като ГЛП е 40,05 %, а ГПР е 49,59 %. Крайният падеж на плащане на кредита е
13.12.2019г.
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за заем. Неоснователно е възражението, че
договорът е нищожен поради нарушение на изискванията за шрифта, на който е
написан. Дори шрифтът да е по-малък от 12, следва да се прилага директива на ЕС
2008/48, която не съдържа изискване за шрифта, поради което чл.10, ал.1 ЗПК в тази
част не може да се приложи и договорът не е нищожен на това основание. Налице е и
подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и размер. От събраните по
делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора. Сумата от 500 лева е предадена в собственост на заемателя на датата на
подписване на договора, което е аргумент от чл. 4, ал. 1 от него. В този смисъл е и
даденото заключение по изготвената съдебно-икономическа експертиза. Следователно
кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на заема и е изправна страна
по сделката. В съдебно заседание вещото лице сочи, че размерът на лихвата за забава за
2
периода от 14.12.2019г. до депозиране на заявлението е в размер от 57,36 лева.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да
е заплащал в срок уговорените вноски на ищеца, няма твърдения и не са представени
доказателства да са изплащани каквито и да е вноски по кредита, поради което следва
да се приеме, че сумите, уговорени с договора, не са платени.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по договора за заем са
прехвърлени на новия кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 24.09.2019г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АСВ“ ЕАД, за покупко-продажба на вземания.
Представено е извлечение от приложение № 1 от 03.07.2020 г. към договора за цесия, с
което са продадени определени вземания и сред тях е вземането към ответника.
Посочено е името на ответника, датата на сключване на договора, размерът на заема и
оставащите суми за плащане, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на
новия кредитор именно процесните вземания. Представено е потвърждение, с което
„Сити Кеш“ ООД на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е потвърдило настъпилото прехвърляне
на вземанията по договора за цесия, с дата на прехвърляне 24.09.2019г., поради което
БРС счита, че прехвърлянето на вземането е валидно извършено.
Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил
новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият
кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията.
Видно е от данните по делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на
ответника. БРС намира обаче, че уведомлението следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на пълномощника на ответника в хода на исковото
производство. Практиката приема, че изпратеното уведомление за цесията, приложено
към исковата молба по предявен иск за събиране на вземането и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че длъжникът е бил
уведомен за извършенaтa цесия. Към исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Както беше установено, вземането е прехвърлено валидно на новия кредитор, а
цесията е съобщена на ответника чрез неговия пълномощник в хода на делото.
3
Настъпила е нормалната изискуемост на дълга. Следователно сумите са изискуеми и се
дължат от ответника. Следва решение, с което се приема за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 500 лева главница, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението, сумата от 38,20 лева договорна лихва за периода от 12.07.2019 г. до
13.12.2019 г. и сумата от 57,36 лева лихва за забава за периода от 14.12.2019 г. до
28.01.2021г. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена за горницата
над сумата от 57,36 лева до пълния претендиран размер от 164.46 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва
да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски в настоящото и
заповедното производство, пропорционално на уважената част от претенциите, в
размер на 449,22 лева, изчислени от платената държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за ответната страна в
размер на 300 лева. Ищецът следва да бъде осъден да плати на процесуалния
представител на ответницата разноски в размер на 45,73 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Д.Б.Б., сумата от 500 лева (петстотин лева) главница по договор за паричен заем №
***/05.07.2019 год., сумата от 38,20 лева (тридесет и осем лева и двадесет стотинки) -
договорна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 13.12.2019 г., сумата от 57,36 лева
(петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) - обезщетение за забава за периода
от 14.12.2019 г. до 28.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.01.2021г. до окончателното изплащане,
което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 260339/01.02.2021 год. по ч. гр. д.
№ 702/2021 год. на БсРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 164.46 лева.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, да заплати
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда
4
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 449,22 лева (четиристотин
четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки) разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., да заплати на адвокат
М.Л. Л., ЕГН **********, адвокат от САК, с адрес на упражняване на дейността: град
С., ***, сумата от 45,73 лева (четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки)
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска, за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответницата Л. А. Г. по
гражданско дело № 2688 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/_____________________
5