Мотиви:
Производството по
делото е образувано по частна тъжба на Ж.Д.К. срещу подсъдимия Р.Г.С. *** за
престъпление по чл. 130 ал.2 НК.
По делото е предявен и
приет за разглеждане граждански иск от Ж.К. срещу подсъдимия за сумата от
3000лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението и за сумата от 30
лв. – причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва
върху тях считано от 23.01.2020г. до
окончателното им изплащане.
В съдебно заседание
частният тъжител участва лично и с редовно упълномощен повереник адвокат. Чрез
повереника си поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита същото за безспорно
установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
За извършеното престъпление моли на подсъдимия да се наложи, предвиденото в НК
наказание ведно с уважаване на гражданските искове за обезвреда, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият С. участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се
признава за виновен по предявеното му обвинение като дава подробни обяснения
във връзка с него. Лично и чрез защитата си счита, че обвинението не е доказано
по безспорен и несъмнен начин и моли за постановяване на оправдателна присъда с
отхвърляне на гражданските искове. Иска се присъждане и на направените по
делото разноски.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверен в хода на съдебното
следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Частният Тъжител Ж.К.
отглеждал телета в покрайнините на гр.Я., посока с. Р.
Подсъдимият Р.С.
притежавал недвижим имот в близост до бензиностанция „П.“ изхода на гр.Я.
посока с. Р. Тъй като К. извеждал на
паша животните в близост до имота на С. многократно между двамата възниквали
конфликти при влизане на животни в градината на подсъдимия.
На 19.01.2020г около
обяд частният тъжител пасял животните си в тревните площи в близост до бензиностанция „П.“ , находяща
се на ул. „А.К.“. Подсъдимият Р.С. се приближил към него и му казал, че няма
право да пасе там животните си. Между двамата възникнал словесен конфликт. В
един момент С. замахнал с носената от него вила и нанесъл с нея удар в лявото
бедро на К.. От удара К. изпитал силна болка. Същият се обадил на сина си – св.
В.К. и му разказал за случилото се. К. отишъл на място. На място пристигнали и ***
св. Е.Я. и св. К.М.. Двамата разговаряли
с тъжителя и подсъдимия. К. им заявил, че С. му е нанесъл два удара с вила
единият от които е попаднал в гърба, а другият в таза. С. отрекъл да е нанасял
удари на К., като заявил, на полицейските служители, че единствено му е
направил забележка да не пасе там животните.
На 21.01.2020г. К.
посетил *** С.С.- Началник отделение по Обща и клинична патология при МБАЛ
„Хаджи Димитър“ гр.С. При извършеният му преглед било установено наличието
на масивен болезнен травматичен оток на
тъканите и кръвонасядане с бледомораво синкав цвят с жълтеникава периферия-
фаза на резорбция (разнасяне), находящо се в задно страничната област на лявото
бедро в неговата горна третина. Мястото е болезнено при движение и при притискане с ръка болката се усилва.
Други увреждания не били установени. В
издаденото съдебно медицинско удостоверение № *** е посочено, че описаното
телесно увреждане има травматичен характер – механична генеза, като същото
добре отговаря, тоест възможно е да е
било причинено по начин и време както съобщава освидетелствания. По
механизъм на причиняване отговаря на
директен удар с твърд тъп и или тъпоръбест предмет н контузената област. Така описаното телесно
увреждане е причинило на освидетелствания Ж.К. „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота., т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
128 и 129 от НК.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти от обясненията на
подсъд. С., отчасти от показанията на св. К., от показанията на св. А., П., Я.,
М., Г., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: съдебно
медицинско удостоверение №***., справка за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, тъй като на
19.01.2020г. в гр. Я. в тревните площи в близост до бензиностанция „П.“ находяща
се на ул.“А.К. е причинил на Ж.Д.К. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130
ал.2 от НК, довела до причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето.
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на
деянието се установява по несъмнен начин въз основа на показанията на
свидетелите К., Я., М. и Г.. Макар по делото да липсват преки доказателства
относно авторството на деянието , събраните косвени такива налагат еднозначния
извод, че подсъдимият С. е извършил вмененото му престъпление. Всеки един от
посочените свидетели е разговарял с пострадалия малко след извършване на
деянието и е узнал от последния, че телесните увреждания са му били причинени
от подсъдимия , посредством удар с вила. Макар св. К. да говори за удар с
мотика, съдът счита, че разминаването в показанията му относно средството с
което е нанесен удара с тези на св. Я.М. и Г., които сочат на удар с вила е
несъществено такова, доколкото всеки един от свидетелите съобщава за нанесен
директен удар в зоната на увреждането със земеделски инструмент. В тази насока е и анамнезата снета от
пострадалия при посещението му при съдебен лекар. Показанията на посочената група свидетели не
е в противоречие с показанията на св. А. и св. П. доколкото последните не са
присъствали на инцидента и чрез показанията си установяват единствено какви са
били междусъседските отношения между подсъдимия и пострадалия. С оглед на всичко изложено по-горе съдът
отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им , в която се
твърди, че не е нанасял удар на пострадалия. Горните са в противоречие както с
показанията на св. К., Я., М. и Г. (макар последните трима да сочат, че в
разговор с подсъдимия той също е отрекъл да е нанесъл удар на пострадалия) и
най вече с данните съдържащи се в съдебно-медицинското удостоверение, а именно
наличието на масивен болезнен травматичен оток и кръвонасядане в горната
третина на задно страничната област на
лявото бедро на пострадалия и заключението на съдебния лекар относно генезисът
на нараняването. В тази насока следва да се има предвид , че обясненията на
подсъдимия освен доказателствено средство са и средство за защита.
От обективна страна
изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху организма на
другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на
организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се
за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.
130 ал.2 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да
е довело до причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. В
конкретния случай по безспорен начин се установява, че К. е претърпял увреждания, характеризиращи ги
като лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130 ал.1 от НК, тъй като от приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение се установява, че причинените
му оток и кръвонасядане в в горната
третина на задно страничната област на
лявото бедро, са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Относно медико-биологичната характеристика на телесните
увреждания , съдът възприе изцяло
представеното съдебно-медицинско удостоверение. Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на
пострадалия телесно увреждане. Видно както от показанията на св. К., така и от
данните на съдебно-медицинското
удостоверение увреждането има травматичен характер – механична генеза, като
същото добре отговаря, тоест възможно е да е било причинено по начин и време
както съобщава освидетелствания.
Доколкото обаче с
частната тъжба е предявено обвинение на подсъдимия за причиняване на телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК и в хода на съдебното следствие
частният тъжител не предприе действия по изменение на обвинението си в такова
за престъпление по чл. 130 ал.1 НК съдът квалифицира извършеното деяние по
по-леко наказуемия състав на чл. 130 ал.2 от НК.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удар с вила в бедрото на пострадалия ще му причини телесни увреждания със
значителен интензитет и пряко е целял
настъпването на този вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното:
Извършеното от С. престъпление
е умишлено и за същото се предвижда наказание до шест месеца лишаване от
свобода или пробация или глоба от 100 до 300лв., подсъдимият е с чисто съдебно
минало и от престъплението не са настъпили имуществени вреди. С оглед на това
съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагани на административно наказание
глоба. При определяне конкретния размер
на същата съдът взе предвид следното:
От една страна съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от тежестта на
причиненото на К. телесно увреждане. От
друга страна съдът взе предвид наличните обтегнати взаимоотношения между
подсъдимия и пострадалия по повод пашата на животни в близост до имота на
подсъдимия, обстоятелството, че поведението на подсъдимия донякъде е било
провокирано от самия пострадал, дадените обяснения от страна на подсъдимия, с
които е способствал за изясняване на случая. С оглед на всичко това съдът
определи наказание в минималния ,
предвиден в текста на закона размер, а именно глоба в размер на 1000лв. С едно така наложено по вид и размер наказание
съдът счита, че в максимална степен биха се изпълнили целите на наказателната
репресия, визирани в чл. 36 НК.
При горния изход на
делото съдът прецени предявения граждански иск за неимуществени вреди за
основателен, но завишен по размер. Безспорен по делото факт е, че в резултат
на причинената му телесна повреда
пострадалият е претърпял болки и
страдания за един продължителен период от време. При определяне конкретния
размер на гражданския иск съдът изходи както от вида и характера на причиненото
телесно увреждане, така и от периода от време, необходим за отзвучаването
на травмата, съотнесен към възрастта на пострадалия. Взе предвид също и
провокативното поведение от страна на пострадалия, което в известна степен е
било в основата на последващото му нараняване. С оглед на това съдът прие искът
за доказан и основателен до размера на 600лв.,
до които размер уважи същия, като за разликата до предявения такъв от 3000лв.
го отхвърли. Върху размера на присъдените суми съдът постанови изплащането на
законна лихва от 23.01.2020г до окончателното изплащане. Пострадалият има право
на законна лихва от датата на увреждането – 19.01.2020г, тъй като се касае за
вземания на деликтно основание, чиято изискуемост , респективно лихвоносност
настъпва с увреждащото събитие. Доколкото обаче е поискано присъждане на лихва
от по-късен момент – 23.01.2020г съдът постанови изплащането на същата да стане
от тази дата.
Съдът отхвърли
предявеният граждански иск за имуществени вреди в размер на 30лв., тъй като до
приключване на съдебното следствие не бяха представени каквито и да било
доказателства в негова подкрепа.
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът
го осъди да заплати в полза на държавата 50лв държавна такса, съобразно
уважения размер на гражданския иск е. Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на тъжителя направените от последния съдебни разноски в размер на 412лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: