№ 21046
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110139977 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД за признаване на разпоредба на договор за нищожна, поради: противоречие със закона,
добрите нрави, заобикаляне на закона, посочени по–горе, съединен обективно с осъдителен
иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за връщане на, както се твърди, даденото при
изначална липса на основание.
Ищецът твърди, че на 9.3.2021г. сключил с *** /с предишно наименование 4Финанс/,
договор за заем, по силата на който следвало да му бъде отпуснат заем от 100 лева, при срок
на връщане – 14.3.2021г., като в договора било уговорено, че ГПР ще възлиза на 48,20 %, а
лихвеният процент ще е 39,42 % или сума на лихвата – 0,54 лева. Сочи, че в договора е
записано, че кредитополучателят дължи сумата 16,57 лева такса за бързо разглеждане.
Твърди, че на 9.3.2021г към договора е сключен анекс, като на ищеца е отпусната
допълнителна сума 70 лева, както и сумата за експресно разглеждане е променена на 27,39
лева. Твърди, че изцяло е заплатил всички суми на ответника – 197,39 лева. Счита договора
за нищожен, тъй като липсва основен елемент – ГПР, същият е посочен погрешно, и е над
максимално допустимия съгласно чл.19,ал.4 ЗПК. Доколкото с договора е посочено, че
потребителят дължи такса за допълнителни услуги, то и същите следва да се включат в
договора, да са част от разходите по кредита, и по този начин, ГПР надвишава 50 %, като
същите са прикрити разходи по кредита, и са уговорени по посочения начин, за да се
заобиколи закона. Оспорва се самостоятелно клаузата за такса за експресно разглеждане,
като противоречаща на чл.10а ЗПК, и чл.19,ал.4 ЗПК, като ищецът предявява установителен
иск, за признаване на клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане, за
нищожна; съединен при условията на кумулативност /обуславящ – обусловен иск/, с
осъдителен иск за връщане на платената от ищеца такса 27,39 лева.
Ответното дружество, в срока за отговор сочи, че счита исковата молба за нередовна,
като сочи, че при справка в системата си не открива кредитно правоотношение с ищеца,
което да отговаря на твърденията му в исковата молба. Доколкото, счита ответникът,
липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за сключен договор за кредит,
1
ответникът счита искът за недопустим /въпрос по съществото на спора, според СРС/.
Ответното дружество сочи, че претенцията на ищеца се основава на „разчет на
плащанията“, който съставлява частен документ, без доказателствена сила, защото не е
подписан. Оспорва се твърдението за плащане, като се сочи, че липсват доказателства
затова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си за сключен договор за кредит и анекс, твърдението си, че
договорът предвижда заплащане на сумата 27,39 лева такса за експресно разглеждане, както
и твърденията си, че е заплатил на ответника сумата от 197,39 лева в погашение на
задълженията по този договор. Указал е на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията
си за сключен договор, и плащане.
Представени са разпечатки от електронен файл /л. 6-8 от делото/, в които е посочено,
че на 09.03.2021 г. ищецът И. Д. е сключил договор за кредит № ********** и анекс към
него /с оглед отбелязванията в графа „вид“/, по силата на които е получил сума в общ
размер от 170,00 лв. с падеж на погасяване 14.03.2021 г. и при задължение за заплащане на
възнаградителна лихва за периода в общ размер от 0,92 лв. и такса за бързо разглеждане в
общ размер от 27,39 лв. Отразено е, че на същата дата 09.03.2021 г. ищецът е погасил
задълженията си по договора и анекса към него, като е заплатил общо 197,39 лв. /главница в
размер на 170,00 лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 27,39 лв./.
С оглед оспорванията на ответника /чиято е доказателствената тежест да ги докаже/
ищецът е поискал и съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
въпросите дали ответникът е изпращал на електронна поща на ищеца електронен файл с
горепосоченото съдържание, как е наименован същият, каква информация съдържа,
криптиран ли е, от кого и осъществена ли е манипулация върху него. Видно от експертното
заключение, вещото лице не е успяло да отговори на поставените въпроси, тъй като
ответното дружество му е отказало достъп до базата си данни. Следователно, съдът следва
да приеме оспорванията на ответника за недоказани и в приложение на чл. 161 ГПК да счита
за доказано, че между страните е бил сключен договор за кредит със съдържанието, отразено
в представените разпечатки от електронен файл. Налице са предпоставките за прилагане на
цитираната норма, тъй като ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства, отказвайки достъп до базата си данни, а с оглед представените от ищеца
доказателства е налице висока степен на вероятност за наличие на облигационно отношение
между страните с твърдяното съдържание.
Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може
да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да
разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала
или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.: решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д.
№ 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г.
о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от
2
22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. и др./.
Съдът намира, че сключените между страните Договор за кредит и Анекс към него за
допълнителна сума от 09.03.2021 г. попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и имат
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно, за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
На интернет страницата на ответника са налице публично достъпни Общи условия,
приложими към предлаганите от последния договори за кредит. В тях е прието относно
таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитора
на искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в
рамките на 15 минути от подаването. Съгласно т. 4. 2. от ОУ кредиторът дава право на
кредитополучателя изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.
Съгласно т. 4.3., когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време на
кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката
извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури
в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде
отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на
кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се
задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. Според т. 4.4. за заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,
кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на
кредита и срока на кредит, а в т. 4. 5. е предвидено, че таксата не е задължително условие за
получаване на кредит и не увеличава шансовете на кредитополучателя да получи такъв.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място следва да
се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо
разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвидената клауза за
бързо разглеждане в процесния договор и анекса към него е неравноправна, тъй като
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва
да се уважи на това основание, доколкото процесната клауза противоречи на закона. Следва
да се посочи, че клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато
са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на
неограничен брой потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, какъвто именно е настоящият случай. Посочената клауза се явява и
неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява реализирана за кредитора
печалба. Характерът на вземането за такса за бързо разглеждане на кандидатурата за кредит,
представляващо възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването
му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
3
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното, не следва да бъдат обсъждани останалите евентуални
основания за нищожност.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожността на клаузите в процесния договор и анекса към него, предвиждащи заплащане
на такса за бързо разглеждане на договора, поради което следва да се разгледа и претенцията
на ищеца за възстановяване на заплатените суми по нищожните клаузи. Искът по чл. 55 ЗЗД
е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова
тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даденото /виж решение № 239/16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г.
на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно недължимо платена сума,
то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид процесуалното
поведение на ответника и в приложение на чл. 161 ГПК съдът прие за установено, че в
представените разпечатки от електронен файл е отразено плащане от ищеца в полза на
ответника на сума в общ размер от 197,39 лв., включваща главница в размер на 170,00 лв. и
такса за бързо разглеждане в размер на 27,39 лв., по договор за кредит № ********** и
анекс към него. Предвид приетата нищожност на уговорките, предвиждащи заплащане на
такса за бързо разглеждане, следва да се приеме, че сумата от 27,39 лв. е получена от
ответното дружество без основание и следва да бъде върната на ищеца. Поради това, искът
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца. Доказаните разноски са
в общ размер от 520 лева, от които 100 лева държавна такса, 400 лева за експертно
заключение и 20 лв. за издаване на съдебни удостоверения.
Ищецът претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, при условията на
чл.38, ал. 2 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищцовата страна и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., с оглед на което на същото съдът следва да определи адвокатско възнаграждение,
което ответникът да бъде осъден да заплати. С оглед предявените искове, които са в защита
на един материален интерес в размер на 27,39 лв, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, вр. с
чл.7,ал.2, т.1 от НМРАВ, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че върху така определената сума не може да се начислява ДДС -
Определение № 917/2.5.2023г. по дело № 20238003101323 на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД клаузите от Договор за потребителски кредит № ********** от 09.03.2021 г. и
анекс към него, сключен между ***, ЕИК: *** /с предишна фирма „4финанс“/ и И. К. Д.,
ЕГН: **********, предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане в общ размер от
27,39 лв., по предявените искове от И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Княгиня Косара“ 20, срещу ***, ЕИК: *** /с предишна фирма „4финанс“/, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: *** /с предишна фирма „4финанс“/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня Косара“ 20 сумата
от 27.39 лв., платена без основание на 09.03.2021 г. по Договор за потребителски кредит №
4
********** от 09.03.2021 г. и анекс към него, сключен между ***, ЕИК: *** /с предишна
фирма „4финанс“/ и И. К. Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: *** /с предишна фирма „4финанс“/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да
заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня Косара“ 20
сторените по делото разноски от 520,00 лв.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: *** /с предишна фирма „4финанс“/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ***, адрес: гр. София, ж. к.
„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11 сумата от 400,00 лева за осъществено
безплатно процесуално представителство на И. К. Д. по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5