Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-253 03.09.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1421 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от
ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 893/10.03.2020г.
по гр. дело № 8470/2019г. на Районен съд-Бургас, с което Община Бургас е осъдена да заплати на
Р.Д.П. сумата от 7 689,09 лв. главница, представляваща сбор от
обезщетения за причинени вреди в
резултат на нападение над ищцата от безстопанствени кучета на 09.08.2019г.,
малко преди 13.00 часа в гр. Бургас на паркинг пред КПП на Пристанище Запад, от
която сумата в размер 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие получена фрактура на ляв глезен; сумата от
1500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие ухапване в седалищната й част и сумата от 189,09 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, включващи разходи за медицински материали, за
медикаменти, за кинезитерапевтични процедури и за болничен престой в УМБАЛ
Бургас, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 02.10.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски за платени държавни такси в размер на 334,11лв.,
изчислени съразмерно с уважената част от исковете. С решението са отхвърлени исковете за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в останалите им части, както следва: над
присъдената сума от 6000 лв. до претендираната сума от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие получена фрактура на ляв глезен, и над присъдената сума от 1500лв.
до претендираната сума от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие ухапване в седалищната й част, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главниците, считано
от предявяване на иска.
Въззивницата – ищца обжалва решението в частта, с
която е отхвърлена исковата й претенция за размера над присъдената сума от
6000лв. до претендираната сума от 12000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получена фрактура на ляв
глезен с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че присъденото
обезщетение от 6000лв. е занижено, с оглед установените по делото неимуществени
вреди. Твърди, че от представените по делото доказателства се установяват вреди
от преживения стрес и неудобства в претендирания размер. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи иска за тези неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 12 000лв.. Няма искания по доказателствата.
В законоустановения срок по делото не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалбата на ищцата от Община Бургас.
Постъпила е въззивна жалба от въззивникът-ответник
Община Бургас, която обжалва решението в
частта за уважаване на исковете, с оплаквания за необоснованост и
неправилност, поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че от ищцата в
съответствие с носената от нея доказателствена тежест, не е осъществено пълно и
главно доказване на предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност
по чл. 49 от ЗЗД, включително противоправно
бездействие по отношение на задължението по отношение на безстопанствените
кучета. Счита, че по делото не е доказано обстоятелството, че твърдените вреди
са били причинени от безстопанствено куче, както и причинно –следствената им
връзка с негово конкретно действие или бездействие. Навежда доводи, че
съществуването на безстопанствени кучета само по себе си не е противоправно и
допускането му не представлява неизпълнение на възложените му по закон
задължения. Възразява, че присъденото обезщетение е завишено по своя размер.
Моли, съда да отмени решението и да постанови ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, като недоказани и неоснователни. Не сочи доказателства.
В законния срок е постъпил писмен отговор по
въззивната жалба на Община-Бургас от Р.П., заявен чрез адв.И.Синигерова от БАК,
с който доводите изложени от въззивника се намират неоснователни. Във връзка с
твърдението, че кучетата са безстопанствени се представя и се моли да бъдат
приети писмо до Община Бургас към жалба вх.№ 04-01-2435/22.01.2020г. и Отговор
№ 94.-01-2435/1/19.05.2020г. на Началник отдел Опазване на околната среда към
Община Бургас.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от
легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и са допустими.
Районният съд
е разгледал иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 51 вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 50, т. 2
от ЗЗЖ.
Окръжен съд-Бургас, след като обсъди доводите на страните и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция,
намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При
преценка правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има
гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия
състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване
на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и
причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
Този състав счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
своята към нея. В допълнение може да се посочи, че от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и епикриза за болничен престой на ищцата
от 09.08.-15.09.2019г. в УМБАЛ -Бургас, по време на който е извършена кръвна
репозиция на фрактура под рентгенов контрол и е поставена метална пластина,
както и два издадени болнични листи за временна нетрудоспособност на ищцата за
периода от 09.08.2019г. до 14.10.2019г., е установен факта на претърпените
неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в увреждане на здравето, както е
доказан и фактът, че увреждането е последица от нападението и ухапването,
причинено на ищцата, от безстопанствени кучета на дата 09.08.2019 г., около 13,00ч., в гр. Бургас на
паркинг пред КПП на Пристанище-Запад.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
въззивника – ответник за липса на доказан фактически състав на чл.
49 от ЗЗД от ищцата, в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 от ГПК. За това как ищцата е била нападната в гръб от две
големи бездомни кучета, съборена на земята, едното куче разкъсало полата й,
другото я захапало отзад в областта на таза, а ищцата не е можела да стане,
стенела от болка и глезенът й бил подут е безспорно установено от показанията
на разпитания по делото очевидец – св.Т.А., които почиват на преки и непосредствени впечатления и
кореспондират с представените по делото доказателства - медицински документи, епикриза и болнични листи за
временна нетрудоспособност за периода от 09.08.2019г. до 14.10.2019г.. Ето защо безспорно и
категорично се установява настъпването на увреждането на ищцата на дата 09.08.2019г., в резултат на
нападението именно от безстопанствени кучета. От показанията на свидетеля А. категорично се
установява, че кучетата са били безстопанствени – същата твърди, че до този момент не
е виждала кучета на територията на пристанището, двете кучета, нападнали ищцата
макар и да били без маркировка, били видимо улични кучета. Малко преди
инцидента докато е чакала пред Пристанище Бургас – Запад един от камионите за
обработка на документи пред кафенето на 30 м. от бариерата срещу пристанището,
срещу св.А. са изскочили същите две големи черни кучета, с тегло от около 20-25
кг., средни на ръст, но тя, тъй като е била с лице към тях, е успяла да ги
изгони, след което се те върнали и се скрили и легнали под най-близкия камион.
След няколко минути видяла непозната жена/ищцата/ да минава покрай камиона, под
който лежали кучетата, те изведнъж изскочили изпод него и я нападнали в гръб,
без тя да ги види, като съборили я на земята,
а едното куче я захапало от дясната й страна. Наличните наранявания от
нападението категорично се доказват от събраните гласно
дикозателства-показанията на св.Т.А. и св.М.П., както и от приетите по делото
медицински документи.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото
категорично и безспорно се установява наличието на причинени на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, както и наличието на причинна връзка между тях и увреждането,
настъпило в следствие на бездействието на служителите на ответника. Съгласно
законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на ответника
се предполага до доказване на противното, като такова доказване от страна на
ответника по делото не е реализирано.
В
тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението, релевирано във
въззивната жалба на ответника, че представените от Община-Бургас доказателства изпълнение на законово делегираните й
задължения по Закона
за защита на животните /ЗЗЖ/.
Действително, представените справки удостоверяват, че от ответника са били
предприети и извършени действия съобразно изискванията на чл. 41 и чл. 42 от ЗЗЖ.
Настоящата съдебна инстанция обаче приема, че те не са били достатъчни,
последица от което е и доказаното по делото неизпълнение на законовото
задължение на ответника по чл. 50,
т. 2 от ЗЗЖ. От показанията на
разпитания по делото свидетел се установява, че кучетата са били агресивни и са
нападнали внезапно и в гръб ищцата, което доказва неизпълнение на основното
задължение на въззивника-ответник по осъществяване на надзор и контрол на
поведението на агресивните кучета. Доводите на въззивника, свързани с
изпълнение на посочените задължения с дължимата грижа, съобразно практика на
ВКС, съдът намира за недоказани.
Наличието на приета
Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
Община-Бургас за 2018г. и предприетите по нея действия по залавяне, обезпаразитяване, кастриране на
бездомни кучета не доказва сама по себе си изпълнението на горевизираните
задължения. В случая е налице бездействие на общината да изпълни и общото си
задължение по чл. 59 ЗЗЖ
за осъществяване на контрол върху изоставените животни на територията й, както
и на нормативно установеното й задължение на за предприемане на всички мерки за
предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета, включително
мерките по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ
за настаняване в приют и по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ. Наличието на безпричинно нападение на човек от
безстопанствено куче е доказателство за неизпълнение на представената програма
в конкретния случай. Принципното наличие на предприети мерки не може да изключи
отговорността при положение, че са причинени вреди при и по повод на
възложената работа.
Неоснователни
са доводите и за недоказаност по делото, че кучето е безстопанствено. С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, при твърдения за наличие на собственик на процесното куче, общината
следва да докаже този факт, за да бъде освободена от отговорност. Отделно от
това, разпитаният по делото свидетел – очевидец установява, че кучетата са били
видимо улични, безстопанствени.
По
отношение размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че правилно е присъдени
размер от 6000 лв., като за горницата до претендираните 12000лв, претенцията е
правилно отхвърлена като недоказана по размер. При определянето на размера на
обезщетението първостепенният съд мотивирано е съобразил вида и тежестта на физическото
увреждане, продължителността на
физическото възстановяване на ищцата, което в случая е с продължителност от два
месеца, съгласно медицинската преценка, обективирана в издадените болнични листове за временна
нетрудоспособност и данните по епикризата, отговарящи на обичайния период за
възстановяване, при липса на медицински данни за усложнения, каквито в случая
не са обективно налични.
С оглед изложеното, щом правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и
въззивните жалби на насрещните страни следва да бъдат оставени без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода по делото и неоснователността на
двете въззивни жалби, разноските остават за страните както са направени.
Разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА не се следват,
тъй като по делото не следва осъждане на насрещната страна за разноски, и не са
представени доказателства, установяващи наличието на предпоставките на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
Така
мотивиран, Окръжен
съд-Бургас
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 893/10.03.2020г. по гр. дело № 8470/2019г. на
Районен съд-Бургас в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Иванка Димитрова Синигерова от АК-Бургас за осъждане на Община Бургас, ЕИК: *********,
да й заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА вр. с
чл.7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на въззивницата -ищца по делото.
Разноските
остават за страните както са направени.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: