Р Е Ш Е Н И Е № 359
07.10.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №327 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №24
от 25.05.2021г., постановено по анд №1013/2021г., РС Стара Загора потвърдил наказателно
постановление № 24-002925 от 15.01.2021г. на Директор на дир. „Инспекция по
труда“, град Стара Загора, с което на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище град Стара Загора, за нарушение на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, вр. с чл.79, ал.4 от с.з. била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева и „КУБИН БГ“ООД било осъдено да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказваният, който го обжалва в срок чрез процесуален
представител като неправилно, поради постановено при допуснати съществени нарушения
на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира
се отмяната му и постановяване на друго решение, с което се отменя процесното
НП.
Касаторът
твърди, че абсолютно неправилно въззивният съд приел, че извършването на административно
нарушение било доказано по безспорен начин. Този извод обаче не кореспондирал с
доказателствата по делото. Съдът се позовал само на АУАН и свидетелските
показания, но от акта не ставало ясно точно как било установено нарушението,
какво било субективното отношение на дееца, кога било извършено нарушението,
къде било мястото и т.н. Свидетелските показания не допринасяли също за
изясняване на тези обстоятелства. Касаторът счита, че в хода на съдебното
следствие не били събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които можело
да се установи по несъмнен начин извършване на нарушението от наказаното лице.
На следващо
място претендира, че актът бил издаден при допуснати редица нарушения на чл.40
от сл. от ЗАНН, като се конкретизират и съотв. текстове. Същите били императивни
по характер и тяхното нарушаване водело до нередовност на АУАН, което влияело и
на крайния акт – НП.
На трето място
сочи, че първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, тъй
като не обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не
изложил доводи, защо кредитира едни и игнорира други. Съдът постановил
решението си въз основа на непълно изследване и обсъждане на всички
доказателства по делото и тази непълнота водела до порочност на
първоинстанционното решение.
На последно
място се счита и, че жаленото решение било необосновано. Мотивите били
лаконични и приповтарящи изложеното в АУАН и в НП, но и противоречиви. РС не
посочил какви били наведените от жалбоподателя доводи относно нередности в АНП
и не сочел, защо приема, че те не отговаряли на действителността. Не били
мотивирани доводи и относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и че органът не
обсъдил тази възможност, както е не бил обсъден и приложен принципът за
пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от ДФЕС. Претендират се и разноски
пред двете съдебни инстанции.
Касаторът,
редовно призован в с.з., се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на
доверителя си и моли да се отмени решенето. Прилага списък на разноските и
подробни доводи по същество на спора в представени пред съда писмени бележки.
Ответникът по
касация, редовно призован за с.з., се представлява от юрк. Л., която оспорва
жалбата. Счита решението на РС за правилно, тъй като по делото били събрани
достатъчно доказателства, които установявали, че наказаното лице извършило
вменяваното му нарушение. РС правилно възприел фактите, правилно кредитирал с
доверие свидетелските показания и правилно считал, че не била опорочена проведената
процедура по ЗАНН.
ОП-Стара
Загора се представлява от прокурор Тачев, който дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и за правилност, и законосъобразност на решението
на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди процесното НП, РС приел, че от събраните пред
съда писмени доказателства /посочени в съдебния акт/ и гласни доказателствени
средства /свидетелските показания/, описаната в АУАН фактическа обстановка се
установявала, а именно, че на 27.02.2020 г. в град Стара Загора „Кубин БГ“ООД,
в качеството му на работодател приел чужденеца Б. Ш. /държава Р. Турция/, роден
на ***г. да предоставя работна сила.
Въз основа на
така приетото за безспорна установеност от фактическа страна на описаното
деяние, РС приел, че правилно АНО извел извод за извършено нарушение на чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ от наказаното лице, за което наложил санкция в размер на 3000
лева. Въззивният съд посочил, че санкционираният имал качеството на
„работодател“ по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, че към момента, визират в НП
-27.02.2020г., когато работникът Б.Ш.постъпил на работа, той предоставял
работната си сила на „Кубин БГ“ООД с всички елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение.
Съдът посочил,
че конкретният нает по трудово правоотношение работник се явявал гражданин на
трета държава по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, тъй като бил гражданин на Р.
Турция /според удостоверение за регистрация от ТД НАП/. Това налагало
работникът да постъпи на работа след съответно разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, а видно от цитирано писмено доказателство, такива
липсвали. Работодателят не съобразил изричната забрана да не допуска до работа
гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация и така
извършил нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Нарушението било формално и като
извършено от ЮЛ на поставял въпроса за вина у дееца.
На следващо място РС
мотивирал доводи, защо счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
тъй като според съдебния състав събраните писмени и гласни доказателствени
средства по между си не съдържали никакво противоречие, взаимно се допълвали и
това ги правело убедителни. РС не споделил тезата на наказания, че съставът на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ бил за допустителство и изложил аргументи. Коментирал и
аргументирал извода си за липса на допуснати нарушения на чл.40 и чл.57 от ЗАНН, както и посочил, че нямало основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В
заключение въззивният съд мотивирал, че наложената санкция била съответна на
целите, установени в чл.12 от ЗАНН и нямало основание за намаляването й.
Касационната
инстанция намира жаленото решение за правилно и не се установяват претендираните от касатора касационни
основания. В тази насока следва да се посочи, че необосноваността не е
касационно основание по см. на чл.348 от НПК, а конкретните възражения, които
касаторът излага, не обуславят сами по себе си основанието по чл.348, ал.3, вр.
с ал.1, т.2 от НПК. В конкретния случай не е налице и неправилно приложение на закона
по см. на чл.348, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НПК.
Преди всичко
тази инстанция намира за правилни изводите на въззивния състав, че няма
допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното производство по ЗАНН,
вкл. чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е достатъчно ясно и пълно описание на
факти от обективната действителност, като актът и НП съдържат всички
императивно изискуеми реквизити, вкл. момента и място на нарушението, дали те
са правилните, е въпрос по същество на спора и касае материалната
законосъобразност на актовете.
Не се спори,
че от фактическа страна АНО претендира, че на конкретно посочената дата /27.02.2020г./ наказаното ЮЛ, което е със седалище в град Стара
Загора /и това се сочи за място на нарушението/, приема на работа в качеството
му на работодател лице, което е гражданин на Р. Турция, без за това наказаното
лице да има разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От
представените и не оспорени
писмени доказателства, се удостоверява фактът, че на 26.10.2020г. между „Кубин БГ“ООД и Б. Ш.
ЕГН/ЛНЧ ********* е сключен трудов договор № 437 за изпълнение на длъжността „технически
секретар“ и с начало на изпълнение – 27.02.2020г., т.е. датата, визирана в НП
като такава на извършване на нарушението. По делото е налична и Справка за
приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ /л.17 от делото на РС/ от дата 26.02.2020г. за регистриране
на горепосочения трудово договор съгласно българското законодателство.
Представено е заверено и не оспорено писмено доказателство, копие от разрешение
за пребиваване, л. 22 от делото на РС, от което се удостоверява, че въпросното лице е турски гражданин, като
видно от издадения документи, същият е с идентификационен номер *********,
който номер се съдържа в АУАН и в НП, като идентифициращ лицето, турски
гражданин.
Видно от
доказателството на л. 47 от делото на РС
от наказаното лице са представени на проверяващите под опис документи във
връзка с встъпване в трудово правоотношение и прекратяването му /трудови
договори, заповеди и пр./, касаещи деветнадесет лица, сред които под №5 е и Б.
Ш., а на 49 от делото на РС се представя друго не оспорено писмено
доказателство, че договорът с г-н Б. Ш. не е сред онези, които не съдържат
подписи. Видно от Приложение №2, към писмо на л. 50, под №9 се съдържа името Б.Ш.с
посочения идентификацинен номер от НАП и с данни за сключен на 26.02.2020г.
трудов договор. Горното обосновава извод у този състав, че правилно и
обосновано, въз основа на не оспорени писмени доказателства РС приема, че между
българското търговско дружество „Кубин БГ“ООД и турският гражданин на 26.02.2020г.
е постигнато съгласие за сключване на
трудов договор за изпълнение на длъжността „технически секретар“, който
надлежно е регистриран като валиден в НАП.
Касационната
инстанция намира в конкретния случай за обоснован изводът на РС, че наетото
лице /Б. Ш./ не е български гражданин, нито такъв на друга държава членка на ЕС
или на страна от ЕИП, или на Швейцария, предвид представеното заверено копие от
разрешение за пребиваване, в което изрично се съдържа запис на латиница TUR. Съгласно чл.20, ал.2, т.5 от ЗБЛД
българските лични документи /каквото се явява и въпросното разрешение за
пребиваване/ съдържат данни за гражданството на притежателя си. В този смисъл
няма съмнение, че чрез записът TUR в приложеното заверено копие на издадения
личен документ на чуждия гражданин Б.Ш.се удостоверява, че той е гражданин на Р. Турция.
Видно от
първоначалната жалба, вкл. и писмената защита, приетото от АНО, че наетият
работник е гражданин на Р. Турция, не се
оспорва от наказаното лице. Показанията на свидетели също подкрепят факта, че
наетият работник е гражданин на Р. Турция, поради което въз основа на тях,
съставеният АУАН и приложеното заверено копие от разрешението за пребиваване,
въззивният съд обосновано и правилно приема извод, че Б.Ш.е гражданин на Р.
Турция, т.е. на държава извън ЕС, ЕИП и Швейцария, а като такъв, за да бъде
нает на работа /да предоставя работната си сила/ в страната, трябва има
издадено съотв. разрешително или регистрация в Агенция по заетостта. Такива не
се удостоверя да има по отношение на наетото от „Кубин БГ“ООД лице турски
гражданин към момента, визиран като такъв по извършване на деянието, обявено за
нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Всички
подробно мотивирани възражения на пълномощника на наказания са главно в насока
допуснати процесуални нарушения, като на тях, противно на твърдяно, има дадени
отговори във въззивното решение, като те са възприети за неоснователни. Същите
се споделят от настоящата инстанция, вкл. изводите, че не се установяват
обстоятелства, които да обуславят приложение на чл.28 от ЗАНН и че конкретно
определената санкцията е съответна на целите по чл.12 от ЗАНН.
Касационната
жалба е неоснователна, а искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнагрждение като своевременно заявено се явява основателно. Съдът намира, че
следва да се присъди такова в размер на 80 лева на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл.27 от НЗПП.
Водим от
горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №24 от 25.05.2021г., постановено по анд №1013/2021г., РС Стара Загора потвърдил наказателно
постановление № 24-002925 от 15.01.2021г. на Директор на дир. „Инспекция по
труда“, град Стара Загора.
ОСЪЖДА „КУБИН БГ“ ООД, с ЕИК ********* и със седалище град Стара
Загора да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, град Стара Загора
възнаграждение за юрисконсулт пред тази инстанция в размер на 80 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.