РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2122/23.11.2023г.
гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХIІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава
Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 1879 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по касационни жалба от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст. юриск. Ч. против
Решение № 723 от 20.04.2023 г., постановено по административно дело № 2509/2022
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на К.И.С.,
сумата от 6 066 (шест хиляди шестдесет и шест) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.10.2016 г. до
10.02.2021 г. и в размер на 20.00 (двадесет) лева за периода от 04.04.2022 г.
до 29.09.2022 г. или общо 6 086 (шест хиляди осемдесет и шест) лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска в останалата част за разликата до пълния размер от 10 000
лв. за периода от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и за разликата до пълния
предявен размер от 5 000 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г.
Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на К.И.С. и адвокатско
възнаграждение.
С касационната жалба, са изложени доводи, че решението на
Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в
действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните
помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения, както и на открито. На следващо място се сочи, че
килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените
от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в
Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици
и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице
причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на
административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени
вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част,
респ., да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално,
да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение
за сумата до присъдения размер от 6 086 лв. или да отмени решението в частта ,
с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 3 000 лв. до
присъдения размер от 6 086 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът, редовно призован, в писмено становище оспрва
касационните оплаквания.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че следва да се уважи жалбата.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледани по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив се е развило
по реда на чл.203
и следв. от АПК във връзка с чл.285
ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба, подадена от К.И.С., против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер
на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени на С. неимуществени вреди, изразяващи се в
бездействие на отговорните органи на Затвора – Пловдив, които са били длъжни да
предоставят условия, които не са унизителни за човешкото достойнство, за
периода от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и за периода от 04.04.2022 г. до
30.09.2022 г. Счита, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита
правата на човека. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –"под 3 кв. м. нетна
жилищна площ"), липса на вентилация, лоши санитарни и хигиенни условия в
тоалетните и килиите (неработещи кранчета, липса на прегради, липса на работещи
чешми и умивалници, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи), липса на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода, недостатъчно естествена светлина,
липса на изолация на стените, нередовна смяна на спалното бельо и недостатъчно
препарати за почистване, както липса на индивидуална и корекционна работа с
ищеца, недостатъчно мебели в килиите.
Съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения. Приел
е, че К.С. *** през следните периоди: от 21.12.2016 г. до 19.08.2021 г. вкл. и
от 22.04.2022 г. до 29.09.2022 г. – датата на подаване на исковата молба,
поради което е приел за неоснователен иска за периоди: от 05.10.2016 г. до
20.12.2016 г. вкл. и от 04.04.2022 г. до 21.04.2022 г., когато ищецът не е бил
в затвора. Приел е също така, че за останалите периоди в обхвата на първия
претендиран период – по отношение твърдението за липса на достатъчно жилищна
площ – администрацията на Затвора – Пловдив не е предоставила данни за брой
настанени лица в помещенията, в които е пребивавал С. за периода от 21.12.2016
г. зо 02.04.2020 г. вкл.; за периода от 03.04.2020 г.до 10.02.2021 г. не е
разполагал с нетна площ от 4 кв. м. в стая № 39, с изключение на периодите:
17.06.2020 г. – 28.08.2020 г. вкл.; 05.09.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл.;
09.10.2020 г. – 12.12.2020 г. вкл.; 17.10.2020 г. – 05.11.2020 г. вкл.;
16.11.2020 г. – 10.02.2021 г., при което е формирал извода, че за първия
претендиран период, по отношение липса на достатъчна жилищна площ от 4 кв.м. и
при прилагането на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, С. е пребивавал в пренаселени килии
или липсва информация за това за общо 1 296 дни. За втория претендиран
период, съдът е приел, че дните, в които С. е пребивавал в помещения с
недостатъчно площ са 4 и касаят времето от 12.078.2022 г. до 15.08.2022 г.,
вкл., като през останалата част от периода, на С. е била предоставена площ от 4
кв.м.
Първоинстанционният съд е приел, че помещенията, които е
обитавал С. при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в процесните
периоди в Затвора – Пловдив, са разполагали с достъп до течаща топла вода,
съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от
различните групи, а работещите имат достъп всеки работен ден; във всеки със
санитарен възел има постоянно течаща вода, отоплението е с централно парно,
спалните помещения са добре осветени и отваряеми прозорци за естествена
вентилация, като проветряването и поддържането на хигиената в помещенията е
пожелание на лишените от свобода; помещенията са обзаведени с отделни легла и
шкафчета за лични вещи, постелъчен инвентар, като е дадена възможност такъв да
бъде доставян и от близките на лишените от свобода; осигуряват се почистващи и
перилни препарати с възможност такива да се закупуват и от лавката на затвора.
Прието, че редовно се извършват ремонти на помещенията и не се допускат
повредени кранчета, чешми, счупени прозорци и умивалници, както и своевременно
се сменят осветителните тела. По отношение на хигиената е прието, че същата е
предоставена на лишените от свобода, както и, че не се установява в помещенията
по настаняване на ищеца да е имало мухъл и плесен. Прието е за неоснователно и
твърдението, че на С. не са били предоставени достатъчно дебели завивки, както
и, че изолацията на помещенията не е нормативно установено задължение на
ответника. По отношение на спалното бельо
и развъждането на дървеници и бълхи е прието, че са създадени условия за
поддържане на елементарна хигиена, като отговорността за това, е предоставена
на лишените от свобода, като същевременно, ответникът е представил и
доказателства за осъществяване на дейности по дезинсекция и дератизация
периодично през времето на престоя на ищеца в Затвора – Пловдив. По отношение
липсата на индивидуална и корекционна работа, съдът е приел, че не се
представят доказателства за това, при положение че ищецът е устройван на работа
в „Обособено производство“, откъдето е спрян от 10.11.2020 г. поради несправяне
с трудовите си задължения и на 27.02.2021 г. отново е назначен на същата
работа, където е останал до освобождаването му на 20.08.2022 г.
Първоинстанционният съд е формирал извод, че предявеният иска е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД "Изпълнение на наказанията" само по отношение на
пренаселеността в килиите. По отношение размера на обезщетението, съдът е
мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е
посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 6 066 лв. за периода
05.10.2016 г. – 10.02.2021 г. и на сумата от 20 лв. за периода от 04.04.2022 г.
– 29.09.2022 г. за престоя в Затвора – Пловдив. Уважена е и претенция за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2022 г. –
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на
К.И.С. се явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите за част от
исковия период, а именно за периоди: 21.12.2016 г. до 02.04.2020 г. вкл.; за
периода от 03.04.2020 г. до 10.02.2021 г. не е разполагал с нетна площ от 4 кв.
м. в стая № 39, с изключение на периодите: 17.06.2020 г. – 28.08.2020 г. вкл.;
05.09.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл.; 09.10.2020 г. – 12.12.2020 г. вкл.;
17.10.2020 г. – 05.11.2020 г. вкл.; 16.11.2020 г. – 10.02.2021 г., в които С. е
бил в периода в Затвора – Пловдив за времето от 21.12.2016 г. до 19.08.2021 г. и
за времето от 22.04.2022 г. до 29.09.2022 г. В останалата й част, правилно
съдът е приел исковата претенция за неоснователно за времето от 05.10.2016 г.
до 20.12.2016 г. вкл. и от 04.04.2022 г. до 21.04.2022 г. и за недоказана в
останалата част..
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите
обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
обяснения на ищеца, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение
е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни
изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.3
ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284
ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В случая, безспорно е установено, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и,
по-конкретно, жилищната площ на помещенията, в които е бил С. част от времето в
периодите от 21.12.2016 г. до 19.08.2021 г. вкл. и от 22.04.2022 г. до
29.09.2022 г. вкл., в затвора в Пловдив. В тази връзка неоснователни се явяват
доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от
спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения. Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в
стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за
недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284
ал.5 от ЗИНЗС, в обжалваното решение е направен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на пренаселеността на
килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на минималните критерии
и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимална
жилищна площ за сочения период, несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението на касатора ГДИН, че затворите са
пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от тях, съдът намира за
необходимо да отбележи, че, в случая се касае за минимални битови условия и
минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички лишени от свобода
и, които условия трябва да са такива, че да не създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не създават
предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае някакви
специални предпочитания на К.С..
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно
е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, правата на лишения от свобода по чл.8
§1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл.8
§2 на ЕКПЧ прави изключение единствено относно намеса на държавата,
предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно, тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по §2
на чл.8 от ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при
намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е
да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане на касационния
жалбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на
съда за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им въздействие върху Борисов, предвид
условията на пренаселеност в килиите, в които е пребивавал в затвора Пловдив в
периодите от:
21.12.2016 г. до 02.04.2020 г. вкл.; за периода от 03.04.2020
г.до 10.02.2021 г. не е разполагал с нетна площ от 4 кв. м. в стая № 39, с
изключение на периодите: 17.06.2020 г. – 28.08.2020 г. вкл.; 05.09.2020 г. до
06.10.2020 г. вкл.; 09.10.2020 г. – 12.12.2020 г. вкл.; 17.10.2020 г. –
05.11.2020 г. вкл.; 16.11.2020 г. – 10.02.2021 г. вкл. Размерът на така
определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата
продължителност на пренаселеността на килиите, в които е бил настанен Борисов,
и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща
се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая, при определяне размера на
обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, както и
жидзненият стандарт в страната, като при спазване на принципите за
справедливост, е определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на
съда са подробни, обосновани и правилни, и настоящият съдебен състав ги споделя
изцяло.
Оспореното решение е правилно и в частта, с която искът е
отхвърлен. Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници), липсата на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите,
липса на вентилация, както и липса на водена индивидуална и корекционна работа
с ищеца, се споделят от настоящия състав. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящият съдебен състав, с оглед
разпоредбата на чл.221
ал.2 изр. последно от АПК, не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е
постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС
и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му.
Решение № 723 от 20.04.2023 г., постановено по
административно дело № 2509/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на
спора следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на ответника
по касация - адвокат Н., в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХII
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 723 от 20.04.2023 г., постановено по административно дело № 2509/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати в полза на
адвокат С.К.Н., БУЛСТАТ 72081446221, сумата в размер на 400лв. /четиристотин
лева/.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.