Р
Е Ш Е
Н И Е
№1429 06.06.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 303 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Мост финанс мениджмънт”
АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: .........................,
представлявано от В.Ю.Б., против А.Н.Р., ЕГН **********, адрес: ***, с която се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 500
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем № ...................../14.12.2012
г., сумата от 160 лева - договорна лихва, дължима за периода 21.12.2012 г. -
08.03.2013 г., 134,95 лева - законна лихва от 28.12.2012г. до 14.10.2015г. и 113,11
лева - законна лихва от 15.10.2015 г. до 05.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 08.01.2018 г.
до окончателното й плащане. Претендира разноски.
Сочи се, че между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД като кредитодател, от
една страна, и от друга – Р. – кредитополучател, е сключен договор за потребителски
заем от 14.12.2012 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен
кредит в общ размер на 500 лева. Срокът за погасяване на кредита е 12 седмици,
считано от усвояването му. Кредитът е станал предсрочно изискуем на 11.01.2013
г. на основание чл. 4, изр. второ от договора. В исковата молба
се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на „БНП Париба пърсънъл файненс”
ЕАД срещу длъжника, които са му прехвърлени на 14.10.2015 г. с договор за цесия.
Ищцовото дружество изпратило на Р. уведомление за цесията още през 2015 г.,
което не е връчено, поради което е приложено към настоящата искова молба.
Моли съда да уважи
исковете и да му присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез особен
представител е посочил, че исковете са неоснователни. Наведени са възражения,
включително и за изтекла 5-годишна погасителна давност на цялото вземане.
Евентуално е посочено, че е налице погасителна давност за част от отделните
претендирани вземания с падеж съгласно погасителния план 5 години преди
подаване на исковата молба. Посочено е, че са погасени с 3-годишна давност
вземанията за лихви.
Моли съда да
отхвърли исковите претенции.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски заем №
................../ 14.12.2012 г., сключен между „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД като кредитодател и А.Р. като кредитополучател. В
договора е посочено, че на
кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер на 500 лева. Срокът за
погасяване на кредита е 12 седмици, считано от усвояването му, като крайният
падеж е 08.03.2013 г. В Общите условия към договора на кредит е предвидено,
че вземането става изцяло предсрочно изискуемо при допусната забава в
плащанията на четири или повече седмични вноски, считано от падежната дата на
четвъртата непогасена вноска.
Приложен е договор за покупко-продажба
на вземания, сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и „Мост финанс мениджмънт” АД на 14.10.2015 г., в който е
описано, че банката продава и прехвърля чрез цесия на ищцовото дружество вземанията
си към длъжници по договори за кредит, описани подробно в приложението, сред
които под номер 365 фигурира ответника. Представено е уведомление за извършена
цесия от „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и „Мост финанс мениджмънт”
АД до Р..
Изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е посочило, че е работило по представени му от
ищеца справки. Експертът е посочил, че към датата на цесията задължението е
възлизало на 660 лева, от които главница 500 лева и договорна лихва 160 лева, а
размерът на законната лихва е 255,22 лева. Вещото лице е отразило, че до датата
на цесията и след това по договора за заем не са получени плащания от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за основателни.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че кредитодателят е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. Следвало
е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и
уведомлението до длъжника за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем,
както и за сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да
установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си
договора.
По делото е
безспорно установено, че на 14.12.2012 г. „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и А.Р. са сключили
валиден договор за кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да връща ежеседмично
уговорена в договора минимална погасителна вноска.
За да претендира плащане на цялото
задължение по договора, ищецът се позовава на настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на цялото задължение за главница и лихви поради неплащане на
дължими вноски с падежи 21.12.2012 г., 28.12.2012 г., 04.01.2013 г. и
11.01.2013 г. на основание чл. 4 от общите условия към договора. Няма наведени твърдения
Р. да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г. ОСГТК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Приложението
на разрешенията на т. 18 и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции (решение №123/09.11.2015 г.
по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд. на ВКС). В този смисъл, доколкото
в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди подаване на исковата молба, следва да се приеме,
че договорът не е прекратен на основание чл. 4 от общите условия към него. Длъжникът не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита, но падежът
на последната уговорена погасителна вноска е настъпил на 08.03.2013 г., поради което и всички
задължения по договора за кредит са окончателно падежирали към датата на
подаване на исковата молба.
Праводателят
на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, видно
от разписката, инкорпорирана на стр. 2 от общите условия към договора.
Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват,
въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза е посочило размера на усвоената по договора сума – 500 лева, а размерът на
договорната лихва е 160 лева. В приложение № 1 към
договора за цесия изрично е описан размера на прехвърленото право, а именно посочените
от вещото лице суми. Поради това съдът приема, че цялото процесно задължение е
прехвърлено на ищеца.
Уведомлението
на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е извършено надлежно в хода на
настоящото исково производство с връчване на уведомлението. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за
цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни
и, ако не е бил надлежно уведомен и е
изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. В случая следва
да се отбележи, че длъжникът не е изпълнявал
на никой от кредиторите, видно от заключението на вещото лице. Следователно цесионерът – ищец се
явява носител на вземането.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла 5-годишна
погасителна давност по отношение на цялото вземане. Тъй като ответникът не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за
кредит, следва да се приеме, че неговата изискуемост е настъпила не с падежа на
четвъртата седмична вноска, а с крайният му падеж – 08.03.2013 г., от която
дата е започнала да тече 5-годишната погасителна давност, която към датата на
подаване на исковата молба – 09.01.2018 г. не е изтекла.
Неоснователно процесуалният представител на Р. поддържа и становището, че за всички лихви, начислени преди 09.01.2015 г., е настъпила погасителна
давност. Съгласно нормата на чл. 111, б.
„в” ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземания от наем, лихви и други
периодични плащания. Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2011 г. ОСГК разяснява кои плащания са периодични. Процесното обаче не е
такова, тъй като при договора за кредит е налице едно неделимо плащане, при
което е договорено между страните връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати. Това обаче не превръща тези вноски в периодични
плащания (в този смисъл напр. решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о. и решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., постановени по чл. 290 ГПК). Следователно по отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит,
важи петгодишната давност, като в настоящия случай давностният срок по
отношение на дължимите вноски, включващи главници и лихви, не е изтекъл.
Изложените
съображения дават основание на съда да приеме, че за ответника съществува
задължение за плащане на претендираните суми към ищеца, поради което
исковете следва да бъдат уважени по отношение претендираната
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, които са доказани по размер
с приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът дължи
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на общо 580 лева
съобразно представения списък на разноските.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на
„Мост
финанс мениджмънт” АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: ..................., представлявано от В.Ю.Б., сума в размер на 500 лева
(петстотин лева), представляваща дължима главница по договор за потребителски
заем № ................../14.12.2012 г., сумата от 160 лева (сто и шестдесет
лева) – договорна лихва, дължима за периода 21.12.2012 г. - 08.03.2013 г.,
134,95 лева (сто тридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) – законна
лихва от 28.12.2012 г. до 14.10.2015 г. и 113,11 лева (сто и тринадесет лева и
единадесет стотинки) – законна лихва от 15.10.2015 г. до 05.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
08.01.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА А.Н.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Мост финанс мениджмънт” АД, ЕИК .....................,
със седалище и адрес на управление: ......................., представлявано от
В.Ю.Б., сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.