Р Е Ш Е Н И Е
260234/18.5.2021г.
18.05.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 22 (двадесет и втори) април Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2914 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл.
422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България твърди, че на 05.07.2019 г. сключило с ответника Г.Д.Г. договор за потребителски заем, по силата на който предоставило на последния сума в размер на 849,11 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от Г. да бъде разсрочена на 9 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответникът платил 3 вноски, като на 20.11.2019 г. преустановил плащанията. Поради това, ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем. Г. дължал и обезщетение за забава. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на ШРС: в размер на 597,88 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 05.07.2019 г., сключен между страните; в размер на 60,98 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 20.11.2019 г. до 20.04.2020 г. върху заета сума по договор за кредит от 05.07.2019 г., сключен между страните; в размер на 37,19 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 20.12.2019 г. – 16.09.2020 г. по договор за кредит от 05.07.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 30.09.2020 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият заявява, че дължи две вноски по кредита. Не взема категорично становище по основателността на претенциите.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по
делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта CREX-17147316 от 05.07.2019
г. е, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България предоставило на Г.Д.Г. сума в размер на 849,11
лева. В договора е предвидено, че срокът на същия е 9 месеца, като размера на месечната
погасителна вноска възлиза на 109,81 лв., като е посочен и размер на лихвения
процент. Според чл. 3 от договора, при забава на една или повече погасителни вноски,
заемополучателят дължи лихва за забава. Съгласно същият текст, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена
вноска, вземането става предсрочно изискуемо.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения
между договор за кредит, на 05.07.2019 г. Г. усвоил сумата по договора чрез
извършен от ищцовото дружество превод в
полза на „Технополис България“ ЕАД за закупена от ответника стока – велосипед.
По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на Г.Г.
към ищеца, както следва: главница – 597,88 лв., договорна лихва – 60,88 лв.,
лихва за забава – 47,50 лв.. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от
страна на ответника след 23.10.2019 г.
От приложеното ч.гр.д. № 2104/2020
г. по описа на ШРС се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България подало
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 30.09.2020 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260049/02.10.2020
г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в
настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 30.09.2020
г. до окончателното плащане и за разноски в общ
размер 75,00 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на Г.
по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление
на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника Г.Д.Г. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260049/02.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 2104/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски
кредит от 05.07.2019 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2104/2020 г. на
ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
изготвеното заключение по ССЕ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 05.07.2019
г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и ответника Г.Д.Г. бил сключен договор за
потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 9 месеца.
По делото се установи, че след 23.10.2019 г. не са извършвани плащания по
договора, поради което следва да се приеме, че Г. не изпълнил задължението си
да върне заетата сума. В случая, твърдяната и недоказана предсрочна изискуемост
е ирелевантна, тъй като понастоящем е изтекъл срока на договора.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от Г.Д.Г. за парична сума
в размер на 597,88 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по
договор за кредит от 05.07.2019 г. сключен между страните, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай,
страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т.
нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на
изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период. Чрез
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи
и нейния размер – 60,88 лв.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от Г.Д.Г. за парична сума
в размер на 60,88 лв., представляващо задължение за плащане на
лихва върху заета сума по
договор за кредит от 05.07.2019 г. претенцията, в останалата й част до пълния
предявен размер – 60,98 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относимата разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че Г.Г. не
изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по
главното си парично задължение. Ето защо, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за
установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за
парична сума в размер на 37,19 лв.,
представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в срок, за периода 20.12.2019 г. – 16.09.2020 г. по договор за
кредит от 05.07.2019 г.
На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от
ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А гр. София направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 405,00 лв. и по заповедното производство в размер на 75,00
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г. с ЕГН **********,***
и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен
търговец с ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр.
София, жк. „Младост
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ от Г.Д.Г. в размер на 60,88
лв. (шестдесет лева и 88 стотинки), представляваща договорна лихва
за периода за периода 20.11.2019 г. – 16.09.2020 г. върху заета сума по договор за кредит от
05.07.2019 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260049/02.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер – 60,98 лв., като
неоснователен.
На основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК ***, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК ********* от Г.Д.Г. в размер на 37,19 лв. (тридесет и седем
лева и 19 стотинки), представляваща обезщетение за периода
20.12.2019 г. – 16.09.2020 г. за неплатени в
срок, главни парични задължения по договор за кредит от 05.07.2019 г., сключен между
страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260049/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2104/2020 г.
по описа на Районен съд – Шумен.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Г.Д.Г. да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 405,00 лв. (четиристотин и пет
лева).
ОСЪЖДА
Г.Д.Г. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 2104/2020 г. на ШРС в размер на 75,00 лв. (седемдесет и
пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: