О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
3798/9.3.2020г.
Гр.Варна,09.03.2020 год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ в закрито
заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10 717 по описа за 2019 г. на
ВРС, ХLII – ри състав, за да се произнесе взе предвид следно:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен във ВРС с регистрационен
вх. номер № 50152/9.7.19 г., уточнен с писмена молба с вх.№ 5552/29 юли 2019 г.
/л.30, 31/.
Образуваното исково производство настоящият исков
съд е намерил за допустимо, т.к. е заведено в прекузивния
срок по чл. 415 ГПК съобразно дадените указания от заповедния съд.Заповедният
съд е издал в полза на заявителя /ищец по исковото производство /Заповед № 3516/7.5.2019 г. по
ч.гр.д.№ 6672/2019 г. по описа на РС Варна, 47-ми състав с която е разпоредил: Длъжник Д.М.М., ЕГН **********,*** да заплати на Кредитор „В.И К.“ ООД,
ЕИК *********, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ***, сумата от 2756.54 лева /две хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена
сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер 1761035 за периода от 05.09.2017
г. до 11.03.2019 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Стара планина“ № 59, вх. А, ап. 2, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 153.17 лева /сто петдесет и три лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 09.03.2018 г. до
22.04.2019 г., както и сумата от 58.19 лева /петдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.“. В
самата заповед е вписано, че : вземането
произтича от следните обстоятелства: незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1761035 за периода
от 05.09.2017 г. до 11.03.2019 г., за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 59, вх. А, ап. 2“. Предмет на специалния положителен установителен
иск е именно паричното вземане, за което в полза на заявителя е била издадена
заповедта по чл. 410 ГПК. Ищцовото дружество основава
исковата си молба на следните фактически твърдения:В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото
дружество релевира, че в качеството си на В и К
оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставяло В и К услуги на ответника Д.М.М., ЕГН **********, за
имот, находящ се на адрес ***, който в
качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните от ответника В и К услуги на този
адрес, релевира ищцовото
дружество се отчитали по партида с абонатен номер 1761035, чийто титуляр бил
ответникът. Съгласно чл. 5, т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата страна, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът в заповедното производство и
ответник в настоящото не бил направил. Посочено е още, че съгласно чл.33,
ал.2 от ОУ, ответникът бил длъжен за заплаща сумите за ползваните В и К
услуги в 30-ет дневен срок, след датата на фактуриране , след изтичане на който
срок потребителят на В и К услуги изпадал в забава. Твърди се, че със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 2.5.2019 г.по
искане на „В и К“ ООД било образувано ч.гр.д. № 6672/2019 год. по описа на ВРС
срещу М..В полза на кредитора (сега
ищец) била издадена на 7.5.2019 г. Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника М.,*** разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора (ищец в исковото производство) СУМАТА от 2756,54 лв.
представляваща стойност на ползвани В и К услуги за периода от 05.09.2017 год.
до 11.03.2019 г., сумата от 153,17 лева ,представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 09.03.2018 – 22.04.2019 г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 2.5.2019 г.,
до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, изразяващи се
заплатена по делото държавна такса в размер на 58,19 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Сочи се, че на дата 31.05.2019 г.,
ответникът депозирал възражение против заповедта за изпълнение на основание чл.
414,ал.1 ГПК. Посочено е че на 12.6.2019 г.заявителят – ищец в исковото
производство бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането
си.Твърди се, че на дата 21-ви май 2019 г., по партида с абонатен номер
1761035, доброволно на каса на дружеството била платена сума в общ размер на
28,14 лева по фактура № ********** /15.3.2019 г. Претендираните
от ищеца суми за главници и лихви, се твърди в исковата молба, че са описани
подробно в справка за недобора на частен абонат № 1761035 до 22-ри април
2019 г.
Предвид изложеното и на осн.
чл.422 ГПК в исковата молба е обективирано искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК да бъде установено, че в полза на „ВИК ВАРНА“ ООД съществуват следните
парични вземания за сумата 2728.69 лева /две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и петдесет
и четири стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1761035 за периода
от 05.09.2017 г. до 06.02.2019 г.,
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Стара планина“
№ 59, вх. А, ап. 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата
от 153.11 лева /сто петдесет и три лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 09.03.2018 г. до
22.04.2019 г.
В уточнителната
си молба от дата 29.7.2019 г. ищовната
страна е заявила, че процесната сума от 2728,68 лв. е формирана като
сбор от сумите визирани в Таблица 1 от същата молба / л.30/. Видно от таблицата
с фактура № **********/ 9.2.2018 г., за отчетен период от 5.9.17 – 6.2.18 г. се претендира главница от 2728,69 лв. и сумата
от 153,11 лева – лихва
за забава за периода от 8.3.18 – 22.4.19 г. Във втора точка от същата молба е
уточнено, че моментът на забавата се определя съгласно чл.33,ал.2 от ОУ на ищеца, т.е.в случая от 9.3.18 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В. Г.
от ВАК е изразил становище по иска, като с Определение № 864/15.01.2020 г. ВРС
е насрочил производството за разглеждане в открито съдебно заседание на дата
21.2.2020 г. от 14,00 ч.
Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на ВИК ВАРНА ООД –юрисконсулт Пл.Василева заявява ,че поддържа
исковата молба, като прави пояснението, че претендираната сума представлява стойност на начислени ВиК услуги при
приложението на разпоредби от действащите Общи условия на дружеството, а именно
чл. 51 и 49 от същите- определено
количество вода по методика, регламентирана именно в тези две разпоредби.Твърди
се още ,че е налице въздействие чрез стяга върху водомера ,като е представен
снимков материал.
При така въведените пояснения, ВРС е приел, че следва да остави без движение
производството по делото за да бъде уточнено от страна на ищеца основанието на
иска.
В изпълнение на дадените от ВРС указания по делото на дата 27.02.2020 г. е
депозирана Молба – уточнение от ВИК
ВАРНА ООД , чрез юриконсулт Велина Якимова.В цитираната
писмена молба с вх.№ 17 069 ,юрисконсулт Якимова се спира на хронологията
на завеждане на претенцията против ответника от началото на заповедното производтнво до
предявяване на исака . Изрично е подчертано,че за ВИК
оператора се е породил правен интерес от успредяваване
на иска само са сумата от служебно начисляване на вода в размер на 980 куб.м. за
периода от 5.9.2017 г. до 6.2.2018 г.Искането
на ВИК ВАРНА ООД е да бъде признато за установено ,че Д.М.М.,
в качеството си на потребител на ВИК услуги които се отчитат по партида с
абонатен номер 1761035 дължи на ВИК ВАРНА ООД в размер на 2728,68 лв. – представляваща остатък от главница по служебно
начислена консумация за периода 5.9.17 – 6.2.18 г. на адрес гр. Варна
,ул.Стара Планина , бл.59, вх.А,ап.2 ; сума
в размер на 153,11 лева
– лихва за забава за периода от 8.3.18 – 22.4.19 г.- остатък от лихва за
забава върху тази главница, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 2.5.2019 г. до окончателното
изплащане , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 7.5.2019 г. по ч.гр.д. № 6672 /2019 г. по описа на РС Варна.
В цитираната уточнителна молба ищцовата страна сочи, че претендираната с исковата молба
сума за главница и лихва по фактура подробно описана в Справка за недобора на
частен абонат 1761035 представлява служебно начислен разход на
вода.Съгласно чл. 37, ал.1 от НАРЕДБА №
4/ 14.9.2004 на МРРБ, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи съответните отклонения се прекъсвали
а изразходваните, отведени и пречистени количества вода се определяли по реда
на чл. 35 , ал.6 за 1 годишен период, освен ако не се докажело ,че периодът бил
по –малък . По същия ред, твърди ищцовата страна, се
определяло и количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите
и физически въздействия върху водомерите
, причинили тяхната поведа . Съгл. чл.
51,т.2 от ОУ на ищцовото
дружество, по реда на чл.49 се определяло и изразходваното количество вода и когато чрез физическо въздействие върху водомерите потребитеилят
причини тяхната повреда или неточност на показанията им при съответното
приложение на чл.49 от ОУ, разходът на вода
се изчислявал, при пропусквателна способност
на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на
водата със скорост от 1 м/сек.
При така депозираната писмена молба от дата 27.2.2020 г. , настоящият
съдебен състав приема,че макар и исковото производство до датата на първото
открито съдебно заседание да е било допустимо, след въведените в о.с.з.
пояснения и изложеното в уточнителна молба от
27.02.2020 г. е станало изцяло недопустимо, като мотивите на исковия съд затова
са следните :
На първо място специалния положителен установителен
иск по чл.422 ГПК се отличава от останалите установителни
искове с идентичност и на основанията и на размерите на паричните вземания за
които е било водено заповедно производство , преминало в установителен
иск .
На второ място съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК във всяка искова молба ищецът
излага обстоятелствата на които се основава искът .
На последно място в нормата на чл.143, ал.2 ГПК законодателно е въведена
възможност ищеца да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и
представи доказателства във връзка с направени оспорвания от ответника .
Анализа на цитираните процесуални норми налага извода, че
при сторени в срока по чл.131 ГПК оспорвания от страна на ответник в исковото
производство, ищецът има правото и да поясни и да допълни исковата си молба.
В конкретното производство, под формата на пояснение от о.с.з. и в писмена молба от 27.2.2020 г. ищецът реално
променя основанието на специалния положителен установителен
иск .За правилна преценка на изявленията на ищцовата
страна, съдът след справка в Синонимен речник на българския език издание „Наука
и изкуство“ -2018 г. (стр.412) констатира, че синоними на „пояснявам
„ са думите : обяснявам, изяснявам, разяснявам, осветлявам,тълкувам.
В контекста на изложеното по-горе, съдът приема,че
въвеждането на фактически твърдения за служебно
начислен разход за потребени ВИК услуги е в разрез с
въведените първоначално твърдения и
в заповедното и в исковото производство и не
може да бъде възприето като пояснение на исковата молба по см. на чл.143 , ал.2 ГПК .С така наречените пояснения ищецът променя основанието на иска си ,
като става ясно ,че не се претендира
установяване със СПН на дължима цена за потребени ВИК
услуги а за служебно начислен разход, поради осъществено от ищеца въздействие
върху водомера .
В обобщение,след като с
поясненията направени в първото открито съдебно заседание и поддържани и
доразвити в писмена молба от 27.2.2020 г. ,
се променя самото основание за дължимост на
главница,лихви и законна лихва,за исковия съд установителната
защита е станала недопустима .
В горния смисъл е и
Определение № 89/13.2.2017 г.постановено
по дело № 1146/2016 г. по описа
на ВКС Второ т.о., ТК , което препраща и към т. 11 б ТР № 4/ 18.6.2014г. по
т.д. 4/2013 /а именно че производството
по иска по чл.422 ГПК, ал.1 ГПК е недопустимо а се изменя основанието от което
произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение / .
Настоящият съдебен състав, водим от основните принципи на
гражданския процес счита, че производството по делото следва да бъде прекратено
поради наличието на пречки от процесуален характер от
Прекратявайки производството
по предявения положителен специален установителен иск
исковият съд, съгласно задължителната съдебна практика (обективирана
в ТР № 4/2013 г.- т.13 –та ) следва да обезсили издадената в полза на заявителя
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като приложи разпоредбата на чл. 415 ,ал.5 ГПК спрямо длъжника –сега ответник.
Прекратявайки в
закрито заседание исковият съд не присъжда разноски в полза на ответника при
невъзможност да бъде определен техния размер
въз основа на прочита на приложеното пълномощно за процесуално представителство,
което не лишава ответника в срока по чл.250/248 ГПК да предприеме съответните
действия.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството по гр.д.
№10 717/2019 г. по описа на ВРС,
ХLII –ри състав, на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
бъде обжалвано от СТРАНИТЕ в едноседмичен срок,считано от получаване на преписа с Частна жалба
пред Окръжен съд Варна .
ОБЕЗСИЛВА изцяло издадената Заповед № 3516/7.5.2019 год.по частно гр.дело
№ 6672/2019 год. по
описа на ВРС за 2019г., ХLVII – ви състав,по силата на която е било разпоредено :»Длъжник
Д.М.М., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Кредитор „В.И К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2756.54 лева /две хиляди
седемстотин петдесет и шест лева и петдесет
и четири стотинки/, представляваща
незаплатена сума за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1761035 за периода от 05.09.2017 г. до 11.03.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. „Стара планина“ № 59, вх. А, ап. 2, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 153.17 лева /сто петдесет и три лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане
на горното задължение, начислено за периода от
09.03.2018 г. до 22.04.2019 г., както
и сумата от 58.19 лева /петдесет и осем лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба
за заплащане на правната помощ, на основание
чл. 415 , ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от СТРАНИТЕ в едноседмичен срок,считано от получаване
на преписа с Частна жалба пред Окръжен съд Варна .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване .
РАЗПОРЕЖДА приемане и прилагане към материалите по делото на
първият екземпляр от уточнителна молба с вх.№
17 069/20 от 27.2.2020 г. и връчване на преписа на насрещната страна – на
ответника чрез адв.Г..
ПРЕПИС от Определението
да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: