РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Сливен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
в присъствието на прокурора Ив. К. Ив.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212200600400 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Й. П. СТ. срещу
Присъда № 36/20.10.2021 г., постановена по НОХД № 1074/2021 г. по описа
на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимият Й. П. СТ. е признат за виновен
в това, че на 17 срещу 18.04.2021 г. в ***, *** се съвкупил с ненавършилата
14 годишна възраст Ц. Л.. К., родена на ****, доколкото извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл.
151, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК е
намалено с 1/3, а именно с осем месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от четири години и четири месеца.
Във въззивната жалба от адв. М., в качеството й на защитник на
подсъдимия, е изразено несъгласие със съдебния акт. Твърди се, че присъдата
е несправедлива по отношение на размера на наложеното наказание.
Защитникът твърди, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало, направени пълни самопризнания още в
хода на досъдебното производство и съжаление за извършеното деяние.
Намира, че са налице условия за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
1
т. 1 от НК. От съда се иска изменение на атакувания съдебен акт като бъде
намален размера на наложеното наказание.
Пред въззивния съд подс. С., редовно призован не се явява,
представлява се от адв. М., която изцяло поддържа депозираната въззивна
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение,
че жалбата на защитника на подсъдимия е основателна, като липсват
доказателства за лоши характеристични данни на подсъдимия, поради което
предлага намаляване размера на наложеното наказание на шест месеца
„Лишаване от свобода“, който да бъде редуциран с една трета. Предлага още
да бъде намален и размера на изпитателния срок до минималния, предвиден в
закона.
Частният обвинител, със съгласието на родителите си, заявява, че
поддържа заключението на прокурора и е съгласна с него.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на
страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери жалбата
на защитника на подсъдимия за основателна по отношение на искането за
намаляване на размера на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Ц. Л.. К., родена на **** била отглеждана в дома на
своите родители в ***, ***, ***. На същата улица, в дом *** живеел
подсъдимият Й. П. СТ., роден на *** Двамата се познавали от деца.
Подсъдимият живеел с друга жена и от съвместното съжителство с нея имал
две деца.
В края на 2020 г. подсъдимият и свидетелката К. започнали да си
комуникират в социалната мрежа „Фейсбук”, да се срещат на кафе
Отношенията им се задълбочили. През месец април 2021 г. двамата решили
да избягат от домовете си и да заживеят някъде съвместно. На 17.04.2021 г.
около 19,00 часа, свид. Ц.К. казала на майка си, че иска да отиде да магазина
с приятелки и свид. Ж.Г. я пуснала. Момичето отишло в центъра на ***,
където я чакал подс. С.. С личния му автомобил те отпътували за ***, където
се срещнали с приятел на подс. Й.С., а по-късно отишли до стадиона на града.
2
В тъмната част на денонощието на 17/18.04.2021 г. осъществили полов
контакт. Пренощували в изоставена къща в ***, а на следващия ден се
прибрали в *** и отишли в дома на подс. С..
На 18.04.2021 г. свид. Ж.Г. уведомила надлежните органи, че дъщеря
й не се е прибрала вкъщи и най - вероятно е избягала от дома си. Издирването
на момичето станало известно на бащата на подсъдимия, свид. П. С., който го
уведомил за това обстоятелство. Свид. Ц.К. била предадена на майка й на
19.04.2021 г.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда систематизирано и последователно, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-
горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е
необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания в самата писмена
жалба и в съдебно заседание пред въззивния съд не се правят. За пълнота е
необходимо да се посочи, че производството пред първата инстанция е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 372,
ал. 4 от НПК и подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните и
проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно
споделя както извършената от районния съд преценка на тези
доказателствени материали, така и направените въз основа на това
доказателствени изводи.
Съдът с основание е дал вяра на показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели Ц.К., Ж.Г., Л.Г. и П. Й.. Същите са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по
делото доказателствен материал.
Правилно са кредитирани показанията на тези свидетели, като е
отчетено обстоятелството, че свид. Ц.К. има качеството на пострадала, а свид.
Ж.Г. е нейна майка.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и обясненията на
подсъдимия, дадени по време на досъдебното производство, тъй като те не
само не противоречат на останалия събран доказателствен материал, а
напълно го подкрепят и допринасят за изясняването на важни обстоятелства
от предмета на доказване.
Установената фактическа обстановка и преценката на
доказателствения материал не се оспорват от подсъдимия.
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и
съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е
3
направил извод, че с извършеното от подсъдимия Й. П. СТ. същият е
осъществил признаците на състава на по чл. 151, ал.1 от НК, тъй на 17 срещу
18 април 2021 г. в ***, се съвкупил с лице ненавършило *** възраст – Ц. Л..
К., родена на **** от ***, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
Подсъдимият Й. П. СТ. е извършил деянието с пряк умисъл - той е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици.
Подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол - свид. Ц.К., което
към момента на съвкуплението /м. април 2021 г./ не е навършила *** /родена
е на ****/ и това обстоятелство е било известно на подсъдимия.
Извършеното от подсъдимия С. не съставлява престъпление по чл. 152
от НК, доколкото съвкуплението е станало със съгласието на свид. Ц.К..
Съставомерността на извършеното деяние и правната му
квалификация не се оспорват от подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия, районният съд се е съобразил с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията, като е взел предвид
наличните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността на
подсъдимия и в тази връзка му е определил наказание при условията на чл. 54
от НК и в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от НК
размер от две години лишаване от свобода.
Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда
на глава Двадесет и седма от НПК и подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по силата на чл. 373,
ал. 2 от НПК съдът е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и е
намалил така определеното наказание с 1/3. Редуцираното наказание в размер
на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, съдът е постановил подсъдимият
Й.С. да не търпи ефективно на основание чл. 66 от НК, като е определил
изпитателен срок в размер на 4 години и 4 месеца.
Районният съд в мотивите си не е коментирал въпроса за евентуалното
приложение на чл. 55 от НК при определянето на наказанието.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които не са били
отчетени от първата инстанция и не са били взети предвид при определянето
на наказанието.
Несъмнено е, че подсъдимият се е признал за виновен, доколкото това
е абсолютно необходимо, за да се развие настоящото производство пред
първата инстанция по реда на глава Двадесет и седма от НПК, т.е. той е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. В
конкретния случай следва да се отчете, че не се касае само за формално
4
признание, необходимо за провеждането на съкратено съдебно следствие, а е
налице самопризнание още от самото начало на наказателното производство,
вкл. от досъдебната му фаза. Подсъдимият никога не е отричал
обстоятелството, че се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило ***,
нито е отричал факта, че е бил наясно с възрастта на свид. К.. Следователно
цялостното му процесуално поведение по никакъв начин не е възпрепятствало
както разкриването на обективната истина, така и нормалното развитие на
наказателното производство и това следва безспорно да се отчете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС признанието на
подсъдимия може да се третира като смекчаващо обстоятелство, когато
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение.
Следва да се отчете и това, че самата свид. К. не се възприема като
жертва, подкрепя становището на прокуратурата за намаление размера на
наложеното на подсъдимия наказание, а по делото е установено по несъмнен
начин, че тя се е съвкупила с подсъдимия напълно съзнателно и доброволно.
По делото е представена и характеристична справка за подсъдимия Й.
П. СТ., видно от която по отношение на лицето не са установени данни за
склонност към хазарт, сексуални отклонения, агресивно поведение или
избухливост. Същият не е извършвал нарушения на обществения ред, няма
съдебни и криминалистически регистрации. Подсъдимият е с чисто съдебно
минало. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният
съд е приел обаче, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно лошите характеристични данни, каквито по делото липсват.
С оглед на така констатираните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, окръжният съд прецени, че същите се явяват
многобройни - чистото съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриването на истината, тъй като в хода на досъдебното производство
лицето дава пълни обяснения за стореното, фактът, че при осъществяване на
престъпната проява той е бил подвластен на емоциите си и взаимното
отношение и чувства, проявени от самата пострадала. Двамата са имали
симпатии и привличане един към друг и са действали в абсолютно съгласие,
въпреки обществената укоримост на проявата. Предвиденото в разпоредбата
на чл. 151, ал. 1 от НК минимално наказание от две години лишаване от
свобода /каквото районният съд е определил първоначално преди редукцията
по чл. 58а, ал. 1 от НК/ се явява несъразмерно тежко предвид конкретната
степен на обществената опасност на дееца и на извършеното от него.
При това положение справедливо и законосъобразно би се оказало
наказание определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, т.е. под
минималния предел от две години и конкретно в случая - лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
По преценката на настоящия съд именно такова наказание и в този му
5
размер се явява явно справедливо, респ. съответно на действителната степен
на обществената опасност на деянието и на неговия извършител, както и на
всички останали обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността
му, коментирани по-горе.
Предвид така направената констатация относно размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, очевидно е, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, според която, когато
са налице едновременно условията както на чл. 58а, ал. 1 от НК, така и на чл.
55 от НК, се прилага института на чл. 55 от НК, доколкото в конкретния
случай той е по-благоприятен за дееца.
При това положение следва присъдата на Районен съд - Сливен да
бъде изменена като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия Й.С.
наказание от две години лишаване от свобода /редуцирано по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК на една година и четири месеца/ на шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
минимален изпитателен срок, а именно три години, в какъвто смисъл е и
заявеното становище от държавното и частното обвинение.
В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.
В хода на извършената цялостна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт не се установи в хода на наказателното производство
до този момент да се били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили или нарушили процесуалните права на страните в
процеса.
Тъй като при извършената въззивна проверка се констатира наличие
на основания за изменение на присъдата на Районен съд - Сливен, следва
същата да бъде изменена съобразно изложеното по-горе в настоящото
решение.
Ръководен от изложеното съдът и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл.
337, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 36/20.10.2021 г. постановена по НОХД №
1074/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта относно наказанието
като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Й. П. СТ.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години /редуцирано по реда
на чл. 58а, ал. 1 от НК на една година и четири месеца/ на „Лишаване от
свобода“ за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, определено при условията на чл. 58а, ал. 4
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7