ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 20.01.2015г.
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, шести състав, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
като разгледа гр.д. № 898 по описа на НРС за 2013 г., намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищците са представили писмени доказателства, които са относими към предмета на делото и необходими и приемането им е допустимо.
По направените доказателствени искания съдът ще се произнесе след изслушване на страните в съдебно заседание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 23.02.2015 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците да се изпрати и препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са от ищците П.Х.Д., О.Х.Д., Д.Х.Д. и М.Х.Д. срещу ответника Х.И.Г. искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51500.512.88 по кадастралната карта на гр. Несебър, целия с площ 735 кв.м., УПИ VI, по плана на в.с. „Зора”.
Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на процесния имот, като притежават по ½ ид. част от имота. Твърдят, че ответникът ползва неправомерно 90 кв. м. от собствените им 362.5 кв. м. реална площ. Претендират заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на 90 кв. м. в размер на 3600 лв. за периода 2004 г.- 2007 г. включително.
Ответникът Х.И.Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените исковете като неоснователни. Твърди, че ищците не са собственици на имота, тъй като актът за държавна собственост № 95 не е титул за собственост. Твърди, че към настоящия момент ответникът също не е собственик на процесния имот, както и счита, че претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е погасена по давност.
За основателността на иска с правно основание чл. чл. 32, ал. 2 от ЗС следва да се установи наличие на съсобственост между страните в производството по отношение на процесния имот и липса на взаимно съгласие на съсобствениците за реално ползване на имота.
По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС в тежест на ищците е да докажат, че процесният имот е съсобствен с ответника, че ответникът е бил писмено поканен да предостави ползването на 90 кв. м. на ищците, че ответникът е ползвал по-голяма площ от имота, която не съответства на правата му в съсобствеността, както и размер на пропуснатата полза.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: