Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 04.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 997/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал.2 ,т.1 вр. ал.1 от АПК.
Образувано е по
жалба от А.Г.М. ЕГН **********, чрез пълномощник срещу Заповед
№ 819з-49/20.03.2019 г. издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Варна, с която е отказано да бъде извършена първоначална регистрация на
лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. номер ***, рама № *** /по СРМПС/,
собственост на А.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Жалбоподателят
сочи, че в проведеното административно производство не са изследвани номера на
двигателя и на скоростната кутия, като административния орган е посочил, че не
са на труднодостъпни места. Следвало е да се положат нужните усилия да бъдат
установени други индивидуализирани белези на автомобила. Номера на рамата е
установен, чрез стикер на предна пасажерска врата. Отправено е искане за отмяна
на оспорения отказ и присъждане на сторени разноски в производството. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа, като в допълнение
сочи, че представения оригинален документ за регистрация на ППС в Германия за
автомобила посочват, че той е с номер идентичен с този на удостоверителните
маркери открити при проверката на автомобила.
Ответната
страна – Началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, чрез процесуален представител –
гл. юрисконсулт оспорва жалбата. Посочва, че не е установен автентичния номер
на рамата, поради което е налице пречка за регистрация на автомобила. Счита
жалбата за неоснователна. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат от жалбоподателя. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства приема за
установено следното:
Съгласно
Договор за покупко – продажба от 02.05.2018 г. между Б.К.– продавач и А.Г.М. -
купувач, жалбоподателят е придобил автомобил „Форд Транзит“, рама ***, с талон рег. № PAF-ZG 809 и дата на първа регистрация м.07.2005 г. за
сумата от 1000 евро.
От А.Г.М. е
депозирано Заявление № 180819030385/02.07.2018 г. за първоначална регистрация
на л.а. „Форд Транзит“ с рама № *** и дата на първа
регистрация 11.07.2005 г.
След извършен
преглед на МПС е съставен протокол за преглед за техническа
изправност на ППС № 180819279457/02.07.2018 г., в който е удостоверено от
тричленна комисия, че ППС е изправно.
С докладна
записка УРИ № 819р-15536/02.07.2018 г. издадена от полицейски инспектор в
сектор ПП при ОД МВР – Варна до председателя на комисия назначена със Заповед №
365з-85/09.01.2018 г., се съобщава, че е установено, че на номера на рамата има
заварена планка, поради което е направено искане за извършване на проверка за
идентификационния VIN на ПС и автентичност на СРМПС от определената със
Заповед № 365з-85/09.01.2018 г. комисия.
Изготвена е
Експертна справка №1336/1336 от 03.07.2018 г. от двама инспектори по БНТЛ ОДМВР
– Варна, които са установили ремонтна дейност в областта на ВИН номер, изразяваща се в заваряване на
метална планка. Не е установено наличието
на ВИН номер. След отстраняване на планките се е установило, че площадката,
носеща номера на рамата е силно
корозирала. Не са установени набити символи. Посочили са, че площадката с номер
на двигателя е на трудно достъпно място, същата не е изследвана. СРМПС час І с
№ ********* и част 2 № WQ 665087 по образец на Германия са истински бланки без
следи от преправки. Дадено е становище, че номера на двигателя не е автентичен.
С Протокол за
доброволно предаване на 03.07.2018 г. жалбоподателят е предал процесния
автомобил на полицейски инспектор в сектор ПП при ОД МВР- Варна.
Проведено е
разследване по Досъдебно производство № 2133/2018 г. по описа на РУ – Провадия,
за извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК. В хода на разследването са
изготвени следните експертизи:
1.
Съдебно - техническа
експертиза № 75/19.11.2018 г., в която е посочено, че на вертикална греда на
предна пасажерска врата се установи стикер с номер на рама ***,
онагледен на ф.к. 3. В долната част под предното панорамно стъкло на
арматурното табло, се установи полимерен стикер с номер на рама ***, показан на
ф.к.4, дадено е заключение: „Площадката
където се набива номера на рамата е силно корозирала и по нея не се установяват
набити символи. При ецване с химичен реактив не се проявиха символи от номера
на рамата, най – вероятно поради дълбока корозия. Номера на скоростната кутия и
номера на двигателя се намират на трудно достъпно място и същите не се
изследваха при полевите условия, при които се намира товарния автомобил на
паркинга за задържани автомобили под Аспарухов мост“.
2.
Съдебно –
техническа експертиза Протокол №2/11.01.2019 г., която е със заключение –
представените за изследване СРМПС част І и ІІ /образец Германия/ за товарния
автомобил „Форд Транзит“ с рама ***
са автентични, бланките на документите са оригинални, не се установиха следи от
подправяне.
С
постановление от 24.01.2019 г. издадено от прокурор при РП – Провадия е
прекратено наказателното производство по ДП № 2133/2018 г. по описа на РУ –
Провадия пр. пр. № 938/2018 г. по описа на РП – Провадия.
Издадена е от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна оспорената Заповед №
819з-49/20.03.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесната заповед е съобщена на
жалбоподателя на 22.03.2019 г., жалбата е подадена на 05.04.2019 г., в
изискуемия срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу индивидуален
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.2
от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. А.Г.М. е с адрес: ***, видно от заявлението за регистрация
на МПС, поради което оспорената заповед е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
– МВР – Варна.
В оспорената
заповед са посочени фактическите и правни основания за издаването и в
съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Няма спор между
страните относно: Площадката където се набива номера на рамата е силно
корозирала и по нея не се установяват набити символи. На вертикална греда на предна
пасажерска врата е установен стикер с номер на рама ***
и в долната част под предното панорамно стъкло на арматурното табло е налице
полимерен стикер с номер на рама ***.
Нормата на
чл.143, ал.2 от ЗДвП, забранява заличаването и/или подправянето на
идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. В случая
след проведеното наказателно производство е установена липсата на вина у
жалбоподателя по чл. 345а, ал.1 от НК, относно процесното МПС.
Съгласно
чл.143, ал.3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден
идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният
идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено,
конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на
бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва
след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
На основание
§6, т.61 от ДР на ЗДвП "Идентификационен номер
на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху
превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Предвидено е с
чл.158, ал. 6 от ЗДвП, Министърът на икономиката съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN код) на превозните
средства, произведени в Република България. С
Наредба № 1 от 30.10.2003 г. за реда за създаване и начините за нанасяне на
номер за идентифициране на пътните превозни средства, произвеждани в Република
България, е определен редът за създаване на номер за идентифициране на пътно
превозно средство (VIN - Vehicle Identification Number) по арг. на чл.1, т.1 от
посочената наредба.
Посочената
нормативна уредба налага извода, че идентификацията на МПС се осъществява с
неговия идентификационен номер и в случай, че МПС не е изоставено, конфискувано
или отнето в полза на държавата /какъвто е настоящия случай/, забраната за
регистрация е до момента на
установяването на идентификационния номер.
С разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, при регистрация е
вменено на звената на Министерството на вътрешните работи да извършват
необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство, в случаите,
когато се изисква, достоверността на представените документи и данните на
собственика, произхода на превозното средство, техническата изправност на
превозното средство и неговото комплектоване. С §2, т.8 от Допълнителните разпоредби
на същата наредба, „идентификацията“ се определя като съвкупност
от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от
документите с тези върху превозното средство, проверка на превозното средство в
АИС ИД-НШИС, проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен
номер и по регистрационен номер /ако има регистрация/, проверка за наличие на
данни в масива за марки и модели, проверка в международните масиви за издирвани
МПС, проверка в международните масиви за регистрирани МПС, проверка за
съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните,
описани в документите за собственост и произход, проверка на ПС за изменение в
конструкцията. Информацията,
получена при извършването на тези действия следва да се използва за установяването
на поставения от производителя идентификационен номер.
Издадена е Заповед
№ 365з-85/09.01.2018 г. от директора на ОД на МВР-Варна, за определяне реда да
установяване автентичността на идентификационни номера на ППС и представените
документи за регистрация. В част ІV, т.1
е предвидено, при изследване автентичността на идентификационен номер и
рама на ППС комисията трябва да изследва: локализиране на типовата табела или
стикера върху ПС в зависимост от марката и търговското наименование на ПС и
съпоставяне на данните от тях за: име на производителя/тип на двигателя, номер
на типово одобрение, номер на рама, маси на ПС и разпределение по оси.
Посочената заповед е вътрешноведомствен акт и със задължителен характер за
органите на ОД – МВР – Варна.
За да откаже регистрацията на
пътното превозно средство, административният орган следва да извърши преценка
на всички обстоятелства, свързани както с
изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на
автомобила, така и с обстоятелствата, установяващи невъзможността
да се установи идентификационния номер, поставен от
производителя.
Установяванията
от СТЕ – Протокол № 75/19.11.2018 г., която е приобщена към материалите по
административната преписка, че са налице два стикера с номера на рамата на
автомобила не са обсъдени от административния оран в оспорената заповед, като
по този начин не е даден отговор, може ли да се установи идентификационния
номер на ППС чрез посочените стикери.
Допуснато е нарушение
на §2, т.8 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г., поради това, че ответника
не е извършил пълен анализ на обстоятелствата, като липсва преценка в
съвкупност на представените доказателства, чрез които може да се направи извод за установяване автентичното
съдържание на идентификационния номер, като се съобразят данните относно: първоначалната регистрация на процесното ПС с оглед
проверката в масива за регистрирани превозни средства, липсата на каквито и да
е данни за издирване на процесното ПС, както и наличието на два стикера: на
предна пасажерска врата и на долна дясна част под предно панорамно стъкло на
арматурното табло, върху които е налице номера на рамата на МПС.
Обстоятелството, че не може да се установи по категоричен начин дали тези стикери
са поставени от завода производител не е равнозначно на извод, че стикерът не е
поставен от него. След като за административния орган е съществувало съмнение в
тази насока, е трябвало да извърши допълнителна проверка в съответствие с §2, т.8 от ДР на Наредба №
І-45/24.03.2000 г.
Следователно
необосновано административният орган е приел наличието на предпоставките на
чл.7 от Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР, а именно че не може да се установи
поставения от производителя идентификационен номер /VIN/. В този смисъл е съдебната практика на ВАС:
решения по адм. дела № 15468/2018 г. и 14321/2012 г.
Съдът намира,
че административният орган незаконосъобразно се е позовал в заповедта на
разпоредбата на чл.6 от Наредба №
8121з-1 от 02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов
идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в
полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за
възстановяване на идентификационен номер на ППС. Тази наредба е относима
към производство по възстановяване на идентификационен номер на ППС, което е
различно от настоящото, поради което не
може да служи за основание за издаване на оспорената заповед, която е във
връзка с искане за регистрация на автомобила.
Относно доводът на жалбоподателя, че е
необходимо да се изследва номера на двигателя и на скоростната кутия, съдът
приема, че е неоснователен, поради следните съображения:
Не
е налице норма, която да предвижда възстановяване номер на двигател, за разлика
от възможността да се извърши възстановяване на идентификационния номер,
предвидена с чл.143, ал.4 от ЗДвП. Съобразно чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №
Н-3/18.02.2013 г., не е изменение в конструкцията на ППС смяната на двигателя
му с двигател от същия тип,
марка, модел и код - когато има и неизменено окачване. Съгласно чл. 15, ал.1, т.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г., /която е приложима при промяна в регистрацията, т.е. в настоящия случай не
е приложима, защото се извършва първоначална регистрация/, собственикът на
превозното средство представя документ за собственост с данните за марката,
търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само
при промяна на собствеността или основен агрегат (двигател).
Следва, че в представения документ за собственост трябва да се съдържа
информация за номер на двигателя, който има МПС. Видно от представеното
Свидетелство за регистрация на МПС издадено в Германия рег. № PAF - ZG 809 в него са вписани
следните данни за двигателя: (Р.1)-обем на двигателя-01998, (Р.2, P-4)-максимална мощност – 0063/04000
(Р.3)-вид гориво и енергиен източник - Diesel. Събраните доказателства установяват, че
в документа за собственост и регистрация на МПС /издадено от Германия/ не е
посочен номер на двигателя, каквото е изискването на чл.15, ал.1 т.5 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. Поради това следва жалбоподателят да събере данни за
номера на двигателя и да ги представи на административния орган, в случай, че
желае да се ползва от тях. Съответно, ако ответникът ги оспори, едва тогава в
качеството на административен орган ще следва да проведе нужните процесуални
действия за установяването им. Съобразно чл.15,
ал.3 от ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат
на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл следва ответника да съблюдава
изискванията на чл.143, ал.3 от ЗДвП, а не чл.15, ал.1 т.5 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., при преценка да се откаже ли регистрация на пътно превозно
средство, поради което не е било необходимо да се изследва номер на двигател и
скоростна кутия. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, решения по адм.
дела № 2225/2019, №9071/2017 г., 7629/2014 г., 14321/2012 г.
и 12842/2011 г. Това не променя изложените по-горе мотиви, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен.
От изложеното
се налага извода, че процесната заповед е издадена при съществени процесуални
нарушения, поради което е налице отменително основание по арг. на чл. 146, т.3
от АПК.
Преписката
следва да се изпрати на административния орган за произнасяне в 14 – дневен
срок от влизане в сила на решението, съобразно чл.57, ал.1 от АПК, при спазване
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени с
решението.
Предвид изхода
на спора и съобразно чл.143, ал.1 от АПК претенцията от страна на жалбоподателя
за присъждане на сторени разноски в производството е основателна.
Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева. Съгласно Договор за правна
защита и съдействие сключен на 10.04.2019 г. между жалбоподателя и адв. Б.,
първият е заплатил сумата от 1000 лева за възнаграждение за адвокат. От
ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съдът съобразява, че делото не е с фактическа и правна
сложност. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, следва да се присъди
на жалбоподателя възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева, какъвто е
предвидения минимум по чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. На жалбоподателя трябва да се присъди общата сума
от 510 лева, платима от бюджета на ОД-МВР-Варна, към която е административния
орган издал обжалвания административен акт.
По аргумент на
противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.174 от АПК,
Административен съд - Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от А.Г.М. ЕГН **********, Заповед
№ 819з-49/20.03.2019 г. издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Варна.
ВРЪЩА
преписката на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за ново
произнасяне в 14 – дневен срок от влизане на решението в сила, съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в
решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Варна да заплати в полза на А.Г.М. ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин
и десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за
адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: