РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900107 по описа за 2023 година
Ищецът НАП чрез главни публични изпълнители в Дирекция „Събиране” при ТД на
НАП – София М. Н. П. и Р. И. Я. – Г., е предявил срещу "А.Е." ЕООД, ЕИК, В. Г. К. с ЕГН
********** и В. Ч. К. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д.б., ул. „Крали Марко“ № 10, иск
с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – за обявяване по отношение на държавата на
недействителността на продажбата на следния недвижим имот, сключена с нотариален акт
№ 97, том II, peг. 2182, дело 236/2018 год. на нотариус Д. К., вписана в НК под № 456, с
който "А.Е." ЕООД е продал на В. Г. К. по време на брака му с В. Ч. К. следния свой
недвижим имот – празно дворно място с площ от 639 кв.м., съставляващ УПИ-ХХХI в
квартал 57 по дворищно-регулационния план на гр. Д.б., находящ се в гр. Д.б., ул. „Ибър“ №
89, при граници на имота по скица: улица с ос. т. 581-580-190, улица с ос. т. 581-372, УПИ I –
отреден за трафопост, УПИ X – отреден за озеленяване и УПИ II – отреден за общински
имот – като сделка, сключена след датата на установяване на публичното задължение и с
намерение да се увредят публичните взискатели.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК.
С исковата и уточняваща молба от 13.07.2023 год. на ищеца се твърди, че на
29.06.2018 год. "А.Е." ЕООД, ЕИК е продал на В. Г. К. по време на брака му с В. Ч. К.
описания горе недвижим имот за сумата от 3 000 лева. Твърди се, че към същата дата
първият ответник е имал ликвидни и изискуеми публични задължения в общ размер на
10 390.85 лева, от които главници – 6 768.40 лева и лихви – 3 622.45 лева. Същите са
1
съставлявали декларирани и неплатени публични задължения към държавата по подадени
справки обр.6 за задължения към фондове ДОО, УПФ, данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения и ЗО и СД по ЗДДС, като същите били декларирани
пред приходната администрация със следните декларации :
1. декларация обр. 6 с вх. № 220021804051621/20.04.2018 год. – главница – 2665.48
лева и лихва – 1 516.42 лева;
2. декларация обр. 6 с вх. № 220021804844889/21.05.2018 год. – главница – 3009.56
лева и лихва – 1 555.29 лева;
3. декларация обр. 6 с вх. № 220021805633646/20.06.2018 год. – главница – 258.06
лева и лихва – 131.14 лева и
4. СД за ДДС вх. № 22103423927/14.07.2018 год. – ДДС за м. 06.2018 г. – главница в
размер на 835.30 лева и лихва – 19.60 лева.
Твърди се, че в подадените декларации задълженото лице "А.Е." ЕООД само е
определило размера за задълженията си, но не ги е внесло в законово определените срокове,
нито е предоставило на кредитора НАП равностойно обезпечение, годно да послужи за
погасяване на същите.
Сочи се, че към датата на извършената отчуждителна сделка, 29.06.2018 год., на
дружеството е възложено извършване на ревизия със ЗВР № Р-22221018003528-020-
001/19.06.2018 год., като ЗВР му била връчена по електронен път на 30.06.2018 год., т.е. на
следващия ден след извършване на сделката. Ревизията на "А.Е." ЕООД приключила с
издаден PA № Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 год., връчен по електронен път на
21.05.2019 год., с който били установени задължения, представляващи корпоративен данък и
ДДС в общ размер на 340 954.94 лева.
Ищецът сочи, че за събиране на неплатените задължения от "А.Е." ЕООД било
образувано изпълнително дело № *********/2018 год. при ТД на НАП – София. По същото
бил наложен запор върху банковите сметки на "А.Е." ЕООД в ТБ „ЮРОБАНК“ и ТБ
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“, тъй като дружеството не притежавало други активи. От
отговорите на банките по запорните съобщения било видно, че по сметките на дружеството
няма авоари, които да обезпечат задълженията му към бюджета.
Ищецът твърди, че в случая са налице всички елементи и от фактическия състав на
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – налице е сключена сделка във вреда на публичния взискател –
длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворението на паричното
вземане на кредитора; отчуждавайки гореописания си единствен недвижим имот, "А.Е."
ЕООД е осуетил възможността за насочване на принудително изпълнение към него и
удовлетворяване интереса на публичния взискател от получената цена.
Преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите са изпратени за
връчване на ответника "А.Е." ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК на адреса му на
управление, вписан в ТРРЮЛНЦ, като видно от удостовереното от връчителя във върнатото
в цялост съобщение, ответникът е напуснал адреса си на управление. Тъй като в ТРРЮЛНЦ
2
не е бил вписан нов адрес на управление, с разпореждане № 274/06.03.2024 год. съдът е
разпоредил на осн. чл.50, ал.2 от ГПК книжата да се приложат в цялост по делото и да се
считат редовно връчени, считано от 05.03.2024 год. – датата, отбелязана от връчителя във
върнатото в цялост съобщение. До изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК – 21.03.2024
год. вкл., ответникът "А.Е." ЕООД не е подал писмен отговор на и.м. с последиците по
чл.370 от ГПК.
С влязло в сила на 18.10.2024 год. определение от 11.06.2024 год. на СОС е
отхвърлена молбата на ответника "А.Е." ЕООД по чл.64, ал.1 от ГПК – за възстановяване на
срока за отговор на исковата молба по отношение на този ответник.
Преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на
ответника В. Г. К. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което и като е констатирал
редовността на връчването, с определение от 01.12.2023 год. съдът е назначил определената
от САК адв. А. П. З. от САК за особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника К.,
на която са връчени преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника В. Г. К. чрез
преупълномощен адвокат е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание,
взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу
тях.
С отговора се оспорва, че е налице хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като
не се установява намерение за увреждане на публичния взискател. В конкретния случай
имотът е бил продаден на цена, отговаряща на неговата данъчна оценка, а ответникът К. не
е действал недобросъвестно, тъй като към момента на закупуване на имота не е имало как
да знае за развиващото се производство срещу продавача, съответно за евентуално
увреждане на ищеца. Същият е закупил недвижимия имот за 3 000 лева, които е заплатил на
дружеството в деня на сделката, а видно от приложените доказателства по делото, данъчната
оценка на имота е в размер на 2 674.60 лева. Сочи се, че ответникът К. е платил реалната
стойност на имота и го е закупил от собственик, без да знае, че дружеството-продавач е
имало публични задължения. Сочи се, че намерението за увреждане не се предполага, а
подлежи на установяване от ищеца, а в резултат на продажбата не е намалено имуществото
на длъжника, а вещта е заменена с нейната парична равностойност. Оспорва се, че
ответниците В. Г. К. и "А.Е." ЕООД са действали с намерение да увредят държавата, тъй
като продавачът и купувачът по сделката не са свързани лица и в тези случаи знанието за
увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се предполага.
С отговора се оспорва, че твърдените публични задължения са установени по
надлежния ред съгласно ДОПК към момента на сключване на процесния договор – на
дружеството е възложено извършване на ревизия, като ЗВР му е връчена след датата на
отчуждителната сделка. Сочи се, че в случая следва да намери приложение нормативната
уредба, действала към датата на сключване на процесната сделка, т.е. публичното
задължение следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в
3
сила съдебно решение или на длъжника да е била връчена заповед за възлагане на ревизия.
С отговора се прави и възражение за недължимост на вземанията поради
погасяването им вследствие на настъпила погасителна давност на основание чл.171 от
ДОПК.
Преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на
ответницата В. Ч. К. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което и като е констатирал
редовността на връчването, с определение от 01.12.2023 год. съдът е назначил определената
от САК адв. А. С. А. за особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответницата К., на
която са връчени преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответницата В. Ч. К. чрез
преупълномощен адвокат е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание,
взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу
тях.
С отговора се оспорва пасивната процесуална легитимация на ответницата и
качеството й на съпруга на купувача В. Г. К., като се оспорва представената с молбата на
ищеца от 13.07.2023 год. справка за брак и справка за семейно положение, съпруг/а и деца
от Национална база данни „Население“. Сочи се, че документът не съдържа изявление на
длъжностно лице или друг автор, а по делото не са представени доказателства за наличието
на брак между ответниците физически лица. При условията на евентуалност се оспорва
твърдението на ищеца, че В. К. е придобил процесния имот в режим на съпружеска
имуществена общност с ответницата В. К..
С отговора са приповторени доводите от отговора на особения представител на
ответника К. за приложимост на материалния закон – разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от
ДОПК към момента на сключване на атакуваната сделка. Сочи се, че фактът на деклариране
на публични задължения от страна на ответника "А.Е." ЕООД не е сред предпоставките за
уважаване на предявения от ищеца иск, а от друга страна, публичните задължения на "А.Е."
ЕООД, които се твърди да са установени с посочената ревизия, не са потвърдени и към
момента с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Сочи се,
че видно от представените ищеца писмени доказателства – решение № 8743/20.07.2021 год.
по адм. дело № 12955/2020 год. по описа на ВАС, постановено във връзка с обжалването от
"А.Е." ЕООД на ревизионен акт № Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 год., делото е
върнато на Административен съд – София-град за повторното му разглеждане и към
момента е висящо под № 7650/2021 год., 62-ри състав.
С отговора е оспорено съдържанието на следните представени с исковата молба
документи поради липса на изявление на длъжностно лице или друг автор – справка за
семейно положение от национална база данни „Население“; справка за брак от национална
база данни „Население“; постановление за налагане на обезпечителни мерки от 12.11.2018 г.;
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.07.2019 г.; служебна бележка от
15.10.2018 г.; постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
4
основание чл. 121, ал.1 от ДОПК от 06.07.2018 г.; разпореждане за присъединяване от
12.11.2018 г.; искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
от 24.09.2019 г.; разпореждане за присъединяване от 30.07.2019 г.; постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.6 от ДОПК от 05.06.2019 г. и съобщение за доброволно изпълнение на основание
чл.221 от ДОПК.
С определение от 29.01.2025 год. на ответницата В. Ч. К. е назначен нов особен
представител – адв. К. С. Б. от САК, поради ползван отпуск по майчинство на предходния
представител и молба в този смисъл от адв. А..
Преписи от отговорите на исковата молба на особените представители на
ответниците В. Г. К. и В. Ч. К. са връчени на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в
срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е
пояснил и допълнил първоначалната.
Във връзка с направеното в отговора на особения представител на ответника К.
възражение за изтекла давност по отношение на публичните задължения са сочи, че
давността не се прилага служебно, а само по искане или възражение от длъжника, като
възражението следва да бъде отправено по предвидения в ДОПК ред.
Във връзка с направените от особените представители на двамата ответници
ответника възражения за приложение на материалния закон към момента на сключване на
сделката се сочи, че вземанията на държавата в настоящия случай са установени по реда на
чл.109 от ДОПК – с декларации, подадени от длъжника, а не с ревизионен акт. Сочи се, че
публичните вземания не се установяват само с ревизионен акт, а се установяват и по реда,
предвиден в ДОПК, а установеността им възниква по силата на закона предвид
разпоредбата на чл.108, ал.2 от ДОПК.
Сочи се, че съгласно чл.105 от ДОПК задълженията се внасят в сроковете,
определени в съответния закон, т.е. те са изискуеми и без да е необходима санкция от
държавен орган. Вземането, на което може да се основава иска по чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК,
предявен от държавния публичен изпълнител, може да е установено по декларация от
длъжника, когато се касае за вземане, предвидено със закон и за което се изисква подаването
на декларация от длъжника. В тези случаи установеността на публичните задължения е
възникнала ех lege преди датата на сключване на атакуваната сделка и това легитимира
ищеца да иска отмяната на сключения договор за продажба.
Преписи от допълнителната искова молба са връчени на особените представители на
ответниците В. Г. К. и В. Ч. К. с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от
ГПК същите са депозирали допълнителни отговори, с които са отговорили на
допълнителната искова молба – с доводи, приповтарящи тези от първоначалните отговори.
В о.с.з. на 11.02.2025 год. ответниците "А.Е." ЕООД и В. Ч. К. са били
представлявани от упълномощени представители – съотв. адв. П. В. от САК и адв.
Владимир Попов от САК, които са претендирали разноски по списъци по чл.80 от ГПК,
5
представени в това заседание.
Представителят на ищеца е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответниците "А.Е." ЕООД и
В. Ч. К. прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. нотариален акт № 97, том II, peг. 2182, дело 236/2018
год. на нотариус Д. К., вписана в НК под № 456, на 29.06.2018 год. "А.Е." ЕООД, ЕИК е
продал на В. Г. К. с ЕГН ********** следния недвижим имот – празно дворно място с площ
от 639 кв.м., съставляващ УПИ-ХХХI в квартал 57 по дворищно-регулационния план на гр.
Д.б., находящ се в гр. Д.б., ул. „Ибър“ № 89, при граници на имота по скица: улица с ос. т.
581-580-190, улица с ос. т. 581-372, УПИ I – отреден за трафопост, УПИ X – отреден за
озеленяване и УПИ II – отреден за общински имот, за сумата от 3 000 лева – при данъчна
оценка на имота от 2 564.10 лева.
Видно от представената в о.с.з. на 11.02.2025 год. справка изх. № 29-00-56/26.04.2024
год. от Община Долна баня, служба „ГРАО“, към момента на сключване на сделката
ответникът В. Г. К. е имал сключен граждански брак с ответницата В. Ч. К..
Ищецът, противно на соченото в исковата молба и в писмената си защита,
представена в срока по чл.375, ал.2 от ГПК, определен от съда, не е представил с исковата си
молба сочените със същата три декларации образец 6 за дължими вноски за ДОО, за ДЗПО и
ЗО, на които основава твърденията си за съществуващи публични задължения на продавача
"А.Е." ЕООД към момента на сключване на процесната сделка, 29.06.2018 год., а именно –
1. декларация обр. 6 с вх. № 220021804051621/20.04.2018 год. /главница – 2665.48
лева/;
2. декларация обр. 6 с вх. № 220021804844889/21.05.2018 год. /главница – 3009.56
лева/ и
3. декларация обр. 6 с вх. № 220021805633646/20.06.2018 год. /главница – 258.06
лева/.
С исковата молба са представени различни декларации образец 6, подадени от "А.Е."
ЕООД – с различни номера, датата на подаване и/или различен размер на декларираните
задължения, а именно –
1. декларация обр. 6 с вх. № 22000183592020/25.04.2018 год. – главница – 2 359.83
лева;
2. декларация обр. 6 с вх. № 22000183698187/21.05.2018 год. – главница – 2 427.03
лева и
3. декларация обр. 6 с вх. № 22000183815168/20.06.2018 год. – главница – 258.06 лева.
6
Видно от горното сравнение, декларациите по т.1 горе и т.1 долу се различават както
по номер и дата на подаване, така и по размер на декларираните суми; тези по т.2 – по
номер на подаване и размер на декларираните задължения; тези по т.3 – по номер на
подаване. За яснота следва да се отбележи, че никъде в исковата молба ищецът не се е
позовал на представените с нея декларации и декларираните с тях суми, а само на тези,
които не са представени по делото.
С исковата молба ищецът е представил и справка от НАП за общите задължения на
"А.Е." ЕООД към 06.06.2023 год., която, доколкото е изготвена от него, не може да
съставлява доказателство за твърдени от страната благоприятни за нея факти – но може да се
цени единствено като доказателство за факти, които оборват твърденията по и.м. на
изготвилата справката страна, т.е. доколкото свидетелства за неблагоприятни за нея факти.
Видно от справката, в същата няма отразена подадена от "А.Е." ЕООД декларация обр. 6 с
вх. № 220021804051621/20.04.2018 год. с главница 2 665.48 лева – посочена е друга
декларация, с друг номер, от друга дата за м.04.2028 год. /от 25.04.2018 год./ и за различни
суми. От друга страна, в справката не са отразени и декларирани задължения от "А.Е."
ЕООД по представените с и.м. декларации обр. 6 с вх. № 22000183592020, вх. №
22000183698187 и вх. № 22000183815168.
Съдът не обсъжда представената с и.м. справка-декларация за ДДС вх. №
22103423927/14.07.2018 год., на която се позовава ищецът в исковата си молба за
декларирани публични задължения, съществуващи за прехвърлителя към момента на
сделката, 29.06.2018 год. – задълженията може и да са съществували към датата на
продажбата, но от значение за основателността на предявения иск е единствено дали са били
установени към тази дата – а в случая са били декларирани за пръв път на 14.07.2018 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК /ред. ДВ, бр.27/27.03.2018 год. –
в сила към момента на сключване на процесната сделка, недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с
намерение да се увредят публичните взискатели.
Същата разпоредба в редакцията й към ДВ, бр.105/2020 год., в сила от 01.01.2021
год., е изменена в следния смисъл –
„Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените
след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните
взискатели“.
7
От значение за основателността на предявения иск и в двете му редакции е
установяването на съществуващи към момента на атакуваната сделка/действие публични
задължения, въведени от ищеца като основание на иска в обстоятелствената част на
исковата молба – което в настоящия случай не се установи.
Както бе посочено горе, твърденията по и.м. са за съществуващи към горния момент,
29.06.2018 год., ликвидни и изискуеми публични задължения в общ размер на 10 390.85
лева, от които главници – 6 768.40 лева и лихви – 3 622.45 лева, съставляващи декларирани и
неплатени публични задължения към държавата по подадени справки обр. 6 за задължения
към фондове ДОО, УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения и ЗО и СД по ЗДД, по декларация обр. 6 с вх. №
220021804051621/20.04.2018 год., декларация обр. 6 с вх. № 220021804844889/21.05.2018
год., декларация обр. 6 с вх. № 220021805633646/20.06.2018 год. и справка – декларация за
ДДС вх. № 22103423927/14.07.2018 год.
На първо място, с исковата молба първите три от сочените декларации не са
представени, а и самата изходяща от страната справка за съществуващи публични
задължения на "А.Е." ЕООД опровергава твърденията на ищеца за подадени такива
декларации. Твърдението за конкретен произход и размер на публичните задължения
съставлява основанието на предявения иск, а ищецът не е искал изменение на същото по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК – вкл. като сочи нови, различни по основание и размер публични
задължения, произтичащи от други декларации обр. 6.
На следващо място, исковата молба страда от вътрешно противоречие, доколкото се
сочи, че към датата на сделката за прехвърлителя на имота са съществували задължения за
лихви по просрочени главници, изчислени с период на забава към датата на справката,
06.06.2023 год. или пет години след сделката. Очевидно е, че такива задължения и в такъв
размер не може да са съществували към 29.06.2018 год., а с оглед датата на деклариране на
част от задълженията /напр. по декларация обр. 6 с вх. № 220021805633646/20.06.2018 год./
падежът за заплащането им не е бил настъпил към момента на сделката, т.е. прехвърлителят
не е имал задължения за лихви.
На следващо място, за прехвърлителя към 29.06.2018 год. не е съществувало и
задължение за заплащане на ДДС по представената с и.м. справка-декларация за ДДС вх. №
22103423927/14.07.2018 год., доколкото това задължение е било декларирано за пръв път
след датата на сделката.
На последно място, противно на възприетото в решение № 109/15.07.2024 год. на
ВКС по т.д. № 1132/2023 год., I т.о., на което се позовава ищецът в писмената си защита,
настоящият състав намира, че от значение за основателността на иска по чл.216, ал.1, т.4 от
ДОПК в редакцията му към ДВ, бр.27/27.03.2018 год., датата на сключване на атакуваната
сделка, е публичните задължения да са били установени, съотв. същата да е била сключена
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения. Датата на деклариране на тези задължение е от значение
за успешно провеждане на иска след редакцията на разпоредбата с ДВ, бр.105/2020 год.
8
Цитираното решение на ВКС не от кръга на актовете, изброени в чл.280, ал.1, т.1 от
ГПК, а доколкото е постановено по реда на чл.290 от ГПК, с изменението на ГПК с ДВ, бр.
86/2017 год. изрично е посочено в разпоредбата на чл.290, ал.3 от ГПК, че не съставлява
задължителна съдебна практика. От друга страна, същото съставлява изолирана съдебна
практика.
С решението си по т.д. № 1132/2023 год. ВКС приема, че според чл.216, ал.1 от
ДОПК и в предходната му редакция, преди изменението, обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 год.,
декларациите по чл.105 от ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер на
дължими данъци от данъчно задължените лица, „установяват публични задължения“ по
смисъла на същата разпоредба, вкл. когато, поради несъответствия в същите и в срока,
съгласно чл.109 от ДОПК, не е предприета ревизия, на основание чл.106, ал.3 от ДОПК.
Прието е, че декларациите по чл.105, бидейки самостоятелно изпълнително основание,
окончателно установяват размера на задълженията по тях с изтичането на 5-годишната
давност съгласно чл.109 от ДОПК; изтичането на давността обаче не е предпоставка за
възникване качеството им на „изпълнително основание“, аналогично на останалата част от
изпълнителните основания по чл.209, ал.2 от ДОПК и съответно не е нужно, за
приложението по чл.216, ал.1 от ДОПК, декларациите да установяват окончателно
съответното публично задължение.
В подкрепа на изложеното ВКС се е позовал и на мотивите към проекто-закона за
изменение и допълнение на ДОПК, в които се посочва, че изменението на чл.216 ДОПК
„има за цел създаване на по-голяма яснота и защита интересите на държавата, в случаите на
водени от НАП искови производства за прогласяване недействителност на прехвърлителни
сделки, след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове за публични
вземания, но и с подадена декларация, тъй като същата е изпълнително основание по чл.209
от ДОПК. Предложението е мотивирано с оглед съществуваща съдебна практика за
отхвърляне на такива искове, основани на публични вземания, определени с декларация по
чл.105 от ДОПК“.
Във връзка с позоваването на мотивите на законодателя за изменение на разпоредбата
на чл.216, ал.1 от ДОПК с ДВ, бр.105/2020 год. следва да се посочи, че това са мотиви за
редакцията на нормата към този момент, а не мотивите на законодателя за създаване на
нормата и редакцията й към минал момент. Очевидно е, че разпоредбите са видимо
различни по съдържание, като добавянето на израза „след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение“ не е направено с цел внасяне на яснота в
разпоредбата, а с цел изменението й. Противното би означавало да се приеме, че на
законодателя следва да се предостави възможността, тълкувайки изменената разпоредба, сам
да вложи в същата смисъл, каквато тя няма, целейки ретроактивно приложение на
материалноправна норма. Ако, както приема съставът на ВКС, нормата и в предишната й
редакция е била недвусмислено ясна и не е видно какъв е бил смисълът от редактирането й,
то горното не отговаря на въпроса защо практиката на съдилищата, включително
цитираната на ВКС, по приложението на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК /ред. ДВ,
9
бр.27/27.03.2018 год., е трайна и непротиворечива и в точно обратния смисъл на решението
по т.д. № 1132/2023 год. на ВКС.
Не може да се сподели и доводът в обсъждания акт, че „не е нужно, за приложението
по чл.216, ал.1 от ДОПК, декларациите да установяват окончателно съответното публично
задължение“. Декларирането на задълженията не е равнозначно на установяването им, макар
и действително в разглежданата по-горе хипотеза с изтичането на 5-годишната давност по
чл.109 от ДОПК окончателно да установяват размера на задълженията по тях. Когато обаче
поради несъответствия в същите е предприета ревизия /какъвто е и процесният случай/ и
крайният резултат от същата е установяване на различен размер на публичните задължения
в сравнение с декларираните, то установеният размер на задълженията не може да е
декларираният – независимо, че смисълът, който ВКС влага в тълкуването на разпоредбата
е, че публичните задължения ще са установени, когато са декларирани, без значение дали
окончателно или неокончателно установени. Последното е несъстоятелно и дори само в
хипотезата, в която при декларирани публични задължения в резултат на ревизията е
установено с краен влязъл в сила акт, че задълженията не само не са в декларирания размер,
но и че не съществуват.
Във връзка с довода, изложен горе, че решението на ВКС по т.д. № 1132/2023 год.
съставлява изолирана съдебна практика, противоречаща на трайната такава до момента по
приложението на разпоредбата по чл.216, ал.1 от ДОПК в предходната й редакция, следва да
се посочи, че практиката на върховната инстанция по уеднаквяването на приложението на
материалноправните норми следва да е последователна и предвидима, но няма презумпция
за нейната правилност във всеки един случай, поради което, както и се посочи, изрично е
указано от законодателя, че тя не съставлява задължителна съдебна практика. За илюстрация
следва да се посочи, че същият състав на ВКС, постановил обсъжданото решение, в други
свои актове е имал случай да акцентира, че „изоставя като погрешна предходната си
практика …“ /така в решение № 72/29.06.2022 год. на ВКС по т.д. № 1191/2021 год., I т.о.,
постановено в обратен смисъл на възприетото с решение № 93/27.11.2020 год. на ВКС по
т.д. № 2013/2019 год., I т.о./, т.е. тълкуването дали дадено решение на върховната инстанция
е погрешно или правилно, очевидно е въпрос на свободна преценка, след като не съставлява
задължителна съдебна практика.
По отношение на държавните такси и разноски :
Доколкото ищецът на осн. чл.84, т.1 от ГПК е освободен от заплащане на ДТ по
делото, то с оглед отхвърляне на иска няма основание за възлагане на таксата на ответните
страни.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да
заплати на ответника "А.Е." ЕООД в цялост направените по делото разноски в размер на 600
лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по договор за правна защита № 052740/07.06.2024 год., сключен с адв. П. В. от САК.
10
Неоснователно е искането на ищеца за намаляване на тези разноски поради прекомерност на
възнаграждението – възнаграждението е в размер около минималния, установен в Наредба
№ 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа и е съответно на фактическата и
правна сложност на делото.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат на ответницата В. Ч. К.,
доколкото не е удостоверила такива, направени по делото – същата е била представлявана от
адвокат с приложено пълномощно на л.350 от делото, но не е удостоверила сключен договор
за правна помощ и съответно заплатено възнаграждение по такъв договор.
С оглед приключване на производството по делото на назначените на ответниците
особени представители следва да бъдат изплатени предплатените от ищеца с бюджетни
платежни нареждания от 23.11.2023 год. /л. 196 от делото/ разноски за особени
представители, както следва : в размер на 567.46 лева за адв. А. П. З. и в размер на по ½ от
горния размер или по 283.73 лева за адв. А. С. А. и адв. К. С. Б.. Последното се налага,
доколкото при внесен от ищеца депозит в размер на 567.46 лева за един представител на
ответницата В. Ч. К. в хода на производството се е наложила смяна на представителя, а
възнаграждение в рамките на общия депозит се дължи както на първоначалния, така и на
последващия представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от НАП чрез главни публични изпълнители в Дирекция
„Събиране” при ТД на НАП – София М. Н. П. и Р. И. Я. – Г., срещу "А.Е." ЕООД, ЕИК
*********, В. Г. К. с ЕГН ********** и В. Ч. К. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д.б., ул.
„Крали Марко“ № 10, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – за обявяване по
отношение на държавата на недействителността на продажбата на следния недвижим имот,
сключена с нотариален акт № 97, том II, peг. 2182, дело 236/2018 год. на нотариус Д. К.,
вписана в НК под № 456, с който "А.Е." ЕООД е продал на В. Г. К. по време на брака му с В.
Ч. К. следния свой недвижим имот – празно дворно място с площ от 639 кв.м., съставляващ
УПИ-ХХХI в квартал 57 по дворищно-регулационния план на гр. Д.б., находящ се в гр. Д.б.,
ул. „Ибър“ № 89, при граници на имота по скица: улица с ос. т. 581-580-190, улица с ос. т.
581-372, УПИ I – отреден за трафопост, УПИ X – отреден за озеленяване и УПИ II – отреден
за общински имот – като сделка, сключена след датата на установяване на публичното
задължение и с намерение да се увредят публичните взискатели.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК НАП да заплати на "А.Е." ЕООД,
ЕИК направените по делото разноски в размер на 600 лева /шестстотин лв./.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на назначения на ответника В. Г. К. особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК – адв. А. П. З. от САК, вписана под № 7345 в НРПП, определените от
съда и предплатени от ищеца с бюджетно платежно нареждане от 23.11.2023 год. /л. 195 от
делото/ разноски за особен представител в размер на 567.46 лева /петстотин шестдесет и
11
седем лв. и четиридесет и шест ст./.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на назначения на ответницата В. Ч. К. особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК – адв. А. С. А. от САК , вписана под № 8119 в НРПП, с ЛН ********** в
САК, определените от съда и предплатени от ищеца с бюджетно платежно нареждане от
23.11.2023 год. /л.196 от делото/ разноски за особен представител в размер на 283.73 лева
/двеста осемдесет и три лв. и седемдесет и три ст./.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на назначения на ответницата В. Ч. К. особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК – адв. К. С. Б. от САК, вписана под № 2393 в НРПП, определените от
съда и предплатени от ищеца с бюджетно платежно нареждане от 23.11.2023 год. /л.196 от
делото/ разноски за особен представител в размер на 283.73 лева /двеста осемдесет и три лв.
и седемдесет и три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12